
Присъединете се към общата молитва по обед
Лидери от Църквата на Адвентистите от Седмия Ден канят членовете си да се присъединят към Международния Ден на Мира на ООН в неделя, 21 септември, в отговор на призива за минута тиха молитва по обяд.
В бележките си за предстоящия ден, генералният секретар на ООН – Бан Ки-Муун призова хората да мислят за мира. „Ние трябва да потушим пламъците на екстремизма и да се справим с причините за конфликтите. Пътят към мира е дълъг път, който ние трябва да извървим заедно, стъпка по стъпка, започвайки от днес.”
Църквата на Адвентистите е насърчавала усилията за мир от самото начало. В последната си декларация за мир, издадена през 2002 г., църквата признава, че: „Исус иска Неговите последователи да са миротворци в обществото и като такива ги нарича благословени”.
Грац описва Международния Ден на Мира като: „време да се укрепят идеалите за мир и да се приветстват тези, които посвещават живота си на миротворството.”
Омир Трекартин, президент на Близкоизточния Северноафрикански Съюз, заяви: „Вярвам повече от всякога, че истинският мир ще дойде, когато пожелаем да следваме примера на Исус да понасяме несправедливо отношение без да си отмъщаваме.”
Гилермо Биаджи, президент на Евроазиатската дивизия към деноминацията, каза, че мирът трудно се постига и лесно се губи. „Ние трябва да го поставим на по-здрава, по-постоянна и непоклатима основа от тази на човешките думи, договори и споразумения. За да стане действителен мирът в нашият живот и модерно общество, трябва сериозно да се молим на Бог и да разчитаме на Онзи, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.”
Откога Църквата на адвентистите от седмия ден започна да изпълнява думите на Исус:
Матей 5:9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
по нареждане от една организация, та била и тя Организацията на обединените нации? Думите на Гилермо Биаджи и Омир Трекартин звучат добре, но по никакъв начин не обясняват как може молитвите на адвентистите и на всички друго вярващи да стигнат до Бога, при положение, че някои от тях вярват в Аллах, други - в Буда, трети - в Бог, четвърти - в нищо... Или е важно всички да се молят, пък каквото стане - все някой бог може да чуе!
Още по-малко е ясно какво означава казаното от Джон Грац, който твърди, че т рябва да се приветстват тези, които посвещават живота си на миротворството! Кои са те? Вярващи? Невярващи? Или тези, които използват бомбите, за да "умиротворят" несъгласните с политиката им, като за няколко години доведоха света до безобразно състояние?
И как трябва да се възприеме съгласието с призива на Бан Ки-Муун „Ние трябва да потушим пламъците на екстремизма и да се справим с причините за конфликтите. Пътят към мира е дълъг път, който ние трябва да извървим заедно, стъпка по стъпка, започвайки от днес.” и съгласието с него? Заедно ще се борим срещу екстремизма ли? Защото, според това, което се подготвя, за екстремисти ще бъдат обявени пазещите Божиите заповеди, понеже няма да се съгласят да нарушават Божия закон!
Да не говорим, че този Ден на мира беше ...в неделя!
На кого служим?