Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
„Има един, който е посочен в пророчествата като човека на греха. Той е представителят на Сатана. Като приема внушенията на Сатана относно Божия закон, който е толкова непроменим колкото и Неговия престол, този човек на греха влиза и представя на света, че е променил този закон и че първият ден от седмицата вместо седмия сега е събота“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 910).
„Онези, които се объркват в разбирането на Словото, които не успяват да видят значението на „антихрист“, със сигурност ще заемат страната на антихриста“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 949).
„Има един, който е посочен в пророчествата като човека на греха. Той е представителят на Сатана. Като приема внушенията на Сатана относно Божия закон, който е толкова непроменим колкото и Неговия престол, този човек на греха влиза и представя на света, че е променил този закон и че първият ден от седмицата вместо седмия сега е събота“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 910).
„Онези, които се объркват в разбирането на Словото, които не успяват да видят значението на „антихрист“, със сигурност ще заемат страната на антихриста“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 949).
Ганун Диоп е глобалното лице на адвентизма за междуверски отношения. Когато седне в единство и общува с лидерите на други църкви, той прави това от името на адвентистите от седмия ден по света. Когато Ганун Диоп се срещна с папа Франциск и когато той се среща с водещи ватикански представители година след година, той представлява всички ни. [1] Не миряните или редовите членове провеждат тези междуверски срещи с Рим, а ръководството, и Ганун Диоп се ползва с пълната благословия на Генералната конференция. Всъщност всички междуверски дейности на Диоп се вършат от ваше име.
Онова, което Ганун Диоп и други са забравили напълно, е че ние нямаме работа с просто още една религия. Ние не се обединяваме просто с някаква организация или с някакъв вид светско учреждение. Рим не е просто правителство или политическо управление. Когато Ганун Диоп и други църковни водачи се съберат за междуверско единство с папската система, те се присъединяват към „Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (Откровение 17:5).
Говорим за звяра от библейските пророчества, който кара земята да потръпва, когато казва: „Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?“ (Откровение 13:4). Това е същият звяр, на когото бяха дадени от змея „силата си, престола си и голяма власт“ (Откровение 13:2). Това е същата сила, която промени Божия закон (Даниил 7:25) и която е отговорна за смъртта на „всичките убити на земята“ (Откровение 18:24).
И въпреки че Диоп твърди, че има действителни причини да общува със зверовата сила от библейските пророчества, Рим също така има свои собствени мотиви да общува с адвентистите от седмия ден. Чрез Боговдъхновените писания ни е казано, че Рим си е поставил за цел да обърне света, но не към Бога или към Неговата истина – обръщането на Рим ще бъде само една външна форма на благочестие, без силата на благовестието, която води до спасение.
„И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света...“ („Великата борба“, стр. 588, 589).
Онова, което Ганун Диоп и други са забравили напълно, е че ние нямаме работа с просто още една религия. Ние не се обединяваме просто с някаква организация или с някакъв вид светско учреждение. Рим не е просто правителство или политическо управление. Когато Ганун Диоп и други църковни водачи се съберат за междуверско единство с папската система, те се присъединяват към „Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (Откровение 17:5).
Говорим за звяра от библейските пророчества, който кара земята да потръпва, когато казва: „Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?“ (Откровение 13:4). Това е същият звяр, на когото бяха дадени от змея „силата си, престола си и голяма власт“ (Откровение 13:2). Това е същата сила, която промени Божия закон (Даниил 7:25) и която е отговорна за смъртта на „всичките убити на земята“ (Откровение 18:24).
И въпреки че Диоп твърди, че има действителни причини да общува със зверовата сила от библейските пророчества, Рим също така има свои собствени мотиви да общува с адвентистите от седмия ден. Чрез Боговдъхновените писания ни е казано, че Рим си е поставил за цел да обърне света, но не към Бога или към Неговата истина – обръщането на Рим ще бъде само една външна форма на благочестие, без силата на благовестието, която води до спасение.
„И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света...“ („Великата борба“, стр. 588, 589).
Римският кардинал Андре Вен-Троа благославя със светена вода възстановения кампус на Catholique de Paris. Това е същата католическа семинария, в която е записан понастоящем Ганун Диоп. [2], Сн. adventmessenger.org
Да се направи една лоша ситуация още по-лоша
Междуверското движение отвежда религиозния свят на едно пътуване във връщане към Рим. Това спомага за излекуването на „смъртоносната рана“ и подготвя света да се „поклони на змея“ (Откровение 13:4). Но за да направи тази лоша ситуация дори още по-лоша, Ганун Диоп, лицето на адвентизма и този, който връща адвентистите от седмия ден обратно при Ри, понастоящем получава специално обучение и възпитание в една от най-престижните теологични семинарии на Рим – the Institut Catholique de Paris. [3]
Междуверското движение отвежда религиозния свят на едно пътуване във връщане към Рим. Това спомага за излекуването на „смъртоносната рана“ и подготвя света да се „поклони на змея“ (Откровение 13:4). Но за да направи тази лоша ситуация дори още по-лоша, Ганун Диоп, лицето на адвентизма и този, който връща адвентистите от седмия ден обратно при Ри, понастоящем получава специално обучение и възпитание в една от най-престижните теологични семинарии на Рим – the Institut Catholique de Paris. [3]
Водещи агенти на Рим в Institut Catholique de Paris. Диоп е член на тази католическа учебна общност., Сн. adventmessenger.org
Рим е станал учител на този, който представлява целия адвентизъм; докато Ганун Диоп е просто един развиващ се ученик. Рим се е превърнал в бащина фигура на този, който е лице на адвентизма; докато Диоп е изпълненият с охота новак, който търси увещанието на Рим. Моля, моля, моля прочетете внимателно следното изявление от Духа на пророчеството. Поемайте всяко изречение по отделно и свързвайте тези боговдъхновени съвети с поведението, действията и мисията на Ганун Диоп. Невъзможно е да се повярва в контраста. Изпълнението е обезпокоително. Последните три изречения, докато отправят предизвикателство към всички нас, са особено приложими за Ганун Диоп и Генералната конференция. Говори се за противопоставяне на съвета на Всемогъщия, както ни е представено в Духа на пророчеството!
„Именно души като Лутер, Кранмър, Ридли, Хупър и хилядите благородни мъже, които бяха мъченици заради истината, са истинските протестанти. Те стояха като верни стражи на истината като заявяваха, че протестантството е неспособно на съюз с римокатолицизма, а трябва да бъде отделено надалеч от принципите на папството толкова, колкото изтокът е отделен от запада. Такива защитници на истината не можеха да се съобразят с „човека на греха“ повече отколкото можеха да направят това Христос и Неговите апостоли. В най-ранните векове праведните чувстваха, че е невъзможно да се сдружат с Рим и макар противопоставянето им срещу системата на заблудата да беше поддържано с риск да изгубят имуществото или живота си при все това те имаха смелостта да поддържат своето отделяне и мъжествено се бореха за истината. Библейската истина за тях беше по-скъпа от богатство, почест, слава или дори самия живот. Те не можеха да понесат да видят истината погребана под купчина суеверия и лъжливи чудеса. Те вземаха Божието слово в ръце и издигаха стандарта на истината пред народа като смело заявяваха онова, което Бог им беше открил чрез усърдно изследване на Библията. Те умираха с най-жестоката от всички видове смърт заради верността си към Бога, но чрез кръвта си изкупиха за нас свободи и привилегии, които мнозина, твърдящи, че са протестанти, лесно предават на силата на злото. Но ще предадем ли ние тези скъпо изкупени привилегии? Ще отправим ли ние оскърбление към небесния Бог и след като Той ни е освободил от римския хомот отново да се вкараме в робство към тази антихристка сила? Ще докажем ли своя упадък като се откажем с подпис от религиозната си свобода, от правото си да се покланяме на Бога според диктатите на собствената си съвест?“ („Знамения на времето“, 19 февруари 1894, пар. 5).
Не можем ли да схванем величината на случващото се? Ставаме свидетели на опит напълно да предадем своето историческо, протестантско наследство. Бог ни казва, че единството с Рим не защитава нашите религиозни свободи, а ги застрашава. Предупредени сме също и че „една голяма група хора“ от собствения ни народ ще приеме икуменическия начин на мислене в тези последни дни и това ще доведе до изоставяне на Тройната ангелска вест.
„Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Чрез уеднаквяването си със света и участието в неговия дух ще са стигнали дотам да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, ще са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя. Когато пазителите на съботата бъдат изправени пред съдилищата, за да отговарят за своята вяра, отстъпилите от истината ще бъдат най-дейните оръдия на Сатана, които ще ги клеветят и обвиняват и чрез лукави доноси ще подстрекават властите срещу тях“ („Великата борба“, стр. 608).
Мартин Лутер и много от протестантските реформатори се опитваха да реформират Католическата църква, но не успяваха. Поради това, че Рим като геополитическа система е неспособен на реформиране, Лутер и другите протестанти решиха, че отделянето беше единственото средство за опазване на вярата. Някои днес погрешно вярват, че оттогава насам Рим се е променил. Те ни казват, че след Втория ватикански събор Католическата църква е променила много от възгледите си. Но Боговдъхновените писания също така ни напомнят, че Рим е хамелеон и само дава израз на промяна, за да постигне крайната си цел:
„Папството е точно заявеното от пророчеството отстъпление в по-късните времена (2 Сол. 2:3, 4). Част от неговата политика е да показва характер, удобен за осъществяване на целите му. Но под изменящата се външност на хамелеона, то крие неизменната отрова на змията“ („Великата борба“, стр. 88).
Днес мнозина започват едно пътуване, което ни води в обятията на папството. Те пренебрегват забраните на Библията и Духа на пророчеството. Те предават нашето протестантско наследство и пренебрегват заблудите на Рим, които разкъсваха църквата по време на Реформацията – заблуди, които той никога не е изоставил. Те се отказват с подпис от нашите религиозни свободи. Те дори предават нашата благотворителна работа! Дела на милост, благотворителна работа и оказване на помощ към потъпканите никога не са оправдание за навлизане в партньорство с Рим. Какво имат да кажат Боговдъхновените писания за това адвентисти от седмия ден да си партнират с други групи с цел извършване на благотворителна дейност?
„Ако трябва да бъде извършена благотворителна работа, църквата е свой собствен разпределител на милостини. Нямаме нужда да се обединяваме с общества от светски характер, за да посещаваме болните, да обличаме голите или да помагаме на нуждаещите се. Тази работа можем да извършваме чрез определените от самия Бог средства и в името на Исус Христос. Бог не възнамерява да бъдем поставяни в каквото и да е робуване към света в това отношение или да бъде извършвано от наша страна каквото и да е общуване с тях, което да им даде преимущество над нас“ („Ръкописи“, том 8, стр. 108).
Дали единството с Рим чрез всяко средство и на всяка цена се е превърнало в новата добродетел днес? Трябва ли междуверските поклонение и партньорства с папството да станат наша нова мисия? Това са същите въпроси, на които нашият протестантски предтеча отговори отрицателно преди петстотин години. Какво се е променило? Кой се е променил? Не и Рим. Днес междуверските водачи скърбят за липсата на единство сред църквите и работят за поправянето на това докато пренебрегват греховете и мерзостите, създали на първо място разединението.
„Но романизмът като система и днес е в хармония с Христовото евангелие, толкова, колкото е бил в който и да било предишен период от своята история. Протестантските църкви тънат в непрогледна тъмнина, иначе биха различили знаменията на времето“ („Великата борба“, стр. 565).
Хващане на ръце, а не ръкуване
„...протестантството [ще] протегне ръката си над пропастта, за да хване ръката на римската власт...“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 451).
Всички сме се ръкували с хора, но онова, което направиха Ганун Диоп и т.нар. свят отец, не беше просто вашето обичайно ръкуване. Това беше хващане с две ръце и стискане в юмрук. Точно това беше описал пророкът преди почти 130 години, че ще се случи. Погледнете снимката по-долу. Погледнете усмивките и погледнете здравото обгръщане с ръце; то говори много.
„Именно души като Лутер, Кранмър, Ридли, Хупър и хилядите благородни мъже, които бяха мъченици заради истината, са истинските протестанти. Те стояха като верни стражи на истината като заявяваха, че протестантството е неспособно на съюз с римокатолицизма, а трябва да бъде отделено надалеч от принципите на папството толкова, колкото изтокът е отделен от запада. Такива защитници на истината не можеха да се съобразят с „човека на греха“ повече отколкото можеха да направят това Христос и Неговите апостоли. В най-ранните векове праведните чувстваха, че е невъзможно да се сдружат с Рим и макар противопоставянето им срещу системата на заблудата да беше поддържано с риск да изгубят имуществото или живота си при все това те имаха смелостта да поддържат своето отделяне и мъжествено се бореха за истината. Библейската истина за тях беше по-скъпа от богатство, почест, слава или дори самия живот. Те не можеха да понесат да видят истината погребана под купчина суеверия и лъжливи чудеса. Те вземаха Божието слово в ръце и издигаха стандарта на истината пред народа като смело заявяваха онова, което Бог им беше открил чрез усърдно изследване на Библията. Те умираха с най-жестоката от всички видове смърт заради верността си към Бога, но чрез кръвта си изкупиха за нас свободи и привилегии, които мнозина, твърдящи, че са протестанти, лесно предават на силата на злото. Но ще предадем ли ние тези скъпо изкупени привилегии? Ще отправим ли ние оскърбление към небесния Бог и след като Той ни е освободил от римския хомот отново да се вкараме в робство към тази антихристка сила? Ще докажем ли своя упадък като се откажем с подпис от религиозната си свобода, от правото си да се покланяме на Бога според диктатите на собствената си съвест?“ („Знамения на времето“, 19 февруари 1894, пар. 5).
Не можем ли да схванем величината на случващото се? Ставаме свидетели на опит напълно да предадем своето историческо, протестантско наследство. Бог ни казва, че единството с Рим не защитава нашите религиозни свободи, а ги застрашава. Предупредени сме също и че „една голяма група хора“ от собствения ни народ ще приеме икуменическия начин на мислене в тези последни дни и това ще доведе до изоставяне на Тройната ангелска вест.
„Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Чрез уеднаквяването си със света и участието в неговия дух ще са стигнали дотам да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, ще са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя. Когато пазителите на съботата бъдат изправени пред съдилищата, за да отговарят за своята вяра, отстъпилите от истината ще бъдат най-дейните оръдия на Сатана, които ще ги клеветят и обвиняват и чрез лукави доноси ще подстрекават властите срещу тях“ („Великата борба“, стр. 608).
Мартин Лутер и много от протестантските реформатори се опитваха да реформират Католическата църква, но не успяваха. Поради това, че Рим като геополитическа система е неспособен на реформиране, Лутер и другите протестанти решиха, че отделянето беше единственото средство за опазване на вярата. Някои днес погрешно вярват, че оттогава насам Рим се е променил. Те ни казват, че след Втория ватикански събор Католическата църква е променила много от възгледите си. Но Боговдъхновените писания също така ни напомнят, че Рим е хамелеон и само дава израз на промяна, за да постигне крайната си цел:
„Папството е точно заявеното от пророчеството отстъпление в по-късните времена (2 Сол. 2:3, 4). Част от неговата политика е да показва характер, удобен за осъществяване на целите му. Но под изменящата се външност на хамелеона, то крие неизменната отрова на змията“ („Великата борба“, стр. 88).
Днес мнозина започват едно пътуване, което ни води в обятията на папството. Те пренебрегват забраните на Библията и Духа на пророчеството. Те предават нашето протестантско наследство и пренебрегват заблудите на Рим, които разкъсваха църквата по време на Реформацията – заблуди, които той никога не е изоставил. Те се отказват с подпис от нашите религиозни свободи. Те дори предават нашата благотворителна работа! Дела на милост, благотворителна работа и оказване на помощ към потъпканите никога не са оправдание за навлизане в партньорство с Рим. Какво имат да кажат Боговдъхновените писания за това адвентисти от седмия ден да си партнират с други групи с цел извършване на благотворителна дейност?
„Ако трябва да бъде извършена благотворителна работа, църквата е свой собствен разпределител на милостини. Нямаме нужда да се обединяваме с общества от светски характер, за да посещаваме болните, да обличаме голите или да помагаме на нуждаещите се. Тази работа можем да извършваме чрез определените от самия Бог средства и в името на Исус Христос. Бог не възнамерява да бъдем поставяни в каквото и да е робуване към света в това отношение или да бъде извършвано от наша страна каквото и да е общуване с тях, което да им даде преимущество над нас“ („Ръкописи“, том 8, стр. 108).
Дали единството с Рим чрез всяко средство и на всяка цена се е превърнало в новата добродетел днес? Трябва ли междуверските поклонение и партньорства с папството да станат наша нова мисия? Това са същите въпроси, на които нашият протестантски предтеча отговори отрицателно преди петстотин години. Какво се е променило? Кой се е променил? Не и Рим. Днес междуверските водачи скърбят за липсата на единство сред църквите и работят за поправянето на това докато пренебрегват греховете и мерзостите, създали на първо място разединението.
„Но романизмът като система и днес е в хармония с Христовото евангелие, толкова, колкото е бил в който и да било предишен период от своята история. Протестантските църкви тънат в непрогледна тъмнина, иначе биха различили знаменията на времето“ („Великата борба“, стр. 565).
Хващане на ръце, а не ръкуване
„...протестантството [ще] протегне ръката си над пропастта, за да хване ръката на римската власт...“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 451).
Всички сме се ръкували с хора, но онова, което направиха Ганун Диоп и т.нар. свят отец, не беше просто вашето обичайно ръкуване. Това беше хващане с две ръце и стискане в юмрук. Точно това беше описал пророкът преди почти 130 години, че ще се случи. Погледнете снимката по-долу. Погледнете усмивките и погледнете здравото обгръщане с ръце; то говори много.
Изражението на екстаз и блаженство., Сн. adventmessenger.org
Тук имаме лицето на адвентизма заедно с главата на звяра от библейските пророчества в жест на единство, хармония, братство и приемственост. Това е предаване на ясното учение на историята и на Писанието. Т.нар. свят отец днес все още претендира за първенство и върховенство над всички като наместник на Христос на земята! Реформаторите отричаха, отхвърляха и опровергаваха всички тези твърдения. Като хващаме ръката на Рим ние предаваме Мартин Лутер, Уилям Тиндейл, Джон Калвин, Ян Хус, Цвингли и още милиони други.
Толкова много хора отдадоха живота си за протестантската вяра по време на римокатолическата инквизиция. Те бяха убивани мъченически затова, че отказваха да приемат и дори да признаят авторитета на Рим, и няма абсолютно никакво съмнение, че тези герои на Реформацията, включително и нашите пионери, адвентисти от седмия ден, биха отхвърлили това открито и биха ни призовали да се покаем.
Дали адвентистите от седмия ден сега се опитват да затворят пропастта между протестантите и католиците като сключват междуверски мир с Рим и излекуват всичките минали неразбирателства? Историческата пропаст между протестантството и римокатолицизма беше създадена преди петстотин години, когато Мартин Лутер зае становище в защита на Божието слово. Пропастта беше създадена, когато Лутер закова своите 95 тезиса, осъждащи продажбата на индулгенции. Папа Франциск все още предлага индулгенции и днес. [4]
Ние като народ сме изгубили усещането си за неотложност. Ние не виждаме опасността, която Бог е разкрил в Словото Си, по отношение на тази сила. Ние като адвентисти от седмия ден би трябвало да имаме усещане за неотложност да споделяме последните вести на предупреждения от Откровение 15 гл. с целия свят. Неотложността се основава на факта, че предстои Бог да нанесе „наказания“ и съд над всички тези църкви. Къде е нашата любов към тях? Къде е цялата тази неотложност да ги предупредим за приближаващата опасност.
„Предстои Господ да накаже света заради беззаконието му. Предстои Той да накаже религиозни организации за отхвърлянето на светлината и истината, която им е дадена. Голямата вест, съчетаваща първата, втората и третата ангелска вест, трябва да бъде прогласена на света. Това трябва да бъде основният предмет на делото ни. Онези, които наистина вярват в Христос, ще се съобразяват открито със закона на Йехова. Съботата е знакът между Бога и Неговия народ и ние трябва да правим своето съобразяване с Божия закон видимо като съблюдаваме съботата. Тя ще бъде разграничителният белег между избрания Божий народ и света“ („Колекция на Крес“, стр. 105).
Ако откажем да прогласим тази вест и вместо това приемем програмата на антихриста за обединяване към него в едно фалшиво, компрометирано, паднало свидетелство, ние предаваме свещеното призвание и свещената отговорност, кото са ни дадени. Нека Господ ни помогне вместо това да стоим сами в Божията сила и да прогласяваме тези вести в пълнотата им. Под [действието на] силата на Светия Дух можем да имаме едно много по-мощно и ефикасно свидетелство за истината. Определените от самия Бог средства ще просветлят земята със славните истини за това време. Ако откажем, ние ще погинем заедно с „поименните църкви“, които се противопоставят на Божия закон:
„Онези, които са имали възможности да чуят и приемат истината и които са се обединили с Църквата на адвентистите от седмия ден като са се нарекли пазещ заповедите Божий народ и при все това не притежават по-големи жизненост и посвещение към Бога отколкото поименните църкви, ще споделят Божиите язви също толкова сигурно, колкото и църквите, които се противопоставят на Божия закон“ („Ръкописи“, том 19, стр. 176).
Използвана литература:
[1]http://adventmessenger.org/ganoune-diop-calls-his-critics-inquisitors-promoters-of-hate-speech-and-the-wrath-of-the-dragon/
[2]https://www.infocatho.fr/institut-catholique-de-paris-icp-inauguration-campus-restaure/
[3]http://adventmessenger.org/connecting-the-dots-to-rome-ganoune-diop-is-a-phd-candidate-at-a-roman-catholic-seminary/
[4]http://www.ncregister.com/blog/pjsmith/pope-grants-plenary-indulgence-for-praying-at-ordinariate-mass-this-sunday
Толкова много хора отдадоха живота си за протестантската вяра по време на римокатолическата инквизиция. Те бяха убивани мъченически затова, че отказваха да приемат и дори да признаят авторитета на Рим, и няма абсолютно никакво съмнение, че тези герои на Реформацията, включително и нашите пионери, адвентисти от седмия ден, биха отхвърлили това открито и биха ни призовали да се покаем.
Дали адвентистите от седмия ден сега се опитват да затворят пропастта между протестантите и католиците като сключват междуверски мир с Рим и излекуват всичките минали неразбирателства? Историческата пропаст между протестантството и римокатолицизма беше създадена преди петстотин години, когато Мартин Лутер зае становище в защита на Божието слово. Пропастта беше създадена, когато Лутер закова своите 95 тезиса, осъждащи продажбата на индулгенции. Папа Франциск все още предлага индулгенции и днес. [4]
Ние като народ сме изгубили усещането си за неотложност. Ние не виждаме опасността, която Бог е разкрил в Словото Си, по отношение на тази сила. Ние като адвентисти от седмия ден би трябвало да имаме усещане за неотложност да споделяме последните вести на предупреждения от Откровение 15 гл. с целия свят. Неотложността се основава на факта, че предстои Бог да нанесе „наказания“ и съд над всички тези църкви. Къде е нашата любов към тях? Къде е цялата тази неотложност да ги предупредим за приближаващата опасност.
„Предстои Господ да накаже света заради беззаконието му. Предстои Той да накаже религиозни организации за отхвърлянето на светлината и истината, която им е дадена. Голямата вест, съчетаваща първата, втората и третата ангелска вест, трябва да бъде прогласена на света. Това трябва да бъде основният предмет на делото ни. Онези, които наистина вярват в Христос, ще се съобразяват открито със закона на Йехова. Съботата е знакът между Бога и Неговия народ и ние трябва да правим своето съобразяване с Божия закон видимо като съблюдаваме съботата. Тя ще бъде разграничителният белег между избрания Божий народ и света“ („Колекция на Крес“, стр. 105).
Ако откажем да прогласим тази вест и вместо това приемем програмата на антихриста за обединяване към него в едно фалшиво, компрометирано, паднало свидетелство, ние предаваме свещеното призвание и свещената отговорност, кото са ни дадени. Нека Господ ни помогне вместо това да стоим сами в Божията сила и да прогласяваме тези вести в пълнотата им. Под [действието на] силата на Светия Дух можем да имаме едно много по-мощно и ефикасно свидетелство за истината. Определените от самия Бог средства ще просветлят земята със славните истини за това време. Ако откажем, ние ще погинем заедно с „поименните църкви“, които се противопоставят на Божия закон:
„Онези, които са имали възможности да чуят и приемат истината и които са се обединили с Църквата на адвентистите от седмия ден като са се нарекли пазещ заповедите Божий народ и при все това не притежават по-големи жизненост и посвещение към Бога отколкото поименните църкви, ще споделят Божиите язви също толкова сигурно, колкото и църквите, които се противопоставят на Божия закон“ („Ръкописи“, том 19, стр. 176).
Използвана литература:
[1]http://adventmessenger.org/ganoune-diop-calls-his-critics-inquisitors-promoters-of-hate-speech-and-the-wrath-of-the-dragon/
[2]https://www.infocatho.fr/institut-catholique-de-paris-icp-inauguration-campus-restaure/
[3]http://adventmessenger.org/connecting-the-dots-to-rome-ganoune-diop-is-a-phd-candidate-at-a-roman-catholic-seminary/
[4]http://www.ncregister.com/blog/pjsmith/pope-grants-plenary-indulgence-for-praying-at-ordinariate-mass-this-sunday
RSS Feed
