„… ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от сами вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си“ (Деян. 20:29).

„Ако само една нотка на грях беше допуснал Христос, отстъпвайки пред Сатана, за да избегне ужасните мъки и унижения, то тогава враговете Му щяха да триумфират.“ („Копнежът на вековете“)

От проповедта:

„Ривю енд Хералд“, 4 юни 1901 г., пар. 10: „Божият закон и законът на кесаря [който в последните дни би бил папството] са се сблъсквали и ще се сблъскат отново. Въпросът, на който трябва да отговорим, е: ще се покорим ли на Бога [или на кого?] или на кесаря? Сега е в ход едно огромно движение за поставяне на първия ден от седмицата на мястото на деня, който Бог е осветил и благословил. Сатана води мъже и жени да завършат разрухата, която той започна в небето. Той желае светът да заяви, че бедствията по суша и море и разрушението чрез наводнения и пожари се дължат на това, че неделята бива осквернявана. В това се състои неговата измама. Той е много доволен, когато мъже и жени въздигат неделята, защото е работил в продължение на векове да постави първия ден от седмицата там, където би трябвало да бъде седмият ден.“

Духът на пророчеството:

„Душите, които са предизвикали негодуванието на Небето, ще хвърлят всичкото си нещастие в тежест на ония, чието послушание спрямо Божиите заповеди е един постоянен упрек за престъпващите ги. Ще се обяснява, че човеците чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях навлякъл едно бедствие, което не щяло да престане докато не се наложело най-строго съблюдаването на неделния празник...“

„Ще се обяснява, че човеците чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях  навлякъл едно бедствие, което не щяло да престане докато не се наложело най-строго съблюдаването на неделния празник, и че тези, които поддържат изискванията на четвъртата заповед и чрез това събарят почитането на неделята, причиняват трудности на народа и пречат на неговото отново приемане в божествената благодат и за временното му благополучие“ („Великата борба“ (1888 г.), стр. 590, пар. 1).

„… отхвърляй скверните и бабешки басни, и обучавай себе си с в благочестие“ (1 Тим. 4:7).

Catholic Reporter, 15 април 2019 г.

 Заглавие: „Би ли подкрепил папа Франциск Новата Зелена сделка?“

 Отговорът в статията е: Да.

 „Само месец след публикуването на енцикликата Франциск побърза да разсее описанията на Laudato Si’ като единствено [само] природозащитен документ: [папата казва:] „Аз казвам: не, това не е „зелена“ енциклика, това е социална енциклика, защото не можем да отделим грижата за околната среда от социалния контекст, социалния живот на човечеството. Освен това, грижата за околната среда е едно социално отношение.“

 „Викът на бедните и викът на земята са неразривно свързани.“

 А какво според думите на папата трябва да бъде наложено от народите, ако изпитваме голяма загриженост за околната среда и бедните? Съблюдаване на НЕДЕЛЯТА ЧРЕЗ ЗАКОН.

„Тогава тези отстъпници ще проявят [какво?] най-жестока вражда, като ще правят всичко по силите си, за да [какво да правят?] притесняват и измамват предишните си братя и да възбуждат гняв против тях“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 463).