Сн. cdn-images-1.medium.com Материала, който днес излагам на вниманието Ви, възникна съвсем спонтанно. До вчера нямах дори идея да пиша това, което можете да прочетете по-долу. Но една реплика ме накара да се върна мислено години назад – към дискусия, която водихме в някакъв форум. Тогавашният разговор остана в паметта ми и явно е трябвало да отлежи, за да може Бог в определено време да ми го припомни по неочакван начин, за да ми отвори очите за бъдещите събития. Дискусията, за която става дума, беше върху Даниил 3 гл. Тогава моят опонент твърдеше, че както някога на полето Дура евреите и всички народи бяха принудени да се поклонят на златната статуя, издигната от Навуходоносор, така в последните дни целият свят ще бъде принуден да се поклони на един колос, поставен на определено място.
Няма да ви изненадам като кажа, че не приех това разбиране поради две причини:
1) Да бъде поставена статуя някъде и пред нея да минат седем милиарда, за да се поклонят, е абсурд.
2) Вярвах, че белегът на звяра сочи на неделята.
Както можете да предположите, всеки остана на собственото си мнение и дискусията приключи, без да промени разбиранията и на двете страни. Оказа се, обаче, че тя не е била безполезна. Може би тогава Бог ме е подготвял за това, чрез което вчера ми отвори очите за второто изпълнение на поклонението, лежащо в бъдещето в главата, която не ми допадаше особено, заради неколкократното изброяване на музикалните инструменти. Когато осъзнах истината, останах смаян от невероятната грижа на небесния ни Баща, с каква любов е записал чрез пророците Си всяка история, която ще намери повторното си изпълнение в края на дните (Дан. 12:13), за да могат търсещите истината да се подготвят за последните събития.
И така, да преминем към Дан. 3 гл., за да покажа какво ми беше открито. Потресаващо е, че историята ще се повтори едно към едно с тази разлика, че в древността в плен беше отведен плътският Божи народ, а сега това трябваше се случи с духовните евреи. За по-голяма яснота обаче ще започна от 1 гл., за да видим каква беше причината за робството. В нея Даниил пише: „В третата година от царуването на юдовия цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор дойде в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му юдовия цар Йоаким и част от съдовете на Божия дом и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете занесе в съкровищницата на своя бог“ (Дан. 1:1, 2).
Какво се беше случило, че Господ предаде Своя народ в ръцете на Навуходоносор?
„И Господ ми каза: От север ще избухне злото върху всички жители на земята. Защото ето, Аз ще извикам всички родове на северните царства, заявява Господ и те ще дойдат, и ще поставят всеки престола си във входа на ерусалимските порти, и срещу всичките стени около него, и срещу всичките юдови градове“ (Еремия 1:14, 15).
Както винаги, Господ беше предупредил народа Си какво ще направи. В следващите стихове четем обяснението:
„И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете й и благата й. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота. Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли“ (Еремия 2:7, 8).
Бог даде на народа Си всичко необходимо, но той оскверни земята Му и... не Го позна. Лидери първи забравиха закона и се съблазниха, а пророците пророкуваха чрез Ваал. Ходеха след безполезните идоли.
Библията ни казва: „Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9).
А буквалният Вавилон е символ на Вавилон от края на времето. Затова не можем да седим със скръстени ръце, след като сме предупредени, че еврейският народ отиде в плен за стореното, да нехаем и да се залъгваме, че няма да бъдем засегнати, докато знаем, че всичко ще се повтори.
И така, евреите бяха наказани и изпратени в робство, защото бяха отстъпили от истинския Бог и ходеха след други божества. Сега не става ли същото? В последно време се повдигна въпросът относно вярата на адвентистите и църквата се разцепи на два лагера – тринитаристи и вярващи в единния истинен Бог и Неговия Син. След много години молитви в търсене на истината Бог ни беше въвел в обещаната земя, но след това църквата Му се отклони, оскверни се и Неговият народ не Го позна. Лидерите Му първи отстъпиха и се съблазниха (чрез кого?) чрез Ваал. Не е ли това измисленото Триединно божество, което Бог нарича „безполезни идоли“ (Ерем. 2:8)?
По-нататък, в Еремия 2 гл. Бог казва чрез Своя пророк: „Разменил ли е някой боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не носи полза“.
Ето причината, поради която в древността Ерусалим беше отведен в плен във Вавилон след хитрата съблазън на околните народи. Сега ЦАСД, съблазнена да не се различава от околните деноминации, влезе в икуменически съюзи с тях, отиде в плен на духовния Вавилон.
Но нека се върнем към темата. Ерусалим беше обсаден и в ръката на Навуходоносор бяха предадени юдовият цар Йоаким и съдовете на Господния дом. Но след като ритуалите от Стария завет срещнаха изпълнението си, в Новия завет няма жертви, няма кадилница, няма седмосвещник в храма, има, обаче, съдове за духовна употреба – вярващите. Логично е да се предположи, че аналог на обсадения Ерусалим в днешни дни е Генералната конференция, цар – нейният президент, а съдовете в Божия дом – членовете на Генералната конференция. Може би някои ще се възмутят от сравнението, но имайте малко търпение, докато стигнем същността. Даниил 3 гл. е колкото история, толкова и пророчество, и ще бъдете изненадани как всичко ще се повтори едно към едно. Нека продължим. Има ли нещо, което да ни дава потвърждение, че случващото се днес в ЦАСД наподобява събитията преди вавилонското робство на Юда? Чрез Еремия Бог каза, че народът Му не Го познал, започнал да служи на други богове, осквернил земята Му и направил мерзост наследството Му.
Сам Бог обясни: „Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода“ (Ерем. 2:13). Във вавилонско робство бяха отведени царят, министрите му и съдовете на Господния дом. Днес президентът на Генералната конференция и някои нейни служители ходят при папата на икуменически сбирки и обучение, на срещи с президента на ООН, а църквата е член на Световния съвет на църквите (макар че се пази в тайна). Какво направиха ръководителите ни? – „Оставиха Мене, извора на живите води и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода“. Забравиха истинския Бог и Сина Му, отдалечиха се от Създателя и тръгнаха след „безполезни идоли“. И най-страшното – пророците му пророкуваха чрез Ваал - обърнаха гръб на Духа на пророчеството и изкараха Божията вестителка тринитаристка, като издигнаха Сатана до Божия престол, давайки му титлата „Бог Свети Дух“.
В Дан. 1 гл., обаче, се говори не само за съдовете на Господния дом, на които днес съответстват служителите в Генерална конференция, но и за някои израилтяни от царския род, за които беше подчертано, че били „без никакъв недостатък“. Според Библията няма човек без недостатък. Но израилтяните, за които става дума, бяха представители на Бога, останали твърди пред всякакви изпитания. Те, явно, за разлика от ръководителите, не бяха допуснали никакво отстъпление. Онези младежи проумяваха всичко, което ставаше, защото бяха водени от Мъдростта (от Христовия Дух), схващаха пророчествата и „бяха достойни да стоят в царския палат“ (Дан. 1:4). Те нямаше да превият коляно, дори когато бъдат изправени във Вавилон да свидетелстват за истината. Спрямо тях беше направен опит да бъдат вкарани в бунт срещу Бога от езическия цар, който „им определи за всеки ден дял от изрядните ястия и от виното, което той пиеше“ (Дан. 1:5). „Но Данаил реши в сърцето си…“ да остане верен на неговия Бог. Нима днес са малко адвентистите, които следват басните на ръководството и слушат ученията на отпадналите църкви, докато Данаил и приятелите му бяха готови да се откажат дори от живота си, но да останат верни на Бога.
Въведителната картина към Дан. 3 гл. може да изглежда малко дълга, но това е единствената възможност, за да станат ясни събитията, посочени от пророк Даниил така детайлно в исторически план и повтарящи се невероятно точно в тия последни дни. Убеден съм, че читателите на втората част ще бъдат изненадани как Бог преди повече от 2600 години предупреди Своя народ, какво ще се случи в дните на края, за да се подготви той и да устои при ужасните изпитания.
Следва продължение!
1) Да бъде поставена статуя някъде и пред нея да минат седем милиарда, за да се поклонят, е абсурд.
2) Вярвах, че белегът на звяра сочи на неделята.
Както можете да предположите, всеки остана на собственото си мнение и дискусията приключи, без да промени разбиранията и на двете страни. Оказа се, обаче, че тя не е била безполезна. Може би тогава Бог ме е подготвял за това, чрез което вчера ми отвори очите за второто изпълнение на поклонението, лежащо в бъдещето в главата, която не ми допадаше особено, заради неколкократното изброяване на музикалните инструменти. Когато осъзнах истината, останах смаян от невероятната грижа на небесния ни Баща, с каква любов е записал чрез пророците Си всяка история, която ще намери повторното си изпълнение в края на дните (Дан. 12:13), за да могат търсещите истината да се подготвят за последните събития.
И така, да преминем към Дан. 3 гл., за да покажа какво ми беше открито. Потресаващо е, че историята ще се повтори едно към едно с тази разлика, че в древността в плен беше отведен плътският Божи народ, а сега това трябваше се случи с духовните евреи. За по-голяма яснота обаче ще започна от 1 гл., за да видим каква беше причината за робството. В нея Даниил пише: „В третата година от царуването на юдовия цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор дойде в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му юдовия цар Йоаким и част от съдовете на Божия дом и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете занесе в съкровищницата на своя бог“ (Дан. 1:1, 2).
Какво се беше случило, че Господ предаде Своя народ в ръцете на Навуходоносор?
„И Господ ми каза: От север ще избухне злото върху всички жители на земята. Защото ето, Аз ще извикам всички родове на северните царства, заявява Господ и те ще дойдат, и ще поставят всеки престола си във входа на ерусалимските порти, и срещу всичките стени около него, и срещу всичките юдови градове“ (Еремия 1:14, 15).
Както винаги, Господ беше предупредил народа Си какво ще направи. В следващите стихове четем обяснението:
„И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете й и благата й. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота. Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли“ (Еремия 2:7, 8).
Бог даде на народа Си всичко необходимо, но той оскверни земята Му и... не Го позна. Лидери първи забравиха закона и се съблазниха, а пророците пророкуваха чрез Ваал. Ходеха след безполезните идоли.
Библията ни казва: „Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9).
А буквалният Вавилон е символ на Вавилон от края на времето. Затова не можем да седим със скръстени ръце, след като сме предупредени, че еврейският народ отиде в плен за стореното, да нехаем и да се залъгваме, че няма да бъдем засегнати, докато знаем, че всичко ще се повтори.
И така, евреите бяха наказани и изпратени в робство, защото бяха отстъпили от истинския Бог и ходеха след други божества. Сега не става ли същото? В последно време се повдигна въпросът относно вярата на адвентистите и църквата се разцепи на два лагера – тринитаристи и вярващи в единния истинен Бог и Неговия Син. След много години молитви в търсене на истината Бог ни беше въвел в обещаната земя, но след това църквата Му се отклони, оскверни се и Неговият народ не Го позна. Лидерите Му първи отстъпиха и се съблазниха (чрез кого?) чрез Ваал. Не е ли това измисленото Триединно божество, което Бог нарича „безполезни идоли“ (Ерем. 2:8)?
По-нататък, в Еремия 2 гл. Бог казва чрез Своя пророк: „Разменил ли е някой боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не носи полза“.
Ето причината, поради която в древността Ерусалим беше отведен в плен във Вавилон след хитрата съблазън на околните народи. Сега ЦАСД, съблазнена да не се различава от околните деноминации, влезе в икуменически съюзи с тях, отиде в плен на духовния Вавилон.
Но нека се върнем към темата. Ерусалим беше обсаден и в ръката на Навуходоносор бяха предадени юдовият цар Йоаким и съдовете на Господния дом. Но след като ритуалите от Стария завет срещнаха изпълнението си, в Новия завет няма жертви, няма кадилница, няма седмосвещник в храма, има, обаче, съдове за духовна употреба – вярващите. Логично е да се предположи, че аналог на обсадения Ерусалим в днешни дни е Генералната конференция, цар – нейният президент, а съдовете в Божия дом – членовете на Генералната конференция. Може би някои ще се възмутят от сравнението, но имайте малко търпение, докато стигнем същността. Даниил 3 гл. е колкото история, толкова и пророчество, и ще бъдете изненадани как всичко ще се повтори едно към едно. Нека продължим. Има ли нещо, което да ни дава потвърждение, че случващото се днес в ЦАСД наподобява събитията преди вавилонското робство на Юда? Чрез Еремия Бог каза, че народът Му не Го познал, започнал да служи на други богове, осквернил земята Му и направил мерзост наследството Му.
Сам Бог обясни: „Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода“ (Ерем. 2:13). Във вавилонско робство бяха отведени царят, министрите му и съдовете на Господния дом. Днес президентът на Генералната конференция и някои нейни служители ходят при папата на икуменически сбирки и обучение, на срещи с президента на ООН, а църквата е член на Световния съвет на църквите (макар че се пази в тайна). Какво направиха ръководителите ни? – „Оставиха Мене, извора на живите води и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода“. Забравиха истинския Бог и Сина Му, отдалечиха се от Създателя и тръгнаха след „безполезни идоли“. И най-страшното – пророците му пророкуваха чрез Ваал - обърнаха гръб на Духа на пророчеството и изкараха Божията вестителка тринитаристка, като издигнаха Сатана до Божия престол, давайки му титлата „Бог Свети Дух“.
В Дан. 1 гл., обаче, се говори не само за съдовете на Господния дом, на които днес съответстват служителите в Генерална конференция, но и за някои израилтяни от царския род, за които беше подчертано, че били „без никакъв недостатък“. Според Библията няма човек без недостатък. Но израилтяните, за които става дума, бяха представители на Бога, останали твърди пред всякакви изпитания. Те, явно, за разлика от ръководителите, не бяха допуснали никакво отстъпление. Онези младежи проумяваха всичко, което ставаше, защото бяха водени от Мъдростта (от Христовия Дух), схващаха пророчествата и „бяха достойни да стоят в царския палат“ (Дан. 1:4). Те нямаше да превият коляно, дори когато бъдат изправени във Вавилон да свидетелстват за истината. Спрямо тях беше направен опит да бъдат вкарани в бунт срещу Бога от езическия цар, който „им определи за всеки ден дял от изрядните ястия и от виното, което той пиеше“ (Дан. 1:5). „Но Данаил реши в сърцето си…“ да остане верен на неговия Бог. Нима днес са малко адвентистите, които следват басните на ръководството и слушат ученията на отпадналите църкви, докато Данаил и приятелите му бяха готови да се откажат дори от живота си, но да останат верни на Бога.
Въведителната картина към Дан. 3 гл. може да изглежда малко дълга, но това е единствената възможност, за да станат ясни събитията, посочени от пророк Даниил така детайлно в исторически план и повтарящи се невероятно точно в тия последни дни. Убеден съм, че читателите на втората част ще бъдат изненадани как Бог преди повече от 2600 години предупреди Своя народ, какво ще се случи в дните на края, за да се подготви той и да устои при ужасните изпитания.
Следва продължение!
RSS Feed
