“Имало едно време...”
Когато бях дете, тези думи ме подготвяха за пътуване в прекрасния свят на мечтите. Пред мен се откриваше това, което не виждах наоколо. В реалния свят злото се ширеше и разрастваше, но нямаше кой да го обуздае. Приказките обаче бяха нещо различно. Добрите герои страдаха, бяха предавани, лъгани, подлагани на ужасни изпитания, но винаги накрая излизаха победители и злите получаваха възмездие за делата си. Наслаждавах се на този свят и желаех той да бъде реалност. Дори през ум не ми минаваше, че самият аз живея като в приказка и не разбирам какво се случва около мен. Вярата ми в Бога ме убеждаваше, че един ден всеки ще получи заслуженото и се чувствах спокоен, понеже бях на “правилната” страна. Докато един ден...
Когато бях дете, тези думи ме подготвяха за пътуване в прекрасния свят на мечтите. Пред мен се откриваше това, което не виждах наоколо. В реалния свят злото се ширеше и разрастваше, но нямаше кой да го обуздае. Приказките обаче бяха нещо различно. Добрите герои страдаха, бяха предавани, лъгани, подлагани на ужасни изпитания, но винаги накрая излизаха победители и злите получаваха възмездие за делата си. Наслаждавах се на този свят и желаех той да бъде реалност. Дори през ум не ми минаваше, че самият аз живея като в приказка и не разбирам какво се случва около мен. Вярата ми в Бога ме убеждаваше, че един ден всеки ще получи заслуженото и се чувствах спокоен, понеже бях на “правилната” страна. Докато един ден...
RSS Feed
