Catholic Herald съобщава:
Смъртното наказание в Съединените щати би трябвало да бъде прекратено. То бива постановявано несправедливо въз основа на социално-икономическия статут на даден човек. Очаквам повечето католици да се съгласят с това. Но много коментатори, академици и епископи – сега вероятно дори и папа Франциск – искат да отидат по-далеч: те казват, че смъртното наказание трябва винаги и навсякъде да бъде считано за неморално. Бедата се състои в това, че католическата теология в общ план е подкрепяла идеята за смъртно наказание, поради причини с вечна валидност.
Смъртното наказание в Съединените щати би трябвало да бъде прекратено. То бива постановявано несправедливо въз основа на социално-икономическия статут на даден човек. Очаквам повечето католици да се съгласят с това. Но много коментатори, академици и епископи – сега вероятно дори и папа Франциск – искат да отидат по-далеч: те казват, че смъртното наказание трябва винаги и навсякъде да бъде считано за неморално. Бедата се състои в това, че католическата теология в общ план е подкрепяла идеята за смъртно наказание, поради причини с вечна валидност.
В исторически план католически теолози са представяли три основни аргумента в полза на смъртното наказание. Първият е, че справедливостта го изисква за определени нарушения. Всяка несправедливост създава дисбаланс, а справедливостта, казват теолозите, изисква дисбалансът да бъде коригиран.
Второ, Църквата е поучавала, че смъртното наказание е изкупително. Изкупването е опит за компенсиране на някакво престъпление чрез самоналожено наказание и други форми на унижаване. Католиците биват учени, че трябва да достигнем изкупване или тук или в очистващия огън на чистилището.
Както каза папа Пий XII, „тогава за обществената власт се запазва [правото] да лиши осъдения човек от преимуществото на живота, в изкупване на вината му, когато вече, чрез това престъпление, той се е лишил от правото на живот“.
Трето, смъртното наказание може понякога да подкрепи общото благо. Св. Тома Аквински изразява следното становище: „Следователно, ако един човек е опасен и заразителен за общността заради някакъв грях, е похвално и полезно той да бъде убит, за да се защити общото благо.“
Не е съвпадение, че увеличаващото се отхвърляне на смъртното наказание съвпадна със спад в религиозната практика и вярата в отвъдния живот. Ако няма Бог и няма наказание или очистване в отвъдния живот, тогава няма нужда от изкупване и несправедливостта се превръща не в космически дисбаланс с последици, простиращи се до вечността, а в прост паричен превод, платим само в този едничък, ограничен живот.
Дори католиците лесно могат да забравят изкуплението: рядко чуваме за чистилището и болките му, а какво остава да ни бъде заръчвано да предложим свое страдание за душите в чистилището.
Традиционното учение е че смъртната присъда бива узаконявана от справедливостта и изкупването не се е изменило просто с течение на времето. Но днес традиционното учение на Църквата бива представяно сякаш зависи от възпиране или проста физическа защита от страна на обществеността.
Настоящият Катехизис например казва, че смъртната присъда е позволена „ако това е единственият възможен начин ефикасно да се защитят човешки животи от несправедлива агресия“. Катехизисът казва също, че съвременната държава е превърнала смъртното наказание дефакто в незаконно и че държавата би трябвало да накаже един престъпник без „да отнеме от него възможността да се самоизкупи“.
Това пропуска да вземе предвид традицията, която преминава през Стария и Новия завет (например Римляни 13:4), през Августин, през Аквински, през Катехизиса на Трентския събор, през Роберто Белармино, през наказателния кодекс на Ватикана – който до 1969 г. позволяваше смъртната присъда за опит за убийство на папата, – до теолозите днес.
Въпреки че в Катехизиса очевидно се съдържат много непогрешими изявления, някои от формулировките му не са непогрешими. Един католик трябва да отдава на Катехизиса дължимото му внимание, когато прави преценка по нравствени въпроси, но когато се породи различие, трябва да сравняваме твърденията на Катехизиса с тези на традицията. Наистина кардинал Георг Ратцингер, когато беше префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, заяви: „Възможно е да има легитимно разнообразние на мненията дори сред католиците относно повеждането на война и прилагането на смъртното наказание.“ (Той допълни, че не съществувало такова „легитимно разнообразие“ относно абортите и евтаназията.)
Тенденцията в католическите интелектуални кръгове към абсолютно философско отхвърляне на смъртното наказание отива твърде далеч. Човек става свидетел на това как някои хора например сравняват смъртното наказание с аборт. Да се обединява ситуацията на едно неродено бебе с тази на човек, виновен за отвратително престъпление, който бива справедливо екзекутиран, е бъркане на категориите от голям мащаб.
Не вярвам че Църквата ще преподава някога като свое учение, че смъртната присъда е незаконна, защото вярвам, че Църквата не е свободна да направи това. Онова, от което се боя, е че много католици няма да се спрат с един практически призив за забрана в този или онзи случай, а ще успеят – поне в умовете на верните – да премахнат от нравственото въображение принципи, които са образовали католическата мисъл относно криминалната справедливост в продължение на близо две хилядолетия.
Правейки това, нашите водачи няма да постигнат успех в променянето на учението – то ще остане безопасно, изолирано в неотворена книга някъде във Ватикана – и църквата, колкото и повредена да е, ще оцелее. Но чувството за вяра ще е понесло още едно тежко нараняване.
Второ, Църквата е поучавала, че смъртното наказание е изкупително. Изкупването е опит за компенсиране на някакво престъпление чрез самоналожено наказание и други форми на унижаване. Католиците биват учени, че трябва да достигнем изкупване или тук или в очистващия огън на чистилището.
Както каза папа Пий XII, „тогава за обществената власт се запазва [правото] да лиши осъдения човек от преимуществото на живота, в изкупване на вината му, когато вече, чрез това престъпление, той се е лишил от правото на живот“.
Трето, смъртното наказание може понякога да подкрепи общото благо. Св. Тома Аквински изразява следното становище: „Следователно, ако един човек е опасен и заразителен за общността заради някакъв грях, е похвално и полезно той да бъде убит, за да се защити общото благо.“
Не е съвпадение, че увеличаващото се отхвърляне на смъртното наказание съвпадна със спад в религиозната практика и вярата в отвъдния живот. Ако няма Бог и няма наказание или очистване в отвъдния живот, тогава няма нужда от изкупване и несправедливостта се превръща не в космически дисбаланс с последици, простиращи се до вечността, а в прост паричен превод, платим само в този едничък, ограничен живот.
Дори католиците лесно могат да забравят изкуплението: рядко чуваме за чистилището и болките му, а какво остава да ни бъде заръчвано да предложим свое страдание за душите в чистилището.
Традиционното учение е че смъртната присъда бива узаконявана от справедливостта и изкупването не се е изменило просто с течение на времето. Но днес традиционното учение на Църквата бива представяно сякаш зависи от възпиране или проста физическа защита от страна на обществеността.
Настоящият Катехизис например казва, че смъртната присъда е позволена „ако това е единственият възможен начин ефикасно да се защитят човешки животи от несправедлива агресия“. Катехизисът казва също, че съвременната държава е превърнала смъртното наказание дефакто в незаконно и че държавата би трябвало да накаже един престъпник без „да отнеме от него възможността да се самоизкупи“.
Това пропуска да вземе предвид традицията, която преминава през Стария и Новия завет (например Римляни 13:4), през Августин, през Аквински, през Катехизиса на Трентския събор, през Роберто Белармино, през наказателния кодекс на Ватикана – който до 1969 г. позволяваше смъртната присъда за опит за убийство на папата, – до теолозите днес.
Въпреки че в Катехизиса очевидно се съдържат много непогрешими изявления, някои от формулировките му не са непогрешими. Един католик трябва да отдава на Катехизиса дължимото му внимание, когато прави преценка по нравствени въпроси, но когато се породи различие, трябва да сравняваме твърденията на Катехизиса с тези на традицията. Наистина кардинал Георг Ратцингер, когато беше префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, заяви: „Възможно е да има легитимно разнообразние на мненията дори сред католиците относно повеждането на война и прилагането на смъртното наказание.“ (Той допълни, че не съществувало такова „легитимно разнообразие“ относно абортите и евтаназията.)
Тенденцията в католическите интелектуални кръгове към абсолютно философско отхвърляне на смъртното наказание отива твърде далеч. Човек става свидетел на това как някои хора например сравняват смъртното наказание с аборт. Да се обединява ситуацията на едно неродено бебе с тази на човек, виновен за отвратително престъпление, който бива справедливо екзекутиран, е бъркане на категориите от голям мащаб.
Не вярвам че Църквата ще преподава някога като свое учение, че смъртната присъда е незаконна, защото вярвам, че Църквата не е свободна да направи това. Онова, от което се боя, е че много католици няма да се спрат с един практически призив за забрана в този или онзи случай, а ще успеят – поне в умовете на верните – да премахнат от нравственото въображение принципи, които са образовали католическата мисъл относно криминалната справедливост в продължение на близо две хилядолетия.
Правейки това, нашите водачи няма да постигнат успех в променянето на учението – то ще остане безопасно, изолирано в неотворена книга някъде във Ватикана – и църквата, колкото и повредена да е, ще оцелее. Но чувството за вяра ще е понесло още едно тежко нараняване.
Коментар на Последните дни
Това е най-шокиращият материал от католически източник през последните години! При това точно сега, когато времето на благодатта отива към своя край. Авторът не само признава, че "католическата теология в общ план е подкрепяла идеята за смъртно наказание, поради причини с вечна валидност", но обяснява как католическите теолози са представяли трите аргумента в полза на смъртното наказание. Ако първият по някакъв начин може да се счете като израз на закона "Око за око", то другите два могат да накарат всеки трезвомислещ човек да потрепери. Защо ли? Защото вторият говори за "изкупително" наказание, а третият спокойно може да се свърже с Откровение 13 гл.:
"...смъртното наказание може понякога да подкрепи общото благо. Св. Тома Аквински изразява следното становище: „Следователно, ако един човек е опасен и заразителен за общността заради някакъв грях, е похвално и полезно той да бъде убит, за да се защити общото благо.“
Знаем, че след издаването на Неделния закон в някой момент ще последва смъртен указ за тези, които не са се поклонили на звяра и в този указ третият аргумент положително ще бъде използван. Когато целият свят бъде обхванат от язвите и човечеството се чуди как да се спаси от тях, "непокорните еретици" ще бъдат обявени за бунтовници срещу общото благо и причина за неговото разрушаване. При наличието на подобни аргументи няма никакъв проблем да последва смъртен указ, за да се спасят послушните на земните закони и да оцелеят земните блага, заплашени от природните бедствия!
А това е достатъчно "нормално", като се вземе предвид, че дори "Настоящият Катехизис казва, че смъртната присъда е позволена „ако това е единственият възможен начин ефикасно да се защитят човешки животи от несправедлива агресия“.
Колко по-сигурно може да звучи в пророчески план възможността от налагане смъртен указ като "единствен възможен начин да се защитят човешки животи от несправедлива агресия", т.е., от бунт срещу световните закони, въведени за спасяване на планетата!
Готови ли сме за това?
Николай Георгиев
RSS Feed
