Част четвърта
Визуализация и хипноза
Автор: Проф. д-р Уолтър Вейт
Дата на публикуване: 29 януари 2009 г.
Обобщение: Визуализацията нещо повече от положително мислене ли е?
Визуализацията, една обичайна духовна практика в източните, протестантските и католическите религиозни кръгове, е нещо повече от просто мисли и картини с магическа сила. Всъщност направляваната визуализация е хипноза.
Психологът Майкъл Япко обяснява:
„Много пъти терапевтите дори не знаят, че прилагат хипноза. Те практикуват това, което наричат управляван образ [което е визуализация] или направлявана медитация, но всички са преобладаващо прилагани хипнотични техники.”i
Визуализация и хипноза
Автор: Проф. д-р Уолтър Вейт
Дата на публикуване: 29 януари 2009 г.
Обобщение: Визуализацията нещо повече от положително мислене ли е?
Визуализацията, една обичайна духовна практика в източните, протестантските и католическите религиозни кръгове, е нещо повече от просто мисли и картини с магическа сила. Всъщност направляваната визуализация е хипноза.
Психологът Майкъл Япко обяснява:
„Много пъти терапевтите дори не знаят, че прилагат хипноза. Те практикуват това, което наричат управляван образ [което е визуализация] или направлявана медитация, но всички са преобладаващо прилагани хипнотични техники.”i
Визуализацията и хипнозата имат широко приложение в спортната терапия.
„Независимо от опасностите, с които това е свързано, християнските водачи насърчават последователите си да преживеят визуализацията. Пол Йонги Чо, водач на най-голямата църква в света, която се намира в Южна Корея, пише книга, наречена Четвъртото измерение. В нея той разказва за одобрението на тази практика от страна на Робърт Шулер: "Открих реалността на това динамично измерение в молитва, която идва чрез визуализиране... Не се опитвайте да го разберете. Просто започнете да му се наслаждавате! Реално е. Действа. Аз го изпитах."ii
Шулер също мисли така:
„Не знаете каква сила имате в себе си... Превръщате света в каквото вие изберете. Да, можете да го превърнете в каквото си пожелаете.”iii
„Влезте в могъщите настроения за медитация. Извлечете енергия от центровете на посветената самота, мира и тишината... Озовете се в състояние на съживление в градината на молитвата, наречена медитация... Да, „нюейджърите” са сграбчили крепостта на медитацията... Хей, християнино! Чуй ме! Нека да не изпускаме славния, даден от Бога, дар на медитацията, като го оставяме на онези, които не изповядват вярата ни.”iv
Библейската срещу Ню Ейдж визуализация
Шулер е прав: движението Ню Ейдж включва медитация. Той също е прав, като казва, че има божествена, дадена от Бога медитация, на която Библията учи. Шулеровата дефиниция обаче не е библейска. Тя по-скоро подкрепя една форма на Ню Ейдж визуализацията, която служи да се разпространят същите сатанински лъжи сред човечеството, т.е., че ние сме богове и сме безсмъртни. Той казва това:
„Важно е да запомним, че медитацията в каквато и да е форма е впрягът, в човешкия смисъл, на Божиите закони... Дадени са ни много сили, които все още не разбираме напълно.
Най-ефективните мантри използват звука "M" . Можете да го усетите, като повтаряте думите "Аз съм, аз съм" много пъти... Трансцендентната медитация, или ТМ... не е религия, нито е непременно антихристиянска."v
Пионерът на Ню Ейдж Годфри Рей Кинг от 19 в. дава подобно определение:
„Истинската визуализация е Божий атрибут и сила на зрението — действайки в човешкия ум. Когато някой съзнателно илюстрира в ума си желание, което иска да се изпълни — той използва едно от най-мощните средства в своя визуален, осезаем опит.”vi
Ако визуализацията е небиблейска медитация, тогава какво е библейската?
„Когато си спомням за Теб на леглото си, размишлявам за Теб в нощните стражи.”
„...и ще размишлявам върху всичко, което си направил, и делата Ти ще преговарям.”
„Очите ми изпреварват нощните стражи, за да размишлявам за Твоето Слово.” (Psalm 63:6, 77:12, 119:148)
„Независимо от опасностите, с които това е свързано, християнските водачи насърчават последователите си да преживеят визуализацията. Пол Йонги Чо, водач на най-голямата църква в света, която се намира в Южна Корея, пише книга, наречена Четвъртото измерение. В нея той разказва за одобрението на тази практика от страна на Робърт Шулер: "Открих реалността на това динамично измерение в молитва, която идва чрез визуализиране... Не се опитвайте да го разберете. Просто започнете да му се наслаждавате! Реално е. Действа. Аз го изпитах."ii
Шулер също мисли така:
„Не знаете каква сила имате в себе си... Превръщате света в каквото вие изберете. Да, можете да го превърнете в каквото си пожелаете.”iii
„Влезте в могъщите настроения за медитация. Извлечете енергия от центровете на посветената самота, мира и тишината... Озовете се в състояние на съживление в градината на молитвата, наречена медитация... Да, „нюейджърите” са сграбчили крепостта на медитацията... Хей, християнино! Чуй ме! Нека да не изпускаме славния, даден от Бога, дар на медитацията, като го оставяме на онези, които не изповядват вярата ни.”iv
Библейската срещу Ню Ейдж визуализация
Шулер е прав: движението Ню Ейдж включва медитация. Той също е прав, като казва, че има божествена, дадена от Бога медитация, на която Библията учи. Шулеровата дефиниция обаче не е библейска. Тя по-скоро подкрепя една форма на Ню Ейдж визуализацията, която служи да се разпространят същите сатанински лъжи сред човечеството, т.е., че ние сме богове и сме безсмъртни. Той казва това:
„Важно е да запомним, че медитацията в каквато и да е форма е впрягът, в човешкия смисъл, на Божиите закони... Дадени са ни много сили, които все още не разбираме напълно.
Най-ефективните мантри използват звука "M" . Можете да го усетите, като повтаряте думите "Аз съм, аз съм" много пъти... Трансцендентната медитация, или ТМ... не е религия, нито е непременно антихристиянска."v
Пионерът на Ню Ейдж Годфри Рей Кинг от 19 в. дава подобно определение:
„Истинската визуализация е Божий атрибут и сила на зрението — действайки в човешкия ум. Когато някой съзнателно илюстрира в ума си желание, което иска да се изпълни — той използва едно от най-мощните средства в своя визуален, осезаем опит.”vi
Ако визуализацията е небиблейска медитация, тогава какво е библейската?
„Когато си спомням за Теб на леглото си, размишлявам за Теб в нощните стражи.”
„...и ще размишлявам върху всичко, което си направил, и делата Ти ще преговарям.”
„Очите ми изпреварват нощните стражи, за да размишлявам за Твоето Слово.” (Psalm 63:6, 77:12, 119:148)
Думата "размишлявам", както е използвана в Писанието, е שׂיח, което означава мисля, разговарям, общувам, моля се и говоря с... Визуализация чрез повторяеми мантри или хипноза не е библейска медитация, защото не включва съзнателна мисъл или отговор.
Истинската медитация е базирана на Словото. Когато го изучаваме, използвайки напълно сърцата и умовете си, за да възприемем информацията, прилагайки я в живота си и връзката си с Бога, започваме да приличаме повече на Него.
Молитва означава да говорим с Бога като приятел - не просто да Му повтаряме нещо монотонно. Ако Бог наистина е наш Баща и приятел, има ли нужда Той да ни хипнотизира, за да Го опознаем по-добре? Не. Истинската любов, която Бог храни към нас, ни приближава към Него и ни позволява да общуваме с Него.
i. Мартин и Дайдр Бобган цитират Майкъл Харнер в Хипнозата: Медицинска, научна или окултна (Санта Барбара, Калифорния: EastGate Publishers, 2001), с. 82.
ii. Пол Йонги Чо, Четвъртото измерение (Bridge-Logos Publishers, 1979): ix-x.
iii. (Possibility Thinking: Goals, Amway Corporation cassette tape)
iv. Шулер: Молитвата: Моята душа е приключение с Бога, казва той (pp. 141, 151)
v. Мир на ума чрез възможността за разсъждение, pp. 131-32)
vi. Г. Рей Кинг, Неразкрити чудеса (St. Germain Press, 1989): 101.
Истинската медитация е базирана на Словото. Когато го изучаваме, използвайки напълно сърцата и умовете си, за да възприемем информацията, прилагайки я в живота си и връзката си с Бога, започваме да приличаме повече на Него.
Молитва означава да говорим с Бога като приятел - не просто да Му повтаряме нещо монотонно. Ако Бог наистина е наш Баща и приятел, има ли нужда Той да ни хипнотизира, за да Го опознаем по-добре? Не. Истинската любов, която Бог храни към нас, ни приближава към Него и ни позволява да общуваме с Него.
i. Мартин и Дайдр Бобган цитират Майкъл Харнер в Хипнозата: Медицинска, научна или окултна (Санта Барбара, Калифорния: EastGate Publishers, 2001), с. 82.
ii. Пол Йонги Чо, Четвъртото измерение (Bridge-Logos Publishers, 1979): ix-x.
iii. (Possibility Thinking: Goals, Amway Corporation cassette tape)
iv. Шулер: Молитвата: Моята душа е приключение с Бога, казва той (pp. 141, 151)
v. Мир на ума чрез възможността за разсъждение, pp. 131-32)
vi. Г. Рей Кинг, Неразкрити чудеса (St. Germain Press, 1989): 101.
Част пета
Духовно наставничество
Автор: Джон Уитком и Изумителни открития™
Дата на публикуване: 17 Март 2010 г.
Обобщение: Духовното наставничество, една форма на мистично наставничество, се превръща във все по-популярна в средите на западния католицизъм и протестантизъм.
Духовното наставничество е древна практика, водеща до съживление в движението духовно формиране.
Духовно наставничество
Автор: Джон Уитком и Изумителни открития™
Дата на публикуване: 17 Март 2010 г.
Обобщение: Духовното наставничество, една форма на мистично наставничество, се превръща във все по-популярна в средите на западния католицизъм и протестантизъм.
Духовното наставничество е древна практика, водеща до съживление в движението духовно формиране.
Общ фон
Практиката на обучаване на ученици и стажанти е била обичайна в еврейската култура, дори и преди времето на Христос. Когато Исус ходи по земята, Той ни дава пример за ученичество и лидерство. Духовното наставничество има някои общи неща с библейското духовно стажуване, но се фокусира върху развитието на мистичните практики, които Христос никога не е подкрепял.
... Духовното наставничество, такова, каквото се практикува днес — особено в Римо-католическата църква — дължи най-много на основателя на Обществото на Исус (Йезуитите), Игнаций Лойола (1491-1556).”i
Видяно днес като заместител – или поне допълнение — спрямо „християнската терапия”, духовното наставничество е било използвано първоначално от мистиците пустинници, които не са имали епископи за водачи, така че вместо това те са се обръщали към по-мъдрите монаси за духовно водителство.
За нещастие небиблейските съзерцателни практики са били поощрявани в пустинята и продължават да се разпространяват от днешните духовни водачи, каквито са специалистът по „молитва в лабиринта” Лорън Артрес или „Духовни наставници интернешънъл”, където се „предлага място за изследване на молитвени практики, медитация, духовни преживявания и нашето нарастващо желание да бъдем значими."ii
Духовното наставничество в нашата култура
Следните цитати от протестантски и католически източници, подкрепящи духовното наставничество, ни показват колко популярна става тази практика:
„Духовното наставничество се случва, когато някой (нормално определян като духовен наставник) придружава друга личност (духовно наставлявания) в нейния път към преобразяването й по подобие на Христос. Въпреки че това е древна практика в църквата, дълго е била пренебрегвана (до настоящето време) от мнозина в „евангелските” църкви.”vi
В качеството си на такъв наставникът трябва да даде съвет на вярващия, ако е пренебрегнал задълженията си да посочи погрешното или опасността в неговата посока и да предложи подходящо средство, което да бъде приложено, за да се постигне подобрение или нещо да се промени.”v
„Най-добрите духовни наставници са най-умели в „забелязването”, слушането и придружаването в ключовите вътрешни движение в молитвата на личността. Това не е въпрос само на мистика обаче. Защото молитвата покрива всички главни области от живота на някого - същото, което прави и духовното наставничество... В сърцевината си духовният наставник разпознава това, което Игнаций [Лойола] е наричал „движенията на духовете”, било то добри или зли, у другия.”vii
Предупреждения срещу духовните наставници
Михей 7:5 казва: "Не се доверявайте на другар, не се уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти.”
Духовното израстване не зависи от мистични преживявания или емоции. Ако имате нужда от образец, намерете Божи човек, който ще ви призове да живеете библейската любов към Бога и другите, а няма да ви научи просто на ритуали.
Винаги можем да познаваме сърцето на един човек, като имаме предвид плода, който животът му ражда. Намерете ментор, чийто живот е жетва от плода на Божия Дух и който се подчинява на всичките десет Божии заповеди.
И помнете, че Бог изпраща Своя Дух при нас, за да ни бъде Утешител и съветник. Бог трябва винаги да бъде наш източник на помощ и съвет, така както Той е единственият Приятел, Който няма да ни предаде.
Мартин Лутер ни напомня: „Духът не присъства никъде в по-голяма степен и по-живо, отколкото в Своите Свещени писания... Трябва да ги оставим да имат водещото място и да бъдат свои собствени най-истински, най-прости и ясни интерпретатори... Аз искам единствено и само Писанието да ме управлява, а да не бъде интерпретирано от моя дух или този на който и да е друг човек, а да бъде разбирано в неговата собствена светлина (per seipsam) и според неговия собствен Дух.”ix
i. Chris Armstrong and Stephen Gertz, "Got your 'Spiritual Director' Yet?" Christianity Today (April 2003).
ii. Spiritual Directors International's website
iii. Brennan Manning, The Signature of Jesus (Multomah, 2004).
iv. "Types of Spiritual Direction," A Ruach Journey Blog.
v. "Spiritual Direction," New Advent Catholic Encyclopedia.
vi. Joann Crowley, "Spiritual Direction: Orientation, Direction, Process," Spirituality Today 39 (1987): 100-113.
vii. "Spiritual Direction: An Idea Whose Time Has Come (Again)," John Mark Ministries Website.
viii. "Spiritual Direction," Peace Journey Website.
ix. Мартин Лутер, цитиран от Филип С. Уотсън във въведението към Martin Luther, The Commentary on Saint Paul’s Epistle to the Galatians (Oregon: Books for the Ages, 1997).
Практиката на обучаване на ученици и стажанти е била обичайна в еврейската култура, дори и преди времето на Христос. Когато Исус ходи по земята, Той ни дава пример за ученичество и лидерство. Духовното наставничество има някои общи неща с библейското духовно стажуване, но се фокусира върху развитието на мистичните практики, които Христос никога не е подкрепял.
... Духовното наставничество, такова, каквото се практикува днес — особено в Римо-католическата църква — дължи най-много на основателя на Обществото на Исус (Йезуитите), Игнаций Лойола (1491-1556).”i
Видяно днес като заместител – или поне допълнение — спрямо „християнската терапия”, духовното наставничество е било използвано първоначално от мистиците пустинници, които не са имали епископи за водачи, така че вместо това те са се обръщали към по-мъдрите монаси за духовно водителство.
За нещастие небиблейските съзерцателни практики са били поощрявани в пустинята и продължават да се разпространяват от днешните духовни водачи, каквито са специалистът по „молитва в лабиринта” Лорън Артрес или „Духовни наставници интернешънъл”, където се „предлага място за изследване на молитвени практики, медитация, духовни преживявания и нашето нарастващо желание да бъдем значими."ii
Духовното наставничество в нашата култура
Следните цитати от протестантски и католически източници, подкрепящи духовното наставничество, ни показват колко популярна става тази практика:
„Духовното наставничество се случва, когато някой (нормално определян като духовен наставник) придружава друга личност (духовно наставлявания) в нейния път към преобразяването й по подобие на Христос. Въпреки че това е древна практика в църквата, дълго е била пренебрегвана (до настоящето време) от мнозина в „евангелските” църкви.”vi
В качеството си на такъв наставникът трябва да даде съвет на вярващия, ако е пренебрегнал задълженията си да посочи погрешното или опасността в неговата посока и да предложи подходящо средство, което да бъде приложено, за да се постигне подобрение или нещо да се промени.”v
„Най-добрите духовни наставници са най-умели в „забелязването”, слушането и придружаването в ключовите вътрешни движение в молитвата на личността. Това не е въпрос само на мистика обаче. Защото молитвата покрива всички главни области от живота на някого - същото, което прави и духовното наставничество... В сърцевината си духовният наставник разпознава това, което Игнаций [Лойола] е наричал „движенията на духовете”, било то добри или зли, у другия.”vii
Предупреждения срещу духовните наставници
Михей 7:5 казва: "Не се доверявайте на другар, не се уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти.”
Духовното израстване не зависи от мистични преживявания или емоции. Ако имате нужда от образец, намерете Божи човек, който ще ви призове да живеете библейската любов към Бога и другите, а няма да ви научи просто на ритуали.
Винаги можем да познаваме сърцето на един човек, като имаме предвид плода, който животът му ражда. Намерете ментор, чийто живот е жетва от плода на Божия Дух и който се подчинява на всичките десет Божии заповеди.
И помнете, че Бог изпраща Своя Дух при нас, за да ни бъде Утешител и съветник. Бог трябва винаги да бъде наш източник на помощ и съвет, така както Той е единственият Приятел, Който няма да ни предаде.
Мартин Лутер ни напомня: „Духът не присъства никъде в по-голяма степен и по-живо, отколкото в Своите Свещени писания... Трябва да ги оставим да имат водещото място и да бъдат свои собствени най-истински, най-прости и ясни интерпретатори... Аз искам единствено и само Писанието да ме управлява, а да не бъде интерпретирано от моя дух или този на който и да е друг човек, а да бъде разбирано в неговата собствена светлина (per seipsam) и според неговия собствен Дух.”ix
i. Chris Armstrong and Stephen Gertz, "Got your 'Spiritual Director' Yet?" Christianity Today (April 2003).
ii. Spiritual Directors International's website
iii. Brennan Manning, The Signature of Jesus (Multomah, 2004).
iv. "Types of Spiritual Direction," A Ruach Journey Blog.
v. "Spiritual Direction," New Advent Catholic Encyclopedia.
vi. Joann Crowley, "Spiritual Direction: Orientation, Direction, Process," Spirituality Today 39 (1987): 100-113.
vii. "Spiritual Direction: An Idea Whose Time Has Come (Again)," John Mark Ministries Website.
viii. "Spiritual Direction," Peace Journey Website.
ix. Мартин Лутер, цитиран от Филип С. Уотсън във въведението към Martin Luther, The Commentary on Saint Paul’s Epistle to the Galatians (Oregon: Books for the Ages, 1997).
RSS Feed
