"Най-голямата обида, която можем да нанесем на Христос е да претендираме, че сме Негови ученици, докато изявяваме духа на Сатана в своите думи, наклонности и действия. Небето определя стойността на човека от неговата способност да опознае и да следва Бог. За Бог не е толкова ужасна големината на дадено прегрешение, а повторението на осъзнат стар грях, който вършим отново и отново. Онези, които разчитат, че Бог е милостив и любящ и ще прости и спаси хората, които носят истината, но не изоставят всеки грях, нека погледнат към Гетсимания и Голгота и видят как Отец се отнася към Своя Син, Кой без да е вършил грях, за разлика от нас, но беше натоварен със световния грях, беше в такава агония и така изоставен, че в даден момент Той така се изплаши, че няма да бъде възкресен. Ако Христос беше съгрешил в най-малкото, само в един миг, то Божият гняв щеше да се излее над Него, както над Адам. В резултат на това Христос и църквата щяха да останат без надежда." (Елън Уайт, Избрани вести, т. 1, стр. 234.)
RSS Feed
