Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
„Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ“ (Лука 1:17 ).
„Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ“ (Лука 1:17 ).
Това е мисията на народа на остатъка от библейските пророчества. Господното пришествие е единствената ни надежда и имаме възможност да „ускорим“ това събитие (2 Петрово 3:12). Само когато Исус се завърне, грехът и трафикът на хора могат най-сетне да приключат. За съжаление много адвентисти изпитват затруднение в разбирането на този приоритет. Имаме официално църковно изявление относно „глобалното робство“, което звучи като че ние сме църквата на Обединените нации вместо църквата на живия Бог.
„Адвентистите от седмия ден вярват, че действията за намаляване на бедността и съпътстващите я несправедливости са важна част от християнската социална отговорност... Работата за намаляването на бедността и глада означава повече от показване на съчувствие към бедните. Означава защитаване на обществена политика, която предлага справедливост и честност към бедните, на предоставянето на възможности за тях и на правата на човека.“
„Адвентистите от седмия ден се присъединяват към глобалната общност в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие за намаляване на бедността с поне 50 процента до 2015 г. В допълнение към това, адвентистите от седмия ден си партнират с гражданското общество, правителства и други като работят заедно на местно и глобално ниво, за да участват в Божието дело по установяване на трайна справедливост в един развален свят.“ [1]
Винаги, когато започнем да поощряваме целите за устойчиво развитие на ООН относно бедността, именно това е моментът, в който започваме да търсим политически решения за бедността вместо библейски. Преди всичко, ООН вярва, че съществуването на бедност се дължи на капитализъм [2], национализъм, затворени граници [3], изменение в климата [4] неравномерно разпределение на богатствата [5].
Според ООН, борбата за [облекчаване на] човешкото страдание, глада и бедността няма нищо общо с греха или с нравствената поквара. Те ни казват, че проблемите ни са социални и решението за прекратяване на бедността става чрез социализъм, отворени граници, климатично законодателство и преразпределение на световните богатства.
ООН не обвинява за бедността покварени диктатори, тирания, социална дисфункция или несъстоятелните идеологии на социализма. Не, вместо това организацията е по-загрижена за Америка отколкото за провалилите се политики на нации като Венецуела, като причина за бедност и глад. Западните политици, ООН и либералните християни изглежда надават глас в полза на клетите потиснати хора САМО когато те емигрират от страните си, но къде са порицанията и осъжданията против онези диктатори, които крадат богатството и които правят тези нации необитаеми?
Адвентистите от седмия ден са започнали да свързват делото на религиозната свобода с борбата против глобалното робство. Бившият президент на АДРА, Джонатан Дъфи, наскоро каза, че религиозната свобода и робството са в основни линии един и същ въпрос:
„Ако нашата цел е да се справим с нарушенията на религиозната свобода, мястото, от което да започнем, е справяне с бедността,“ заяви Дъфи. Той посочи, че бедността често е предпоставка за религиозно преследване, когато мнозинството се нахвърля срещу малцинството като към изкупителни жертви през времена на краен социален и икономически стрес.“ [6]
Нашето официално изявление относно глобалното робство е предназначено да се занимае със състоянието на бедните, но никога не взема под внимание главните причинители на бедност. Бедността е не само материален проблем. Тя е духовна и нейният главен причинител е грехът. Христос разкрива, че бедността настъпва в следствие от греховно поведение – или от страна на народа, или от хора, заемащи ръководни постове, или и от двете групи.
В Лука 15:11-32 Исус ни казва, че блудният син изгубил цялото си наследство поради греховния си живот. В Матей 24:45-51 Исус ни уведомява, че бедността е следствие от ленивост, лакомия и пиянство. Отново, в Матей 25:24-26 Исус разкрива, че бедността настъпва също и поради това, че на някои хора не им харесва да работят.
Тогава имаме следното откровение, направено от Христос:
„Защото сиромасите всякога се намират между вас...“ ( Матей 26:11 ).
Исус просто изразяваше една елементарна истина. Хората съгрешават, грехът ще ви осиромаши и следователно сиромасите винаги ще се намират между вас. Ето защо Исус даде следния важен съвет на онези, които търсят материална подкрепа:
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Причината за бедността е греха, а решението се намира в Христос. Това да се опитваме да уравновесим везните на благополучието чрез принудително преразпределяне на богатствата, закони, намаляващи емисиите на въглероден диоксид закони, отворени граници или отстраняване на капитализма никога няма да сложи край на бедността. Тези „прогресивни“ решения пренебрегват благовестието и подценяват силата на греха. Бог изпрати Сина Си, за да ни спаси от греха и на Христовата църква е заповядано да проповядва това благовестие на целия свят (Матей 24:14).
Ние помагаме на света, когато Христовото благовестие бива прието в сърцата и умовете на хората. Благовестието ще ни преобрази духовно и ще ни направи отговорни, трудолюбиви и продуктивни. Този библейски подход е в пряко противоречие с „прогресивния“ подход.
Ако наистина искаме да видим края на трафика на хора, бихме направили всичко по силите си, за да ускорим Господното пришествие. Когато Исус е завърне, човешкото окаянство най-сетне ще дойде до своя край. Но докато Христос се завърне, ние трябва да проповядваме благовестието и да вършим делото на евангелизирането. Не можем да направим нещо по-добро от това да помогнем на хората да открият, че една връзка с Бога, която включва покорство към Неговите заповеди, е единственият източник на мъдрост, благополучие и щастие:
„Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ“ (Второзаконие 4:5, 6).
„...за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал“ (Второзаконие 6:2, 3).
„Даването на благовестието на света е делото, което Бог е поверил на онези, които носят Неговото име. За греха и окаянството на земята благовестието е единствената противоотрова. ДА известят на цялото човечество вестта за Божията благодат е първата работа на онези, които познават неговата целителна сила“ („Целебно служене“, стр. 141).
Използвана литература:
[1]https://www.adventist.org/en/information/official-statements/statements/article/go/-/global-poverty/
[2]https://www.washingtontimes.com/news/2018/oct/15/un-climate-report-merely-a-blueprint-for-destroyin/
[3] https://www.unhcr.org/en-us/stateless-people.html
[4] https://news.un.org/en/story/2019/06/1041261
[5]https://thinkprogress.org/u-s-developed-world-income-wealth-inequality-un-report-788b1300e4be/
[6]https://www.adventistreview.org/church-news/story13864-poverty-plants-the-seeds-of-religious-violence
„Адвентистите от седмия ден вярват, че действията за намаляване на бедността и съпътстващите я несправедливости са важна част от християнската социална отговорност... Работата за намаляването на бедността и глада означава повече от показване на съчувствие към бедните. Означава защитаване на обществена политика, която предлага справедливост и честност към бедните, на предоставянето на възможности за тях и на правата на човека.“
„Адвентистите от седмия ден се присъединяват към глобалната общност в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие за намаляване на бедността с поне 50 процента до 2015 г. В допълнение към това, адвентистите от седмия ден си партнират с гражданското общество, правителства и други като работят заедно на местно и глобално ниво, за да участват в Божието дело по установяване на трайна справедливост в един развален свят.“ [1]
Винаги, когато започнем да поощряваме целите за устойчиво развитие на ООН относно бедността, именно това е моментът, в който започваме да търсим политически решения за бедността вместо библейски. Преди всичко, ООН вярва, че съществуването на бедност се дължи на капитализъм [2], национализъм, затворени граници [3], изменение в климата [4] неравномерно разпределение на богатствата [5].
Според ООН, борбата за [облекчаване на] човешкото страдание, глада и бедността няма нищо общо с греха или с нравствената поквара. Те ни казват, че проблемите ни са социални и решението за прекратяване на бедността става чрез социализъм, отворени граници, климатично законодателство и преразпределение на световните богатства.
ООН не обвинява за бедността покварени диктатори, тирания, социална дисфункция или несъстоятелните идеологии на социализма. Не, вместо това организацията е по-загрижена за Америка отколкото за провалилите се политики на нации като Венецуела, като причина за бедност и глад. Западните политици, ООН и либералните християни изглежда надават глас в полза на клетите потиснати хора САМО когато те емигрират от страните си, но къде са порицанията и осъжданията против онези диктатори, които крадат богатството и които правят тези нации необитаеми?
Адвентистите от седмия ден са започнали да свързват делото на религиозната свобода с борбата против глобалното робство. Бившият президент на АДРА, Джонатан Дъфи, наскоро каза, че религиозната свобода и робството са в основни линии един и същ въпрос:
„Ако нашата цел е да се справим с нарушенията на религиозната свобода, мястото, от което да започнем, е справяне с бедността,“ заяви Дъфи. Той посочи, че бедността често е предпоставка за религиозно преследване, когато мнозинството се нахвърля срещу малцинството като към изкупителни жертви през времена на краен социален и икономически стрес.“ [6]
Нашето официално изявление относно глобалното робство е предназначено да се занимае със състоянието на бедните, но никога не взема под внимание главните причинители на бедност. Бедността е не само материален проблем. Тя е духовна и нейният главен причинител е грехът. Христос разкрива, че бедността настъпва в следствие от греховно поведение – или от страна на народа, или от хора, заемащи ръководни постове, или и от двете групи.
В Лука 15:11-32 Исус ни казва, че блудният син изгубил цялото си наследство поради греховния си живот. В Матей 24:45-51 Исус ни уведомява, че бедността е следствие от ленивост, лакомия и пиянство. Отново, в Матей 25:24-26 Исус разкрива, че бедността настъпва също и поради това, че на някои хора не им харесва да работят.
Тогава имаме следното откровение, направено от Христос:
„Защото сиромасите всякога се намират между вас...“ ( Матей 26:11 ).
Исус просто изразяваше една елементарна истина. Хората съгрешават, грехът ще ви осиромаши и следователно сиромасите винаги ще се намират между вас. Ето защо Исус даде следния важен съвет на онези, които търсят материална подкрепа:
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Причината за бедността е греха, а решението се намира в Христос. Това да се опитваме да уравновесим везните на благополучието чрез принудително преразпределяне на богатствата, закони, намаляващи емисиите на въглероден диоксид закони, отворени граници или отстраняване на капитализма никога няма да сложи край на бедността. Тези „прогресивни“ решения пренебрегват благовестието и подценяват силата на греха. Бог изпрати Сина Си, за да ни спаси от греха и на Христовата църква е заповядано да проповядва това благовестие на целия свят (Матей 24:14).
Ние помагаме на света, когато Христовото благовестие бива прието в сърцата и умовете на хората. Благовестието ще ни преобрази духовно и ще ни направи отговорни, трудолюбиви и продуктивни. Този библейски подход е в пряко противоречие с „прогресивния“ подход.
Ако наистина искаме да видим края на трафика на хора, бихме направили всичко по силите си, за да ускорим Господното пришествие. Когато Исус е завърне, човешкото окаянство най-сетне ще дойде до своя край. Но докато Христос се завърне, ние трябва да проповядваме благовестието и да вършим делото на евангелизирането. Не можем да направим нещо по-добро от това да помогнем на хората да открият, че една връзка с Бога, която включва покорство към Неговите заповеди, е единственият източник на мъдрост, благополучие и щастие:
„Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ“ (Второзаконие 4:5, 6).
„...за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал“ (Второзаконие 6:2, 3).
„Даването на благовестието на света е делото, което Бог е поверил на онези, които носят Неговото име. За греха и окаянството на земята благовестието е единствената противоотрова. ДА известят на цялото човечество вестта за Божията благодат е първата работа на онези, които познават неговата целителна сила“ („Целебно служене“, стр. 141).
Използвана литература:
[1]https://www.adventist.org/en/information/official-statements/statements/article/go/-/global-poverty/
[2]https://www.washingtontimes.com/news/2018/oct/15/un-climate-report-merely-a-blueprint-for-destroyin/
[3] https://www.unhcr.org/en-us/stateless-people.html
[4] https://news.un.org/en/story/2019/06/1041261
[5]https://thinkprogress.org/u-s-developed-world-income-wealth-inequality-un-report-788b1300e4be/
[6]https://www.adventistreview.org/church-news/story13864-poverty-plants-the-seeds-of-religious-violence
RSS Feed
