Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
Католически и протестантски академици публикуваха документ, в който приканиха Ватикана да отстрани отлъчването на Мартин Лутер и Лутеранската световна федерация да отмени осъждането от Лутер на папата като „антихрист“. [1] Папа Лъв X отлъчи Лутер през 1521 г. и през същата година Лутер обяви, че папата е антихристът. Новият икуменически документ би премахнал „буферите“, които възпират протестантите и католиците да се признаят взаимно като църкви.
Католически и протестантски академици публикуваха документ, в който приканиха Ватикана да отстрани отлъчването на Мартин Лутер и Лутеранската световна федерация да отмени осъждането от Лутер на папата като „антихрист“. [1] Папа Лъв X отлъчи Лутер през 1521 г. и през същата година Лутер обяви, че папата е антихристът. Новият икуменически документ би премахнал „буферите“, които възпират протестантите и католиците да се признаят взаимно като църкви.
Това е плодотворният резултат от шестдесет години икуменизъм. Ето докъде водят накрая междуверските взаимоотношения. Защо не можем да видим това? Вторият ватикански събор официално откри икуменическия диалог между протестантите и католиците през 1962 г. Сега икуменическите агенти на Рим искат протестантите да отстранят названието „антихрист“ от папството, а компрометираните протестанти искат Рим да възстанови Мартин Лутер като „католик“ с добра репутация. Виждаме повторното католицизиране на протестантизма благодарение на икуменизма.
„Тук голямата криза постига света. Писанията поучават, че папството ще възвърне загубеното си върховенство и че огньовете на гонението ще бъдат запалени отново чрез приспособенческите отстъпки на т.нар. протестантски свят. В това гибелно време можем да устоим само докато имаме истината и Божията сила“ („Материали от 1888 г.“, стр. 901).
Не допускайте грешка, този документ не се отнася за Мартин Лутер. Лутер е мъртъв от почти 500 години. Новият икуменически жест от страна на съвременните протестанти и католици се отнася за това поколение. Той е предназначен да промени чувствата ни към Рим. Документът също така призовава протестантите и католиците да се извинят за взаимната враждебност в хода на историята.
Терминът „антихрист“ е библейско окачествяване. Бог сложи тази дума в Библията, за да бъде прилагана. „Антихрист“ е просто още един термин, който да опише безполезните „синове на Илий [букв.: Велиал]“ (1 Царе 2:12), които оскверняваха Божия храм. Това наподобява „лъжеапостолите“ (2 Коринтяни 11:13), които мамеха Божията църква. „Антихрист“ е просто още едно название на „човека на греха“, който седи в храм и счита, че е Бог (2 Солунци 2:3, 4). „Антихрист“ също така описва същата „зверова“ сила, която ще възроди гонението в тези последни дни (Откровение 13:15).
По същия начин, израствайки в разбирането и оценяването си на евангелието и Писанията Мартин Лутер израсна и в осъзнаването си, че папството е антихристът. Това ставаше по-ясно за него с увеличаване на разбирането му на истината. Лутер се противопоставяше на арогантните твърдения за папска непогрешимост – учение, в което папата претендира, че притежава по-голям авторитет от Библията по религиозни въпроси. За Лутер всичко подлежеше на съда на Писанията и той употребяваше Писанията, за да съди църквата, учението на църквата и дори папата.
Борбата на Лутер беше с „престола“ [ex cathedra], или седалището, на папството, което заявява, че папските съобщения „от престола“ са опазени от Светия Дух от всякаква възможност за грешка. А да се противопостави някой на каквото и да е папско съобщение означава да се съпротиви на Светия Дух. Лутер отговори със собствено съобщение: Spiritus Antichristi est Papa; или „духът на папството е антихристът“. Духът, загатнат от Лутер, беше духът на арогантност, за който той вярваше, че узурпира Христовия Дух в рамките на църквата. Борбата на Лутер не беше толкова с обикновените членове на църквата. Той не се обявяваше против католицизма. Обявяваше се против папството. Той отхвърляше претенциите на папството и неговия авторитет.
Беше ли възгледът на Лутер спорен? Да. Кой би се осмелил да направи тези изявления днес, публично – че папата е антихристът? Почти всички протестантски църкви днес са отхвърлили класическия и протестантски възглед за антихриста. Протестантите, които отхвърлят този исторически възглед за антихриста, подкопават една от историческите основи на протестантството. Реформацията не би се състояла без вярването, че папата бил и е антихристът. Ако папата не е антихристът, защо да изоставя той обществото на Римокатолическата църква? Какво право имаме ние да бъдем отделени, ако основанията да бъдем протестанти вече не съществуват? Защо протестантите „излязоха“? Ние дължим самото си съществуване на убеждението на Лутер, че папата е антихристът. Всичко това днес се променя.
Онова, което би трябвало да ни обезпокоява, не е дали тази вест се счита за любяща или не. Единственото ни безпокойство за становищата, заемани от Лутер по отношение на антихриста или на което и да е друго протестантско учение, е следното: верни ли са те? И могат ли тези учения да бъдат подкрепени от Писанията? Дали Мартин Лутер би приел съвременното папство с неговото небиблейско поощряване на пантеизъм и поклонение към Майката Земя? Би ли приел Лутер обожествяването на природата от страна на Рим и приравняването на Бога с Неговото творение чрез поставянето Му на едно ниво с него? [2]
Би ли подкрепил Мартин Лутер почитанието на папа Франциск към Брата Слънце, Брата Вятър, Брата Огън, Сестрата Луна, Сестрата Вода и Майката Земя? [3] Разбира се, че не. Не това е евангелието. Рим е същата онази сила, която твърди, че притежава властта да промени Божия нравствен закон, Десетте заповеди. Това е същата сила, която претендира за непогрешимост. Това е същата сила, която твърди, че прощава грях. Тя учи хората да се молят на мъртвите и да се покланят пред идоли, които не могат да чуват или да виждат. И какви доктрини са се променили в Рим от ранните дни, когато той започна да внася всички езически обичаи в църквата, насам? Никакви; нито един!
Милиони искрени християни отдадоха живота си за протестантската вяра по време на римокатолическата Инквизиция задето отказаха да направят компромис с Божието слово. Трябва ли да си представяме, че те са умрели напразно? Абсолютно не. Можем ли да си позволим да предадем онези, които отдадоха живота си за историческата ни вяра? Можем ли да си позволим да предадем Бога, Чиято ръка направляваше Реформацията? По-добре да не го правим.
„Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим... създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо“ („Събития на последните дни“, стр. 131).
Използвана литература:
[1]https://www.churchmilitant.com/news/article/catholic-ecummenists-want-martin-luther-exonerated
[2]http://adventmessenger.org/pope-francis-pantheistic-exhortation-jesus-is-in-the-river-the-trees-the-fish-and-the-wind/
[3]http://adventmessenger.org/the-vatican-praises-its-interconnection-with-buddhists-as-a-source-of-blessing-for-the-planet/
„Тук голямата криза постига света. Писанията поучават, че папството ще възвърне загубеното си върховенство и че огньовете на гонението ще бъдат запалени отново чрез приспособенческите отстъпки на т.нар. протестантски свят. В това гибелно време можем да устоим само докато имаме истината и Божията сила“ („Материали от 1888 г.“, стр. 901).
Не допускайте грешка, този документ не се отнася за Мартин Лутер. Лутер е мъртъв от почти 500 години. Новият икуменически жест от страна на съвременните протестанти и католици се отнася за това поколение. Той е предназначен да промени чувствата ни към Рим. Документът също така призовава протестантите и католиците да се извинят за взаимната враждебност в хода на историята.
Терминът „антихрист“ е библейско окачествяване. Бог сложи тази дума в Библията, за да бъде прилагана. „Антихрист“ е просто още един термин, който да опише безполезните „синове на Илий [букв.: Велиал]“ (1 Царе 2:12), които оскверняваха Божия храм. Това наподобява „лъжеапостолите“ (2 Коринтяни 11:13), които мамеха Божията църква. „Антихрист“ е просто още едно название на „човека на греха“, който седи в храм и счита, че е Бог (2 Солунци 2:3, 4). „Антихрист“ също така описва същата „зверова“ сила, която ще възроди гонението в тези последни дни (Откровение 13:15).
По същия начин, израствайки в разбирането и оценяването си на евангелието и Писанията Мартин Лутер израсна и в осъзнаването си, че папството е антихристът. Това ставаше по-ясно за него с увеличаване на разбирането му на истината. Лутер се противопоставяше на арогантните твърдения за папска непогрешимост – учение, в което папата претендира, че притежава по-голям авторитет от Библията по религиозни въпроси. За Лутер всичко подлежеше на съда на Писанията и той употребяваше Писанията, за да съди църквата, учението на църквата и дори папата.
Борбата на Лутер беше с „престола“ [ex cathedra], или седалището, на папството, което заявява, че папските съобщения „от престола“ са опазени от Светия Дух от всякаква възможност за грешка. А да се противопостави някой на каквото и да е папско съобщение означава да се съпротиви на Светия Дух. Лутер отговори със собствено съобщение: Spiritus Antichristi est Papa; или „духът на папството е антихристът“. Духът, загатнат от Лутер, беше духът на арогантност, за който той вярваше, че узурпира Христовия Дух в рамките на църквата. Борбата на Лутер не беше толкова с обикновените членове на църквата. Той не се обявяваше против католицизма. Обявяваше се против папството. Той отхвърляше претенциите на папството и неговия авторитет.
Беше ли възгледът на Лутер спорен? Да. Кой би се осмелил да направи тези изявления днес, публично – че папата е антихристът? Почти всички протестантски църкви днес са отхвърлили класическия и протестантски възглед за антихриста. Протестантите, които отхвърлят този исторически възглед за антихриста, подкопават една от историческите основи на протестантството. Реформацията не би се състояла без вярването, че папата бил и е антихристът. Ако папата не е антихристът, защо да изоставя той обществото на Римокатолическата църква? Какво право имаме ние да бъдем отделени, ако основанията да бъдем протестанти вече не съществуват? Защо протестантите „излязоха“? Ние дължим самото си съществуване на убеждението на Лутер, че папата е антихристът. Всичко това днес се променя.
Онова, което би трябвало да ни обезпокоява, не е дали тази вест се счита за любяща или не. Единственото ни безпокойство за становищата, заемани от Лутер по отношение на антихриста или на което и да е друго протестантско учение, е следното: верни ли са те? И могат ли тези учения да бъдат подкрепени от Писанията? Дали Мартин Лутер би приел съвременното папство с неговото небиблейско поощряване на пантеизъм и поклонение към Майката Земя? Би ли приел Лутер обожествяването на природата от страна на Рим и приравняването на Бога с Неговото творение чрез поставянето Му на едно ниво с него? [2]
Би ли подкрепил Мартин Лутер почитанието на папа Франциск към Брата Слънце, Брата Вятър, Брата Огън, Сестрата Луна, Сестрата Вода и Майката Земя? [3] Разбира се, че не. Не това е евангелието. Рим е същата онази сила, която твърди, че притежава властта да промени Божия нравствен закон, Десетте заповеди. Това е същата сила, която претендира за непогрешимост. Това е същата сила, която твърди, че прощава грях. Тя учи хората да се молят на мъртвите и да се покланят пред идоли, които не могат да чуват или да виждат. И какви доктрини са се променили в Рим от ранните дни, когато той започна да внася всички езически обичаи в църквата, насам? Никакви; нито един!
Милиони искрени християни отдадоха живота си за протестантската вяра по време на римокатолическата Инквизиция задето отказаха да направят компромис с Божието слово. Трябва ли да си представяме, че те са умрели напразно? Абсолютно не. Можем ли да си позволим да предадем онези, които отдадоха живота си за историческата ни вяра? Можем ли да си позволим да предадем Бога, Чиято ръка направляваше Реформацията? По-добре да не го правим.
„Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим... създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо“ („Събития на последните дни“, стр. 131).
Използвана литература:
[1]https://www.churchmilitant.com/news/article/catholic-ecummenists-want-martin-luther-exonerated
[2]http://adventmessenger.org/pope-francis-pantheistic-exhortation-jesus-is-in-the-river-the-trees-the-fish-and-the-wind/
[3]http://adventmessenger.org/the-vatican-praises-its-interconnection-with-buddhists-as-a-source-of-blessing-for-the-planet/
Коментар на Последните дни
Изумително е колко бързо се развиват събитията! Сякаш валят едно след друго, а пророчествата се изпълняват с удивителна скорост! Докато светът се занимаваше с енцикликата на Франциск Laudato Si и се чудеше на инициативата на Грета Тунберг, извела по улиците на много градове по света стотици хиляди деца и младежи, подкрепени дори от политици и обществени дейци, изведнъж се появи пандемията Covid-19 и хората тръгнаха по улиците като на бал с маски (да не кажа като агресивни кучета с намордници!). А междувременно заплахата от 5G и ваксините стана част от ежедневните теми на обществото, поради което започнаха подписки, протести и бунтове. Но докато се случват тези събития инструментите на Ватикана действат и на другия фронт - обединение в името на единството, защото Христос каза "Да бъдем едно". Искането на католическите и протестантските академици на пръв поглед изглежда нелепо, защото за живеещите в наши дни хора е смешно да се налага или премахва някакво отлъчване. Ние не живеем в Средновековието и повечето наши съвременници дори биха се изсмели на подобни намерения. Но не е така от гледна точка на Божието слово и на Бога. Пък и на Сатана. Защото евентуалното премахване на отлъчването на Лутер означава, че цялата му дейност е нещо като бунт в Католическата църква, или като детска сръдня, понеже са му отнели играчките! Така протестът на практика бива премахнат и цялата Реформация не само става излишна, но може да се счете за ужасна грешка, меко казано, от страна на Лутер, както и на тези, които са му повярвали! Но също така за невероятно благороден жест от страна на милостивия и жалостив "Свят Отец" Франциск, потиснал болката и обидата, нанесена на църквата, за да върне под крилото на Майката-кърмилница изгубеното чадо Мартин и неговите подведени последователи!
От друга страна премахването на осъждането от страна на Лутер на папството ще означава, че то вече не е звярът от морето и "човекът на греха" от 2 Солунци 2 гл., но е неправилно набедено и затова не само трябва да бъде реабилитирано, но и излиза, че трябва да му се има доверие, щом не е извършило някаква нередност! А това би означавало, че не само лютераните, но и всички, последвали Реформацията на Лутер са извършили ужасен грях, разцепвайки църквата! Единственото, което може да се направи е всички без изключение да паднат в краката на Франциск и да поискат със сълзи на очи прошка за нанесената рана!
За адвентистите това може да изглежда наивно и невероятно, но при малко по-задълбочен размисъл върху искането на протестантските академици ще им стане ясно, че без Лутер съществуването на ЦАСД е не само нелогично, но и недопустимо. Защо ли? Защото адвентистите са последната вълна от Реформацията и ако Католическата църква не е извършила нищо нередно, съществуването на Адвентната църква означава последната брънка на бунт срещу Божията църква от Рим!
При това положение едва ли можем да очакваме Франциск да се колебае дълго време преди да "опрости" действията на Мартин Лутер и с това всички да паднат в краката на Ватикана. Премахването на отлъчването ще означава и скорошно заздравяване на раната, защото Реформацията ще изгуби всякакъв смисъл!
Тъй като в момента адвентистите уповават на ГК и ученията, вкарани в ЦАСД от такива "вярващи" като Лерой Фрум, тогава ще видят колко трудно ще бъде да издигат четвъртата заповед, след като са отхвърлили Бога и Неговия Син, на Които трябва да се покланяме в седмия ден!
Николай Георгиев
Изумително е колко бързо се развиват събитията! Сякаш валят едно след друго, а пророчествата се изпълняват с удивителна скорост! Докато светът се занимаваше с енцикликата на Франциск Laudato Si и се чудеше на инициативата на Грета Тунберг, извела по улиците на много градове по света стотици хиляди деца и младежи, подкрепени дори от политици и обществени дейци, изведнъж се появи пандемията Covid-19 и хората тръгнаха по улиците като на бал с маски (да не кажа като агресивни кучета с намордници!). А междувременно заплахата от 5G и ваксините стана част от ежедневните теми на обществото, поради което започнаха подписки, протести и бунтове. Но докато се случват тези събития инструментите на Ватикана действат и на другия фронт - обединение в името на единството, защото Христос каза "Да бъдем едно". Искането на католическите и протестантските академици на пръв поглед изглежда нелепо, защото за живеещите в наши дни хора е смешно да се налага или премахва някакво отлъчване. Ние не живеем в Средновековието и повечето наши съвременници дори биха се изсмели на подобни намерения. Но не е така от гледна точка на Божието слово и на Бога. Пък и на Сатана. Защото евентуалното премахване на отлъчването на Лутер означава, че цялата му дейност е нещо като бунт в Католическата църква, или като детска сръдня, понеже са му отнели играчките! Така протестът на практика бива премахнат и цялата Реформация не само става излишна, но може да се счете за ужасна грешка, меко казано, от страна на Лутер, както и на тези, които са му повярвали! Но също така за невероятно благороден жест от страна на милостивия и жалостив "Свят Отец" Франциск, потиснал болката и обидата, нанесена на църквата, за да върне под крилото на Майката-кърмилница изгубеното чадо Мартин и неговите подведени последователи!
От друга страна премахването на осъждането от страна на Лутер на папството ще означава, че то вече не е звярът от морето и "човекът на греха" от 2 Солунци 2 гл., но е неправилно набедено и затова не само трябва да бъде реабилитирано, но и излиза, че трябва да му се има доверие, щом не е извършило някаква нередност! А това би означавало, че не само лютераните, но и всички, последвали Реформацията на Лутер са извършили ужасен грях, разцепвайки църквата! Единственото, което може да се направи е всички без изключение да паднат в краката на Франциск и да поискат със сълзи на очи прошка за нанесената рана!
За адвентистите това може да изглежда наивно и невероятно, но при малко по-задълбочен размисъл върху искането на протестантските академици ще им стане ясно, че без Лутер съществуването на ЦАСД е не само нелогично, но и недопустимо. Защо ли? Защото адвентистите са последната вълна от Реформацията и ако Католическата църква не е извършила нищо нередно, съществуването на Адвентната църква означава последната брънка на бунт срещу Божията църква от Рим!
При това положение едва ли можем да очакваме Франциск да се колебае дълго време преди да "опрости" действията на Мартин Лутер и с това всички да паднат в краката на Ватикана. Премахването на отлъчването ще означава и скорошно заздравяване на раната, защото Реформацията ще изгуби всякакъв смисъл!
Тъй като в момента адвентистите уповават на ГК и ученията, вкарани в ЦАСД от такива "вярващи" като Лерой Фрум, тогава ще видят колко трудно ще бъде да издигат четвъртата заповед, след като са отхвърлили Бога и Неговия Син, на Които трябва да се покланяме в седмия ден!
Николай Георгиев
RSS Feed
