Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
Симпозиумът на Съединените щати и Ватикана се проведе на 2 октомври 2019 г. Снимка: американско посолство във Ватикана.
На 2 октомври 2019 г. правителството на Съединените щати и Ватикана проведоха симпозиум на високо равнище относно необходимостта от насърчаване на религиозната свобода. Събитието беше наречено „Пътища към постигане на човешко достойнство: партниране с организации на верска основа.“ [1] Те обсъдиха важността на това Съединените щати и Ватикана да партнират с организации на верска основа за съдействане на религиозната свобода, за борба с трафика на хора и изменението в климата и за предоставяне на хуманитарна помощ.
Симпозиумът на Съединените щати и Ватикана се проведе на 2 октомври 2019 г. Снимка: американско посолство във Ватикана.
На 2 октомври 2019 г. правителството на Съединените щати и Ватикана проведоха симпозиум на високо равнище относно необходимостта от насърчаване на религиозната свобода. Събитието беше наречено „Пътища към постигане на човешко достойнство: партниране с организации на верска основа.“ [1] Те обсъдиха важността на това Съединените щати и Ватикана да партнират с организации на верска основа за съдействане на религиозната свобода, за борба с трафика на хора и изменението в климата и за предоставяне на хуманитарна помощ.
Държавният секретар на Съединените щати, Майк Помпео, секретар на Ватикана за връзките с държавите, архиепископ Пол Галагер, поведе това събитие, предназначено за изграждане на едно общество, което би могло наистина да бъде „толерантно“ и „приобщаващо“. И все пак онова, което е крайно обезпокоително, е да се види как двете големи сили на библейските пророчества (Съединените щати и Рим) се събират, за да поощрят Laudato Si’ и да се опитат да включат всички църкви.
Американският държавен секретар, Майк Помпео (вдясно) с ватиканския секретар по връзките с държавите, архиепископ Пол Галагер (вляво). Сн. adventmessenger.org
Това беше „неотложният“ призив, отправен от архиепископ Пол Галагер на този международен симпозиум. Архиепископ Пол Галагер говореше от името на папа Франциск, когато наблегна на Laudato Si’, неделната енциклика на папата.
„Също така искам да подчертая, че докато отговаря на хуманитарните извънредни ситуации, Светият престол вярва, че е спешно необходимо да се адресират причините, които стоят в корена на такива кризи като ужасяващи войни, гонения, нарушения на правата на човека, политическа или социална нестабилност, крайна бедност, последици от изменението в климата и т.н. В това отношение е важно да помним призива на папа Франциск, в Laudato Si’, към една цялостна екология, която подчертава връзката между опазването на околната среда, борбата против бедността, социалната справедливост, икономиката и политиката.” [2]
Според Рим, всички проблеми на света ще бъдат решени веднага щом енцикликата на папата се превърне в закон. Не е за вярване! Сега забележете как същият този ватикански представител описва създаването на някакъв международен икуменически съвет, за да се наложи тази програма:
„Би било ценно също така да разработим международна мрежа от религиозни водачи и хора на добрата воля за изграждане на толерантност, братство и здравословно многообразие... едно здравословно многообразие, което уважава различията и ги оценява в качеството на такива.“
Братя и сестри, надписът от невидимата ръка е върху стената! Енцикликата на папата, Laudato Si’, има клауза за неделна почивка. Сега виждаме как Ватикана и Съединените щати (Откровение 13 гл.) се събират, за да популяризират Laudato Si’ пред света. Те също така призовават всички църкви да се присъединят към тях на международния подиум, за да работят заедно за създаване на „пътища за постигане на човешко достойнство“. Тези „пътища“ включват изпълнението на Laudato Si’.
„Също така искам да подчертая, че докато отговаря на хуманитарните извънредни ситуации, Светият престол вярва, че е спешно необходимо да се адресират причините, които стоят в корена на такива кризи като ужасяващи войни, гонения, нарушения на правата на човека, политическа или социална нестабилност, крайна бедност, последици от изменението в климата и т.н. В това отношение е важно да помним призива на папа Франциск, в Laudato Si’, към една цялостна екология, която подчертава връзката между опазването на околната среда, борбата против бедността, социалната справедливост, икономиката и политиката.” [2]
Според Рим, всички проблеми на света ще бъдат решени веднага щом енцикликата на папата се превърне в закон. Не е за вярване! Сега забележете как същият този ватикански представител описва създаването на някакъв международен икуменически съвет, за да се наложи тази програма:
„Би било ценно също така да разработим международна мрежа от религиозни водачи и хора на добрата воля за изграждане на толерантност, братство и здравословно многообразие... едно здравословно многообразие, което уважава различията и ги оценява в качеството на такива.“
Братя и сестри, надписът от невидимата ръка е върху стената! Енцикликата на папата, Laudato Si’, има клауза за неделна почивка. Сега виждаме как Ватикана и Съединените щати (Откровение 13 гл.) се събират, за да популяризират Laudato Si’ пред света. Те също така призовават всички църкви да се присъединят към тях на международния подиум, за да работят заедно за създаване на „пътища за постигане на човешко достойнство“. Тези „пътища“ включват изпълнението на Laudato Si’.
Сн. adventmessenger.org
Ето я „неделната“ клауза, съдържаща се в Laudato Si’:
Раздел 237. В неделя участието ни в Евхаристията има специална значимост. Неделята, както юдейската събота, е предназначена да бъде ден, който изцелява взаимоотношенията ни с Бог, със самите нас, с другите и със света. Неделята е денят на Възкресението, „първият ден“ на новото творение, чийто първи плод е възкръсналото човешко естество на Господа, обещанието за окончателното преобразяване на цялата сътворена действителност. Тя прогласява също и „вечната почивка на човека в Бога“. По този начин християнската духовност включва стойостта на отмората и тържествеността. [3]
Ето я „законовата“ провизия, съдържаща се в Laudato Si’:
Раздел 179. Поради това, че налагането на закони понякога е неадекватно поради корупция, трябва да бъде упражнен обществен натиск, за да се доведе до решително политическо действие. Обществени, чрез неправителствени организации и междинни групи, трябва да окаже натиск върху правителствата, за да разработят по-взискателни регулации, процедури и контролни мерки, Ако гражданите не контролират политическата власт – национална, регионална и общинска, – няма да бъде възможно да се контролира вредата върху околната среда. Местното законодателство също така може да бъде по-ефикасно, ако съществуват споразумения между съседни общности за подкрепа на едни и същи природозащитни политики. [3]
„Неделното движение сега си проправя път в тъмнината. Водачите прикриват истинския въпрос и мнозина, които се обединяват в движението, сами не виждат накъде клони подводното течение“ („Ривю енд Хералд Екстра“, 11 декември 1888 г.).
Знаем, че неделни закони ще настъпят и когато направят това, те ще осъществяват дискриминация против религиозните малцинства. Неделни закони също така са в полза и оказват благосклонност към по-голямата християнска популация, която вече освещава неделята, но поставя неоправдани затруднения и финансови товари върху малцинства, които пазят седмия ден, или събота, като почивен ден. Да се наложи пазещите седмия ден, събота, да се въздържат от делови дейности или работа два дена седмично е несправедливо и дискриминативно. Ето защо неделните закони предоставят нечестно предимство пред пазещите неделята, които вече пазят неделята като почивен ден.
И, което е най-важно, седмият ден, събота, е основата на истинското поклонение към Бога (Изход 20:8-11; Евреи 4:4, 11). Рим е звярът от библейските пророчества (Daniel 7:25), който замени събота с неделя през четвърти век по време на Лаодикийския събор, провел се между 363 и 364 г. сл. Хр., канон 29.
В светлината на библейските пророчества, в светлината на тази историческа среща между Съединаните щати и Ватикана, в светлината на опасностите против истинската религиозна свобода и в светлината на Божия закон, който бива оскверняван чрез издигането на неделята е време да заемем становище против всеки, който може би си мисли да въведе Laudato Si’ чрез някакъв закон относно изменението в климата.
Вместо да подкрепя радикалната програма относно изменението в климата, всеки адвентист от седмия ден трябва да издига глас против всяка мярка, която би въвела незабелязано по-строго налагане на неделна почивка.
„Надявам се, че тръбата ще затръби уверено за този Неделен закон. Мисля, че ще бъде най-добре, ако в нашите книги се обърне специално внимание на значението за вечността на Божия закон... Сега трябва да направим всичко, което е по силите ни за да осуетим налагането на неделята“ („Събитията на последните дни“, стр. 128).
Използвана литература:
[1]https://www.catholicnewsagency.com/amp/news/at-vatican-secretary-mike-pompeo-highlights-chinese-religious-freedom-violations-62073
[2] http://press.vatican.va/content/salastampa/en/bollettino/pubblico/2019/10/02/191002e.html
[3]http://w2.vatican.va/content/francesco/en/encyclicals/documents/papa-francesco_20150524_enciclica-laudato-si.html
Раздел 237. В неделя участието ни в Евхаристията има специална значимост. Неделята, както юдейската събота, е предназначена да бъде ден, който изцелява взаимоотношенията ни с Бог, със самите нас, с другите и със света. Неделята е денят на Възкресението, „първият ден“ на новото творение, чийто първи плод е възкръсналото човешко естество на Господа, обещанието за окончателното преобразяване на цялата сътворена действителност. Тя прогласява също и „вечната почивка на човека в Бога“. По този начин християнската духовност включва стойостта на отмората и тържествеността. [3]
Ето я „законовата“ провизия, съдържаща се в Laudato Si’:
Раздел 179. Поради това, че налагането на закони понякога е неадекватно поради корупция, трябва да бъде упражнен обществен натиск, за да се доведе до решително политическо действие. Обществени, чрез неправителствени организации и междинни групи, трябва да окаже натиск върху правителствата, за да разработят по-взискателни регулации, процедури и контролни мерки, Ако гражданите не контролират политическата власт – национална, регионална и общинска, – няма да бъде възможно да се контролира вредата върху околната среда. Местното законодателство също така може да бъде по-ефикасно, ако съществуват споразумения между съседни общности за подкрепа на едни и същи природозащитни политики. [3]
„Неделното движение сега си проправя път в тъмнината. Водачите прикриват истинския въпрос и мнозина, които се обединяват в движението, сами не виждат накъде клони подводното течение“ („Ривю енд Хералд Екстра“, 11 декември 1888 г.).
Знаем, че неделни закони ще настъпят и когато направят това, те ще осъществяват дискриминация против религиозните малцинства. Неделни закони също така са в полза и оказват благосклонност към по-голямата християнска популация, която вече освещава неделята, но поставя неоправдани затруднения и финансови товари върху малцинства, които пазят седмия ден, или събота, като почивен ден. Да се наложи пазещите седмия ден, събота, да се въздържат от делови дейности или работа два дена седмично е несправедливо и дискриминативно. Ето защо неделните закони предоставят нечестно предимство пред пазещите неделята, които вече пазят неделята като почивен ден.
И, което е най-важно, седмият ден, събота, е основата на истинското поклонение към Бога (Изход 20:8-11; Евреи 4:4, 11). Рим е звярът от библейските пророчества (Daniel 7:25), който замени събота с неделя през четвърти век по време на Лаодикийския събор, провел се между 363 и 364 г. сл. Хр., канон 29.
В светлината на библейските пророчества, в светлината на тази историческа среща между Съединаните щати и Ватикана, в светлината на опасностите против истинската религиозна свобода и в светлината на Божия закон, който бива оскверняван чрез издигането на неделята е време да заемем становище против всеки, който може би си мисли да въведе Laudato Si’ чрез някакъв закон относно изменението в климата.
Вместо да подкрепя радикалната програма относно изменението в климата, всеки адвентист от седмия ден трябва да издига глас против всяка мярка, която би въвела незабелязано по-строго налагане на неделна почивка.
„Надявам се, че тръбата ще затръби уверено за този Неделен закон. Мисля, че ще бъде най-добре, ако в нашите книги се обърне специално внимание на значението за вечността на Божия закон... Сега трябва да направим всичко, което е по силите ни за да осуетим налагането на неделята“ („Събитията на последните дни“, стр. 128).
Използвана литература:
[1]https://www.catholicnewsagency.com/amp/news/at-vatican-secretary-mike-pompeo-highlights-chinese-religious-freedom-violations-62073
[2] http://press.vatican.va/content/salastampa/en/bollettino/pubblico/2019/10/02/191002e.html
[3]http://w2.vatican.va/content/francesco/en/encyclicals/documents/papa-francesco_20150524_enciclica-laudato-si.html
RSS Feed
