Снимка: Chicago Sun Times Поразително заглавие от Chicago Sun Times гласи: „Ако Тръмп не поведе, винаги има папа Франциск.“ [1] Вестникът по никакъв начин не е религиозен и не произлиза от пророческата гледна точка на Откровение 13 гл. и възвръщането на Римокатолическата църква към световно господство, до отхвърлянето на всеки принцип от Конституцията. Авторът на материала, Нийл Щайнберг, издига папа Франциск поради интереса и приносите му към науката, особено поради водителството му в предприемането на действие срещу изменението в климата, докато пренебрежително критикува Доналд Тръмп и членовете на Конгреса, които отричат или оспорват валидността на климатичното изменение.
Проблемът на изменението в климата, заедно с други проблеми, разглеждани като заплахи за обществото, ще бъде главно използван за налагане на национален неделен закон; и докато може да има някои, които отхвърлят изменението, гледайки на него като на измислица, нарастването и засилването на природните бедствия, съпроводени от необичайно време, ще бъдат приписани на отделни лица, „оскърбяващи“ Бога чрез оскверняване на Божиите закони, в частност чрез нарушаването на съботата, която католиците и мнозинството от протестантите признават като неделя, което не е библейсно, а творение на Римокатолическата църква и нарушение на Божията истинска събота – седмия ден от седмицата.
„Ще се обяснява, че хората чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях навлякъл едно бедствие, което нямало да престане, докато не се наложело най-строго съблюдаваето на неделния празник, и че тези, които поддържат изискванията на четвъртата заповед и чрез това събарят почитането на неделята, причиняват трудности на народа и пречат на неговото отново приемане в божествената благодат и за временното му благополучие.“ [2]
Мнoзина поддържат точно онези отношения, изразени в заглавието на разглежданата статия – че „ако Тръмп не поведе, винаги има папа Франциск“. Това се прилага не само за Доналд Тръмп и Съединените щати, но и за всеки световен водач, който не съобразява политиките си с тази на папата; и г-н Франциск е напълно готов да се намеси като фактическия президент, по повелението на народа (което той ги подготвя да направят). Папа Франциск е високо уважаван от водачите на нацията и на него са отпускани привилегии и постове в международната политика, на които никоя друга църква не би могла да се наслаждава някога; и е търсен от много водачи, за да донесе помирение между борещи се народи и дори има глас по граждански въпроси на страните. Считан е за нравствен водач и не малко пъти се е намесвал в политическата арена, оформяйки политиките на нациите и отправяйки предложения, които обслужват не интересите на нациите, а интересите на Римокатолическата църква. Не само че папа Франциск е герой за световните лидери, но той е уважаван от римокатолиците, разбира се, от евангелистите, а дори също и от други религии, да не споменаваме онези, които нямат заявена религиозна принадлежност. Надхвърлил е ограничението на своето религиозно влияние и е съумял да вплете себе си и римокатолическите социални учения и религиозни политики (често под маската на миротворство или загриженост за околната среда или някоя друга видимо благородна кауза) във всяка тъкан на обществото, често незнайно за масите. Папа Франциск е в положение, в което притежава повече власт и влияние, отколкото президентите и министър-председателите, и не се свени да използва умението и харизмата си, за да се вмъкне в политиката, с цел да постигне програмата си, докато през цялото време приема външния вид на смирен човек, под която външност обаче е смъртоносната отрова на змия.
Дошло е времето, когато пророчеството от Откровение 13 гл. се осъществява, при което римокатолицизмът ще възвърне изгубеното си господство, което ще бъде възстановено чрез законодателните и съдебните власти на Съединените щати. Оттам властта му ще се разшири до останалата част от обитаемия свят и краят на гражданските и религиозните свободи ще е настъпил за Америка и света, както и налагането на граждански наказания върху онези, които отричат претенциите на римокатолицизма за правомощие над държавата и налагането от негова страна на религиозни закони.
Като говори за формирането на образа на звяра, който Америка изготвя на римокатолицизма, Елън Уайт във „Великата борба“ пише: „„Думаше на жителите земни да направят един образ на звяра.“ Тук явно ни се представя една форма на управление, при което законодателната власт лежи в ръцете на народа; едно извънредно сполучливо потвърждение, че Съединените щати са народът, за който се загатва в пророчеството. Но какво е образът на звяра? И как трябва той да се направи? На първия звяр се прави един образ от животното с подобни на агнешки рога. Той е наречен „образ на звяра“. Затова, за да се узнае оттук какво е образът и как трябва да бъде направен, ние трябва да разгледаме белезите на самия звяр, на папството. Когато в началото църквата бе покварена чрез отклоняването от простотата на евангелието и възприемането на езически обичаи и церемонии, тя изгуби Духа и силата на Бога; и за да владее съвестта на хората, тя потърси подкрепата на държавната власт. Резултатът беше папството, църква, която завладя държавната власт и я използваше за прокарването на своите собствени планове, а предимно за наказване на „еретичеството“. И сега, за да могат Съединените щати да направят един образ на звяра, религиозната власт трябва така да завладее държавата, че тя да бъде употребена от църквата и за преследване на собствените ѝ намерения. Когато църквата е постигала някога държавна власт, тя я е използвала, за да наказва всички отклонения от нейните учения. Протестантски църкви, които, следвайки по стъпките на Рим, влязоха във връзки със светски власти, проявиха подобно изискване за ограничаване свободата на съвестта.“ [3]
Видимо е, че образът на звяра е почти съставен, затова Божият народ трябва сега да формира образ на Христос, променян към Неговия прекрасен характер, чрез гледане на Него всекидневно и чрез съвършено възпроизвеждане на Неговия характер.
Използвана литература:
[1] http://chicago.suntimes.com/columnists/steinberg-if-trump-wont-lead-theres-always-pope-francis/
[2] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 590
[3] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 443
Автор: Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
„Ще се обяснява, че хората чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях навлякъл едно бедствие, което нямало да престане, докато не се наложело най-строго съблюдаваето на неделния празник, и че тези, които поддържат изискванията на четвъртата заповед и чрез това събарят почитането на неделята, причиняват трудности на народа и пречат на неговото отново приемане в божествената благодат и за временното му благополучие.“ [2]
Мнoзина поддържат точно онези отношения, изразени в заглавието на разглежданата статия – че „ако Тръмп не поведе, винаги има папа Франциск“. Това се прилага не само за Доналд Тръмп и Съединените щати, но и за всеки световен водач, който не съобразява политиките си с тази на папата; и г-н Франциск е напълно готов да се намеси като фактическия президент, по повелението на народа (което той ги подготвя да направят). Папа Франциск е високо уважаван от водачите на нацията и на него са отпускани привилегии и постове в международната политика, на които никоя друга църква не би могла да се наслаждава някога; и е търсен от много водачи, за да донесе помирение между борещи се народи и дори има глас по граждански въпроси на страните. Считан е за нравствен водач и не малко пъти се е намесвал в политическата арена, оформяйки политиките на нациите и отправяйки предложения, които обслужват не интересите на нациите, а интересите на Римокатолическата църква. Не само че папа Франциск е герой за световните лидери, но той е уважаван от римокатолиците, разбира се, от евангелистите, а дори също и от други религии, да не споменаваме онези, които нямат заявена религиозна принадлежност. Надхвърлил е ограничението на своето религиозно влияние и е съумял да вплете себе си и римокатолическите социални учения и религиозни политики (често под маската на миротворство или загриженост за околната среда или някоя друга видимо благородна кауза) във всяка тъкан на обществото, често незнайно за масите. Папа Франциск е в положение, в което притежава повече власт и влияние, отколкото президентите и министър-председателите, и не се свени да използва умението и харизмата си, за да се вмъкне в политиката, с цел да постигне програмата си, докато през цялото време приема външния вид на смирен човек, под която външност обаче е смъртоносната отрова на змия.
Дошло е времето, когато пророчеството от Откровение 13 гл. се осъществява, при което римокатолицизмът ще възвърне изгубеното си господство, което ще бъде възстановено чрез законодателните и съдебните власти на Съединените щати. Оттам властта му ще се разшири до останалата част от обитаемия свят и краят на гражданските и религиозните свободи ще е настъпил за Америка и света, както и налагането на граждански наказания върху онези, които отричат претенциите на римокатолицизма за правомощие над държавата и налагането от негова страна на религиозни закони.
Като говори за формирането на образа на звяра, който Америка изготвя на римокатолицизма, Елън Уайт във „Великата борба“ пише: „„Думаше на жителите земни да направят един образ на звяра.“ Тук явно ни се представя една форма на управление, при което законодателната власт лежи в ръцете на народа; едно извънредно сполучливо потвърждение, че Съединените щати са народът, за който се загатва в пророчеството. Но какво е образът на звяра? И как трябва той да се направи? На първия звяр се прави един образ от животното с подобни на агнешки рога. Той е наречен „образ на звяра“. Затова, за да се узнае оттук какво е образът и как трябва да бъде направен, ние трябва да разгледаме белезите на самия звяр, на папството. Когато в началото църквата бе покварена чрез отклоняването от простотата на евангелието и възприемането на езически обичаи и церемонии, тя изгуби Духа и силата на Бога; и за да владее съвестта на хората, тя потърси подкрепата на държавната власт. Резултатът беше папството, църква, която завладя държавната власт и я използваше за прокарването на своите собствени планове, а предимно за наказване на „еретичеството“. И сега, за да могат Съединените щати да направят един образ на звяра, религиозната власт трябва така да завладее държавата, че тя да бъде употребена от църквата и за преследване на собствените ѝ намерения. Когато църквата е постигала някога държавна власт, тя я е използвала, за да наказва всички отклонения от нейните учения. Протестантски църкви, които, следвайки по стъпките на Рим, влязоха във връзки със светски власти, проявиха подобно изискване за ограничаване свободата на съвестта.“ [3]
Видимо е, че образът на звяра е почти съставен, затова Божият народ трябва сега да формира образ на Христос, променян към Неговия прекрасен характер, чрез гледане на Него всекидневно и чрез съвършено възпроизвеждане на Неговия характер.
Използвана литература:
[1] http://chicago.suntimes.com/columnists/steinberg-if-trump-wont-lead-theres-always-pope-francis/
[2] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 590
[3] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 443
Автор: Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
RSS Feed
