„Бог може да работи с радост и най-активно чрез онези, които най-много чувстват своята неспособност, слабост и низост. Това са тези, които се издигат към Него в пълно упование и Го зачитат като най-важния и силен в живота им. Доверието им е толкова пълно, че те мислят и действат все едно постоянно Го виждат с очите си, чуват Го с ушите си и Го усещат със сетивата си. Този, който е помазан от Светия Божий Дух чувства като най-висша привилегия да бъде сътрудник на Твореца си. Такъв разбира, че всяка гордост е самомнение, жалка суета,която Бог помита за миг. Да бъдем смирени и доверяващи се на Бог не означава,че трябва да бъдем джуджета по интелект с липса на стремежи, като допускаме постоянни страхове, така че да не можем да носим отговорностите си. Ние не знаем за какви велики цели се касае, когато Бог ни изпитва. Въпросът е дали ще бъдем постоянно на поста си или ще предпочетем лесното и пошлото. Няма безопасност и гаранция, че Бог ще продължава да бъде с нас, освен строгото и пълно покоряване на изискванията и волята Му.“
RSS Feed
