„Господ умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда“ (1 Царе 2:6).
Срещу...
„Не Бог погубва човека. Всеки, който е съсипан, го е направил сам“ („Притчи Христови“, стр. 84).
След като преди години проведох изследване на всички изявления от Писанието, които изглежда са преки заръки от страна на Бога към Неговия избран народ да убие неприятелите си и в същото време намерих отговорите на очевидните парадокси чрез книга със заглавие „Ето вашия Бог“ от възрастния Ф. Т. Райт, публикувана в уебсайта, мисля, че е важно този път да обсъдим въпроса още по-нататък.
Срещу...
„Не Бог погубва човека. Всеки, който е съсипан, го е направил сам“ („Притчи Христови“, стр. 84).
След като преди години проведох изследване на всички изявления от Писанието, които изглежда са преки заръки от страна на Бога към Неговия избран народ да убие неприятелите си и в същото време намерих отговорите на очевидните парадокси чрез книга със заглавие „Ето вашия Бог“ от възрастния Ф. Т. Райт, публикувана в уебсайта, мисля, че е важно този път да обсъдим въпроса още по-нататък.
Интернет критиците на Елън Г. Уайт с готовност са се вкопчили в следните изявления от Елън Уайт, за да я осъдят като лъжепророк, който пряко противоречи на Божието слово. Правейки това те изглежда не съзнават факта, че повтарят обвинението на Сатана против Бога – че Той не подлежи и наистина не пази Своя свят закон. Ако Елън Уайт греши, Сатана и тези критици са прави. Така че въпросът далеч надхвърля Елън Уайт и достига до това Сатана ли е прав или Бог.
...
Простото решение на парадокса
Ако съществува просто решение на очевидното противоречие в Библията и Духа на пророчеството – и други източници, които твърдят, че са боговдъхновени, по-добре да разберем това решение. Това е целта и на този ръкопис.
Какво е решението на очевидния парадокс и противоречивото становище на Библията и Елън Уайт, че Бог е любов и не убива никой човек, когато четем десетки примери в Библията, в които Бог заповядва на Своя народ да убива неприятелите си? Какво да кажем за следните изявления, като само ще цитирам няколко примера?
„Господ умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда“ (1 Царе 2:6).
„Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби“ (Битие 38:9-10).
Ще разгледаме горните примери по-нататък в този ръкопис.
Принципът при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
узнаване на неизвестното чрез известното
Първият аспект на решението в разрешаване на парадокса е признаването и вярването на факта, че истинското боговдъхновение ни казва, че можем да направим заключение за неизвестното от известното.
„Христос беше най-великият Учител, Когото светът е познавал някога. Той, Божият Син, дойде на земята в човешки образ, облечен с одеждите на човешкото естество, за да достигне разбирането на младите, а също и на хората на средна възраст и на възрастните. Чрез Своя служител Давид Той беше заявил: „Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.“ С притчи, извлечени от природата и от човешкия живот, Христос показваше съзвучието на природното с духовното. Той разкриваше неизвестното чрез уроци, извлечени от известното, Небесното беше представяно символично чрез земното. Природните неща бяха представяни като отражение на закона на Неговото царство“ („Инструктор на младежта“, 6 май 1897 г., пар. 1).
От известното към неизвестното
„В поучението Си Христос извличаше Своите нагледни примери от голямата съкровищница на домашните връзки и чувства и от природата. Неизвестното беше онагледявано чрез известното; свещените и божествени истини – чрез природните, земни неща, които бяха най-добре познати на хората. Това бяха нещата, които щяха да говорят на сърцата им и да окажат най-дълбоко впечатление върху умовете им“ („Гласът в реч и песен“, стр. 106, пар. 2).
Ще ви дам чудесен пример за това как ние можем да направим същото, което правеше Христос – да разкриваме неизвестното чрез уроците, извлечени от известното, по въпроса дали Бог убива или не. Ето:
Библията казва, че Бог умъртвил Саул (1 Летописи 10:14). Вярвам, че го е направил, но как? Отстранил е защитата Си от него и Саул вече нямал защита от собствените си зли страсти или от филистимците, или от самия Сатана. Ето как Бог умъртвил Саул.
В рамките на няколко стиха се казва както, че Бог умъртвил Саул, така и очевидно противоречивият стих, че Саул паднал на собствения си меч и така се самоубил! Погледнете „очевидното“ противоречие в рамките на три стиха от една и съща глава. Научете неизвестния принцип, свързан с въпроса „Господ убива“ срещу „Не Бог погубва човека“!
„И оръженосецът му като видя, че Саул умря, падна и той на меча си та умря“ (1 Летописи 10:5).
„Така умря Саул за престъплението, което извърши против Господа, против Господното слово, което не опази, а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях“ (1 Летописи 10:13).
„...а до Господа не се допита, затова Той го умъртви, и обърна царството към Давида, Есеевия син“ (1 Летописи 10:14).
По какъв начин умъртви Бог Саул? Той отстрани защитата Си и Саул падна на собствения си меч и се умъртви!
Ключ първи:
Това е ключът на ИЗВЕСТНОТО относно целия въпрос за това дали Бог убива или не и по какъв начин убива. Ако приложите този ключ към всеки пасаж в Библията и Духа на пророчеството, в който се заявява, че Бог заръчва да се убива или наистина очевидно сам извършва убиването, не бива никога да се обърквате от този очевиден парадокс на всички парадокси в Библията и Духа на пророчеството.
Нека сега приложим същия принцип, ключа на ИЗВЕСТНОТО, към случая на Онан:
Кой уби Онан?
Библията казва, че Бог го умървил!
„Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби“ (Битие 38:9-10).
Не знаем точно как „Господ умъртвил Онан“, но знаем, че Библията казва, че Господ умъртвил Саул, а това съвсем не било пряко умъртвяване на Саул от страна на Бога! Затова знаем, че станало същото и с Онан! Това представлява прилагането на принципа на узнаване на неизвестното от известното в Библията, така че да не правим така, че Библията и Духът на пророчеството да си противоречат. Всеки път, когато прочитате текст или текстове, в които се казва, че Бог убива, би трябвало да помните този принцип.
Същият принцип се прилага за всички случаи, защото Бог не се променя.
Бог постъпи с Онан по същия начин, по който постъпи със Саул! Той отстрани присъствието Си и Саул СЕ САМОУБИ КАТО ПАДНА НА МЕЧА СИ. Това е принципът, който би трябвало да се прилага във всички случаи в Библията, в които се казва, че Бог убива.
…
Ето още един пример за това как трябва да бъде разбирано Писанието по този въпрос:
„А Господ каза на Давид чрез пророк Натан: „Защо презря ти Словото на Господа, та стори зло пред очите Му?... Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря.” Макар че се покая за греха си и бе опростен и приет от Господа, Давид пожъна пагубната жетва от семето, което сам пося. Съдбите върху него и върху дома му свидетелстват за отвращението на Бога от греха“ („Патриарси и пророци“, стр. 739).
И при все това библейската формулировка е: „Аз ще подигна против тебе зло.“
Ето още един пример от същата глава:
„...Господ допусна събитията да поемат естествения си ход и не спря Авесалом. Когато родители или ръководители пренебрегват задължението си да накажат нечестието, това ще направи самият Бог. Неговата въздържаща сила спрямо служителите на злото ще бъде в определена степен отстранена, така че течението на събитията ще доведе до наказване на греха с грях“ (стр. 728).
Не можем да намерим по-силен език от този, нали? „Това ще направи самият Бог.“ Тогава следва обяснението:
„Неговата въздържаща сила спрямо служителите на злото ще бъде в определена степен отстранена, така че течението на събитията ще доведе до наказване на греха с грях.“
Ако г-жа Уайт обяснява така езика на Библията в тези случаи, същият метод трябва да се следва неизменно, за да не противоречи Библията сама на себе си, както стоят нещата и с нейните писания.
„Свидетелствата ще бъдат ключът, който ще обясни дадените вести така, както библейски текст обяснява библейски текст“ („Избрани вести“, том 1, стр. 42).
Когато въздържащата Божия сила спрямо предствителите на злото бъде напълно отстранена, езикът на Библията е:
„...се изчерпва Божият гняв“ (Откровение 15:1).
Това е моментът, в който благодатното време приключва и „Сатана има пълен контрол над окончателно непокаялите се“ („Великата борба“, стр. 614).
Същите тези принципи трябва да бъдат прилагани към всички подобни пасажи, независимо дали те се намират в Библията или в Духа на пророчеството.
О, да. Наистина! Господ убива – но как? Това е КЛЮЧЪТ! Той отстранява защитата Си и нещата се самоунищожават. Но това е само първият принцип, свързан с този въпрос.
Втори принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
Божият план Б, когато човекът избира собствения си път
Вторият принцип е крайно важно да бъде запомнен. Бог каза на Своя народ, когато напускаха Египет, да не вземат меча! Той ги освободи от египетско робство БЕЗ МЕЧА и възнамеряваше те да продължат да разчитат САМО на Него за побеждаване на неприятелите си ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ. Но какво направи Неговият народ? Точно след като прекосиха Червеното море и избягаха от египетските войници, които бяха удавени докато ги преследваха, те се забавиха, за да вземат мечовете на удавените войници. По-късно те изгубиха вяра в обещанието на Бога да се бори с неприятелите им вместо тях с чудодейни средства и хванаха мечовете, които бяха взели от мъртвите египтяни. Така те проявиха непокорство към Божията заповед да не убиват и се уповаха на себе си за защита.
Тук идва мястото на КЛЮЧ ВТОРИ.
Понеже Божият народ реши да убива вместо да разчита на Неговите средства за побеждаване на неприятелите му, Той им заръча как най-добре да вършат онова, което така или иначе щяха да извършат. Неговите заръки бяха под формата на заковеди, така че изглежда сякаш Бог им заръчва да убиват – И ТОЙ ДЕЙСТВИТЕЛНО ГО ПРАВИ, но само защото им е дал силата на избора и те са отхвърлили НЕГОВИЯ ИЗБОР ЗА ТЯХ. Припомнете си, че в един случай Той им каза, че ще премахне защитата Си, така че стършели да победят ханаанците. Но те не повярваха на Бога. Затова Той им заръча като най-добър начин да убият неприятелите си, защото бяха решени на този ход на действие. Поради тяхното непокорство много евреи умряха във войните им, когато всички те можеха да бъдат пощадени, ако бяха последвали Божия план за тях. Вместо Бога, Израил пожела цар, и Бог ги предупреди, че царят, който избраха, в крайна сметка щеше да установи потисничество над тях.
Трети принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
гражданските закони на Мойсей
КЛЮЧ ТРЕТИ:
Допуска се човешките закони да изместят Божиите заповеди. Първоначално Бог беше заповядал на човека да не съгрешава. Ако човекът се беше покорил на Бога и не беше съгрешил, убиването един на друг никога нямаше да бъде необходимо. Мойсей се провали първи като допусна народът да вземе мечовете на египтяните. Народът се провали отново, когато продължи да съгрешава в други сфери, така че Бог им даде заръка в единствения начин да се поддържа ред в един стан, състоящ се от десетки хиляди хора. Но вината не беше на Бога. Това беше резултатът от избора на човека да съгреши. Такива граждански закони станаха напълно необходими за закона и реда поради греха и голямото съсредоточаване на токова много хора в Израилевия стан. Именно поради коравосърдечието на хората в непокорство към първоначалните Божии заповеди се породи необходимост от сурови мерки за контролирането им. Но за това не би трябвало да се обвинява Бог, нито Неговият характер. Би трябвало да се обвиняват хората, отхвърлили Неговите заповеди, които бяха в най-добър интерес за Неговия народ. Продължаването на греха от страна на Божия народ изискваше по-сурови спирачки за греха. Така още веднъж защитата, предоставена от възнамеряваните от Бога средства, ако народът Му се беше покорил и не беше съгрешил, беше загубена и така се породи необходимост от други мерки, когато те избраха да съгрешат. Изборът винаги беше техен и Бог никога не се наложи над тяхната привилегия да избират.
Четвърти принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
светилището: „Боже, Твоят път е в святост“ [англ.: в светилището - Псалм 77:13]
КЛЮЧ ЧЕТВЪРТИ:
Понеже човекът избра да продължи в грях, се породиха много злини. Например, духовното, умствено и физическо здраве започна да се влошава от мига, в който Адам и Ева съгрешиха. Понеже Адам и Ева съгрешиха, Господ постанови кръвната жертва на едно агне, за да предаде урок за величината на резултатите от греха и за това, че в крайна сметка щеше да бъде нужно АГНЕЦЪТ да принесе Себе Си, ако човекът би имал някаква надежда за още един шанс за вечен живот.
Когато един човек трябваше да вземе най-доброто от стадото си и да го убие, това трябваше да научи един коравовратен народ относно резултатите на греха – че всеки грях убива и че ако бъде допускан достатъчно дълго, той ще унищожи вселената, бидейки така широко разпространен. Помислете за техническия потенциал за убиване, създаден от човека, и за факта, че Божието слово казва, че човекът би се самоунищожил, ако Той не се намесеше. Помислете за това как човекът унищожава тази земя.
Службата в светилището, включваща убиването на животни и жертването им, беше създадена с цел да научи човека за отвратителните резултати от греха и за това, че всеки грях в крайна сметка щеше да убие Спасителя на човека, Исус. Но дори това не подейства, за да постави спирачка на греха. Единственото нещо, което може да разреши проблема с греха, е Христовата любов, живееща в сърцето на човека. Можем ли да обвиняваме Бога за убиването, включващо се в службата в светилището? Не! Можем да обвиняваме само непримиримостта на човека и готовността му да се поддава на изкушенията на Сатана вместо да се вслушва в заръките на своя Създател. Сатана е автор на всяко убийство, тъй като е автор на греха, който води до смърт. Грехът се равнява на смърт и вината за всяка смърт може да бъде положена само в нозете на Сатана и на онези, които избират него за свой господар.
Да обвини човек Бога за смъртта по какъвто и да е начин означава да одобрява пътищата на Сатана повече от Божиите.
Божият замисъл за световете включваше всичко необходимо за благоденствието и утопичните обстоятелства на всички творения. Всяко нарушение на който и да е от факторите, допринасящи за тези утопични условия, е грях. Грехът унищожава автоматично най-висшите идеали, които Бог е възнамерил за всяко творение. Закон на световете е, че Бог е като пояждащ огън за греха и грешниците. Това е просто закон на Неговия любящ характер. Защо е любов да има такъв характер и такова Същество? Защото грехът е отрицанието на любовта и унищожава любовта. Там, където грехът изобилства, любовта чезне до степента, до която се умножава грехът. Затова е върховно действие на любов, че Бог е като поглъщащ огън за греха и този факт допринася за любовта, щастието и благоденствието на всички сътворени същества.
„За греха, където и да се откриеше той, "нашият Бог е огън, който пояжда" (Евр. 12:29). Той ще унищожи греха във всички, които се подчиняват на Неговата сила. Но ако хората са склонни да вършат грях, те се уеднаквяват с него и тогава Божията слава, която унищожава греха, ще унищожи и тях. След като се бе борил с ангела цяла нощ, Яков възкликна: "Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен" (Бит. 32:30). Яков се бе провинил в голям грях пред Исав, но се бе покаял. Престъплението му бе простено и грехът - очистен, затова той можа да издържи откровението на Божието присъствие. Но когато хората идват пред Бога и едновременно поддържат грях, ще бъдат унищожени. При Второто идване на Христос нечестивите ще бъдат убити с дъха на Неговата уста и изтребени с явлението на пришествието Му (виж 2Сол. 2:8). Светлината на Божията слава, която дава живот на праведните, ще убие нечестивите.“ („Копнежът на вековете“, стр. 107, пар. 4).
И така, убива ли Бог? Погубва ли Бог? Нарушава ли Бог собствения Си закон – самия препис на характера Си, на същността Си, на субстанцията Си, на Духа Си, на естеството Си? Най-сатанинският отговор на този въпрос би бил „да“. Най-богобоязливият отговор на този въпрос е едно вечно НЕ!
Всеки, който казва, че Бог убива или погубва, повтаря погребалната песен на Сатана против Бога. О, да, Господ убива! Но как и защо? Като остранява защитата си, защото самият Той не може да обитава в присъствието на грях. Славата на Неговото присъствие погубва греха, но Той не е убиец и не погубва никого. Онези, които не се покоряват на Неговия план за благоденствието на световете, сами погубват себе си, точно както каза Елън Уайт. Никога дори не се изкушавайте да повярвате, че Бог убива. Сатана и грехът са това, което убива. И ако Бог се намесваше всеки пуъ, когато настанеше бедствие, за да предотврати смъртта, никога нямаше да се убедим, че Сатана е погубител и убиец от началото! Приличаме толкова много на Фараона, че Бог трябва да допусне грехът да извърви хода си, за да признаем, че именно пътищата на Сатана, ГРЕХЪТ, са онова, което убива. И в края всички ще паднат в Христовите нозе и ще признаят този факт, макар че за повечето ще бъде твърде късно!
Допълнителни изявления на Елън Уайт за това, че Бог не убива
„В Своите чудеса Спасителят изявява постоянно действащата сила за доброто на хората като ги подкрепя и лекува. Бог работи непрестанно всеки миг чрез силите на природата, за да пази живота ни, да ни съгражда и възстановява. Когато някоя част от тялото бъде наранена, веднага се задейства изцелението, природните сили подхващат делото си по възстановяване на здравето; но действащата чрез тях сила произтича от Бога. От Него всяка животворна сила иде. Когато човек оздравява от някоя болест, Бог го възстановява. Болестта, страданията и смъртта са дело на противниковата сила. Сатана руши, а Бог - възстановява“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 112, 113).
„Не можем да оценим колко много дължим на Христос за мира и закрилата, на които се радваме. Обуздаващата сила на Бога – тя е, която не допуска човечеството да премине напълно под управлението на Сатана. Непокорните и неблагодарните имат голяма причина да благодарят за Божията милост и дълготърпение, които задържат жестоката, враждебна сила на злия. Но когато хората преминат границите на Божественото дълготърпение, ограничението се премахва. Бог не застава пред грешника като екзекутор на присъдата за извършеното престъпление, но оставя отхвърлилите Неговата милост на самите себе си, за да пожънат посятото. Всеки отхвърлен лъч светлина, всяко презряно или незачетено предупреждение, всяка страст, на която се отдава човек, всяко престъпване на Божия закон е семе, носещо сигурната си жетва. Отблъскван постоянно, Божият Дух най-после се оттегля от грешника и тогава той остава без каквато и да е сила, с която да владее злите страсти на душата си, и без никаква закрила от злобата и враждата на Сатана. Разрушаването на Ерусалим е страшно и тържествено предупреждение към всички, играещи си с предложенията на Божествената благодат и противящи се на умоляванията на Божествената милост. Никога не е било давано по-категорично свидетелство за омразата на Бога към греха и за сигурното наказание, което ще постигне виновния“ („Великата борба“, стр. 36, пар. 1).
„Сатана е разрушителят. Бог не може да благославя онези, които отказват да бъдат верни настойници. Всичкото, което може да направи, е да позволи на Сатана да довърши разрушителното си дело. Виждаме как земята бива сполетявана от всякакви бедствия на всяко ниво. И защо? Божията възпираща сила не може да влезе в действие. Светът не зачита Божието слово. Хората живеят така, сякаш няма Бог. Като жителите на предпотопния свят, отказват дори и да мислят за Бога. Нечестието се разпространява тревожно и земята е узряла за жетва.“ („Свидетелства към църквата“, том 6, стр. 388, 389).
„Хората са станали дръзки в греха. Порочността на обитателите на света почти е достигнала мярката на тяхното беззаконие. Тази земя почти е стигнала до точката, когато Бог ще разреши на разрушителя да постигне в нея каквото иска. Замяната на Божия закон с човешки закони, възвисяването на неделята вместо библейската събота просто чрез човешки авторитет е последното действие в драмата. Когато тази замяна стане всемирна, Бог ще разкрие Себе Си. Той ще стане във величието Си, за да разтърси ужасно земята. Ще излезе от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си“ („Свидетелства към църквата“, том 7, стр. 141, пар. 1).
„Бог държи точна сметка на народите. Нито едно врабче не пада на земята без Той да забележи това. Онези, които вършат зло на съчовеците си, казвайки „откъде ще знае Бог?“, един ден ще бъдат повикани да срещнат дълго отлаганото въздаяние. В тази епоха към Бога се показва повече от едно обикновено презрение. Хората са достигнали една степен на безочие и непокорство, която показв, че чашата на нечестието им е почти пълна. Мнозина отдавна са преминали границата на милостта. Скоро Бог ще покаже, че Той действително е живият Бог. Той ще каже на ангелите: „Не се борете повече със Сатана в усилията му да погубва. Нека върши с делата на своята злост върху чедата на непокорството; защото чашата на нечестието им е пълна. Те напредваха от една степен на нечестие до друга, добавяйки всеки ден към беззаконието си. Повече няма да се намесвам, за да възпирам погубителя да извършва делото си“ („Ривю енд Хералд“, 17 септември 1901 г., пар. 8).
„Бог можеше да унищожи Сатана и неговите последователи така леко, както може да се хвърли едно камъче на земята; но Той не го стори. Бунтът не трябваше да бъде потушен със сила. Само управлението на Сатана си служи с принудителна сила. Господните принципи не са такива. Божият авторитет се основава на доброта, милост и любов. И представянето на тези принципи е единственото позволено средство, което Бог използва. Божието управление е високоморално и затова истината и любовта са господстващата сила в него“ („Копнежът на вековете“, стр. 759, пар. 1“).
Ето още по-категорични изявления от Елън Уайт за това, че Бог не убива. Макар че има много текстове в Библията които „изглеждат“ като че Бог извършва убиването, именно грехът и отделянето от Бога и Неговата защита са това, което позволява на Сатана, който отначало е човекоубиец, да извършва убиването. И макар че звучи сякаш Сатана бива унищожен от Бога в края на тази земя, именно отделянето от Бога ще бъде това, което ще доведе до унищожаването на този свят и на всички непокайващи се грешници, какъвто беше случаят при потопа.
„Бог не погубва никого“ („Свидетелства“, том 5, стр. 120).
„Не Бог погубва човека. Всеки, който е съсипан, го е направил сам“ („Притчи Христови“, стр. 84).
„Беше ми показано, че божиите съдби не ще дойдат от Бога върху неправедните, а те сами ще се поставят извън Неговата закрила. Бог предупреждава, поправя, укорява и посочва единствения спасителен път. И ако онези, които са били обект на Неговата специална грижа, следват своя собствен път на независимост от Божия Дух, след като предупрежденията бъдат повторени, те продължават да следват своя път, тогава Господ не ще съветва повече ангелите Си да спират сатанинските решителни атаки против тях. Сатанинската сила е тази, която причинява бедствия и нещастия по суша и море, унищожава много хора, като по този начин утвърждава жертвите си“ („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 1).
„Именно силата на Сатана действа по море и суша като докарва бедствие и смущение и помита множества, за да гарантира плячката му“ („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 2).
“Бог ще използва неприятелите Си като инструменти, чрез които ще накаже онези от своите, чрез които Божията истина е била лошо представяна, неправилно оценена и безпочвена” („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 3).
„Във видение апостол Йоан чу силен глас в небето, възкликващ: „Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12). Страшни са сцените, които предизвикват това възклицание с небесен глас. Гневът на Сатана расте колкото повече времето му намалява, и делото му на измама и разрушение ще достигне своя връх през времето на скръб. Божието дълготърпение е приключило.
Защо?
Светът е отхвърлил милостта Му, презрял е любовта Му и е потъпкал закона Му. Нечестивите са преминали границата на своето благодатно време и Господ е оттеглил защитата си и ги оставя на милостта на водача, когото са избрали. Сатана ще има власт над онези, които са се предали на неговия контрол и ще потопи жителите на света в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели престанат да задържат ветровете на човешките страсти, всички желания за войни и противоречия ще бъдат отпуснати. Целият свят ще бъде обладан от разруха, по-ужасна от тази, която постигна древния Ерусалим“ („Духът на пророчеството“, том 4, стр. 440, пар. 3).
За да разберете по-добре този въпрос от най-голяма важност, по отношение на това кой убива, изтеглете книгата на Ф. Т. Райт „Ето вашият Бог“ от моя уебсайт. Прочетете първо главата относно потопа. Тя е положително удивителна.
„Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: Ето вашият Бог. Последните лъчи на благодатната светлина, последната вест на милост, която трябва да бъде прогласена на света, са откровение за Неговия любящ характер. Божиите чеда са призвани да изявят Неговата слава. Собствения им живот и характер трябва да свидетелстват за онова, което Божията благодат е сторила в тях“ („Притчи Христови“, стр. 415, пар. 5).
Докато богът на мюсюлманите защитава убиването на християни, истинският Бог на вселената не е Бог, Който убива, в нарушение на Своя любящ характер. Елън Уайт казва, че законът е препис на Неговия характер, а Библията казва:
„Който не люби, не познава Бога, защото Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8).
„И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него“ (1 Йоаново 4:16).
„Защото това е любов към Бога - да пазим Неговите заповеди; и заповедите Му не са тежки“ (1 Йоаново 5:3).
Нека всички разберем, че един Бог на любовта не убива. Той убива, но не в смисъла, който разбираме обикновено като убиване. Той не нарушава Своя любящ характер, Своите заповеди. Той „убива“ като отстранява присъствието Си, което не може да пребивава в присъствието на грях, защото естеството Му е като пояждащ огън за греха. Бог е любов и именно любовта е тази, която убива греха.
Източник: Omega77
...
Простото решение на парадокса
Ако съществува просто решение на очевидното противоречие в Библията и Духа на пророчеството – и други източници, които твърдят, че са боговдъхновени, по-добре да разберем това решение. Това е целта и на този ръкопис.
Какво е решението на очевидния парадокс и противоречивото становище на Библията и Елън Уайт, че Бог е любов и не убива никой човек, когато четем десетки примери в Библията, в които Бог заповядва на Своя народ да убива неприятелите си? Какво да кажем за следните изявления, като само ще цитирам няколко примера?
„Господ умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда“ (1 Царе 2:6).
„Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби“ (Битие 38:9-10).
Ще разгледаме горните примери по-нататък в този ръкопис.
Принципът при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
узнаване на неизвестното чрез известното
Първият аспект на решението в разрешаване на парадокса е признаването и вярването на факта, че истинското боговдъхновение ни казва, че можем да направим заключение за неизвестното от известното.
„Христос беше най-великият Учител, Когото светът е познавал някога. Той, Божият Син, дойде на земята в човешки образ, облечен с одеждите на човешкото естество, за да достигне разбирането на младите, а също и на хората на средна възраст и на възрастните. Чрез Своя служител Давид Той беше заявил: „Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.“ С притчи, извлечени от природата и от човешкия живот, Христос показваше съзвучието на природното с духовното. Той разкриваше неизвестното чрез уроци, извлечени от известното, Небесното беше представяно символично чрез земното. Природните неща бяха представяни като отражение на закона на Неговото царство“ („Инструктор на младежта“, 6 май 1897 г., пар. 1).
От известното към неизвестното
„В поучението Си Христос извличаше Своите нагледни примери от голямата съкровищница на домашните връзки и чувства и от природата. Неизвестното беше онагледявано чрез известното; свещените и божествени истини – чрез природните, земни неща, които бяха най-добре познати на хората. Това бяха нещата, които щяха да говорят на сърцата им и да окажат най-дълбоко впечатление върху умовете им“ („Гласът в реч и песен“, стр. 106, пар. 2).
Ще ви дам чудесен пример за това как ние можем да направим същото, което правеше Христос – да разкриваме неизвестното чрез уроците, извлечени от известното, по въпроса дали Бог убива или не. Ето:
Библията казва, че Бог умъртвил Саул (1 Летописи 10:14). Вярвам, че го е направил, но как? Отстранил е защитата Си от него и Саул вече нямал защита от собствените си зли страсти или от филистимците, или от самия Сатана. Ето как Бог умъртвил Саул.
В рамките на няколко стиха се казва както, че Бог умъртвил Саул, така и очевидно противоречивият стих, че Саул паднал на собствения си меч и така се самоубил! Погледнете „очевидното“ противоречие в рамките на три стиха от една и съща глава. Научете неизвестния принцип, свързан с въпроса „Господ убива“ срещу „Не Бог погубва човека“!
„И оръженосецът му като видя, че Саул умря, падна и той на меча си та умря“ (1 Летописи 10:5).
„Така умря Саул за престъплението, което извърши против Господа, против Господното слово, което не опази, а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях“ (1 Летописи 10:13).
„...а до Господа не се допита, затова Той го умъртви, и обърна царството към Давида, Есеевия син“ (1 Летописи 10:14).
По какъв начин умъртви Бог Саул? Той отстрани защитата Си и Саул падна на собствения си меч и се умъртви!
Ключ първи:
Това е ключът на ИЗВЕСТНОТО относно целия въпрос за това дали Бог убива или не и по какъв начин убива. Ако приложите този ключ към всеки пасаж в Библията и Духа на пророчеството, в който се заявява, че Бог заръчва да се убива или наистина очевидно сам извършва убиването, не бива никога да се обърквате от този очевиден парадокс на всички парадокси в Библията и Духа на пророчеството.
Нека сега приложим същия принцип, ключа на ИЗВЕСТНОТО, към случая на Онан:
Кой уби Онан?
Библията казва, че Бог го умървил!
„Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби“ (Битие 38:9-10).
Не знаем точно как „Господ умъртвил Онан“, но знаем, че Библията казва, че Господ умъртвил Саул, а това съвсем не било пряко умъртвяване на Саул от страна на Бога! Затова знаем, че станало същото и с Онан! Това представлява прилагането на принципа на узнаване на неизвестното от известното в Библията, така че да не правим така, че Библията и Духът на пророчеството да си противоречат. Всеки път, когато прочитате текст или текстове, в които се казва, че Бог убива, би трябвало да помните този принцип.
Същият принцип се прилага за всички случаи, защото Бог не се променя.
Бог постъпи с Онан по същия начин, по който постъпи със Саул! Той отстрани присъствието Си и Саул СЕ САМОУБИ КАТО ПАДНА НА МЕЧА СИ. Това е принципът, който би трябвало да се прилага във всички случаи в Библията, в които се казва, че Бог убива.
…
Ето още един пример за това как трябва да бъде разбирано Писанието по този въпрос:
„А Господ каза на Давид чрез пророк Натан: „Защо презря ти Словото на Господа, та стори зло пред очите Му?... Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря.” Макар че се покая за греха си и бе опростен и приет от Господа, Давид пожъна пагубната жетва от семето, което сам пося. Съдбите върху него и върху дома му свидетелстват за отвращението на Бога от греха“ („Патриарси и пророци“, стр. 739).
И при все това библейската формулировка е: „Аз ще подигна против тебе зло.“
Ето още един пример от същата глава:
„...Господ допусна събитията да поемат естествения си ход и не спря Авесалом. Когато родители или ръководители пренебрегват задължението си да накажат нечестието, това ще направи самият Бог. Неговата въздържаща сила спрямо служителите на злото ще бъде в определена степен отстранена, така че течението на събитията ще доведе до наказване на греха с грях“ (стр. 728).
Не можем да намерим по-силен език от този, нали? „Това ще направи самият Бог.“ Тогава следва обяснението:
„Неговата въздържаща сила спрямо служителите на злото ще бъде в определена степен отстранена, така че течението на събитията ще доведе до наказване на греха с грях.“
Ако г-жа Уайт обяснява така езика на Библията в тези случаи, същият метод трябва да се следва неизменно, за да не противоречи Библията сама на себе си, както стоят нещата и с нейните писания.
„Свидетелствата ще бъдат ключът, който ще обясни дадените вести така, както библейски текст обяснява библейски текст“ („Избрани вести“, том 1, стр. 42).
Когато въздържащата Божия сила спрямо предствителите на злото бъде напълно отстранена, езикът на Библията е:
„...се изчерпва Божият гняв“ (Откровение 15:1).
Това е моментът, в който благодатното време приключва и „Сатана има пълен контрол над окончателно непокаялите се“ („Великата борба“, стр. 614).
Същите тези принципи трябва да бъдат прилагани към всички подобни пасажи, независимо дали те се намират в Библията или в Духа на пророчеството.
О, да. Наистина! Господ убива – но как? Това е КЛЮЧЪТ! Той отстранява защитата Си и нещата се самоунищожават. Но това е само първият принцип, свързан с този въпрос.
Втори принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
Божият план Б, когато човекът избира собствения си път
Вторият принцип е крайно важно да бъде запомнен. Бог каза на Своя народ, когато напускаха Египет, да не вземат меча! Той ги освободи от египетско робство БЕЗ МЕЧА и възнамеряваше те да продължат да разчитат САМО на Него за побеждаване на неприятелите си ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ. Но какво направи Неговият народ? Точно след като прекосиха Червеното море и избягаха от египетските войници, които бяха удавени докато ги преследваха, те се забавиха, за да вземат мечовете на удавените войници. По-късно те изгубиха вяра в обещанието на Бога да се бори с неприятелите им вместо тях с чудодейни средства и хванаха мечовете, които бяха взели от мъртвите египтяни. Така те проявиха непокорство към Божията заповед да не убиват и се уповаха на себе си за защита.
Тук идва мястото на КЛЮЧ ВТОРИ.
Понеже Божият народ реши да убива вместо да разчита на Неговите средства за побеждаване на неприятелите му, Той им заръча как най-добре да вършат онова, което така или иначе щяха да извършат. Неговите заръки бяха под формата на заковеди, така че изглежда сякаш Бог им заръчва да убиват – И ТОЙ ДЕЙСТВИТЕЛНО ГО ПРАВИ, но само защото им е дал силата на избора и те са отхвърлили НЕГОВИЯ ИЗБОР ЗА ТЯХ. Припомнете си, че в един случай Той им каза, че ще премахне защитата Си, така че стършели да победят ханаанците. Но те не повярваха на Бога. Затова Той им заръча като най-добър начин да убият неприятелите си, защото бяха решени на този ход на действие. Поради тяхното непокорство много евреи умряха във войните им, когато всички те можеха да бъдат пощадени, ако бяха последвали Божия план за тях. Вместо Бога, Израил пожела цар, и Бог ги предупреди, че царят, който избраха, в крайна сметка щеше да установи потисничество над тях.
Трети принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
гражданските закони на Мойсей
КЛЮЧ ТРЕТИ:
Допуска се човешките закони да изместят Божиите заповеди. Първоначално Бог беше заповядал на човека да не съгрешава. Ако човекът се беше покорил на Бога и не беше съгрешил, убиването един на друг никога нямаше да бъде необходимо. Мойсей се провали първи като допусна народът да вземе мечовете на египтяните. Народът се провали отново, когато продължи да съгрешава в други сфери, така че Бог им даде заръка в единствения начин да се поддържа ред в един стан, състоящ се от десетки хиляди хора. Но вината не беше на Бога. Това беше резултатът от избора на човека да съгреши. Такива граждански закони станаха напълно необходими за закона и реда поради греха и голямото съсредоточаване на токова много хора в Израилевия стан. Именно поради коравосърдечието на хората в непокорство към първоначалните Божии заповеди се породи необходимост от сурови мерки за контролирането им. Но за това не би трябвало да се обвинява Бог, нито Неговият характер. Би трябвало да се обвиняват хората, отхвърлили Неговите заповеди, които бяха в най-добър интерес за Неговия народ. Продължаването на греха от страна на Божия народ изискваше по-сурови спирачки за греха. Така още веднъж защитата, предоставена от възнамеряваните от Бога средства, ако народът Му се беше покорил и не беше съгрешил, беше загубена и така се породи необходимост от други мерки, когато те избраха да съгрешат. Изборът винаги беше техен и Бог никога не се наложи над тяхната привилегия да избират.
Четвърти принцип при разрешаването на въпроса дали Бог убива или не –
светилището: „Боже, Твоят път е в святост“ [англ.: в светилището - Псалм 77:13]
КЛЮЧ ЧЕТВЪРТИ:
Понеже човекът избра да продължи в грях, се породиха много злини. Например, духовното, умствено и физическо здраве започна да се влошава от мига, в който Адам и Ева съгрешиха. Понеже Адам и Ева съгрешиха, Господ постанови кръвната жертва на едно агне, за да предаде урок за величината на резултатите от греха и за това, че в крайна сметка щеше да бъде нужно АГНЕЦЪТ да принесе Себе Си, ако човекът би имал някаква надежда за още един шанс за вечен живот.
Когато един човек трябваше да вземе най-доброто от стадото си и да го убие, това трябваше да научи един коравовратен народ относно резултатите на греха – че всеки грях убива и че ако бъде допускан достатъчно дълго, той ще унищожи вселената, бидейки така широко разпространен. Помислете за техническия потенциал за убиване, създаден от човека, и за факта, че Божието слово казва, че човекът би се самоунищожил, ако Той не се намесеше. Помислете за това как човекът унищожава тази земя.
Службата в светилището, включваща убиването на животни и жертването им, беше създадена с цел да научи човека за отвратителните резултати от греха и за това, че всеки грях в крайна сметка щеше да убие Спасителя на човека, Исус. Но дори това не подейства, за да постави спирачка на греха. Единственото нещо, което може да разреши проблема с греха, е Христовата любов, живееща в сърцето на човека. Можем ли да обвиняваме Бога за убиването, включващо се в службата в светилището? Не! Можем да обвиняваме само непримиримостта на човека и готовността му да се поддава на изкушенията на Сатана вместо да се вслушва в заръките на своя Създател. Сатана е автор на всяко убийство, тъй като е автор на греха, който води до смърт. Грехът се равнява на смърт и вината за всяка смърт може да бъде положена само в нозете на Сатана и на онези, които избират него за свой господар.
Да обвини човек Бога за смъртта по какъвто и да е начин означава да одобрява пътищата на Сатана повече от Божиите.
Божият замисъл за световете включваше всичко необходимо за благоденствието и утопичните обстоятелства на всички творения. Всяко нарушение на който и да е от факторите, допринасящи за тези утопични условия, е грях. Грехът унищожава автоматично най-висшите идеали, които Бог е възнамерил за всяко творение. Закон на световете е, че Бог е като пояждащ огън за греха и грешниците. Това е просто закон на Неговия любящ характер. Защо е любов да има такъв характер и такова Същество? Защото грехът е отрицанието на любовта и унищожава любовта. Там, където грехът изобилства, любовта чезне до степента, до която се умножава грехът. Затова е върховно действие на любов, че Бог е като поглъщащ огън за греха и този факт допринася за любовта, щастието и благоденствието на всички сътворени същества.
„За греха, където и да се откриеше той, "нашият Бог е огън, който пояжда" (Евр. 12:29). Той ще унищожи греха във всички, които се подчиняват на Неговата сила. Но ако хората са склонни да вършат грях, те се уеднаквяват с него и тогава Божията слава, която унищожава греха, ще унищожи и тях. След като се бе борил с ангела цяла нощ, Яков възкликна: "Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен" (Бит. 32:30). Яков се бе провинил в голям грях пред Исав, но се бе покаял. Престъплението му бе простено и грехът - очистен, затова той можа да издържи откровението на Божието присъствие. Но когато хората идват пред Бога и едновременно поддържат грях, ще бъдат унищожени. При Второто идване на Христос нечестивите ще бъдат убити с дъха на Неговата уста и изтребени с явлението на пришествието Му (виж 2Сол. 2:8). Светлината на Божията слава, която дава живот на праведните, ще убие нечестивите.“ („Копнежът на вековете“, стр. 107, пар. 4).
И така, убива ли Бог? Погубва ли Бог? Нарушава ли Бог собствения Си закон – самия препис на характера Си, на същността Си, на субстанцията Си, на Духа Си, на естеството Си? Най-сатанинският отговор на този въпрос би бил „да“. Най-богобоязливият отговор на този въпрос е едно вечно НЕ!
Всеки, който казва, че Бог убива или погубва, повтаря погребалната песен на Сатана против Бога. О, да, Господ убива! Но как и защо? Като остранява защитата си, защото самият Той не може да обитава в присъствието на грях. Славата на Неговото присъствие погубва греха, но Той не е убиец и не погубва никого. Онези, които не се покоряват на Неговия план за благоденствието на световете, сами погубват себе си, точно както каза Елън Уайт. Никога дори не се изкушавайте да повярвате, че Бог убива. Сатана и грехът са това, което убива. И ако Бог се намесваше всеки пуъ, когато настанеше бедствие, за да предотврати смъртта, никога нямаше да се убедим, че Сатана е погубител и убиец от началото! Приличаме толкова много на Фараона, че Бог трябва да допусне грехът да извърви хода си, за да признаем, че именно пътищата на Сатана, ГРЕХЪТ, са онова, което убива. И в края всички ще паднат в Христовите нозе и ще признаят този факт, макар че за повечето ще бъде твърде късно!
Допълнителни изявления на Елън Уайт за това, че Бог не убива
„В Своите чудеса Спасителят изявява постоянно действащата сила за доброто на хората като ги подкрепя и лекува. Бог работи непрестанно всеки миг чрез силите на природата, за да пази живота ни, да ни съгражда и възстановява. Когато някоя част от тялото бъде наранена, веднага се задейства изцелението, природните сили подхващат делото си по възстановяване на здравето; но действащата чрез тях сила произтича от Бога. От Него всяка животворна сила иде. Когато човек оздравява от някоя болест, Бог го възстановява. Болестта, страданията и смъртта са дело на противниковата сила. Сатана руши, а Бог - възстановява“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 112, 113).
„Не можем да оценим колко много дължим на Христос за мира и закрилата, на които се радваме. Обуздаващата сила на Бога – тя е, която не допуска човечеството да премине напълно под управлението на Сатана. Непокорните и неблагодарните имат голяма причина да благодарят за Божията милост и дълготърпение, които задържат жестоката, враждебна сила на злия. Но когато хората преминат границите на Божественото дълготърпение, ограничението се премахва. Бог не застава пред грешника като екзекутор на присъдата за извършеното престъпление, но оставя отхвърлилите Неговата милост на самите себе си, за да пожънат посятото. Всеки отхвърлен лъч светлина, всяко презряно или незачетено предупреждение, всяка страст, на която се отдава човек, всяко престъпване на Божия закон е семе, носещо сигурната си жетва. Отблъскван постоянно, Божият Дух най-после се оттегля от грешника и тогава той остава без каквато и да е сила, с която да владее злите страсти на душата си, и без никаква закрила от злобата и враждата на Сатана. Разрушаването на Ерусалим е страшно и тържествено предупреждение към всички, играещи си с предложенията на Божествената благодат и противящи се на умоляванията на Божествената милост. Никога не е било давано по-категорично свидетелство за омразата на Бога към греха и за сигурното наказание, което ще постигне виновния“ („Великата борба“, стр. 36, пар. 1).
„Сатана е разрушителят. Бог не може да благославя онези, които отказват да бъдат верни настойници. Всичкото, което може да направи, е да позволи на Сатана да довърши разрушителното си дело. Виждаме как земята бива сполетявана от всякакви бедствия на всяко ниво. И защо? Божията възпираща сила не може да влезе в действие. Светът не зачита Божието слово. Хората живеят така, сякаш няма Бог. Като жителите на предпотопния свят, отказват дори и да мислят за Бога. Нечестието се разпространява тревожно и земята е узряла за жетва.“ („Свидетелства към църквата“, том 6, стр. 388, 389).
„Хората са станали дръзки в греха. Порочността на обитателите на света почти е достигнала мярката на тяхното беззаконие. Тази земя почти е стигнала до точката, когато Бог ще разреши на разрушителя да постигне в нея каквото иска. Замяната на Божия закон с човешки закони, възвисяването на неделята вместо библейската събота просто чрез човешки авторитет е последното действие в драмата. Когато тази замяна стане всемирна, Бог ще разкрие Себе Си. Той ще стане във величието Си, за да разтърси ужасно земята. Ще излезе от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си“ („Свидетелства към църквата“, том 7, стр. 141, пар. 1).
„Бог държи точна сметка на народите. Нито едно врабче не пада на земята без Той да забележи това. Онези, които вършат зло на съчовеците си, казвайки „откъде ще знае Бог?“, един ден ще бъдат повикани да срещнат дълго отлаганото въздаяние. В тази епоха към Бога се показва повече от едно обикновено презрение. Хората са достигнали една степен на безочие и непокорство, която показв, че чашата на нечестието им е почти пълна. Мнозина отдавна са преминали границата на милостта. Скоро Бог ще покаже, че Той действително е живият Бог. Той ще каже на ангелите: „Не се борете повече със Сатана в усилията му да погубва. Нека върши с делата на своята злост върху чедата на непокорството; защото чашата на нечестието им е пълна. Те напредваха от една степен на нечестие до друга, добавяйки всеки ден към беззаконието си. Повече няма да се намесвам, за да възпирам погубителя да извършва делото си“ („Ривю енд Хералд“, 17 септември 1901 г., пар. 8).
„Бог можеше да унищожи Сатана и неговите последователи така леко, както може да се хвърли едно камъче на земята; но Той не го стори. Бунтът не трябваше да бъде потушен със сила. Само управлението на Сатана си служи с принудителна сила. Господните принципи не са такива. Божият авторитет се основава на доброта, милост и любов. И представянето на тези принципи е единственото позволено средство, което Бог използва. Божието управление е високоморално и затова истината и любовта са господстващата сила в него“ („Копнежът на вековете“, стр. 759, пар. 1“).
Ето още по-категорични изявления от Елън Уайт за това, че Бог не убива. Макар че има много текстове в Библията които „изглеждат“ като че Бог извършва убиването, именно грехът и отделянето от Бога и Неговата защита са това, което позволява на Сатана, който отначало е човекоубиец, да извършва убиването. И макар че звучи сякаш Сатана бива унищожен от Бога в края на тази земя, именно отделянето от Бога ще бъде това, което ще доведе до унищожаването на този свят и на всички непокайващи се грешници, какъвто беше случаят при потопа.
„Бог не погубва никого“ („Свидетелства“, том 5, стр. 120).
„Не Бог погубва човека. Всеки, който е съсипан, го е направил сам“ („Притчи Христови“, стр. 84).
„Беше ми показано, че божиите съдби не ще дойдат от Бога върху неправедните, а те сами ще се поставят извън Неговата закрила. Бог предупреждава, поправя, укорява и посочва единствения спасителен път. И ако онези, които са били обект на Неговата специална грижа, следват своя собствен път на независимост от Божия Дух, след като предупрежденията бъдат повторени, те продължават да следват своя път, тогава Господ не ще съветва повече ангелите Си да спират сатанинските решителни атаки против тях. Сатанинската сила е тази, която причинява бедствия и нещастия по суша и море, унищожава много хора, като по този начин утвърждава жертвите си“ („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 1).
„Именно силата на Сатана действа по море и суша като докарва бедствие и смущение и помита множества, за да гарантира плячката му“ („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 2).
“Бог ще използва неприятелите Си като инструменти, чрез които ще накаже онези от своите, чрез които Божията истина е била лошо представяна, неправилно оценена и безпочвена” („Събитията на последните дни“, стр. 242, пар. 3).
„Във видение апостол Йоан чу силен глас в небето, възкликващ: „Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12). Страшни са сцените, които предизвикват това възклицание с небесен глас. Гневът на Сатана расте колкото повече времето му намалява, и делото му на измама и разрушение ще достигне своя връх през времето на скръб. Божието дълготърпение е приключило.
Защо?
Светът е отхвърлил милостта Му, презрял е любовта Му и е потъпкал закона Му. Нечестивите са преминали границата на своето благодатно време и Господ е оттеглил защитата си и ги оставя на милостта на водача, когото са избрали. Сатана ще има власт над онези, които са се предали на неговия контрол и ще потопи жителите на света в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели престанат да задържат ветровете на човешките страсти, всички желания за войни и противоречия ще бъдат отпуснати. Целият свят ще бъде обладан от разруха, по-ужасна от тази, която постигна древния Ерусалим“ („Духът на пророчеството“, том 4, стр. 440, пар. 3).
За да разберете по-добре този въпрос от най-голяма важност, по отношение на това кой убива, изтеглете книгата на Ф. Т. Райт „Ето вашият Бог“ от моя уебсайт. Прочетете първо главата относно потопа. Тя е положително удивителна.
„Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: Ето вашият Бог. Последните лъчи на благодатната светлина, последната вест на милост, която трябва да бъде прогласена на света, са откровение за Неговия любящ характер. Божиите чеда са призвани да изявят Неговата слава. Собствения им живот и характер трябва да свидетелстват за онова, което Божията благодат е сторила в тях“ („Притчи Христови“, стр. 415, пар. 5).
Докато богът на мюсюлманите защитава убиването на християни, истинският Бог на вселената не е Бог, Който убива, в нарушение на Своя любящ характер. Елън Уайт казва, че законът е препис на Неговия характер, а Библията казва:
„Който не люби, не познава Бога, защото Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8).
„И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него“ (1 Йоаново 4:16).
„Защото това е любов към Бога - да пазим Неговите заповеди; и заповедите Му не са тежки“ (1 Йоаново 5:3).
Нека всички разберем, че един Бог на любовта не убива. Той убива, но не в смисъла, който разбираме обикновено като убиване. Той не нарушава Своя любящ характер, Своите заповеди. Той „убива“ като отстранява присъствието Си, което не може да пребивава в присъствието на грях, защото естеството Му е като пояждащ огън за греха. Бог е любов и именно любовта е тази, която убива греха.
Източник: Omega77
RSS Feed
