Снимка: cloudinary.com “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)
“Бог е любов.” Неговата несравнима любов към падналия човек, изразена в дара на Неговия възлюбен Син, удиви светите ангели. Христос беше наследник на всичко, чрез Когото бяха също направени и световете. Той беше сиянието на славата на Отец и “отпечатъка на Неговото същество”. Той държеше “всичко чрез Своето могъщо слово”. В Себе Си Той притежаваше Божествено достойнство и величие; понеже беше угодно на Отец в Него да обитава цялата пълнота. И Христос “не счете за похищение да бъде равен Богу”. И при все това Той “понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна”.
Божият Син пожела доброволно да умре на мястото на грешника, като така направи възможно за човека, чрез живот на покорство, да избегне наказанието на Божествения закон, който беше нарушил. Смъртта на Христос не уби закона, не намали неговите святи изисквания, нито отне от неговото свещено достойнство; обратното, смъртта на Божия възлюбен Син на кръста оправда изискванията на Божествения закон и прогласи справедливостта на Неговия Отец при наказването на нарушителя, в това, че Той се съгласи да понесе наказанието в свое лице, за да спаси падналия човек от неговото проклятие. Така Той възвеличи закона и го направи почитаем, и даде доказателство за непроменимия му характер. От собствените Му устни се чуват думите: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.”
Като стана заместник на човека и понесе проклятието, което трябваше да се стовари връху него, Христос даде Себе Си в залог за расата, за да съхрани свещените изисквания и възвишената чест на закона на Неговия Отец. Отец е дал света в ръцете на Своя Син, така че чрез Своето посредничеко дело Той да може напълно да утвърди светостта и обвързващите изисквания на всяко правило на Божествения закон. Това е делото на Христос – да убеди хората за грях, който е нарушаването на закона, и чрез Своето посредничество да ги върне в пътя на покорството.
Планът на изкуплението, обхващащ благата вест за спасение чрез Христос, беше първо прогласен на Адам. За него, той беше звездата на надеждата, осветляваща тъмното и очаквано с ужас бъдеще. Адам видя, че обещаният Изкупител беше единственото средство, чрез което можеше да има живот. Планът за спасяването на грешниците е същият във всяко поколение. Патриарсите, пророците и всички свети мъже от древността гледаха напред към един идещ Спасител, в Когото показваха вярата си чрез жертвени приноси. Кръвта на животни беше сянка на безгрешната жертва, принесена на Голгота; но при разпятието символът срещна изпълнението и символичната система беше прекратена от великата изпълнителна жертва.
Христос е центърът на великия план на изкуплението – план, който е едно цяло и обхваша всички промисли. Той е “Агнето, заклано от създанието на света”. Той е Изкупителят на падналите синове и дъщери на Адам във всички векове на човешкото изпитание. “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”
Евангелието беше проповядвано на Адам, Ной, Авраам и Мойсей, и беше за тях блага вест; понеже вярата им прие един идещ Спасител. По-ясна и славна светлина сега блести над християнския свят, тъй като онова, което беше вяра за патриарсите и пророците, живели преди Христос, е уверение за нас, тъй като виждаме, че Христос е дошъл точно по начина, по който боговдъхновените мъже от древността бяха предрекли, че ще дойде. Също толкова съществено е да имаме вяра в един Изкупител, Който е дошъл и умрял в жертва за нас, колкото беше за светите мъже от древността да вярват в един идещ Изкупител, Когото представляваха чрез своите символични жертви, не повече.
За да осъзнаем напълно стойността на изкуплението, е необходимо да разберем какво струваше то. В следствие на ограничени виждания за страданията на Христос, мнозина поставят ниска оценка върху великото дело на изкуплението. Те мислят, че Христос понесъл само малка част от наказанието на Божия закон. Те знаят, че Божият гняв беше почувстван от Неговия скъп Син, но предполагат, че през всичките Си болезнени страдания Той имал доказателствата за любовта и приемането на Неговия Отец и че портите на гробницата пред Него били озарени от ярка надежда.
Има мнозина, чиито сърца са не по-дълбоко вълнувани от смирението и смъртта на Христос, отколкото от смъртта на Исусовите мъченици. Мнозина са понесли смърт чрез бавни изтезания, а някои и чрез разпятие. В какво смъртта на Божяия скъп Син се различава от тези? Вярно е, че Той умря на кръста с най-жестока смърт; и все пак други заради Него са страдали равностойно, що се отнася до телесно изтезание. Защо, тогава, страданието на Христос беше по-ужасяващо от онова на други лица, предали живота си заради Него? Ако Неговото страдание се състоеше единствено от телесна болка, смъртта Му нямаше да бъде по-болезнена от тази на някои от мъчениците; но телесната болка беше само малка част от агонията на възлюбения Божий Син, докато висеше на кръста. Греховете на света бяха върху Него, а също и усещането за гнева на Неговия Отец срещу грешника, тъй като Той понасяше наказанието на закона. Именно тези смазаха Неговата Божествена душа. Именно скриването на лицето на Неговия Отец – усещане, че собственият Му скъп Баща го беше изоставил, докато Той пиеше чашата, която грешникът толкова богато заслужаваше - донесе отчаяние на душата Му. Отделянето, което грехът извършва между Бога и човека, беше напълно осъзнато и остро изпитано от невинния, страдащ Човек на Голгота. Той беше потискан от силите на тъмнината и нямаше нито лъч светлина, който да осветли бъдещето. Неговата умствена агония в тази връзка беше толкова голяма, че човекът може да има едва бледа представа за нея.
В Своята последна броба, Исус почувства силата на Сатана, който обяви себе си за по-висш в сила от Божия Син. Той предположи, че Бог се беше отрекъл от Своя Син, че Той не беше вече в Божественото благоволение, но сега беше в ръцете на Своя велик враг. Христос не се предаде на изтезаващия неприятел, дори и в най-горчивата си мъка. Легиони зли ангели бяха навсякъде около Него; и все пак на светите ангели беше наредено да не разкъсват редиците им и да не участват в борба с подигравателния, презрителен противник, нито им бепе позволено да служат на измъчения дух на Божествения страдалец. Именно в този ужасен час на тъмнина, когато лицето на Неговия Отец беше скрито, легиони от зли ангели Го бяха окръжили и греховете на света бяха върху Него, от Неговите бледи устни бяха изтръгнати думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Когато на изкуплението се гледа правилно, когато осъзваме огромната цена, платена за избавяне на грешния човек от вечна смърт, спасението на душите ще бъде почувствано като имащо безгранична стойност. В сравнение със стойността на вечния живот, всичко останало потъва в незначителност. Но как съветите на нашия любящ Спасител са презирани. В много случаи преданостите на сърцето са отдавани на света и егоистични интереси са затворили вратата срещу Божия Син. Празно лицемерие и гордост, егоизъм и любов към печалби, завист, злоба и страст толкова са изпълнили сърцето, че Христос не може да има място.
Би трябвало да приемем по-големи, по-широки и по-дълбоки възгледи за живота, страданията и смъртта на Божия Син. Той беше вечно богат; и все пак заради нас Той стана беден, така че чрез Неговата бедност ние да бъдем обогатени. Той беше облечен със светлина и слава, заобиколен от множества небесни ангели, очакващи да изпълнят заповедите Му, и все пак взе върху Себе Си нашето естество и дойде да пребивава сред грешни човеци.
“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада.” Ето любов, която никой език не може да изрази – любовта на Отец и на Сина, която би трябвало да накара душите ни да потръпнат и да ги изпълни с благодарност, любов и радост. “Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.” Последователите на Христос трябва да се научат тук да отразяват в някаква степен Божествената любов, проявена към тях, и скоро те могат да се присъедият към изкупеното множество в прогласяването: “На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.”
Източник: Елън Уайт, “Библейско ехо”, 1 януари 1887 г.
От: etoidaskoro.com
Божият Син пожела доброволно да умре на мястото на грешника, като така направи възможно за човека, чрез живот на покорство, да избегне наказанието на Божествения закон, който беше нарушил. Смъртта на Христос не уби закона, не намали неговите святи изисквания, нито отне от неговото свещено достойнство; обратното, смъртта на Божия възлюбен Син на кръста оправда изискванията на Божествения закон и прогласи справедливостта на Неговия Отец при наказването на нарушителя, в това, че Той се съгласи да понесе наказанието в свое лице, за да спаси падналия човек от неговото проклятие. Така Той възвеличи закона и го направи почитаем, и даде доказателство за непроменимия му характер. От собствените Му устни се чуват думите: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.”
Като стана заместник на човека и понесе проклятието, което трябваше да се стовари връху него, Христос даде Себе Си в залог за расата, за да съхрани свещените изисквания и възвишената чест на закона на Неговия Отец. Отец е дал света в ръцете на Своя Син, така че чрез Своето посредничеко дело Той да може напълно да утвърди светостта и обвързващите изисквания на всяко правило на Божествения закон. Това е делото на Христос – да убеди хората за грях, който е нарушаването на закона, и чрез Своето посредничество да ги върне в пътя на покорството.
Планът на изкуплението, обхващащ благата вест за спасение чрез Христос, беше първо прогласен на Адам. За него, той беше звездата на надеждата, осветляваща тъмното и очаквано с ужас бъдеще. Адам видя, че обещаният Изкупител беше единственото средство, чрез което можеше да има живот. Планът за спасяването на грешниците е същият във всяко поколение. Патриарсите, пророците и всички свети мъже от древността гледаха напред към един идещ Спасител, в Когото показваха вярата си чрез жертвени приноси. Кръвта на животни беше сянка на безгрешната жертва, принесена на Голгота; но при разпятието символът срещна изпълнението и символичната система беше прекратена от великата изпълнителна жертва.
Христос е центърът на великия план на изкуплението – план, който е едно цяло и обхваша всички промисли. Той е “Агнето, заклано от създанието на света”. Той е Изкупителят на падналите синове и дъщери на Адам във всички векове на човешкото изпитание. “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”
Евангелието беше проповядвано на Адам, Ной, Авраам и Мойсей, и беше за тях блага вест; понеже вярата им прие един идещ Спасител. По-ясна и славна светлина сега блести над християнския свят, тъй като онова, което беше вяра за патриарсите и пророците, живели преди Христос, е уверение за нас, тъй като виждаме, че Христос е дошъл точно по начина, по който боговдъхновените мъже от древността бяха предрекли, че ще дойде. Също толкова съществено е да имаме вяра в един Изкупител, Който е дошъл и умрял в жертва за нас, колкото беше за светите мъже от древността да вярват в един идещ Изкупител, Когото представляваха чрез своите символични жертви, не повече.
За да осъзнаем напълно стойността на изкуплението, е необходимо да разберем какво струваше то. В следствие на ограничени виждания за страданията на Христос, мнозина поставят ниска оценка върху великото дело на изкуплението. Те мислят, че Христос понесъл само малка част от наказанието на Божия закон. Те знаят, че Божият гняв беше почувстван от Неговия скъп Син, но предполагат, че през всичките Си болезнени страдания Той имал доказателствата за любовта и приемането на Неговия Отец и че портите на гробницата пред Него били озарени от ярка надежда.
Има мнозина, чиито сърца са не по-дълбоко вълнувани от смирението и смъртта на Христос, отколкото от смъртта на Исусовите мъченици. Мнозина са понесли смърт чрез бавни изтезания, а някои и чрез разпятие. В какво смъртта на Божяия скъп Син се различава от тези? Вярно е, че Той умря на кръста с най-жестока смърт; и все пак други заради Него са страдали равностойно, що се отнася до телесно изтезание. Защо, тогава, страданието на Христос беше по-ужасяващо от онова на други лица, предали живота си заради Него? Ако Неговото страдание се състоеше единствено от телесна болка, смъртта Му нямаше да бъде по-болезнена от тази на някои от мъчениците; но телесната болка беше само малка част от агонията на възлюбения Божий Син, докато висеше на кръста. Греховете на света бяха върху Него, а също и усещането за гнева на Неговия Отец срещу грешника, тъй като Той понасяше наказанието на закона. Именно тези смазаха Неговата Божествена душа. Именно скриването на лицето на Неговия Отец – усещане, че собственият Му скъп Баща го беше изоставил, докато Той пиеше чашата, която грешникът толкова богато заслужаваше - донесе отчаяние на душата Му. Отделянето, което грехът извършва между Бога и човека, беше напълно осъзнато и остро изпитано от невинния, страдащ Човек на Голгота. Той беше потискан от силите на тъмнината и нямаше нито лъч светлина, който да осветли бъдещето. Неговата умствена агония в тази връзка беше толкова голяма, че човекът може да има едва бледа представа за нея.
В Своята последна броба, Исус почувства силата на Сатана, който обяви себе си за по-висш в сила от Божия Син. Той предположи, че Бог се беше отрекъл от Своя Син, че Той не беше вече в Божественото благоволение, но сега беше в ръцете на Своя велик враг. Христос не се предаде на изтезаващия неприятел, дори и в най-горчивата си мъка. Легиони зли ангели бяха навсякъде около Него; и все пак на светите ангели беше наредено да не разкъсват редиците им и да не участват в борба с подигравателния, презрителен противник, нито им бепе позволено да служат на измъчения дух на Божествения страдалец. Именно в този ужасен час на тъмнина, когато лицето на Неговия Отец беше скрито, легиони от зли ангели Го бяха окръжили и греховете на света бяха върху Него, от Неговите бледи устни бяха изтръгнати думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Когато на изкуплението се гледа правилно, когато осъзваме огромната цена, платена за избавяне на грешния човек от вечна смърт, спасението на душите ще бъде почувствано като имащо безгранична стойност. В сравнение със стойността на вечния живот, всичко останало потъва в незначителност. Но как съветите на нашия любящ Спасител са презирани. В много случаи преданостите на сърцето са отдавани на света и егоистични интереси са затворили вратата срещу Божия Син. Празно лицемерие и гордост, егоизъм и любов към печалби, завист, злоба и страст толкова са изпълнили сърцето, че Христос не може да има място.
Би трябвало да приемем по-големи, по-широки и по-дълбоки възгледи за живота, страданията и смъртта на Божия Син. Той беше вечно богат; и все пак заради нас Той стана беден, така че чрез Неговата бедност ние да бъдем обогатени. Той беше облечен със светлина и слава, заобиколен от множества небесни ангели, очакващи да изпълнят заповедите Му, и все пак взе върху Себе Си нашето естество и дойде да пребивава сред грешни човеци.
“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада.” Ето любов, която никой език не може да изрази – любовта на Отец и на Сина, която би трябвало да накара душите ни да потръпнат и да ги изпълни с благодарност, любов и радост. “Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.” Последователите на Христос трябва да се научат тук да отразяват в някаква степен Божествената любов, проявена към тях, и скоро те могат да се присъедият към изкупеното множество в прогласяването: “На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.”
Източник: Елън Уайт, “Библейско ехо”, 1 януари 1887 г.
От: etoidaskoro.com
RSS Feed
