През 2010 г. за Президент на ГК беше избран п-р Тед Уилсън. Още в началото той заговори за пробуждане и реформация. Тази линия – в по-голяма или по-малка степен – беше приета в Църквата на адвентистите от седмия ден и по места започнаха опити за нейното прилагане. Дори уроците от третото тримесечие на 2013 г. бяха свързани с реформацията.
“Събудете си! Господ иде! Невъзможно е да Го посрещнем спящи!”
Това звучеше от проповедта на пастор Тед Уилсън. Това ехтеше и от амвоните. Всички заговориха за пробуждане.
“Чакахме твърде дълго и заспахме от умора. Господ идва, а ние не сме изпълнили поставената задача!”
Уроците от съботното училище допринесоха да бъде разбрано истинското състояние на църквата, в което тя се е озовала и дискусиите в молитвените домове станаха оживени. Повечето адвентисти разбраха, че нещо не е наред и потърсиха нуждата от промяна във връзката си с Бога и в състоянието на църквата. Но докато се опитваха да се разсънят, се забеляза нещо странно. Или поне за мен се разви в необичайна посока. Или не се разбираше правилно думата “Реформация”, или тези, които се опитваха да говорят за нея и да я извършат, не осъзнаваха значението й. Според етимологията тази дума означава връщане към корените. От основаването на Адвентната църква са изминали 150 години, а от зараждането на Адвентното движение – още повече. Възможно е някои детайли да са забравени от това време, но едва ли всичко е отишло в небитието. Аз не съм си поставял за цел да изследвам задълбочено какво е било богослужението в Адвентната църква през XIX и как са били спечелвани души за Христос. И въпреки това дълбоко се съмнявам, че това е ставало по начините, които сега се предлагат. Защо пиша това? Защото щом “реформацията” означава връщане към основата, то това, което трябва да направим е да възстановим разрушенията. Тук обаче възниква сериозен проблем. Ако се стремим да постигнем реформирането чрез начините, които сега навлизат в адвентизма – светска музика, дискотечни ритми, “Естествено развитие на църквата”, присъствие на службите в облекло, подходящо за стадиона, трябва да открием същите детайли по времето на пионерите на Адвентната църква. Иначе не и било реформация, а нещо друго. Може би аз съм изостанал и живея с представите на първите адвентисти, но все пак се опитвах да съчетая думите “реформация” и “модернизъм” и нищо не се получи. Както и да се разглеждат обединени двете слова, все звучаха като оксиморон. Нещо като “дървено желязо”, “правоъгълна окръжност” или ... Може би липсата на видеозаписи от службите през XIX в. от службите по онова време бяха причината да не съм напълно сигурен как са постъпвали първите адвентисти. И все пак не можех по никакъв начин да видя в представите си Елън Уайт с къса пола или дълбоко деколте да пророкува. Или нейният съпруг да изпълнява клип в стил “Елвис Пресли”. А още по-малко “виждах” опити за присъединяване на нови членове чрез човешки планове и програми в стил ЕРЦ. Вярно, от тогава са минали повече от 150 години и е възможно при преинсталацията на архивите от онова време информацията да е изчезнала. И все пак е по-логично да се предположи, че църквата се е отдалечила от основите си на консерватизъм, а не на либерализъм. Защото в противен случай трябва да обявим Библията за фалшива, понеже в нея пише:
Евреи 13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
Това звучеше от проповедта на пастор Тед Уилсън. Това ехтеше и от амвоните. Всички заговориха за пробуждане.
“Чакахме твърде дълго и заспахме от умора. Господ идва, а ние не сме изпълнили поставената задача!”
Уроците от съботното училище допринесоха да бъде разбрано истинското състояние на църквата, в което тя се е озовала и дискусиите в молитвените домове станаха оживени. Повечето адвентисти разбраха, че нещо не е наред и потърсиха нуждата от промяна във връзката си с Бога и в състоянието на църквата. Но докато се опитваха да се разсънят, се забеляза нещо странно. Или поне за мен се разви в необичайна посока. Или не се разбираше правилно думата “Реформация”, или тези, които се опитваха да говорят за нея и да я извършат, не осъзнаваха значението й. Според етимологията тази дума означава връщане към корените. От основаването на Адвентната църква са изминали 150 години, а от зараждането на Адвентното движение – още повече. Възможно е някои детайли да са забравени от това време, но едва ли всичко е отишло в небитието. Аз не съм си поставял за цел да изследвам задълбочено какво е било богослужението в Адвентната църква през XIX и как са били спечелвани души за Христос. И въпреки това дълбоко се съмнявам, че това е ставало по начините, които сега се предлагат. Защо пиша това? Защото щом “реформацията” означава връщане към основата, то това, което трябва да направим е да възстановим разрушенията. Тук обаче възниква сериозен проблем. Ако се стремим да постигнем реформирането чрез начините, които сега навлизат в адвентизма – светска музика, дискотечни ритми, “Естествено развитие на църквата”, присъствие на службите в облекло, подходящо за стадиона, трябва да открием същите детайли по времето на пионерите на Адвентната църква. Иначе не и било реформация, а нещо друго. Може би аз съм изостанал и живея с представите на първите адвентисти, но все пак се опитвах да съчетая думите “реформация” и “модернизъм” и нищо не се получи. Както и да се разглеждат обединени двете слова, все звучаха като оксиморон. Нещо като “дървено желязо”, “правоъгълна окръжност” или ... Може би липсата на видеозаписи от службите през XIX в. от службите по онова време бяха причината да не съм напълно сигурен как са постъпвали първите адвентисти. И все пак не можех по никакъв начин да видя в представите си Елън Уайт с къса пола или дълбоко деколте да пророкува. Или нейният съпруг да изпълнява клип в стил “Елвис Пресли”. А още по-малко “виждах” опити за присъединяване на нови членове чрез човешки планове и програми в стил ЕРЦ. Вярно, от тогава са минали повече от 150 години и е възможно при преинсталацията на архивите от онова време информацията да е изчезнала. И все пак е по-логично да се предположи, че църквата се е отдалечила от основите си на консерватизъм, а не на либерализъм. Защото в противен случай трябва да обявим Библията за фалшива, понеже в нея пише:
Евреи 13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
Бихте ли си представили Господ да изпълнява химн в съпровод на хор от обути в панталони или “минижупирани” момичета? Или да пълни църквата “по естествен начин”?
Странно е, но все пак е неразбираемо как може да говорим за реформация, когато вършим модернизация? Думата ли не разбираме или не познаваме Божиите изисквания? Многократно говорим за необходимостта от освещение. За съжаление в църквата се виждат други тенденции. Ангелите в Божието присъствие покриват лицата и нозете си, въпреки че не знаят какво е грях. Може би ние сме по-свети от тях, щом допускаме по-свободно поклонение! Защо се получава така? Има само едно обяснение: Адвентната църква е забравила първата от Десетте Божии заповеди:
Странно е, но все пак е неразбираемо как може да говорим за реформация, когато вършим модернизация? Думата ли не разбираме или не познаваме Божиите изисквания? Многократно говорим за необходимостта от освещение. За съжаление в църквата се виждат други тенденции. Ангелите в Божието присъствие покриват лицата и нозете си, въпреки че не знаят какво е грях. Може би ние сме по-свети от тях, щом допускаме по-свободно поклонение! Защо се получава така? Има само едно обяснение: Адвентната църква е забравила първата от Десетте Божии заповеди:
Изход 20:2 Аз съм Иеова твоят Бог,
Да нямаш други богове освен Мене.
За какво ходим на църква – за да се поклоним на нашия Създател или да покажем какво имаме, какво предпочитаме или какво ни харесва? Защото, ако ходим за Бога, ще ходим “както е ходил Христос” - смирено, с изпълнено със страхопочитание сърце. Ако ходим за себе си, тогава не е нужно да отиваме в молитвения дом – просто можем “да се изявим” навсякъде, но поне няма да съблазняваме с поведението си другите присъстващи.
Може би пак ще бъда обвинен в конспирация и четене на морал. Но истината не може да се премълчава, защото всеки, който не я изявява, става съучастник в злото.
Господ в обръщението си към Лаодикия заяви:
Откровение 3:17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо...
С какво сме забогатели? Със знания? Да, а освен това със самодоволство и себедостатъчност!
Не е за вярване, нали? Но нека разгледаме останалите девет заповеди като мярка за нашето състояние.
Заповед №2. Не си прави кумир или какво да е подобие..., да не им се кланяш, нито да им служиш...
Служим ли на модерната музика, на модата, подражаваме ли на света или да?
Заповед №3. (Царигр. пр.) Не вземай името на Господа Бога твоего напраздно;
Има достатъчно доказателства за нарушаването на тази заповед, но най-същественият белег е поставянето в коша на тройната ангелска вест и мълчанието по въпросите за светилището, съботата, белега на звяра и т.н. Ако не говорим по тях, напразно носим името “християни” и позорим Този, Който взе образ на слуга! Или за нашето спокойствие сме готови да пожертваме спасението на невежия свят?
Заповед №4. Помни съботния ден...за да правиш каквото ти хрумне и да се наговориш за всичко, което се сетиш.
Не сте сгрешили, това е тъжната истина. Вместо почитане и освещение, в молитвения дом и извън него в събота се надпреварваме да говорим за щяло и нещяло! Съботният ден не е наш, а на Господа и всяка минута – от първата до последната- са Божии. Знаем ли, че други деноминации вече разбират, че съботата е Господният ден и започват да я освещават? Апостол Йоан писа за първото идване на Месия:
Йоан 1:11 . У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
Историята се повтаря. Сега Исус идва всяка седмица да види докъде е стигнал народът Му в разбирането на словото Му и в освещението, но вратите на молитвените домове се затварят под носа Му, понеже там ние “имаме какво да си разкажем и да се разнообразим”! Това е служба в стил “В името на Исус, но без Исус, а по наш вкус”.
Заповед № 5. Почитай баща си и майка си , за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог.
Тази заповед по много странен начин е изопачена в “Почитай децата си, за да не ти съкратят живота”. Иначе е необяснимо как родителите се съобразяват с всички прищевки на своите отрочета и им угаждат, само и само да ги задържат в църквата, правейки от тях не само лоши наследници, но и лоши християни. Явно историята на Илий е минала в архивите и никой не се съобразява с нея.
Заповед № 6. Не убивай.
Ясно е, че никой адвентист буквално не отнема живота на човек. Няма да коментирам и отношенията, които в някои случаи могат да замразят дори слънцето. Но как могат да се приемат твърдения, че Католическата църква вече не е същата и едва ли с папата сме братя? Това е вкарване на отрова в съзнанието на вярващите, и който пие от нея, ще изгуби вечния живот!
Заповед №7. Не прелюбодействай.
Какво друго може да бъде нашето отношение към света, ако не прелюбодейство? При това не само с него като цяло, но най-вече с Втория звяр! Какво толкова има в САЩ, та пастори и миряни се втурнаха да се устройват в тази страна и при цялото си знание за бъдещето и на ум не им минава, че са в лапите на врага! Защо не се боят? Защото са приели за верни думите на злия слуга “Господарят ми се забави”. И са тръгнали да се опиват с опасните приспивни песни, че “дяволът не е толкова черен”.
Заповед №8. Не кради.
Е, тук вече сме точни: изпълняваме тази заповед около 30% в събота, докато ...спим в петък срещу събота. През останалите часове “времето е наше”. Това разбира се, не го считаме за кражба.
Заповед №9. Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
Едва ли има по-голямо лъжесвидетелство от това, да кажеш на някого, че може да греши до Второто пришествие и да влезе с греховете си в Небето. А тази измама се разпространява масово сред адвентистите и никой не си прави сметката, че Господ ще дойде, без да има работа с грях да има работа с грях. Всеки, който не е бил запечатан, ще остане вън от Новия Ерусалим. С приключването на съда в Небето, ще приключи и ходатайствената служба на Спасителя. Кой ще прости след това извършените до Неговото идване грехове? Едва ли има по-голяма неистина, която да бъде проповядвана на вярващите, и която да ги погуби тогава, когато вече мислят, че са спасени, а времето е приключило.
Заповед №10. Не пожелавай.
Е, поне тук наистина сме без проблеми. Как иначе могат да се възприемат думите “Не казвай на никого, че не се държи както трябва, защото може да се обиди; че момичето е дошло полуголо/полуоблечено (по избор); че на амвона не може да се качва всеки; че жена не може да проповядва”? Как? Ами точно с изпълнението на заповедта “Не пожелавай”: “Не пожелавай на никого вечен живот”.
Да нямаш други богове освен Мене.
За какво ходим на църква – за да се поклоним на нашия Създател или да покажем какво имаме, какво предпочитаме или какво ни харесва? Защото, ако ходим за Бога, ще ходим “както е ходил Христос” - смирено, с изпълнено със страхопочитание сърце. Ако ходим за себе си, тогава не е нужно да отиваме в молитвения дом – просто можем “да се изявим” навсякъде, но поне няма да съблазняваме с поведението си другите присъстващи.
Може би пак ще бъда обвинен в конспирация и четене на морал. Но истината не може да се премълчава, защото всеки, който не я изявява, става съучастник в злото.
Господ в обръщението си към Лаодикия заяви:
Откровение 3:17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо...
С какво сме забогатели? Със знания? Да, а освен това със самодоволство и себедостатъчност!
Не е за вярване, нали? Но нека разгледаме останалите девет заповеди като мярка за нашето състояние.
Заповед №2. Не си прави кумир или какво да е подобие..., да не им се кланяш, нито да им служиш...
Служим ли на модерната музика, на модата, подражаваме ли на света или да?
Заповед №3. (Царигр. пр.) Не вземай името на Господа Бога твоего напраздно;
Има достатъчно доказателства за нарушаването на тази заповед, но най-същественият белег е поставянето в коша на тройната ангелска вест и мълчанието по въпросите за светилището, съботата, белега на звяра и т.н. Ако не говорим по тях, напразно носим името “християни” и позорим Този, Който взе образ на слуга! Или за нашето спокойствие сме готови да пожертваме спасението на невежия свят?
Заповед №4. Помни съботния ден...за да правиш каквото ти хрумне и да се наговориш за всичко, което се сетиш.
Не сте сгрешили, това е тъжната истина. Вместо почитане и освещение, в молитвения дом и извън него в събота се надпреварваме да говорим за щяло и нещяло! Съботният ден не е наш, а на Господа и всяка минута – от първата до последната- са Божии. Знаем ли, че други деноминации вече разбират, че съботата е Господният ден и започват да я освещават? Апостол Йоан писа за първото идване на Месия:
Йоан 1:11 . У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
Историята се повтаря. Сега Исус идва всяка седмица да види докъде е стигнал народът Му в разбирането на словото Му и в освещението, но вратите на молитвените домове се затварят под носа Му, понеже там ние “имаме какво да си разкажем и да се разнообразим”! Това е служба в стил “В името на Исус, но без Исус, а по наш вкус”.
Заповед № 5. Почитай баща си и майка си , за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог.
Тази заповед по много странен начин е изопачена в “Почитай децата си, за да не ти съкратят живота”. Иначе е необяснимо как родителите се съобразяват с всички прищевки на своите отрочета и им угаждат, само и само да ги задържат в църквата, правейки от тях не само лоши наследници, но и лоши християни. Явно историята на Илий е минала в архивите и никой не се съобразява с нея.
Заповед № 6. Не убивай.
Ясно е, че никой адвентист буквално не отнема живота на човек. Няма да коментирам и отношенията, които в някои случаи могат да замразят дори слънцето. Но как могат да се приемат твърдения, че Католическата църква вече не е същата и едва ли с папата сме братя? Това е вкарване на отрова в съзнанието на вярващите, и който пие от нея, ще изгуби вечния живот!
Заповед №7. Не прелюбодействай.
Какво друго може да бъде нашето отношение към света, ако не прелюбодейство? При това не само с него като цяло, но най-вече с Втория звяр! Какво толкова има в САЩ, та пастори и миряни се втурнаха да се устройват в тази страна и при цялото си знание за бъдещето и на ум не им минава, че са в лапите на врага! Защо не се боят? Защото са приели за верни думите на злия слуга “Господарят ми се забави”. И са тръгнали да се опиват с опасните приспивни песни, че “дяволът не е толкова черен”.
Заповед №8. Не кради.
Е, тук вече сме точни: изпълняваме тази заповед около 30% в събота, докато ...спим в петък срещу събота. През останалите часове “времето е наше”. Това разбира се, не го считаме за кражба.
Заповед №9. Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
Едва ли има по-голямо лъжесвидетелство от това, да кажеш на някого, че може да греши до Второто пришествие и да влезе с греховете си в Небето. А тази измама се разпространява масово сред адвентистите и никой не си прави сметката, че Господ ще дойде, без да има работа с грях да има работа с грях. Всеки, който не е бил запечатан, ще остане вън от Новия Ерусалим. С приключването на съда в Небето, ще приключи и ходатайствената служба на Спасителя. Кой ще прости след това извършените до Неговото идване грехове? Едва ли има по-голяма неистина, която да бъде проповядвана на вярващите, и която да ги погуби тогава, когато вече мислят, че са спасени, а времето е приключило.
Заповед №10. Не пожелавай.
Е, поне тук наистина сме без проблеми. Как иначе могат да се възприемат думите “Не казвай на никого, че не се държи както трябва, защото може да се обиди; че момичето е дошло полуголо/полуоблечено (по избор); че на амвона не може да се качва всеки; че жена не може да проповядва”? Как? Ами точно с изпълнението на заповедта “Не пожелавай”: “Не пожелавай на никого вечен живот”.
Странно, мислим, че знаем всичко, че сме наясно с всичко и поради това объркваме всичко. А за капак искаме да се реформираме, като довършим и това, което все още тлее.
Ако живеехме във времето на тъмното Средновековие, можехме да се оправдаем, че нямаме представа от значението на думата. При сегашното положение обаче, когато на разположение имаме всякаква литература и интернет търсачки, да вършим обратното на това, което твърдим, че искаме да направим, само потвърждава думите
Откровение 3:17 ...а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол
Ще се обърнем ли към Исус да си купим “злато, пречистено през огън” или ще четем Божието слово като дявола евангелието.
Защото, ако разбираме думата “реформация” не като връщане към основите на адвентизма, а като окончателно деформиране, сами ще сме си виновни. И нека помним, че един ден на всеки работата ще бъде проверена чрез огън:
1 Коринтяни 3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12.И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13.всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14.Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15.А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
Ако живеехме във времето на тъмното Средновековие, можехме да се оправдаем, че нямаме представа от значението на думата. При сегашното положение обаче, когато на разположение имаме всякаква литература и интернет търсачки, да вършим обратното на това, което твърдим, че искаме да направим, само потвърждава думите
Откровение 3:17 ...а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол
Ще се обърнем ли към Исус да си купим “злато, пречистено през огън” или ще четем Божието слово като дявола евангелието.
Защото, ако разбираме думата “реформация” не като връщане към основите на адвентизма, а като окончателно деформиране, сами ще сме си виновни. И нека помним, че един ден на всеки работата ще бъде проверена чрез огън:
1 Коринтяни 3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12.И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13.всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14.Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15.А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
RSS Feed
