Снимка: Prophesy Again. ...или разделението между църква и държава, се използва като аргумент за налагане на белега на звяра
В този век на постмодерен секуларизъм, изглежда почти невъзможно налагането на национален неделен закон да стане някога действителност. И все пак библейските пророчества са доста ясни, че тъй като нравствеността продължава да се понижава, тъй като икономиката продължава да спада рязко и природните бедствия постоянно се увеличават, общественото искане от гражданите към избраните от тях длъжностни лица, в опит да се умиротвори Бога, ще бъде да се завърнат към “набожни принципи”, чрез узаконяването на нравствени принципи, а именно – пазенето на неделята – въздържание от работа, пазаруване, комерсиални развлечения, заедно със задължително посещение на църква.
В този век на постмодерен секуларизъм, изглежда почти невъзможно налагането на национален неделен закон да стане някога действителност. И все пак библейските пророчества са доста ясни, че тъй като нравствеността продължава да се понижава, тъй като икономиката продължава да спада рязко и природните бедствия постоянно се увеличават, общественото искане от гражданите към избраните от тях длъжностни лица, в опит да се умиротвори Бога, ще бъде да се завърнат към “набожни принципи”, чрез узаконяването на нравствени принципи, а именно – пазенето на неделята – въздържание от работа, пазаруване, комерсиални развлечения, заедно със задължително посещение на църква.
През август беше публикувана статия в Deseret News, която носталгично припомняше дните, когато Неделните сини закони бяха в действие и бяха защитавани от председателя на Върховния съд по онова време (1960 г.). “В известното дело на Върховния съд “МакГауън срещу Мериленд”, председателят Ърл Уорън написа в защита на “синия закон” на Мериленд, забраняващ търговията в неделя: “Намерението на щата е не просто да предостави прекъсване на работата в един от всеки седем дни,” написа той. “Щатът се стреми да отдели един ден от всички други дни като ден за почивка, отдих, ободряване и спокойствие – ден, който всички членове на семейството и общността имат възможността да прекарат и на който да се наслаждават заедно, ден, в който съществува относителна тишина и отделяне от всекидневната напрегнатост на търговските дейности, ден, в който хората могат да посетят приятели и роднини, които не са на разположение през работните дни.””
Щатът няма правомощие да отделя ден като ден за почивка; това е, което Бог направи, когато завърши седмицата на сътворението и благослови и освети седмия ден (Битие 2:2, 3). Той не е дал на склонния да греши, ограничен човек правомощието да освети нещо или да окаже принуда върху съвестта на други човешки същества. Пазенето на неделята е творение, или дете, на римокатолицизма; и е белегът за нейния предполагаем авторитет. При все това, пазенето на неделята ще бъде наложено първо в Съединените щати, и което е изненадващо – ще бъде изявена от правителствени чиновници претенцията, че то не нарушава Конституцията, нито нарушава разделението на църква и държава. Това е точно същият аргумент, който беше употребен от председателя Уорън и способства за решението на Върховния съд през 1961 г. с 8 на 1 гласа.
Беше зададен въпросът: “Дали сините закони на Мериленд нарушават клаузите от Първата поправка за свободно упражняване на религия и нейното установяване?” По отношение на това, резолюцията заяви: “Не. Съдът откри, че сините закони не нарушават клаузата за свободно упражняване на религия, понеже работниците заявяват единствено икономическа щета, но не и посегателство върху собствените им религиозни практики. Съдът откри също и че сините закони не нарушават разделението между църква и държава. Законите за затваряне на магазините в неделя започнаха с цел улесняване на посещението на църква в колониална Америка; въпреки това, настоящите закони на Мериленд са основани по-скоро на светски, отколкото на религиозни щатски интереси. Законите имат за цел да подобрят “здравето, безопасността, отдиха и общото благосъстояние” на гражданите. Настоящата цел на законите е да предостави еднакъв почивен ден за всички. Фактът, че този ден е от особено значение за разнородни християнски секти, не възпрепятства Държавата да постигне своите светски цели.”
“Много обременена съм по отношение на движения, които сега са в ход, за налагането на пазене на неделята. Показано ми е, че Сатана работи ревностно, за да осъществи замислите си да ограничи религиозната свобода. Планове от сериозно значение за Божия народ напредват тайно сред духовенствата на различни деноминации, и целта на това тайно маневриране е да спечели общественото благоволение към налагането на светостта на неделята. Ако хората могат да бъдат доведени до изпитване на благосклонност към неделен закон, тогава духовниците възнамеряват да упражнят своето обединено влияние, за да се сдобият с религиозна поправка към Конституцията и да принудят нацията да пази неделята. Има мнозина, които, ако разбираха духа и резултата от религиозното законодателство, не биха направили каквото и да е, за да придвижат напред и най-малко движението за налагане на неделята.”
Тези движения, които сега са в ход, би трябвало да събудят Божиите човеци към по-голяма ревност и по-голяма решителност да предупредят жителите на земята за непосредствено предстоящата религиозна криза, която ще изпита всеки човек. Онези, на които е поверено прогласяването на Тройната ангелска вест, би трябвало да излязат смело да прогласят вестта, докато споделят необходимите подготвителни стъпки, за да остане човек верен по време на последната криза и да посрещне Господа с мир при Неговото явление. Много скоро жаждата и носталгията за някогашните неделни закони ще се превърнат в законови разпоредби, които ще бъдат наложени строго.
Използвана литература:
http://www.deseretnews.com/article/865686137/In-our-opinion-Communities-yearn-for-religious-and-secular-Sabbaths.html
https://www.oyez.org/cases/1960/8
Уайт, Елън. “Ривю енд Хералд”, 24 декември 1889 г.
Автори: Ендрю и Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
От: etoidaskoro.com
Щатът няма правомощие да отделя ден като ден за почивка; това е, което Бог направи, когато завърши седмицата на сътворението и благослови и освети седмия ден (Битие 2:2, 3). Той не е дал на склонния да греши, ограничен човек правомощието да освети нещо или да окаже принуда върху съвестта на други човешки същества. Пазенето на неделята е творение, или дете, на римокатолицизма; и е белегът за нейния предполагаем авторитет. При все това, пазенето на неделята ще бъде наложено първо в Съединените щати, и което е изненадващо – ще бъде изявена от правителствени чиновници претенцията, че то не нарушава Конституцията, нито нарушава разделението на църква и държава. Това е точно същият аргумент, който беше употребен от председателя Уорън и способства за решението на Върховния съд през 1961 г. с 8 на 1 гласа.
Беше зададен въпросът: “Дали сините закони на Мериленд нарушават клаузите от Първата поправка за свободно упражняване на религия и нейното установяване?” По отношение на това, резолюцията заяви: “Не. Съдът откри, че сините закони не нарушават клаузата за свободно упражняване на религия, понеже работниците заявяват единствено икономическа щета, но не и посегателство върху собствените им религиозни практики. Съдът откри също и че сините закони не нарушават разделението между църква и държава. Законите за затваряне на магазините в неделя започнаха с цел улесняване на посещението на църква в колониална Америка; въпреки това, настоящите закони на Мериленд са основани по-скоро на светски, отколкото на религиозни щатски интереси. Законите имат за цел да подобрят “здравето, безопасността, отдиха и общото благосъстояние” на гражданите. Настоящата цел на законите е да предостави еднакъв почивен ден за всички. Фактът, че този ден е от особено значение за разнородни християнски секти, не възпрепятства Държавата да постигне своите светски цели.”
“Много обременена съм по отношение на движения, които сега са в ход, за налагането на пазене на неделята. Показано ми е, че Сатана работи ревностно, за да осъществи замислите си да ограничи религиозната свобода. Планове от сериозно значение за Божия народ напредват тайно сред духовенствата на различни деноминации, и целта на това тайно маневриране е да спечели общественото благоволение към налагането на светостта на неделята. Ако хората могат да бъдат доведени до изпитване на благосклонност към неделен закон, тогава духовниците възнамеряват да упражнят своето обединено влияние, за да се сдобият с религиозна поправка към Конституцията и да принудят нацията да пази неделята. Има мнозина, които, ако разбираха духа и резултата от религиозното законодателство, не биха направили каквото и да е, за да придвижат напред и най-малко движението за налагане на неделята.”
Тези движения, които сега са в ход, би трябвало да събудят Божиите човеци към по-голяма ревност и по-голяма решителност да предупредят жителите на земята за непосредствено предстоящата религиозна криза, която ще изпита всеки човек. Онези, на които е поверено прогласяването на Тройната ангелска вест, би трябвало да излязат смело да прогласят вестта, докато споделят необходимите подготвителни стъпки, за да остане човек верен по време на последната криза и да посрещне Господа с мир при Неговото явление. Много скоро жаждата и носталгията за някогашните неделни закони ще се превърнат в законови разпоредби, които ще бъдат наложени строго.
Използвана литература:
http://www.deseretnews.com/article/865686137/In-our-opinion-Communities-yearn-for-religious-and-secular-Sabbaths.html
https://www.oyez.org/cases/1960/8
Уайт, Елън. “Ривю енд Хералд”, 24 декември 1889 г.
Автори: Ендрю и Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
От: etoidaskoro.com
RSS Feed
