
„Ще се обяснява, че хората чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях навлякъл едно бедствие, което нямало да престане, докато не се наложело най-строго съблюдаваето на неделния празник, и че тези, които поддържат изискванията на четвъртата заповед и чрез това събарят почитането на неделята, причиняват трудности на народа и пречат на неговото отново приемане в божествената благодат и за временното му благополучие.“ [2]
Мнoзина поддържат точно онези отношения, изразени в заглавието на разглежданата статия – че „ако Тръмп не поведе, винаги има папа Франциск“. Това се прилага не само за Доналд Тръмп и Съединените щати, но и за всеки световен водач, който не съобразява политиките си с тази на папата; и г-н Франциск е напълно готов да се намеси като фактическия президент, по повелението на народа (което той ги подготвя да направят). Папа Франциск е високо уважаван от водачите на нацията и на него са отпускани привилегии и постове в международната политика, на които никоя друга църква не би могла да се наслаждава някога; и е търсен от много водачи, за да донесе помирение между борещи се народи и дори има глас по граждански въпроси на страните. Считан е за нравствен водач и не малко пъти се е намесвал в политическата арена, оформяйки политиките на нациите и отправяйки предложения, които обслужват не интересите на нациите, а интересите на Римокатолическата църква. Не само че папа Франциск е герой за световните лидери, но той е уважаван от римокатолиците, разбира се, от евангелистите, а дори също и от други религии, да не споменаваме онези, които нямат заявена религиозна принадлежност. Надхвърлил е ограничението на своето религиозно влияние и е съумял да вплете себе си и римокатолическите социални учения и религиозни политики (често под маската на миротворство или загриженост за околната среда или някоя друга видимо благородна кауза) във всяка тъкан на обществото, често незнайно за масите. Папа Франциск е в положение, в което притежава повече власт и влияние, отколкото президентите и министър-председателите, и не се свени да използва умението и харизмата си, за да се вмъкне в политиката, с цел да постигне програмата си, докато през цялото време приема външния вид на смирен човек, под която външност обаче е смъртоносната отрова на змия.
Дошло е времето, когато пророчеството от Откровение 13 гл. се осъществява, при което римокатолицизмът ще възвърне изгубеното си господство, което ще бъде възстановено чрез законодателните и съдебните власти на Съединените щати. Оттам властта му ще се разшири до останалата част от обитаемия свят и краят на гражданските и религиозните свободи ще е настъпил за Америка и света, както и налагането на граждански наказания върху онези, които отричат претенциите на римокатолицизма за правомощие над държавата и налагането от негова страна на религиозни закони.
Като говори за формирането на образа на звяра, който Америка изготвя на римокатолицизма, Елън Уайт във „Великата борба“ пише: „„Думаше на жителите земни да направят един образ на звяра.“ Тук явно ни се представя една форма на управление, при което законодателната власт лежи в ръцете на народа; едно извънредно сполучливо потвърждение, че Съединените щати са народът, за който се загатва в пророчеството. Но какво е образът на звяра? И как трябва той да се направи? На първия звяр се прави един образ от животното с подобни на агнешки рога. Той е наречен „образ на звяра“. Затова, за да се узнае оттук какво е образът и как трябва да бъде направен, ние трябва да разгледаме белезите на самия звяр, на папството. Когато в началото църквата бе покварена чрез отклоняването от простотата на евангелието и възприемането на езически обичаи и церемонии, тя изгуби Духа и силата на Бога; и за да владее съвестта на хората, тя потърси подкрепата на държавната власт. Резултатът беше папството, църква, която завладя държавната власт и я използваше за прокарването на своите собствени планове, а предимно за наказване на „еретичеството“. И сега, за да могат Съединените щати да направят един образ на звяра, религиозната власт трябва така да завладее държавата, че тя да бъде употребена от църквата и за преследване на собствените ѝ намерения. Когато църквата е постигала някога държавна власт, тя я е използвала, за да наказва всички отклонения от нейните учения. Протестантски църкви, които, следвайки по стъпките на Рим, влязоха във връзки със светски власти, проявиха подобно изискване за ограничаване свободата на съвестта.“ [3]
Видимо е, че образът на звяра е почти съставен, затова Божият народ трябва сега да формира образ на Христос, променян към Неговия прекрасен характер, чрез гледане на Него всекидневно и чрез съвършено възпроизвеждане на Неговия характер.
Използвана литература:
[1] http://chicago.suntimes.com/columnists/steinberg-if-trump-wont-lead-theres-always-pope-francis/
[2] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 590
[3] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 443
Автор: Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.