Сн. statics.nova.bg В адвентните среди е обичайно от време на време да се спомене нещо за очаквания Неделен закон. Поне така беше до преди десетина години. Сега все по-рядко става дума за него и ако все пак някой го направи, то е за да разсее скуката или пък за да получи отговор от събеседника си: "Да, но не е ли по-важно аз дали съм готов"? Реакцията обикновено не говори за истинска загриженост за личното духовно състояние на опонента, а само изразява отегчението от започването на тема върху пророчествата и е резултат от постоянно набиваното от амвоните твърдение, че Господ може да дойде най-малко след 30-40 години и затова е по-добре да мислим за настоящето, а не за сравнително далечните дни. Да, но събитията показват съвсем друго. Внимателните наблюдатели забелязват засилващият се тероризъм, нарастващите заплахи за глобална ядрена война, умножаващите се по брой и сила бедствия, сближаването на религиите и готовността на протестантите да се прегърнат с Католическата църква. Те се питат: "Възможно ли е пред очите ни да се случват описаните в Матей 24 гл. сигнали за близостта на края, а ние да живеем спокойно, като че сме в Средновековието? Нима случващото се да е толкова маловажно, че не му се обръща внимание дори от пасторите и от ГК? Възможно ли е те да са прави и потресаващите събития около нас да са просто резултат от случайно стичане на обстоятелствата?"
Всеки от изброените в заглавието "проблеми на съвремието" поотделно би могъл да се разглежда като случайност. Но когато всички (а има още други неизброени - моралният упадък, финансовите кризи, икуменизмът и др.) заедно показват едно и също - живеем в последните дни на земната история - и е редно да помислим дали не са ни подвели и по този начин да останем изненадани не само от събитията, но и от Второто пришествие.
Ще разгледам накратко изброените по-горе белези.
Тероризмът. По този въпрос многократно изразявах мнение. Има достатъчно доказателства, че той не е случаен. Терористите са подпомагани от различни места, но най-вече от САЩ. Нима е нормално да въоръжаваш някого и след това да твърдиш, че се бориш с това, което върши? На пръв поглед изглежда странно. Но ако целта на доставящия оръжие е да убеди света, че една терористична група е в състояние да избие огромен брой хора с всякакви средства за унищожение, положието придобива друг вид. Става ясно, че чрез терористичните действия човечеството трябва да бъде доведено до състоянието да трепери дори само при мисълта за шахидските колани на самоубийците или за насочените към тълпата бясно летящи камиони. Така то би се съгласило на всякакви извънредни закони, като закон за подслушването, проследяването, ограничаването на гражданските права и свободи, само и само тероризмът да бъде поставен под контрол.
Ким Чен Ун. Всъщност, в момента името на севернокорейският президент е синоним на войната и всяко съобщение свързано с него се очаква като информация за начало на Трета световна война. Действията му според някои коментатори са преднамерено заплашителни, като целят някакви привилегии. Други пък предполагат, че са просто предупреждения срещу намесата на САЩ във вътрешните им работи или пък реакция на заплахите от страна на Съединените щати.
Ураганите "Харви" и Ирма". В Съединените щати е нещо "нормално" да се случи някое подобно бедствие. Но когато почти веднага един ураган като "Харви" е последван от още по-ужасен такъв като "Ирма", се пораждат основателни предположения, че това си има някаква причина и не е случайност. Според последни данни второто бедствие вече достига 300 км/ч, а диаметърът на урагана достига 675 км!
Какво може да се каже за трите посочени белега (без да се "вадят от контекста" на другите знаци за близостта на Второто пришествие)?
Божието слово ни казва, че в последните дни ще бъде установено политико-религиозно правителство и целият свят ще трябва да изпълнява фалшивите заповеди на Католическата църква и най-вече да освещава първия седмичен ден - неделята. За да се изпълни този план първо хората трябва да "забравят" какво е вършила тази деноминация през Средновековието и да видят в нейно лице Истинската църква. Това обаче не става с лозунги и апели, защото никой няма да повярва. Приказките за любовта към другите и призивите за грижа към бедните могат да измамят една част от непознаващите Библията, но в никакъв случай това не може да се каже за целия свят. Остава измамата чрез най-"сигурното" средство - заплахата за живота на всеки човек. Разбира се, Католическата църква не обича "да вади горещите кестени" със свои ръце и затова намира хора, които да свършат тази работа. Има достатъчно доказателства, че всички тайни общества са нейно дело и те изпълняват поставената задача да обърнат хората по различни начини към понтифекса. Например за йезуитите няма проблем да влязат в която и да е деноминация или религия за да помогнат за връщането на папството на власт. Те са навсякъде и нямат скрупули да извършат дори най-ужасните престъпления:
"Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци.
...
За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата." (Елън Уайт - "Великата борба").
Когато се появи лидерът на ИДИЛ Багдади и заяви, че ще прави халифат, но вместо да завоюва, започна да обезглавява, заявих, че между думите му на завоевател и действията на касапин има огромна разлика. Неговите подчинени вършеха всичко така, сякаш са минали обучение при Лойола и целта им не беше да завоюват определена територия, а да накарат човечеството да ги възприеме като така очаквания антихрист. Какво щяха да спечелят с ужасяващите убийства, освен обединяване на всички срещу тях? Явно изпълняваха чужда задача и насочваха "огъня към себе си", за да бъде изчистено името на друг. Кой? Само този, който има интерес от това - човекът, желаещ да бъде възприет от света като спасител от злото - понтифексът. Така светът започна да забравя ролята на Католическата църква и извършените от нея убийства през Средновековието на милиони несъгласни с нейните учения и видя в лицето на Берголио единствената личност, която може да спаси света от религиозен тероризъм. Защо? Защото той излезе и заяви, че Бог е един (както и да се казва - Аллах, Буда, Йехова) и убийствата в негово име никога не са одобрявани. Това изказване беше приравняване между Бог и измислените богове, между Създателя и Сатана, но мнозина го приеха като истина, понеже Библията не се познава. Естествено, започнаха да се приемат антитерористични закони, чиято цел съвсем не са ИДИЛ и други подобни организации, а истински верните на Исус. При всички случаи това беше в името на "безопасността".
С това не се приключи. Тъкмо започнаха да се появяват сведения, че ислямистите на Багдади са пред пълно унищожение и се появи друга заплаха - Ким Чен Ун. Той започна да изстрелва ракети сякаш не ставаше дума за възможни носители на ядрени бойни глави, а за пиротехнически новогодишни бомбички. Последното му "постижение" беше взривявянето на водородна бомба. Какво искаше да докаже с това: величие, желание да се съобразяват с него и държавата му, липса на разум или нещо друго? Поведението му при всички положения изглежда неадекватно. Никой не беше тръгнал да напада Северна Корея, макар да имаше изказвания срещу тази държава за условията на живот и за потисническото поведение на нейния лидер. Всеки на мястото на Ким Чен Ун щеше най-малкото да си трае, за да не предизвика гнева на всички, включително и на т. нар. "велики сили". Но президентът на Северна Корея не само че няколко пъти си позволи да дразни света, но и накрая с взрива на водородната бомба окончателно настрои света срещу себе си. Дали проблемът му е в мисленето? Едва ли. Ако се сравнят делата на Багдади и на Ким Чен Ун приликите са поразяващи. Както единият постъпи абсолютно безсмислено, заплашвайки целия свят, така и другият направи необходимото за да предизвика обединението на човечеството. Нима искаше да има срещу себе си всичките народи по земята? Едва ли. Но с действията си направи това, което нищо друго не можеше да направи: обедини дори противници като Русия, САЩ и Китай. Чий призиви обаче направиха впечатление? На Франциск! Неговите призиви за мир оставят навсякъде дълбоко впечатление и внушават на хората, че целта му е човечеството да бъде опазено от евентуална война, а всъщност използва мира за да спечели всички на своя страна:
Даниил 8:23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
И така, излезе, че нито Багдади, нито Ким Чен Ун имат някакъв интерес от това, което правят, но за тяхна сметка облагодетелстваният трябва да бъде търсен във Ватикана. В момента всички погледи са отправени към Ватикана и очакват от Франциск решение на всеки проблем, но най-вече с тероризма и със заплахата от ядрена война. Той се явява като последната надежда на човечеството за справяне с глобалните заплахи от тероризъм и ядрена война. Положението все повече се влошава и същевременно води до искане от страна на всички народи и правителство за "мир и безопасност".
Но докато светът се чуди дали да се бори с тероризма или със заплахата от ядрена война бедствията изведнъж станаха център на внимание, поне що се отнася до САЩ. Това се отнася най-вече до последните два урагана, като особено вторият шокира с параметрите си. Дали появата на тези явления се дължи на разместване на въздушни маси по естествен път или е предизвикана от хора или от самия паднал херувим знае само Бог. Но като резултат (особено ако подобни бедствия продължат!) напълно реално е да се очаква американците да се обърнат към религиозните лидери за обяснение на какво се дължи всичко това и да получат отговор: "Бог е наскърбен, защото се нарушава Неговата воля и не се спазва Неговият ден... неделята!"
"Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи.
...
Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои, за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава. Пред човешките чеда се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури, наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както хора, така и животни. “Земята жалее и повяхва… високопоставените… са изнемощели. Земята тоже е осквернена под жителите си, защото пристъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет” (Исая 24:4, 5).
Големият измамник и тогава ще убеждава, че Божиите служители са предизвикали нещастията. Тази група хора, докарала всъщност негодуванието на Небето, ще обвинява за всички нещастия онези, чието послушание спрямо Божиите заповеди е постоянен упрек срещу тях. Ще се заявява, че някои хора оскърбяват Бога, като нарушават новата събота - неделята, и че точно този грях е причинил бедствията и те няма да престанат, докато не бъдат принудени да се придържат строго към неделята. Всички, които подкрепят изискванията на четвъртата заповед и с това смущават почитането на неделята, биват смятани за създаващи трудности на народа и пречещи му да си възстанови Божието благоволение и земното благополучие. Така ще се повтори повдиганото в древността обвинение срещу Божия служител, и то по същите причини: “А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите” (3 Царе 18:17, 18). Когато лъжливите обвинения възбудят гнева на хората, поведението им към Божиите посланици ще заприлича много на поведението на отстъпилия Израил към Илия." (Елън Уайт - "Великата борба").
И така, разглеждайки дори само три от детайлите - тероризма, заплахата от ядрена война и засилването на ужасяващите бедствия са достатъчни за да се види, че възможността скоро да бъде наложен неделен закон е съвсем реална. Ако се прибави към тях все по-разширяващият се обхват на еднополовите бракове, снижаване прага на плащането в брой, въвеждането на чипиране в някои страни и т.н. става ясно, че времето на благодатта е към края си. Няма да е изненадващо, ако след още няколко подобни урагана американците поискат да си сложат хомота на Ватикана, за да се спасят от Божия гняв.
Николай Георгиев
Ще разгледам накратко изброените по-горе белези.
Тероризмът. По този въпрос многократно изразявах мнение. Има достатъчно доказателства, че той не е случаен. Терористите са подпомагани от различни места, но най-вече от САЩ. Нима е нормално да въоръжаваш някого и след това да твърдиш, че се бориш с това, което върши? На пръв поглед изглежда странно. Но ако целта на доставящия оръжие е да убеди света, че една терористична група е в състояние да избие огромен брой хора с всякакви средства за унищожение, положието придобива друг вид. Става ясно, че чрез терористичните действия човечеството трябва да бъде доведено до състоянието да трепери дори само при мисълта за шахидските колани на самоубийците или за насочените към тълпата бясно летящи камиони. Така то би се съгласило на всякакви извънредни закони, като закон за подслушването, проследяването, ограничаването на гражданските права и свободи, само и само тероризмът да бъде поставен под контрол.
Ким Чен Ун. Всъщност, в момента името на севернокорейският президент е синоним на войната и всяко съобщение свързано с него се очаква като информация за начало на Трета световна война. Действията му според някои коментатори са преднамерено заплашителни, като целят някакви привилегии. Други пък предполагат, че са просто предупреждения срещу намесата на САЩ във вътрешните им работи или пък реакция на заплахите от страна на Съединените щати.
Ураганите "Харви" и Ирма". В Съединените щати е нещо "нормално" да се случи някое подобно бедствие. Но когато почти веднага един ураган като "Харви" е последван от още по-ужасен такъв като "Ирма", се пораждат основателни предположения, че това си има някаква причина и не е случайност. Според последни данни второто бедствие вече достига 300 км/ч, а диаметърът на урагана достига 675 км!
Какво може да се каже за трите посочени белега (без да се "вадят от контекста" на другите знаци за близостта на Второто пришествие)?
Божието слово ни казва, че в последните дни ще бъде установено политико-религиозно правителство и целият свят ще трябва да изпълнява фалшивите заповеди на Католическата църква и най-вече да освещава първия седмичен ден - неделята. За да се изпълни този план първо хората трябва да "забравят" какво е вършила тази деноминация през Средновековието и да видят в нейно лице Истинската църква. Това обаче не става с лозунги и апели, защото никой няма да повярва. Приказките за любовта към другите и призивите за грижа към бедните могат да измамят една част от непознаващите Библията, но в никакъв случай това не може да се каже за целия свят. Остава измамата чрез най-"сигурното" средство - заплахата за живота на всеки човек. Разбира се, Католическата църква не обича "да вади горещите кестени" със свои ръце и затова намира хора, които да свършат тази работа. Има достатъчно доказателства, че всички тайни общества са нейно дело и те изпълняват поставената задача да обърнат хората по различни начини към понтифекса. Например за йезуитите няма проблем да влязат в която и да е деноминация или религия за да помогнат за връщането на папството на власт. Те са навсякъде и нямат скрупули да извършат дори най-ужасните престъпления:
"Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци.
...
За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата." (Елън Уайт - "Великата борба").
Когато се появи лидерът на ИДИЛ Багдади и заяви, че ще прави халифат, но вместо да завоюва, започна да обезглавява, заявих, че между думите му на завоевател и действията на касапин има огромна разлика. Неговите подчинени вършеха всичко така, сякаш са минали обучение при Лойола и целта им не беше да завоюват определена територия, а да накарат човечеството да ги възприеме като така очаквания антихрист. Какво щяха да спечелят с ужасяващите убийства, освен обединяване на всички срещу тях? Явно изпълняваха чужда задача и насочваха "огъня към себе си", за да бъде изчистено името на друг. Кой? Само този, който има интерес от това - човекът, желаещ да бъде възприет от света като спасител от злото - понтифексът. Така светът започна да забравя ролята на Католическата църква и извършените от нея убийства през Средновековието на милиони несъгласни с нейните учения и видя в лицето на Берголио единствената личност, която може да спаси света от религиозен тероризъм. Защо? Защото той излезе и заяви, че Бог е един (както и да се казва - Аллах, Буда, Йехова) и убийствата в негово име никога не са одобрявани. Това изказване беше приравняване между Бог и измислените богове, между Създателя и Сатана, но мнозина го приеха като истина, понеже Библията не се познава. Естествено, започнаха да се приемат антитерористични закони, чиято цел съвсем не са ИДИЛ и други подобни организации, а истински верните на Исус. При всички случаи това беше в името на "безопасността".
С това не се приключи. Тъкмо започнаха да се появяват сведения, че ислямистите на Багдади са пред пълно унищожение и се появи друга заплаха - Ким Чен Ун. Той започна да изстрелва ракети сякаш не ставаше дума за възможни носители на ядрени бойни глави, а за пиротехнически новогодишни бомбички. Последното му "постижение" беше взривявянето на водородна бомба. Какво искаше да докаже с това: величие, желание да се съобразяват с него и държавата му, липса на разум или нещо друго? Поведението му при всички положения изглежда неадекватно. Никой не беше тръгнал да напада Северна Корея, макар да имаше изказвания срещу тази държава за условията на живот и за потисническото поведение на нейния лидер. Всеки на мястото на Ким Чен Ун щеше най-малкото да си трае, за да не предизвика гнева на всички, включително и на т. нар. "велики сили". Но президентът на Северна Корея не само че няколко пъти си позволи да дразни света, но и накрая с взрива на водородната бомба окончателно настрои света срещу себе си. Дали проблемът му е в мисленето? Едва ли. Ако се сравнят делата на Багдади и на Ким Чен Ун приликите са поразяващи. Както единият постъпи абсолютно безсмислено, заплашвайки целия свят, така и другият направи необходимото за да предизвика обединението на човечеството. Нима искаше да има срещу себе си всичките народи по земята? Едва ли. Но с действията си направи това, което нищо друго не можеше да направи: обедини дори противници като Русия, САЩ и Китай. Чий призиви обаче направиха впечатление? На Франциск! Неговите призиви за мир оставят навсякъде дълбоко впечатление и внушават на хората, че целта му е човечеството да бъде опазено от евентуална война, а всъщност използва мира за да спечели всички на своя страна:
Даниил 8:23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
И така, излезе, че нито Багдади, нито Ким Чен Ун имат някакъв интерес от това, което правят, но за тяхна сметка облагодетелстваният трябва да бъде търсен във Ватикана. В момента всички погледи са отправени към Ватикана и очакват от Франциск решение на всеки проблем, но най-вече с тероризма и със заплахата от ядрена война. Той се явява като последната надежда на човечеството за справяне с глобалните заплахи от тероризъм и ядрена война. Положението все повече се влошава и същевременно води до искане от страна на всички народи и правителство за "мир и безопасност".
Но докато светът се чуди дали да се бори с тероризма или със заплахата от ядрена война бедствията изведнъж станаха център на внимание, поне що се отнася до САЩ. Това се отнася най-вече до последните два урагана, като особено вторият шокира с параметрите си. Дали появата на тези явления се дължи на разместване на въздушни маси по естествен път или е предизвикана от хора или от самия паднал херувим знае само Бог. Но като резултат (особено ако подобни бедствия продължат!) напълно реално е да се очаква американците да се обърнат към религиозните лидери за обяснение на какво се дължи всичко това и да получат отговор: "Бог е наскърбен, защото се нарушава Неговата воля и не се спазва Неговият ден... неделята!"
"Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи.
...
Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои, за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава. Пред човешките чеда се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури, наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както хора, така и животни. “Земята жалее и повяхва… високопоставените… са изнемощели. Земята тоже е осквернена под жителите си, защото пристъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет” (Исая 24:4, 5).
Големият измамник и тогава ще убеждава, че Божиите служители са предизвикали нещастията. Тази група хора, докарала всъщност негодуванието на Небето, ще обвинява за всички нещастия онези, чието послушание спрямо Божиите заповеди е постоянен упрек срещу тях. Ще се заявява, че някои хора оскърбяват Бога, като нарушават новата събота - неделята, и че точно този грях е причинил бедствията и те няма да престанат, докато не бъдат принудени да се придържат строго към неделята. Всички, които подкрепят изискванията на четвъртата заповед и с това смущават почитането на неделята, биват смятани за създаващи трудности на народа и пречещи му да си възстанови Божието благоволение и земното благополучие. Така ще се повтори повдиганото в древността обвинение срещу Божия служител, и то по същите причини: “А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите” (3 Царе 18:17, 18). Когато лъжливите обвинения възбудят гнева на хората, поведението им към Божиите посланици ще заприлича много на поведението на отстъпилия Израил към Илия." (Елън Уайт - "Великата борба").
И така, разглеждайки дори само три от детайлите - тероризма, заплахата от ядрена война и засилването на ужасяващите бедствия са достатъчни за да се види, че възможността скоро да бъде наложен неделен закон е съвсем реална. Ако се прибави към тях все по-разширяващият се обхват на еднополовите бракове, снижаване прага на плащането в брой, въвеждането на чипиране в някои страни и т.н. става ясно, че времето на благодатта е към края си. Няма да е изненадващо, ако след още няколко подобни урагана американците поискат да си сложат хомота на Ватикана, за да се спасят от Божия гняв.
Николай Георгиев
RSS Feed
