Президентът Доналд Тръмп заедно с вицепрезидента Майк Пенс се виждат в молитва с членовете на неговия кабинет. Вторник, 16 юли 2019, в кабинета на Белия дом. (Официална снимка от Белия дом от Шийла.) Flickr.com / Public Domain От spectrummagazine.org:
Един от най-озадачителните аспекти на настоящата политическа сцена е подкрепата на евангелистите към президента Тръмп. Те образуват неговата най-силна и най-ентусиазирана база. Някои даже са оприличавали Тръмп на цар Кир, персийския цар, който се притече на помощ на юдеите след като те бяха отведени в плен във Вавилон.
Един от най-озадачителните аспекти на настоящата политическа сцена е подкрепата на евангелистите към президента Тръмп. Те образуват неговата най-силна и най-ентусиазирана база. Някои даже са оприличавали Тръмп на цар Кир, персийския цар, който се притече на помощ на юдеите след като те бяха отведени в плен във Вавилон.
Как е възможно това? В миналото евангелистите са отправяли силни призиви за нравствен характер. През 1998 г., след скандалите, в които беше въвлечен Бил Клинтън, Южната баптистка конвенция прие „Резолюция относно нравствения характер на длъжностните лица в обществената сфера.“ В нея се заявяваше недвусмислено:
„Толерирането на сериозна неправда от страна на водачите прегаря съвестта на културата, поражда неограничена безнравственост и беззаконие в обществото и непременно довежда до Божието осъждане.“
Изглежда неопровержимо, че Доналд Тръмп, както Бил Клинтън преди него, се проваля стабилно на изпита за нравствено водителство. Без да навлизаме в партийна политика, фактите ни гледат втренчено в лицето: на 20 юни писателката Е. Жан Карол излезе напред с обезпокоителното твърдение, че Тръмп я изнасилил в жилищен блок през 1990-те години. Тя е двадесет и втората жена, заявила, че Тръмп извършвал нередни полови действия. В допълнение към тези твърдения би трябвало да отбележим публичните ругатни на Тръмп, неговите лъжи и ксенофобски коментари.
Как тогава биха могли евангелистите да подкрепят лидер, чиито поведение и дела са отрицанието на техните традиционни ценности? Тяхното поведение, което е противно на интуицията, дълбоко ме озадачава.
В продължение на много години, много преди Доналд Тръмп да се кандидатира за президент, се интересувах от евангелистите, опитвах се да разбера тях и отношението им към адвентистите от седмия ден. В съответствие с това ще изследвам настоящия феномен в общ план като ще се се заема със следните стъпки:
1. Кои са евангелистите?
2. Как станаха те най-силните поддръжници на Тръмп?
3. Драматичната промяна на отношението на евангелистите към адвентистите
4. Адвентистите евангелисти ли са?
Кои са евангелистите?
Терминът „евангелист“ може да бъде объркващ. В Германия например Лютеранската църква носи името Евангелска църква, за да се разграничи от Римокатолическата църква. В Америка лютеранството се е разделило на няколко различни групи, една от която е Евангелска Лютеранска църква.
„Евангелист“ произлиза от гръцката дуа за „блага вест“ или „благовестие“ - euaggelion. Когато се появява с малки букви, думата е прилагателно, което обозначава връзка с благовестието. С главна буква, както е в цялата тази статия, тя е съществително, което обозначава конкретен израз на протестантизма.
Евангелизмът датира от 18 век. Три движения изявяваха подобни характеристики: методистите под Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд, моравските братя под Николаус Цицендорф и пиетизмът в лютеранството.
Четири отличителни черти обозначават евангелистите днес:
а) вярване в умилостивителната смърт на Христос на кръста;
б) обръщане, т.е. необходимостта да бъдем новородени;
в) приемане на Библията като носеща авторитет, с вярване във възкресението на Исус и Неговото Второ пришествие; и
г) евангелизиране – прогласяването на Благата вест на света.
Евангелистите не са отделна деноминация. Те се намират сред всички протестантски църкви.
В световен мащаб евангелистите наброяват около 600 милиона в 190 страни. Световният евангелски алианс (WEA), една слабо структурирана организация, координира дейности.
Евангелистите в Съединените щати се различават рязко от останалите такива на други места. В Америка те са се замесили значително в политика като са настоявали за една ясно дефинирана социална програма.
Евангелистите и Тръмп
Наскоро, докато преглеждах наново „Какво е толкова удивително по отношение на благодатта?“ (Зондерван; 1997 г.) на Филип Янси, попаднах на материали, които хвърлиха светлина върху озадачителните отношения между евангелистите и Тръмп. В последния раздел от книгата на Янси, „Бележки на благодат за един глух свят“, той споменава развития сред американските евангелисти през 1980-те и 1990-те години. Янси беше провел интервю с Бил Клинтън за Christianity Today. Неговата статия, „Загадката на вярата на Бил Клинтън“, породи бурна реакция. Гневни читатели нападнаха Клинтън, но също и Янси, като заявиха, че не е трябвало никога да се среща с президента.
Този експеримент, заедно с възприятието на Янси, че голям дял от американското население гледал на евангелистите като на строги моралисти, които искат да контролират живота на хората, накара Янси да разсъди за това колко далеч се бяха отдалечили евангелистите от благодатта като свой основен център на вниманието. Евангелистите, които трябва да бъдат съсредоточени изцяло върху благодатта, бяха станали невежливи. Чувствайки се подложени на нападение в училища, в съдилища, а понякога и в Конгреса, те се бяха превърнали в политическо средство за постановяване на нравственост чрз закон и за възстановяване на една „Християнска Америка“.
1970-те години бяха наблюдавали надигането на религиозната десница. Джери Фаулъл беше основал Нравственото мнозинство и заедно с други евангелисти като Пат Робъртсън и Ралф Рийд беше мобилизирал последователите си за религиозно участие на всички нива на управлението. Целта им: да изберат консерватори, да повлияят на законодателството и да назначат във Върховния съд съдии, които поддържат техните възгледи. Така те планираха с течение на времето Съдът да преобърне своето омразно решение „Роу срещу Уейд“ от 1973 г.
Религиозната десница се оказа въвлечена в културна война. Тя посочи конкретно две области на съсредоточаване на вниманието, в които залозите бяха най-критични: абортите и хомосексуалната дейност.
Както пишеше Янси в книгата си през 1990-те години, той оплакваше това, че евангелистите все повече се идентифицират с религиозната десница. Като правеха това те разменяха благодатта за „неблагодат“. В ревността си да променят културата чрез законодателство вместо чрез преобразяващата сила на благовестието, те се бяха загубили.
Особено показателен беше аргументът на Янси за Исус. По времето на Исус нежеланите бебета били хвърляни и оставяни край пътя, за да бъдат погълнати от диви животни или да умрат от излагане на открито. Както сред римляните, така и сред гърците, по-възрастните мъже често вземали малки момчета за свои секс слуги. И все пак Исус не каза и една дума на осъждане към тези долни практики, въпреки че трябва да е бил запознат с тях. Неговата вест се отнасяше изцяло за благодатта.
Има и още. Като нарече изкушението към църквата да се присъедини към държавата да наложи нравственост „змийска мъдрост“, Янси цитира Мартин Лутер Кинг младши, който предупреди: „Църквата не е господар или слуга на държавата, а вместо това съвестта на държавата. Трябва да бъде водител и критик на държавата, но никога неин инструмент.“
Макар да е облечено с вежлива лексика, разсъждението на Янси прогласи укор и предупреждение към евангелистите през 1990-те години. Дали те се вслушаха в този съвет? С някои изключения, те продължиха да вървят по пътя на политическото действие, защитаван от Фаулъл, Робъртсън, Рийд и колеги. Евангелистите работеха много усилено, за да направят така, че Джордж У. Буш да бъде избран за президент. Буш е евангелист, но в Белия дом разочарова евангелистите: той направи малко, за да придвижи напред тяхната програма. Тогава през 2016 г., убедени, че Хилъри Клинтън е въплъщение на най-лошите им страхове, те приеха най-невероятния от кандидатите – Доналд Тръмп.
Това беше „брак по сметка“. В никакъв смисъл на думата Тръмп не е евангелски християнин, но той обеща да назначи съдии във Върховния съд, които да подкрепят тяхната програма за обществото. От своя страна евангелистите щяха напълно да подкрепят Тръмп
Това разбиране за непоколебимата подкрепа на евангелистите към Доналд Тръмп е с пълна точност в съгласие с журналиста, водещ рубрика в Time, Дейвид Френч. В статия, озаглавена „Евангелистите подкрепят Доналд Тръмп от страх, а не от вяра“ (27 юли 2019 г.), Френч пише:
„Но през 2016 г. нещо „щракна“. Видях християни и християнки, които съм познавал и уважавал с години, да откликнат с нескрит страх на самата идея за президентски пост на Хилъри Клинтън. Те вярваха, че тя ще постави църквата в смъртна опасност. Християнският писател Ерик Метаксас написа, че ако Хилъри спечели шансът на Америка да има Върховен съд, който оценява Конституцията, ще „изчезне“. „Не за четири години, нито за осем,“ каза той, „а завинаги“.
„Това не беше говор на вяра. Това бяха думи на страхливи мъже, хващащи се за едно избледняващо влияние чрез прилепване към човек, който всекидневен живот се подиграва със самите ценности, които християните се стремят да придвижат напред.“
Сега се обръщаме към скициране на отношенията на адвентистите към евангелистите.
Евангелистите и адвентистите
В продължение на много години евангелистите гледаха на адвентистите като на секта или култ. На нас беше отказана възможността да участваме в събития като конвенцията на National Religious Broadcasters. На събрания на християни от разнородни верски традиции, споменаването на „адвентен“ обикновено довеждаше до внезапно охлаждане на атмосферата и рязък край на разговора. Това беше състоянието на адвентно-евангелските отношения, когато дойдох в Генералната конференция през 1980 г. и бях въвлечен в разговори с други религиозни водачи. Това ме обезпокои: адвентистите, мислех аз, са най-евангелските от евангелистите.
Днес ситуацията е много по-различна. Когато евангелистите се натъкнат на адвентисти на събрания на християнски водачи, те ни приемат като братя и сестри в Христос. Какво се случи, за да докара промяната?
Няма съмнение, че за промяната са допринесли няколко фактора. Първо, до голяма степен сме изчистили изразяването на онова, в което вярваме. В по-ранно поколение критиците биха могли да посочат изявления в адвентни издания като например „Библейски четива задомашния кръг“,
където Исус беше описан с ариански или полуариански термини,
или други места, които хвърлят съмнение върху вярването ни в цялостното, направено веднъж завинаги умилостивение на кръста.
Книги като „Въпроси върху доктрината“ и „Двадесет и седем основни учения“, приети от сесията на Генералната конференция през 1980 г., допринесоха значително за отстраняването на отрицателните оценки за адвентната доктрина.
Друг фактор беше нарастващото участие на адвентистите през този период в срещи на библейски учени. Теолози като д-р Ричард Райс привлякоха влиянието на видни евангелски мислители. Той направи това чрез своята безпрецедентна книга „Откритостта на Бога“.
Трети фактор беше такъв, в който аз участвах лично, и с който бяха запознати относително малко хора. Говоря за диалозите между евангелистите и адвентистите.
Малко след като станах редактор на Adventist Review, бях поканен да участвам в неофициални разговори с евангелски водачи. Кенет Канцер, тогава редактор на Christianity Today, поиска лична среща, за да поговорим за нашите учения. Придружаваха го няколко евангелски учени. Те не бяха сигурни как трябва да се отнасят към адвентистите от седмия ден. Истински християни ли сме или не сме?
Срещите, проведени в Генералната конференция, продължиха два дена. По взаимно съгласие дебатите бяха запазени конфиденциални с нулева публичност. Нийл С. Уилсън, президент на Генералната конференция, ме помоли да водя бележки от разговорите само за неговия поглед.
На обстоен преглед бяха подложени само адвентните учения. Канцер и колегите му се съсредоточиха върху две области: Елън Уайт и светилището. Те проучваха вежливо, но неумолимо докато се стремяха да разберат теологията ни.
В заключителната част от разискването евангелистите се оттеглиха в поверително съвещание в продължение на няколко часа. Когато се събрахме отново, Канцер съобщи заключението им: те не намерили никаква спънка пред това да приемат адвентистите от седмия ден като братя и сестри в Исус Христос!
Двадесет години оттогава насам станаха свидетел на друг повратен момент в адвентно-евангелските отношения. Към този момент бях навлязъл стабилно в междуцърковни диалози. Д-р Бърт Бийч беше главен двигател в тези разговори: той е баща на адвентните диалози. Аз бях редовен член на адвентния екип и когато той се оттегли през 2005 г. аз го заместих като председател на адвентната страна.
Благодарение на подхранването на лични приятелства, Бийч беше способен да уреди официални разговори с почти всички главни деноминации. Той силно желаеше да проведе диалог със Световната евангелска асоциация, но изложението на нейното вероизповедание включваше вярване в адския пламък и безсмъртието на душата – идеи, напълно противоположни на адвентните вярвания. Тогава пътят се отвори. Под влиянието на евангелски учени като Джон Скот и Едуард Фъч, Световната евангелска асоциация премахна от вероучението си ада/безсмъртието на душата. Разговорите с адвентистите най-сетне можеха да се придвижат напред.
Срещнахме се два пъти, първо в баптистка семинария в Чешката република и на следващата година в университета „Андрюс“. Диалогът, който последва, беше (според мен) един от най-важните от всички междуцърковни разговори от предшестващите двадесет и пет години. Той беше също така и най-напрегнатият и експлозивният.
На срещата в Прага адвентистите прекараха първите няколко дена в излагане нашите учения като вярващи в Исус Христос на библейска основа. Един от делегатите на Световния евангелски алианс, швейцарски пастор, седеше на отсрещната страна на масата без да каже и една дума. Всяка сутрин той носеше със себе си две тежки папки с материали, които стоварваше на масата пред себе си. Езикът на тялото му излъчваше неговия дискомфорт спрямо срещата.
Накрая той избухна. Като се позова на материалите от папките, който, както се оказа, беше събирал от уебсайтове, враждебни към адвентистите, той по същество ни обвини, че сме лъжци. Той заяви, че вярванията ни се основават на писанията на Елън Уайт, а не на Библията.
Това беше див завършек на срещата в Прага. Предвидях едно оживено време, когато се събрахме повторно година по-късно в университета „Андрюс“.
Твърде вярно. Евангелистите донесоха със себе си чернова на изявление, което да бъде прието съвместно в края на диалога. Изявлението беше напълно неприемливо за нас: то твърдеше, че ние, адвентистите, основаваме вярванията и практиките си, включително и съботата, не на Библията, а на Елън Уайт.
И двете страни се оспорваха взаимно. В крайна сметка Бърт Бийч със своя неподражаем маниер заговори: „Ами, ако настоявате да заявите, че адвентистите основават вярванията си на Елън Уайт, ние настояваме изявлението да включва факта, че вашето пазене на неделята се основава на традицията, а не на Библията.“
Туш!
Диалогът беше достигнал точка на застой. Най-сетне председателят на евангелистите д-р Раф Хиле от Тюбинген в Германия предложи ние, адвентистите, да изготвим чернова за обсъждане. Предадохме задачата на д-р Бийч и незабавно се захванахме за работа.
Неговото изложение беше кратко. То излагаше области на съгласие, области на несъгласие и области, в които можем да си сътрудничим в споделено християнско свидетелство. След обширно обсъждане и поправки, изявлението беше прието от цялата група.
Евангелската делегация отнесе съвместното изявление на ръководството на Световния евангелски алианс с препоръка оттук нататък адвентистите от седмия ден, макар и да не са член на алианса, да бъдат считани за истински вярващи в Исус Христос. Вестта се разнесе по света и адвентистите, толкова дълго изгнаници, скоро се оказаха приети от евангелистите навсякъде.
Остава един последен въпрос, за да се завърши изследването: дали адвентистите са наистина евангелисти?
Адвентистите евангелисти ли са?
Отговорът, според моята преценка, не е прост: той е и „да“, и „не“.
Ако някой ограничи разбирането до четирите характеристики, които определят евангелистите – умилостивителната смърт на Христос, обръщането и новорождението, авторитета на Библията и евангелизирането – отговорът трябва да бъде едно абсолютно „да“ – адвентистите са евангелисти от евангелистите.
Както показа изследването ни обаче, евангелистите в Америка са движени от два импулса освен тези четири определящи маркера. Центърът на вниманието им се е изместил към съсредоточаване върху борба против абортите и хомосексуалните практики. По отношение на тези две безпокойства, адвентистите по никакъв начин не са в съответсвие.
Някои, вероятно повечето, адвентисти в Америка биха се съгласили с порицанията на евангелистите против абортите и хомосексуалните практики, но те не се чувстват удобно спрямо опитите да се наложи нравственост чрез закон. Разделението на църква и държава е идея, която е дълбоко вкоренена в адвентната психика.
Адвентистите са народ, който цени високо придържането към библейските норми, но нашите адвентни етики се консултират с едно голямо съображение, стоящо отвъд компетенцията на евангелистите – нашето участие в здравеопазването. Според нас истината се извежда от два източника: Писанието и природния свят. Ние вземаме насериозно и двата пътя: вземаме предвид данни от Библията в съчетание с онова, което научаваме чрез голямата мрежа от адвентни лекари, учени и други лица, работещи в лечебни изкуства. Ние притежаваме и ръководим много болници и клиники; ние се стремим към най-високо качество и най-съвременна грижа.
Поради голямото въздействие на своето наблягане на медицината, ние не можем и не разглеждаме етични въпроси като абортите и хомосексуализма отделно от истината, с която нашите лекари се срещат в ситуации от истинския живот.
Така докато адвентистите поддържат високо мнение за живота, ние не се включваме прибързано в политическата група, защитаваща живота. Ние осъзнаваме, че в този съкрушен свят много етически решения не могат да бъдат сведени до прости отговори с „да“ или „не“ (както в случая на 11-годишно момиче, което забременя от дядо си). По подобен начин информираността за родителските фактори, които повлияват на предпочитанието към определен пол ни карат да гледаме на сложния въпрос за хомосексуализма в много по-широк обхват.
Поради своята силна библейска основа, съчетана със страстта ни да лекуваме целия човек, адвентистите имат уникално разположение да допринесат спрямо измъчващите биоетични въпроси на деня. Адвентните етици, като например покойния д-р Джак Провонша и д-р Гери Уинслоу, са оказвали и оказват голямо въздействие.
Адвентистите евангелисти ли са? От европейска гледна точка, определено да. (В диалога със Световния евангелски алианс не бяха споменати въпросите за абортите и хомосексуализма.) От американска гледна точка отговорът трябва да бъде „и да, и не“.
Уилям Джонсън е пенсиониран редактор на списанията Adventist Review и Adventist World и автор на многобройни книги, включително „Накъде сме се запътили? Адвентизмът след Сан Антонио“ (2017 г.) и „Автентичен адвентизъм“ (2018 г.).
Image: President Donald J. Trump, joined by Vice President Mike Pence, is seen [in] prayer with members of his Cabinet Tuesday, July 16, 2019, in the Cabinet Room of the White House. (Official White House Photo by Shealah Craighead.) Flickr.com / Public Domain.
Editor's Note (August 5, 2019): The spelling of Eric Metaxas' name has been corrected. We apologize for the error.
„Толерирането на сериозна неправда от страна на водачите прегаря съвестта на културата, поражда неограничена безнравственост и беззаконие в обществото и непременно довежда до Божието осъждане.“
Изглежда неопровержимо, че Доналд Тръмп, както Бил Клинтън преди него, се проваля стабилно на изпита за нравствено водителство. Без да навлизаме в партийна политика, фактите ни гледат втренчено в лицето: на 20 юни писателката Е. Жан Карол излезе напред с обезпокоителното твърдение, че Тръмп я изнасилил в жилищен блок през 1990-те години. Тя е двадесет и втората жена, заявила, че Тръмп извършвал нередни полови действия. В допълнение към тези твърдения би трябвало да отбележим публичните ругатни на Тръмп, неговите лъжи и ксенофобски коментари.
Как тогава биха могли евангелистите да подкрепят лидер, чиито поведение и дела са отрицанието на техните традиционни ценности? Тяхното поведение, което е противно на интуицията, дълбоко ме озадачава.
В продължение на много години, много преди Доналд Тръмп да се кандидатира за президент, се интересувах от евангелистите, опитвах се да разбера тях и отношението им към адвентистите от седмия ден. В съответствие с това ще изследвам настоящия феномен в общ план като ще се се заема със следните стъпки:
1. Кои са евангелистите?
2. Как станаха те най-силните поддръжници на Тръмп?
3. Драматичната промяна на отношението на евангелистите към адвентистите
4. Адвентистите евангелисти ли са?
Кои са евангелистите?
Терминът „евангелист“ може да бъде объркващ. В Германия например Лютеранската църква носи името Евангелска църква, за да се разграничи от Римокатолическата църква. В Америка лютеранството се е разделило на няколко различни групи, една от която е Евангелска Лютеранска църква.
„Евангелист“ произлиза от гръцката дуа за „блага вест“ или „благовестие“ - euaggelion. Когато се появява с малки букви, думата е прилагателно, което обозначава връзка с благовестието. С главна буква, както е в цялата тази статия, тя е съществително, което обозначава конкретен израз на протестантизма.
Евангелизмът датира от 18 век. Три движения изявяваха подобни характеристики: методистите под Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд, моравските братя под Николаус Цицендорф и пиетизмът в лютеранството.
Четири отличителни черти обозначават евангелистите днес:
а) вярване в умилостивителната смърт на Христос на кръста;
б) обръщане, т.е. необходимостта да бъдем новородени;
в) приемане на Библията като носеща авторитет, с вярване във възкресението на Исус и Неговото Второ пришествие; и
г) евангелизиране – прогласяването на Благата вест на света.
Евангелистите не са отделна деноминация. Те се намират сред всички протестантски църкви.
В световен мащаб евангелистите наброяват около 600 милиона в 190 страни. Световният евангелски алианс (WEA), една слабо структурирана организация, координира дейности.
Евангелистите в Съединените щати се различават рязко от останалите такива на други места. В Америка те са се замесили значително в политика като са настоявали за една ясно дефинирана социална програма.
Евангелистите и Тръмп
Наскоро, докато преглеждах наново „Какво е толкова удивително по отношение на благодатта?“ (Зондерван; 1997 г.) на Филип Янси, попаднах на материали, които хвърлиха светлина върху озадачителните отношения между евангелистите и Тръмп. В последния раздел от книгата на Янси, „Бележки на благодат за един глух свят“, той споменава развития сред американските евангелисти през 1980-те и 1990-те години. Янси беше провел интервю с Бил Клинтън за Christianity Today. Неговата статия, „Загадката на вярата на Бил Клинтън“, породи бурна реакция. Гневни читатели нападнаха Клинтън, но също и Янси, като заявиха, че не е трябвало никога да се среща с президента.
Този експеримент, заедно с възприятието на Янси, че голям дял от американското население гледал на евангелистите като на строги моралисти, които искат да контролират живота на хората, накара Янси да разсъди за това колко далеч се бяха отдалечили евангелистите от благодатта като свой основен център на вниманието. Евангелистите, които трябва да бъдат съсредоточени изцяло върху благодатта, бяха станали невежливи. Чувствайки се подложени на нападение в училища, в съдилища, а понякога и в Конгреса, те се бяха превърнали в политическо средство за постановяване на нравственост чрз закон и за възстановяване на една „Християнска Америка“.
1970-те години бяха наблюдавали надигането на религиозната десница. Джери Фаулъл беше основал Нравственото мнозинство и заедно с други евангелисти като Пат Робъртсън и Ралф Рийд беше мобилизирал последователите си за религиозно участие на всички нива на управлението. Целта им: да изберат консерватори, да повлияят на законодателството и да назначат във Върховния съд съдии, които поддържат техните възгледи. Така те планираха с течение на времето Съдът да преобърне своето омразно решение „Роу срещу Уейд“ от 1973 г.
Религиозната десница се оказа въвлечена в културна война. Тя посочи конкретно две области на съсредоточаване на вниманието, в които залозите бяха най-критични: абортите и хомосексуалната дейност.
Както пишеше Янси в книгата си през 1990-те години, той оплакваше това, че евангелистите все повече се идентифицират с религиозната десница. Като правеха това те разменяха благодатта за „неблагодат“. В ревността си да променят културата чрез законодателство вместо чрез преобразяващата сила на благовестието, те се бяха загубили.
Особено показателен беше аргументът на Янси за Исус. По времето на Исус нежеланите бебета били хвърляни и оставяни край пътя, за да бъдат погълнати от диви животни или да умрат от излагане на открито. Както сред римляните, така и сред гърците, по-възрастните мъже често вземали малки момчета за свои секс слуги. И все пак Исус не каза и една дума на осъждане към тези долни практики, въпреки че трябва да е бил запознат с тях. Неговата вест се отнасяше изцяло за благодатта.
Има и още. Като нарече изкушението към църквата да се присъедини към държавата да наложи нравственост „змийска мъдрост“, Янси цитира Мартин Лутер Кинг младши, който предупреди: „Църквата не е господар или слуга на държавата, а вместо това съвестта на държавата. Трябва да бъде водител и критик на държавата, но никога неин инструмент.“
Макар да е облечено с вежлива лексика, разсъждението на Янси прогласи укор и предупреждение към евангелистите през 1990-те години. Дали те се вслушаха в този съвет? С някои изключения, те продължиха да вървят по пътя на политическото действие, защитаван от Фаулъл, Робъртсън, Рийд и колеги. Евангелистите работеха много усилено, за да направят така, че Джордж У. Буш да бъде избран за президент. Буш е евангелист, но в Белия дом разочарова евангелистите: той направи малко, за да придвижи напред тяхната програма. Тогава през 2016 г., убедени, че Хилъри Клинтън е въплъщение на най-лошите им страхове, те приеха най-невероятния от кандидатите – Доналд Тръмп.
Това беше „брак по сметка“. В никакъв смисъл на думата Тръмп не е евангелски християнин, но той обеща да назначи съдии във Върховния съд, които да подкрепят тяхната програма за обществото. От своя страна евангелистите щяха напълно да подкрепят Тръмп
Това разбиране за непоколебимата подкрепа на евангелистите към Доналд Тръмп е с пълна точност в съгласие с журналиста, водещ рубрика в Time, Дейвид Френч. В статия, озаглавена „Евангелистите подкрепят Доналд Тръмп от страх, а не от вяра“ (27 юли 2019 г.), Френч пише:
„Но през 2016 г. нещо „щракна“. Видях християни и християнки, които съм познавал и уважавал с години, да откликнат с нескрит страх на самата идея за президентски пост на Хилъри Клинтън. Те вярваха, че тя ще постави църквата в смъртна опасност. Християнският писател Ерик Метаксас написа, че ако Хилъри спечели шансът на Америка да има Върховен съд, който оценява Конституцията, ще „изчезне“. „Не за четири години, нито за осем,“ каза той, „а завинаги“.
„Това не беше говор на вяра. Това бяха думи на страхливи мъже, хващащи се за едно избледняващо влияние чрез прилепване към човек, който всекидневен живот се подиграва със самите ценности, които християните се стремят да придвижат напред.“
Сега се обръщаме към скициране на отношенията на адвентистите към евангелистите.
Евангелистите и адвентистите
В продължение на много години евангелистите гледаха на адвентистите като на секта или култ. На нас беше отказана възможността да участваме в събития като конвенцията на National Religious Broadcasters. На събрания на християни от разнородни верски традиции, споменаването на „адвентен“ обикновено довеждаше до внезапно охлаждане на атмосферата и рязък край на разговора. Това беше състоянието на адвентно-евангелските отношения, когато дойдох в Генералната конференция през 1980 г. и бях въвлечен в разговори с други религиозни водачи. Това ме обезпокои: адвентистите, мислех аз, са най-евангелските от евангелистите.
Днес ситуацията е много по-различна. Когато евангелистите се натъкнат на адвентисти на събрания на християнски водачи, те ни приемат като братя и сестри в Христос. Какво се случи, за да докара промяната?
Няма съмнение, че за промяната са допринесли няколко фактора. Първо, до голяма степен сме изчистили изразяването на онова, в което вярваме. В по-ранно поколение критиците биха могли да посочат изявления в адвентни издания като например „Библейски четива задомашния кръг“,
където Исус беше описан с ариански или полуариански термини,
или други места, които хвърлят съмнение върху вярването ни в цялостното, направено веднъж завинаги умилостивение на кръста.
Книги като „Въпроси върху доктрината“ и „Двадесет и седем основни учения“, приети от сесията на Генералната конференция през 1980 г., допринесоха значително за отстраняването на отрицателните оценки за адвентната доктрина.
Друг фактор беше нарастващото участие на адвентистите през този период в срещи на библейски учени. Теолози като д-р Ричард Райс привлякоха влиянието на видни евангелски мислители. Той направи това чрез своята безпрецедентна книга „Откритостта на Бога“.
Трети фактор беше такъв, в който аз участвах лично, и с който бяха запознати относително малко хора. Говоря за диалозите между евангелистите и адвентистите.
Малко след като станах редактор на Adventist Review, бях поканен да участвам в неофициални разговори с евангелски водачи. Кенет Канцер, тогава редактор на Christianity Today, поиска лична среща, за да поговорим за нашите учения. Придружаваха го няколко евангелски учени. Те не бяха сигурни как трябва да се отнасят към адвентистите от седмия ден. Истински християни ли сме или не сме?
Срещите, проведени в Генералната конференция, продължиха два дена. По взаимно съгласие дебатите бяха запазени конфиденциални с нулева публичност. Нийл С. Уилсън, президент на Генералната конференция, ме помоли да водя бележки от разговорите само за неговия поглед.
На обстоен преглед бяха подложени само адвентните учения. Канцер и колегите му се съсредоточиха върху две области: Елън Уайт и светилището. Те проучваха вежливо, но неумолимо докато се стремяха да разберат теологията ни.
В заключителната част от разискването евангелистите се оттеглиха в поверително съвещание в продължение на няколко часа. Когато се събрахме отново, Канцер съобщи заключението им: те не намерили никаква спънка пред това да приемат адвентистите от седмия ден като братя и сестри в Исус Христос!
Двадесет години оттогава насам станаха свидетел на друг повратен момент в адвентно-евангелските отношения. Към този момент бях навлязъл стабилно в междуцърковни диалози. Д-р Бърт Бийч беше главен двигател в тези разговори: той е баща на адвентните диалози. Аз бях редовен член на адвентния екип и когато той се оттегли през 2005 г. аз го заместих като председател на адвентната страна.
Благодарение на подхранването на лични приятелства, Бийч беше способен да уреди официални разговори с почти всички главни деноминации. Той силно желаеше да проведе диалог със Световната евангелска асоциация, но изложението на нейното вероизповедание включваше вярване в адския пламък и безсмъртието на душата – идеи, напълно противоположни на адвентните вярвания. Тогава пътят се отвори. Под влиянието на евангелски учени като Джон Скот и Едуард Фъч, Световната евангелска асоциация премахна от вероучението си ада/безсмъртието на душата. Разговорите с адвентистите най-сетне можеха да се придвижат напред.
Срещнахме се два пъти, първо в баптистка семинария в Чешката република и на следващата година в университета „Андрюс“. Диалогът, който последва, беше (според мен) един от най-важните от всички междуцърковни разговори от предшестващите двадесет и пет години. Той беше също така и най-напрегнатият и експлозивният.
На срещата в Прага адвентистите прекараха първите няколко дена в излагане нашите учения като вярващи в Исус Христос на библейска основа. Един от делегатите на Световния евангелски алианс, швейцарски пастор, седеше на отсрещната страна на масата без да каже и една дума. Всяка сутрин той носеше със себе си две тежки папки с материали, които стоварваше на масата пред себе си. Езикът на тялото му излъчваше неговия дискомфорт спрямо срещата.
Накрая той избухна. Като се позова на материалите от папките, който, както се оказа, беше събирал от уебсайтове, враждебни към адвентистите, той по същество ни обвини, че сме лъжци. Той заяви, че вярванията ни се основават на писанията на Елън Уайт, а не на Библията.
Това беше див завършек на срещата в Прага. Предвидях едно оживено време, когато се събрахме повторно година по-късно в университета „Андрюс“.
Твърде вярно. Евангелистите донесоха със себе си чернова на изявление, което да бъде прието съвместно в края на диалога. Изявлението беше напълно неприемливо за нас: то твърдеше, че ние, адвентистите, основаваме вярванията и практиките си, включително и съботата, не на Библията, а на Елън Уайт.
И двете страни се оспорваха взаимно. В крайна сметка Бърт Бийч със своя неподражаем маниер заговори: „Ами, ако настоявате да заявите, че адвентистите основават вярванията си на Елън Уайт, ние настояваме изявлението да включва факта, че вашето пазене на неделята се основава на традицията, а не на Библията.“
Туш!
Диалогът беше достигнал точка на застой. Най-сетне председателят на евангелистите д-р Раф Хиле от Тюбинген в Германия предложи ние, адвентистите, да изготвим чернова за обсъждане. Предадохме задачата на д-р Бийч и незабавно се захванахме за работа.
Неговото изложение беше кратко. То излагаше области на съгласие, области на несъгласие и области, в които можем да си сътрудничим в споделено християнско свидетелство. След обширно обсъждане и поправки, изявлението беше прието от цялата група.
Евангелската делегация отнесе съвместното изявление на ръководството на Световния евангелски алианс с препоръка оттук нататък адвентистите от седмия ден, макар и да не са член на алианса, да бъдат считани за истински вярващи в Исус Христос. Вестта се разнесе по света и адвентистите, толкова дълго изгнаници, скоро се оказаха приети от евангелистите навсякъде.
Остава един последен въпрос, за да се завърши изследването: дали адвентистите са наистина евангелисти?
Адвентистите евангелисти ли са?
Отговорът, според моята преценка, не е прост: той е и „да“, и „не“.
Ако някой ограничи разбирането до четирите характеристики, които определят евангелистите – умилостивителната смърт на Христос, обръщането и новорождението, авторитета на Библията и евангелизирането – отговорът трябва да бъде едно абсолютно „да“ – адвентистите са евангелисти от евангелистите.
Както показа изследването ни обаче, евангелистите в Америка са движени от два импулса освен тези четири определящи маркера. Центърът на вниманието им се е изместил към съсредоточаване върху борба против абортите и хомосексуалните практики. По отношение на тези две безпокойства, адвентистите по никакъв начин не са в съответсвие.
Някои, вероятно повечето, адвентисти в Америка биха се съгласили с порицанията на евангелистите против абортите и хомосексуалните практики, но те не се чувстват удобно спрямо опитите да се наложи нравственост чрез закон. Разделението на църква и държава е идея, която е дълбоко вкоренена в адвентната психика.
Адвентистите са народ, който цени високо придържането към библейските норми, но нашите адвентни етики се консултират с едно голямо съображение, стоящо отвъд компетенцията на евангелистите – нашето участие в здравеопазването. Според нас истината се извежда от два източника: Писанието и природния свят. Ние вземаме насериозно и двата пътя: вземаме предвид данни от Библията в съчетание с онова, което научаваме чрез голямата мрежа от адвентни лекари, учени и други лица, работещи в лечебни изкуства. Ние притежаваме и ръководим много болници и клиники; ние се стремим към най-високо качество и най-съвременна грижа.
Поради голямото въздействие на своето наблягане на медицината, ние не можем и не разглеждаме етични въпроси като абортите и хомосексуализма отделно от истината, с която нашите лекари се срещат в ситуации от истинския живот.
Така докато адвентистите поддържат високо мнение за живота, ние не се включваме прибързано в политическата група, защитаваща живота. Ние осъзнаваме, че в този съкрушен свят много етически решения не могат да бъдат сведени до прости отговори с „да“ или „не“ (както в случая на 11-годишно момиче, което забременя от дядо си). По подобен начин информираността за родителските фактори, които повлияват на предпочитанието към определен пол ни карат да гледаме на сложния въпрос за хомосексуализма в много по-широк обхват.
Поради своята силна библейска основа, съчетана със страстта ни да лекуваме целия човек, адвентистите имат уникално разположение да допринесат спрямо измъчващите биоетични въпроси на деня. Адвентните етици, като например покойния д-р Джак Провонша и д-р Гери Уинслоу, са оказвали и оказват голямо въздействие.
Адвентистите евангелисти ли са? От европейска гледна точка, определено да. (В диалога със Световния евангелски алианс не бяха споменати въпросите за абортите и хомосексуализма.) От американска гледна точка отговорът трябва да бъде „и да, и не“.
Уилям Джонсън е пенсиониран редактор на списанията Adventist Review и Adventist World и автор на многобройни книги, включително „Накъде сме се запътили? Адвентизмът след Сан Антонио“ (2017 г.) и „Автентичен адвентизъм“ (2018 г.).
Image: President Donald J. Trump, joined by Vice President Mike Pence, is seen [in] prayer with members of his Cabinet Tuesday, July 16, 2019, in the Cabinet Room of the White House. (Official White House Photo by Shealah Craighead.) Flickr.com / Public Domain.
Editor's Note (August 5, 2019): The spelling of Eric Metaxas' name has been corrected. We apologize for the error.
Коментар на Последните дни
Матералът е писан от човек, вярващ в триединството и това ми дава възможност да обърна внимание на нещо много съществено. Независимо дали става дума за статии, проповеди, коментари, изказвания, цитати или каквото и да е друго, показващо истината и качено в Последните дни или в You Tube, във Facebook или където и да е, обикновено следват упреци от рода: "Това е ерес". "Ти хулиш Светия Дух", "Ти лъжеш хората", "Библията казва нещо съвсем друго" и т.н. Уилям Джонсън обаче не е нетринитарист за да защити моите възгледи, но чрез думите си потвърждава какво е станало в Адвентната църква и с вярата на пионерите. Неговото твърдение:
"В по-ранно поколение критиците биха могли да посочат изявления в адвентни издания като например „Библейски четива за домашния кръг“,
където Исус беше описан с ариански или полуариански термини,
или други места, които хвърлят съмнение върху вярването ни в цялостното, направено веднъж завинаги умилостивение на кръста."
повече от категорично дава представа, че Адвентната църква в миналото е вярвала само в един истински Бог, Отец и в Неговия Син, а не в някакъв тринитарен бог! Като следствие от това адвентистите не са били приемани от евангелските общества. Но вече не е така. Поради тази причина от 1980 г. нататък евангелистите приемат адвентистите за братя и сестри! Какво означава това? На кого можеш да си брат или сестра? На този, който има за родител същия, който е и твой! Т.е., в миналото адвентисти и евангелисти са имали различни бащи! Сега обаче положението е друго: адвентистите са се отказали от своя Създател и са приели да бъдат синове и дъщери на бащата на евангелистите!
Какво по-голямо доказателство, че след смъртта на Елън Уайт и пионерите вярата на ЦАСД е подменена и днес Адвентната църква няма нищо общо с истинския Бог и Неговия Син, а доброволно се е отказала от Създателя си, следвайки бога на евангелистите и на всички отпаднали деноминации?
Мога да изкажа искрена благодарност на този тринитарист, който, съзнателно или несъзнателно, посочва истината на тези, които предпочитат да следват "Така казва църквата", "Така казва пасторът", "Така казва ГК", а не "Писано е!"
Същевременно си мисля, че и този материал е показателен как Бог ще използва за разпространение на истината средства, които за човека изглеждат немислими и нелогични. Но е факт, че за нашия Баща няма проблем да си служи дори с магарета, както в случая с Валаам, за да предупреди Своите деца, ако самите те са заспали или са дотолкова заблудени, че всяка стъпка ги води към гибел. Сякаш в момента виждаме да се изпълняват думите:
"Ако тия млъкнат, то камъните ще извикат!
Николай Георгиев
RSS Feed