
„В много световни религии пръстенът символизира преданост, истинност и честност. Будисткото Колело на живота, пръстена-печат на пророка Мохамед в исляма, пръстена на Соломон в юдаизма или „Притчата за пръстена на Лесинг“ са само няколко примера.“
„Като „кръгло цяло“, сам по себе си равностоен и абсолютен, пръстенът символизира допълващото се и взаимно завършващото се естество на световните религии, чието единство въплъщава целостта на съзнанието.“ [2]
Церемонията отбелязва „взаимно завършващото“ и „допълващо се“ естество на всички религии на света. С други думи, това е призив към всички хора от различни верски системи да се оценят, сътрудничат, приемат и хвалят едни други. „Пръстенът на мира“ е паментик на всяко божество, познато на човека – Исус, Аллах, Шива, Буда, Брахма, Ганеша, Махавира, Вишну, Дурга и хиляда други богове.
Основното послание за тази международна интеррелигиозна конференция беше: „Трябва да работим заедно или всички ние ще се провалим.“ [3] Това бяха мненията, изразени от водещи верски групи.
„Не може да бъде постигнато нищо, ако работим поотделно“ - икуменически патриарх Вартоломей I Константинополски.
„Наблюдавали сме половин век напредък досега и продължаването на това е единственият начин да работим заедно“ - Кошо Нивано, номиниран за президент на японското будистко движение „Ришо Косей-кай“.
„Бъдещето зависи изцяло от това как ще подходим към своето споделено благополучие“ - римокатолически кардинал Джон Онайекан, архиепископ на Абуджа, Нигерия.
„Трябва да работим заедно или всички ние ще се провалим“ - шейх Абдала Бин Баях, президент на „Форума за насърчаване на мира в мюсюлманските общества.“ [3]
Десетото световно събрание на „Религии за мир“ публикува също и целите си в документ, наречен „Декларация на световното събрание“. [4] Ето някои от принципите и политиките, които планират да приложат в нашия свят:
* безпристрастно разпределение на богатството;
* насърчаване на „зелени събрания“;
* Парижкото споразумение относно изменението в климата;
* имиграцията;
* разоръжаване;
* помирение между религиите;
* социална справедливост.
„Върховното благо за нас е свещено, дори ако го разбираме по различен начин. Общото благо включва земята с нейните въздух, вода, почва и хранителна верига.“ [4]
„Когато Майката Земя страда, страдат човешките същества. Когато човешките същества страдат, страда Майката Земя.“ [4]
Тези думи, заедно с всичките снимки и „Пръстенът на мира“, са едно съвременно честване на езическо идолопоклонничество, предрешено в одеждата на християнство.
Протестантският епископ Хайнрих Бедфорд-Щром каза следното през първия ден от Десетото Световно събрание на „Религии за мир“:
„Реформацията започна в тази страна [Германия] и доведе до отделянето на Римокатолическата и протестантските църкви и до ужасни войни в Европа и с десетки милиони жертви. Като протестанти ние сме решили да отбележим 500-та годишнина не чрез заздравяване на собствената си идентичност или чрез критикуване на другите, а чрез преоткриване на Исус Христос като центъра на нашата вяра. Ние разбрахме, че можем да направим това само със своите католически и православни братя и сестри. И преливахме от радост, че те приеха с радост нашата покана, така че за първи път в историята ние отбелязахме годишнината от Реформацията заедно в икуменическо единство.
Никога няма да забравя красивите богослужения, които отбелязах със своя брат и приятел кардинал Маркс... Духовното единство, което почувствах тогава, ме съпровожда винаги и продължава да ме вдъхновява. Тази опитност е ярък пример отвътре нашата религия, християнската религия, за това колко много получаваме, когато започнем да преодоляваме разделенията си. Като религии, въпреки своето настоящо преживяване на вероизповедания на религиозна основа, ние сме призовани да бъдем знак за мир пред света... Нека като глобални религиозни общности бъдем мощни сили към едно глобално преориентиране на цивилизацията и към политическите промени, които са еднакво необходими.“ [5]
„Основата за всички нас е, че сме човешки същества. Имаме различия. Имаме различни религии. Имаме различни политически опции. Но ние сме човешки същества и имаме свой Създател, Който ни е сътворил, и това е много, много важно за бъдещето на света. [5]
Изглежда краят на Протестантската реформация също беше отбелязан на това събрание. Водещите лидери в протестантизма и римокатолицизма в Германия са обявили, че са се събрали в „единство“ и това единство е пример за подражание за всички останали вероизповедания.
Братя и сестри, изправени сме пред ужасна криза. Намираме се в риск да изгубим своето протестантско християнско наследство – и всичко това е благодарение на икуменизма. Предупредени сме, че когато видим троен съюз на протестантизъм, католицизъм и спиритизъм, ще настъпят „чудните дейности на Сатана“. Намираме се там!
„Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма... тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо“ („Свидетелства“, том 5, стр. 451).
Защо някои адвентисти от седмия ден са толкова радостни и толкова готови да изоставят своята мисия, за да бъдат забавлявани от икуменическия цирк? Отговорността за прогласяване на Тройната ангелска вест е предадена на това поколение и Бог да ни е на помощ, ако ние станем тези, които ще предадат възложеното им свещено доверие и ще се присъединят към редиците на опозицията.
Какво изобщо се случва там? Защо Адвентната благотворителна организация за развитие и помощ (АДРА) е даже тук? Какво общо имат икуменизмът и езичеството с помощта при бедствия? Защо всяка година църкви на адвентистите от седмия ден се включват все повече и повече в програмата на Рим за социално реинженерство?
Мойсей не се поклони на златното теле – изгори го с огън (Изход 32:20). Гидеон не празнуваше при Вааловия олтар – събори го (Съдии 6:25). И Илия не построи мостове на плурализъм и религиозно многообразие с пророците на Ваал. Той им се присмя (3 Царе 18:27) и ги изби (3 Царе 18:40).
Нашите пророчески предупреждения за края на времето са толкова важни, че ни е казано да не допускаме нищо друго да завладява умовете ни. Не бива да се допуска нищо друго да отвлече вниманието ни или да заеме времето ни.
„Дадена им е [на адвентистите от седмия ден] работа от най-голяма важност - прогласяването на Първата, Втората и Третата ангелски вести. Няма друго дело от толкова голямо значение. Те не трябва да позволят нищо друго да поглъща тяхното внимание“ („Свидетелства към църквата“, том 9, стр. 19).
„Божието слово ясно заявява, че Божият закон ще бъде осмиван и “потъпкван под нозе”. Нечестието ще доминира в гигантски размери. Изповядващият се за протестантски свят ще направи съюз с “човека на греха”. Църквата и светът ще бъдат единодушни и единомислени в злото. Ето, голямата криза надвисва над света. Писанията казват, че папството ще възстанови изгубеното си върховенство и че огньовете на преследването ще лумнат отново чрез компромиси с нечестието от страна на така наречения протестантски свят“ („Избрани вести“, том 2, стр. 368).
Икуменизмът, междуверското строене на мостове и сътрудничеството между вероизповеданията отвориха вратата за една опасна заблуда, наречена „релативизъм на истината“. Икуменизмът унищожава представата за абсолютна истина. Той насърчава идеята, че няма всеобща, обективна истина, защото всяка верска система има своя собствена, уникална гледна точка и идентичност. Икуменизмът учи, че истината съществува само във връзка със собствения културен контекст и личното възприятие на всеки човек.
„Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17).
„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16, 17).
„Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:37).
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35).
Основоположниците на адвентното движение не биха участвали в тези икуменически преплитания понеже те „излязоха“ (Откровение 14:8, Откровение 18:1-5) от всички тези църкви. Как тогава можем ние да участваме в тези религиозни церемонии, посветени на Исус, Буда, Кришна и на всеки друг бог? Това е мерзост за Божия закон, а именно – за първата заповед. Как оправдаваме и подкрепяме нещо, за което Бог казва, че няма да го приеме?
Ако отговорът е „не“, тогава трябва напълно да отхвърлим икуменизма във всичките му прояви, също както сме отхвърляли и други ереси и отстъпления в миналото. И ако ще го отхвърлим, трябва да направим това твърдо и да нямаме общение по какъвто и да е начин с това движение. Това означава да не използваме „религиозната свобода“ или „помощта при бедствия“ като извинение да подкрепяме, насърчаваме или участваме в едно движение, което е толкова неугодно на Бога.
Не можете да смесите благородните усилия на религиозната свобода и помощта при бедствия с едно движение, което е посветено на честването на фалшиво поклонение, лъжеучение и фалшиви богове. Ако тези езически прояви не са одобрявани от Бога, тогава каква работа трябва да имаме в която и да е от тях?
В следващата ни статия ще видите със собствените си очи как Орденът на йезуитите, включително и самият йезуитски генерал – черният папа – са тези, които водят цялото това езическо, междуверско сътрудничество. Всичко това се събира в едно цяло като планът на Рим е почти изпълнен!
Използвана литература:
[1]https://www.ncronline.org/news/world/international-interfaith-gathering-we-must-work-together-or-we-will-all-fail
[2] https://ringforpeace.org/about-us/ring-for-peace/
[3]https://www.ncronline.org/news/world/international-interfaith-gathering-we-must-work-together-or-we-will-all-fail
[4] https://rfp.org/wp-content/uploads/2019/09/Assembly-Declaration-FINAL-for-printing.pdf
[5] https://www.youtube.com/watch?v=ZJmSu-sQXAw
[6]https://religionnews.com/2019/08/22/woman-chosen-to-lead-religions-for-peace-as-others-urge-greater-female-visibility/
[7]https://www.worldreligionnews.com/religion-news/work-together-fail-muslim-woman-chosen-leader-international-interfaith-gathering
[8]https://www.ncronline.org/news/world/woman-chosen-lead-religions-peace-others-urge-greater-female-visibility
[9]http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_unitatis-redintegratio_en.html
[10]http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decl_19651028_nostra-aetate_en.html
[11] https://www.youtube.com/watch?v=ZJmSu-sQXAw