Сн. Advent Messenger Advent Messenger съобщава:
Следните снимки бяха предоставени на разположение от Църквата на сциентологията за медийно представяне и тегления.
Предупредени сме за идещо отстъпление или „отпадане“ точно преди Второто пришествие на Христос (2 Солунци 2:1-11). Както Библията, така и Духът на пророчеството ни предоставят много увещания, но как точно ще изглежда това „отпадане“, когато най-сетне се появи? Ами, ето го в цялата му слава. Предстоящият „троен съюз“, предсказван толкова продължително, най-сетне е настъпил.
Следните снимки бяха предоставени на разположение от Църквата на сциентологията за медийно представяне и тегления.
Предупредени сме за идещо отстъпление или „отпадане“ точно преди Второто пришествие на Христос (2 Солунци 2:1-11). Както Библията, така и Духът на пророчеството ни предоставят много увещания, но как точно ще изглежда това „отпадане“, когато най-сетне се появи? Ами, ето го в цялата му слава. Предстоящият „троен съюз“, предсказван толкова продължително, най-сетне е настъпил.
„Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма, когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията...“ („Събития на последните дни“, стр. 131).
Адвентисти от седмия ден са участвали в междуверски отношения с различни „християнски“ адвентисти от седмия ден през последните 60 години. [1] [2] Но сега делото по изграждане на мостове, разсейване на погрешни схващания и намиране на обща почва с други вероизповедания е поело трагичен обрат към по-лошо. Щом отворихме вратата преди 60 години за междуверско сътрудничество и започна да прави компромиси, този път само ни е отвеждал все по-далеч и по-далеч от нашата мисия като народ.
В следствие на това сме преминали от това да имаме междуверски отношения с римокатолици и протестанти до това сега да се срещаме с Фалун Гонг, сикхизъм, джайнизъм, хиндуизъм, Баха’и, зороастризъм, сциентология, ацтеки и уикани (магьосници). Да, уикани. Уика е стара езическа религия, която се основава на магьосничество, магии и правене на заклинания чрез силата на окултното.
Адвентисти от седмия ден са участвали в междуверски отношения с различни „християнски“ адвентисти от седмия ден през последните 60 години. [1] [2] Но сега делото по изграждане на мостове, разсейване на погрешни схващания и намиране на обща почва с други вероизповедания е поело трагичен обрат към по-лошо. Щом отворихме вратата преди 60 години за междуверско сътрудничество и започна да прави компромиси, този път само ни е отвеждал все по-далеч и по-далеч от нашата мисия като народ.
В следствие на това сме преминали от това да имаме междуверски отношения с римокатолици и протестанти до това сега да се срещаме с Фалун Гонг, сикхизъм, джайнизъм, хиндуизъм, Баха’и, зороастризъм, сциентология, ацтеки и уикани (магьосници). Да, уикани. Уика е стара езическа религия, която се основава на магьосничество, магии и правене на заклинания чрез силата на окултното.
Шаманът е водачът към духовния свят. Сн. Advent Messenger
Между 3 и 21 септември 2019 г., различни верски групи, включително адвентисти от седмия ден и уикани, се събраха заедно, за да се обединят в „името на мира“. Събитието беше организирано от Църквата на сциентологията в Лос Анджелис и се състоеше от четири различни междуверски сесии, които достигнаха до кулминация в икуменически поход за „единство и солидарност“.
Има три различни новинарски източника, които съобщиха това събития. Първият идва от уебсайта на Църквата на сциентологията [3], друг идва от новинарско съобщение, което беше раздадено на обществеността [4], а последният идва от Facebook страницата на Дейвид Мицкевич, президент на Църквата на сциентологията. [5]
Има три различни новинарски източника, които съобщиха това събития. Първият идва от уебсайта на Църквата на сциентологията [3], друг идва от новинарско съобщение, което беше раздадено на обществеността [4], а последният идва от Facebook страницата на Дейвид Мицкевич, президент на Църквата на сциентологията. [5]
Принасяне на принос към ацтекските богове. Сн. adventmessenger.org
Идолопоклонничеството никога не е имало по-хубав външен вид.
Целият този икуменически фарс започна с традиционна, езическа ацтекска церемония, предназначена да „благослови присъстващите“. Ацтекски танцьори изпълняваха танц докато „шаманът“ (човек, който притежава достъп до духовния свят) принасяше своите приноси на ацтекските богове. Те танцуваха, молеха се и кадяха тамян докато призоваваха многото си богове за благословенията на мира по време на междуверското събитие. Братя и сестри, това е чародейство и общуване със зли духове.
Целият този икуменически фарс започна с традиционна, езическа ацтекска церемония, предназначена да „благослови присъстващите“. Ацтекски танцьори изпълняваха танц докато „шаманът“ (човек, който притежава достъп до духовния свят) принасяше своите приноси на ацтекските богове. Те танцуваха, молеха се и кадяха тамян докато призоваваха многото си богове за благословенията на мира по време на междуверското събитие. Братя и сестри, това е чародейство и общуване със зли духове.
Сн. adventmessenger.org
Първа сесия. Първата сесия се състоя от подчертаване на вероизповеданията на Северна америка, в които се включваха адвентисти от седмия ден, църквата „Агапе“ (петдесятна), ацтекската религия, християнска наука и сциентология.
Сн. adventmessenger.org
Втора сесия. Втората сесия се занимаваше с религиите на Близкия Изток и участниците бяха Ислям, Баха’и и зороастризъм.
Сн. adventmessenger.org
Трета сесия. Третата сесия се занимаваше с вероизповеданията от Източна Европа и включваше англикани, уикани и римокатолици.
Сн. adventmessenger.org
Четвърта сесия. Последната сесия обхващаше религии от Изтока и се характеризираше с присъствието на Фалун Гонг, сикхизма, будизма, джайнизма и хиндуизма.
Сн. adventmessenger.org
Програмата приключи в неделя, 22 септември 2019 г., с шествие за междуверска солидарност по улиците на Лос Анджелис. Това беше отбелязване на всичките богове, богини, вселената (бог) и самия Луцифер! Напълно ли сме си изгубили ума и забравили ли сме какво казва Бог за това?
„Защото всичките богове на племената са нищожества; а Иеова е направил небесата“ (Псалм 96:5).
„Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха“ (Второзаконие 32:17).
„Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството“ (1 Коринтяни 10:14).
„...и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде““ (2 Коринтяни 6:16).
„Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза“ (1 Коринтяни 10:21).
„Защото всичките богове на племената са нищожества; а Иеова е направил небесата“ (Псалм 96:5).
„Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха“ (Второзаконие 32:17).
„Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството“ (1 Коринтяни 10:14).
„...и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде““ (2 Коринтяни 6:16).
„Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза“ (1 Коринтяни 10:21).
Сн. adventmessenger.org
Бог се отвращава от идолопоклонството (Изход 20:1-6) и в тези нови, плуралистични, междуверски събития ние виждаме приемането на боговете на Фалун Гонг, сикхизма, будизма, джайнизма, хиндуизма, Баха’и, зороастризма, сциентологията, ацтеките и уиканите.
Те мислят, че някак си могат да обединят тези фалшиви богове с истинския небесен Бог чрез междуверско сътрудничество! Какво общо има Създателят на вселената с анимисти и пантеисти, които се покланят пред животни, растения и каменни богове?
Те мислят, че някак си могат да обединят тези фалшиви богове с истинския небесен Бог чрез междуверско сътрудничество! Какво общо има Създателят на вселената с анимисти и пантеисти, които се покланят пред животни, растения и каменни богове?
Адвентист от седмия ден. Сн. adventmessenger.org
По време на този междуверски форум Исус бива приравняван с Луцифер. Истината и заблудата, светлината и тъмнината, Христос и Веелзевул стават едно и също – и всичко това е в името на мира и единството! Те викат: „Мир, мир! А няма мир“ (Еремия 6:14). Далеч от това да придобият мир, те „трупат на себе си гняв за деня на гнева“ (Римляни 2:5).
Как би отговорил Исус?
Няма абсолютно никакво библейско оправдание за каквото и да е от това. Няма думи, които някой да може да представи, за да каже, че няма проблем в това. Не това правеше Исус. Исус е не само Авторът на всички библейски текстове, които сме прочели досега, но Той също така седеше с хората, чиито верски системи бяха погрешни и работеше за поправянето им, а не за отбелязването им. Когато Исус седеше в диалог със самарянката, какво й каза Той? Забележете как Христос не се съсредоточи върху общите точки на интерес:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите... Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:22, 24).
Какво правеше Исус? Той общуваше мирно с хората в разговор и им показваше кой е най-добрият начин да хвалят и да се покланят на Бога. Исус винаги говореше истината с любов и Той никога не седна по време на езическо честване с врачуване и заклинания пред демони. Единствените думи, които имаше Исус за дявола (Лука 4:9-13), бяха: „Писано е.“ Нямаше сътрудничество или диалог.
Как би отговорил Исус?
Няма абсолютно никакво библейско оправдание за каквото и да е от това. Няма думи, които някой да може да представи, за да каже, че няма проблем в това. Не това правеше Исус. Исус е не само Авторът на всички библейски текстове, които сме прочели досега, но Той също така седеше с хората, чиито верски системи бяха погрешни и работеше за поправянето им, а не за отбелязването им. Когато Исус седеше в диалог със самарянката, какво й каза Той? Забележете как Христос не се съсредоточи върху общите точки на интерес:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите... Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:22, 24).
Какво правеше Исус? Той общуваше мирно с хората в разговор и им показваше кой е най-добрият начин да хвалят и да се покланят на Бога. Исус винаги говореше истината с любов и Той никога не седна по време на езическо честване с врачуване и заклинания пред демони. Единствените думи, които имаше Исус за дявола (Лука 4:9-13), бяха: „Писано е.“ Нямаше сътрудничество или диалог.
Адвентист от седмия ден. Сн. adventmessenger.org
„Необходимо е да бъдем като Исус,“ е призивът, който чувате днес. Аз казвам: „Амин!“ Но хората днес не познават Исус. Те си нямат и представа за Неговото служене или за проповядването Му. Нека видим как описа Исус един пряк свидетел. Това са хората, които действително са чули и видели как Той проповядва. За съжаление толкова много хора имат погрешен, небиблейски възглед за Христос.
„А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците“ (Матей 16:13, 14).
Хора бъркаха Исус с Йоан Кръстител, Илия и Еремия. О, наистина ли? Имаш предвид тези плахи, слаби, мекошави пророци, които се бояха твърде много да кажат нещо и които допусках хорат да продължават в отстъплението си ли?
„А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците“ (Матей 16:13, 14).
Хора бъркаха Исус с Йоан Кръстител, Илия и Еремия. О, наистина ли? Имаш предвид тези плахи, слаби, мекошави пророци, които се бояха твърде много да кажат нещо и които допусках хорат да продължават в отстъплението си ли?
Сн. adventmessenger.org
Дали юдеите наистина бъркаха Исус със същия Йоан Кръстител, който укори публично цар Ирод понеже юдейските водачи се страхуваха твърде много да направят това? Дали юдеите наистина сравняваха Христос със същия Илия, който изобличи цар Ахав и народа задето беше приел идолопоклонство? Дали народът, който виждаше Исус пряко, Го бъркаше с Еремия, който застана при портата на храма и изложи греховете на народите, включително тяхното поклонение към Ваал? Далу това са същите пророци, с които юдеите бъркаха Исус? Да!
Това означава, че фалшивите, лесни, мекушави изображения на Исус, които често виждаме днес, не са верни. Исус седеше с грешници, но не и с идолите им. Вреда на небесния Бог е когато последователите на Христос действат по какъвто и да е различен начин. Да, трябва да имаме уважение и да общуваме с други, които имат различни вероизповедания, но не е нужно да участваме в техните езически празници.
Това означава, че фалшивите, лесни, мекушави изображения на Исус, които често виждаме днес, не са верни. Исус седеше с грешници, но не и с идолите им. Вреда на небесния Бог е когато последователите на Христос действат по какъвто и да е различен начин. Да, трябва да имаме уважение и да общуваме с други, които имат различни вероизповедания, но не е нужно да участваме в техните езически празници.
Църквата на сциентологияата в Лос Анджелис, Калифорния, организира това събитие. Сн. adventmessenger.org
Ако не споделяме с други истината за спасението от Божието слово, ние ставаме неискрени. Ще приемем ли и ще търпим ли междуверско идолопоклонничество докато сме на земята, само за да го отхвърлим, когато отидем на небето? Не трябва ли да призоваваме всички хора да приемат Исус сега докато все още са на земята? Елън Уайт зададе точно тези въпроси:
„Ще чакаме ли до изпълнението на пророчествата за края, преди да кажем нещо относно тях ? Каква стойност ще имат думите ни тогава? Ще чакаме ли, докато Божиите наказания паднат върху грешника, преди да му кажем как да ги избегне? Къде е нашата вяра в Божието слово? Трябва ли да видим изпълнението на предсказани неща, преди да повярваме в това, което Той е казал? В чисти, ясни лъчи светлината е дошла до нас, показвайки ни, че великият ден на Господа е съвсем близо, „даже на вратата““ („Свидетелства към църквата“, том 9, стр. 20).
Хващането на ръце и изграждането на мостове с магьосничеството и фалшиви пантеистични верски системи чрез междуверски чествания противоречи на всичко, което отстояваме. То противоречи на Библията, на Духа на пророчеството, на примера, който ни е даден от нашите пионери, и противоречи също на работната политика на Генералната конференция. Отношенията на адвентистите с други църкви са определени официално в „Работна политика на Генералната конференция: отношения с други християнски църкви и религиозни организации“, която отчасти гласи:
„Ние признаваме тези средства, които издигат Христос пред човеците, като част от божествения план за евангелизиране на света, и оценяваме високо християнските мъже и жени в други общности, които участват в спечелването на души за Христос.“ [6]
Към кого напътстват душите магьосниците? Към Христос или към демони? Какво да кажем за Фалун Гонг, сикхизма, будизма, джайнизма, хиндуизма, Баха’и, зороастризма, сциантологията и ацтеките? Дали те довеждат души при Христос? Следователно, изглежда, че ние даже не следваме собствената си работна политика на Генералната конференция.
Какъв извод биха направили нашите пионери, адвентисти от седмия ден, от всички тези междурелигиозни молитви, междуверски шествия, икуменически богослужения и междурелигиозно сътрудничество? Те са изразили възгледите си по тези въпроси и изглежда пионерите ни са имали напълно различна опитност, отколкото пътя, който се опитваме да следваме.
Адвентните пионери относно икуменизма
Джеймс Уайт, редактор на „Адвентист Ривю“ и съосновател
на Църквата на адвентистите от седмия ден.
„В продължение на няколко години това беше проповядвано от страна на вярващите в скорошното пришествие на Христос и беше отхвърлено от църквата. Те са се препънали в това, за тях камък за препъване, и са паднали... не може да има основателно съмнение в това, че настоящето е времето за надаването на вика: „Излезте от нея, народе Мой.“ ... Ако Бог е извел своя народ, какви са били тези средства? „Излезте от нея, народе Мой.“ И разумните и благочестивите са се покорили на това. Това е било случай на живот и смърт, сигурна смърт, ако останели в старите организации. Нищо освен истината не може да даде такива славни плодове както описаните тук. Истината просвещава, освещава и ни прави свободни, в този и във всеки друг случай, в който е налице покорство към нея. И ако тя важи за един, тя важи за всички от Божия народ, които й се покоряват. „Излезте от нея, народе Мой“ сега се прогласява. И от всяка страна се повдигат съображения от най-висша величина защо трябва да има покорство към тази божествена заповед“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Джосая Лич, милеристки водач.
„Адвентистите във Върмонт са чест за всяко дело за неуморна ревност и пламенно благочестие. Ще търсите напразно, за да намерите превъзхождащи ги хора в която и да е от църквите. Различните деноминации казват: „Вие сте ги примамили да ни оставят, вие разбивате църквите ни“ (Джосая Лич, цитиран в „Излезте от Вавилон“, „Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Джошуа Хаймс, дясната ръка на Уилям Милър.
„Открихме, че приятелите и поддръжниците на адвентната кауза бяха като цяло напуснали съответните си църкви и се бяха обявили за свободни и независими от всички обединения, които стояха в противопоставяне на предстоящото Пришествие, изповядващи приятелство или враждебност. Те са съжалили и оспорили необходимостта от тази стъпка. Казвано е, че това движение било поведено и извършено от неразумни мъже, рушители на организацията, отцепници. Това, че е възможно да има някои такива сред нас, няма да отречем, но да обявим за такива голямата съвкупност от адвентни вярващи, които са напуснали църквите – те не бяха такива... Църквите са поели такъв ход относно „вярата, предадена веднъж завинаги на светиите“, че не биха могли да живеят честно с тях. Бог е извел Своя народ“ („Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Карлайл Б. Хейнс (1882-1958), евангелист; администратор, президент на конференция, президент на дивизия, писател, един от по-известните писатели относно библейските учения, който е автор на повече от 45 книги.
„През последните години сме чували много за „икуменическото движение“. Това е то. Много малко внимание в тези планове и уговорки се обръща на божественото поръчение на църквата, което е да проповядва благовестието по целия свят. Целта е да се повлияе върху световната политика, а не да се предостави канал за спасението на света. Предназначението е да се оформи и извае този свят, а не да се подготвят хора за идещия свят. В тяхната цел не се включва пристъпване към разрешаване на проблемите на църковното единство в светлината на обединяващите учения на Божието слово. Те не целят доктринално единство. Те нямат на ум нищо повече от едно „събиране, съвместна работа и представяне на един обединен фронт“. Тяхната цел е по-скоро едно външно единство, единство само в целесъобразността, а не в принципа, и това се прави с цел да се изгради нещо, което ще бъде достоен съперник на Ватикана в международната стратегия“ (Карлайл Б. Хейнс, „Една църква за един свят“, „Знамения на времето“, 3 август 1948 г.).
Франсис Д. Никол (1897–1966), 21 години редактор на „Ривю енд Хералд“, помощник-редактор към „Знамения на времето“ и председател на борда на настоятелството на Елън Г. Уайт.
„Добре запознати сме досега с една нова, странна дума - „икуменически“. Публичността, дадена от Световния съвет на църквите, е добавила тази дума в нашия речник... Логиката й в действителност изисква единство на целия християнски свят. И доколкото протестантите днес не възприемат като цяло римокатолицизма по начина, по който го възприемаха предците им, няма истинско основание икуменическото движение да не се стреми да осъществи контакт с Рим... Точно във време като това можем да благодарим на Бога за едно познаване на библейските пророчества, защото това е пророчество, което хвърля светлина върху Рим като открива истинския му произход, истинския му характер и окончателната му участ. Изучаващият библейските пророчества човек не може да обмисля правенето на какъвто и да е копромис с Рим“ (Ф. Д. Никол, „Рим и световният църковен съюз“, „Ривю енд Хералд“, 21 юли 1955 г.).
У. А. Спайсър (1865-1952), мисионер, редактор,
президент на Генералната конференция от 1922 до 1930 г.
„Започвайки от петък и продължавайки през съботата, и днес, в неделя, ние се отвърнахме от конгреса [Единбъргски мисионски конгрес от 1910 г., икуменическа конференция, представляваща разнородни протестантски църкви], за да се срещнем със своите шотландски братя в малката ежегодна конференция. Общението и благословеността на срещите с това малко стадо [на адвентисти от седмия ден] изглежда подчертано от контраста с голямото [икуменическо] събрание, което бяхме оставили. Господ е с нас в малките [адвентни] срещи. Благодаря на Бога за третата ангелска вест и за блажената надежда за скорошното Пришествие на Господа! Това е единствената надежда. Хората говорят и мечтаят за световен разговор, но ние познаваме безполезността на една такава мисъл... Пришествието на Господа е единствената надежда на света. Най-голямото предателство на доверието в историята на човека би било адвентисти от седмия ден да съсредоточат цялото си внимание върху просто филантропско и хуманитарно усилие. Никога не можем да излекуваме болката на този свят, но можем да се покорим на Господната заповед и да занесем свидетелството на Неговата последва вест на целия свят и тогава Той ще дойде, за да сложи край на греха“ (У. А. Спайсър, редактор, „Бележки от Единбъргската мисионска конференция“, „Адвентист Ривю енд Сабат Хералд“, 21 юли 1910 г.).
Ръсел Е. Котрел (1814-1892), писател, редактор,
член на редакторския комитет на „Ривю енд Хералд“ и работил с Джеймс Уайт.
„Сега, докато времето приближава, ставаме свидетели на разнородни усилия за единство, като все още широко разпространената идея, че единството е по-добро от разделението... ние наблюдаваме, че понастоящем тези неща са специален обект на единството на християнската църква. Свикан е също и Протестантски икуменически съвет и въпреки че сесията му беше отложена при все това предложената схема за единство при него стои пред хората в публикуваната програма... Всички те могат да постигнат съгласие върху определени небиблейски догми, но същевременно да са в разногласие относно откритите доктрини на Библията. Те могат да правят компромиси с тях като с несъществени неща, да се съгласят с това да бъдат в разногласие и така да изградят един вид съюз, който вероятно не мога да окачествя по-добре отколкото с израза „хармоничен жаргон“ или „дизюнктивна конюнкция“. Това се свежда общо взето до следното: „Мога да бъда в общение с каквото и да е нещо от библейската истина, което вие поддържате, при условие, че вие признаете моите заблуди по тези теми за еднакво добри с истината.“ Чрез такива взаимни отстъпки и компромиси трябва да бъде постигнато „видимото единство“ на църквата“ (Р. Е. Котрел, „Единство на църквата“, „Ривю енд Хералд“ 22 март 1881 г.). По онова време Джеймс Уайт беше президент на „Ривю енд Хералд“ по времето на тази публикация.
Използвана литература:
[1] https://news.adventist.org/en/all-news/news/go/2000-02-14/adventist-church-cannot-be-treated-as-a-sect-say-adventists-and-catholics-in-poland/
[2] https://www.adventistreview.org/2013-1517-p16
[3] https://www.scientologynews.org/press-releases/religions-unite-in-the-name-of-peace.html
[4] https://www.einpresswire.com/article/495379542/religions-unite-in-the-name-of-peace
[5] https://www.facebook.com/138678766284668/posts/1428667727285759?sfns=mo
[6] https://www.adventist.org/en/information/official-statements/documents/article/go/-/relationships-with-other-christian-churches-and-religious-organizations/
„Ще чакаме ли до изпълнението на пророчествата за края, преди да кажем нещо относно тях ? Каква стойност ще имат думите ни тогава? Ще чакаме ли, докато Божиите наказания паднат върху грешника, преди да му кажем как да ги избегне? Къде е нашата вяра в Божието слово? Трябва ли да видим изпълнението на предсказани неща, преди да повярваме в това, което Той е казал? В чисти, ясни лъчи светлината е дошла до нас, показвайки ни, че великият ден на Господа е съвсем близо, „даже на вратата““ („Свидетелства към църквата“, том 9, стр. 20).
Хващането на ръце и изграждането на мостове с магьосничеството и фалшиви пантеистични верски системи чрез междуверски чествания противоречи на всичко, което отстояваме. То противоречи на Библията, на Духа на пророчеството, на примера, който ни е даден от нашите пионери, и противоречи също на работната политика на Генералната конференция. Отношенията на адвентистите с други църкви са определени официално в „Работна политика на Генералната конференция: отношения с други християнски църкви и религиозни организации“, която отчасти гласи:
„Ние признаваме тези средства, които издигат Христос пред човеците, като част от божествения план за евангелизиране на света, и оценяваме високо християнските мъже и жени в други общности, които участват в спечелването на души за Христос.“ [6]
Към кого напътстват душите магьосниците? Към Христос или към демони? Какво да кажем за Фалун Гонг, сикхизма, будизма, джайнизма, хиндуизма, Баха’и, зороастризма, сциантологията и ацтеките? Дали те довеждат души при Христос? Следователно, изглежда, че ние даже не следваме собствената си работна политика на Генералната конференция.
Какъв извод биха направили нашите пионери, адвентисти от седмия ден, от всички тези междурелигиозни молитви, междуверски шествия, икуменически богослужения и междурелигиозно сътрудничество? Те са изразили възгледите си по тези въпроси и изглежда пионерите ни са имали напълно различна опитност, отколкото пътя, който се опитваме да следваме.
Адвентните пионери относно икуменизма
Джеймс Уайт, редактор на „Адвентист Ривю“ и съосновател
на Църквата на адвентистите от седмия ден.
„В продължение на няколко години това беше проповядвано от страна на вярващите в скорошното пришествие на Христос и беше отхвърлено от църквата. Те са се препънали в това, за тях камък за препъване, и са паднали... не може да има основателно съмнение в това, че настоящето е времето за надаването на вика: „Излезте от нея, народе Мой.“ ... Ако Бог е извел своя народ, какви са били тези средства? „Излезте от нея, народе Мой.“ И разумните и благочестивите са се покорили на това. Това е било случай на живот и смърт, сигурна смърт, ако останели в старите организации. Нищо освен истината не може да даде такива славни плодове както описаните тук. Истината просвещава, освещава и ни прави свободни, в този и във всеки друг случай, в който е налице покорство към нея. И ако тя важи за един, тя важи за всички от Божия народ, които й се покоряват. „Излезте от нея, народе Мой“ сега се прогласява. И от всяка страна се повдигат съображения от най-висша величина защо трябва да има покорство към тази божествена заповед“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Джосая Лич, милеристки водач.
„Адвентистите във Върмонт са чест за всяко дело за неуморна ревност и пламенно благочестие. Ще търсите напразно, за да намерите превъзхождащи ги хора в която и да е от църквите. Различните деноминации казват: „Вие сте ги примамили да ни оставят, вие разбивате църквите ни“ (Джосая Лич, цитиран в „Излезте от Вавилон“, „Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Джошуа Хаймс, дясната ръка на Уилям Милър.
„Открихме, че приятелите и поддръжниците на адвентната кауза бяха като цяло напуснали съответните си църкви и се бяха обявили за свободни и независими от всички обединения, които стояха в противопоставяне на предстоящото Пришествие, изповядващи приятелство или враждебност. Те са съжалили и оспорили необходимостта от тази стъпка. Казвано е, че това движение било поведено и извършено от неразумни мъже, рушители на организацията, отцепници. Това, че е възможно да има някои такива сред нас, няма да отречем, но да обявим за такива голямата съвкупност от адвентни вярващи, които са напуснали църквите – те не бяха такива... Църквите са поели такъв ход относно „вярата, предадена веднъж завинаги на светиите“, че не биха могли да живеят честно с тях. Бог е извел Своя народ“ („Ривю енд Хералд“, 9 декември 1851 г.).
Карлайл Б. Хейнс (1882-1958), евангелист; администратор, президент на конференция, президент на дивизия, писател, един от по-известните писатели относно библейските учения, който е автор на повече от 45 книги.
„През последните години сме чували много за „икуменическото движение“. Това е то. Много малко внимание в тези планове и уговорки се обръща на божественото поръчение на църквата, което е да проповядва благовестието по целия свят. Целта е да се повлияе върху световната политика, а не да се предостави канал за спасението на света. Предназначението е да се оформи и извае този свят, а не да се подготвят хора за идещия свят. В тяхната цел не се включва пристъпване към разрешаване на проблемите на църковното единство в светлината на обединяващите учения на Божието слово. Те не целят доктринално единство. Те нямат на ум нищо повече от едно „събиране, съвместна работа и представяне на един обединен фронт“. Тяхната цел е по-скоро едно външно единство, единство само в целесъобразността, а не в принципа, и това се прави с цел да се изгради нещо, което ще бъде достоен съперник на Ватикана в международната стратегия“ (Карлайл Б. Хейнс, „Една църква за един свят“, „Знамения на времето“, 3 август 1948 г.).
Франсис Д. Никол (1897–1966), 21 години редактор на „Ривю енд Хералд“, помощник-редактор към „Знамения на времето“ и председател на борда на настоятелството на Елън Г. Уайт.
„Добре запознати сме досега с една нова, странна дума - „икуменически“. Публичността, дадена от Световния съвет на църквите, е добавила тази дума в нашия речник... Логиката й в действителност изисква единство на целия християнски свят. И доколкото протестантите днес не възприемат като цяло римокатолицизма по начина, по който го възприемаха предците им, няма истинско основание икуменическото движение да не се стреми да осъществи контакт с Рим... Точно във време като това можем да благодарим на Бога за едно познаване на библейските пророчества, защото това е пророчество, което хвърля светлина върху Рим като открива истинския му произход, истинския му характер и окончателната му участ. Изучаващият библейските пророчества човек не може да обмисля правенето на какъвто и да е копромис с Рим“ (Ф. Д. Никол, „Рим и световният църковен съюз“, „Ривю енд Хералд“, 21 юли 1955 г.).
У. А. Спайсър (1865-1952), мисионер, редактор,
президент на Генералната конференция от 1922 до 1930 г.
„Започвайки от петък и продължавайки през съботата, и днес, в неделя, ние се отвърнахме от конгреса [Единбъргски мисионски конгрес от 1910 г., икуменическа конференция, представляваща разнородни протестантски църкви], за да се срещнем със своите шотландски братя в малката ежегодна конференция. Общението и благословеността на срещите с това малко стадо [на адвентисти от седмия ден] изглежда подчертано от контраста с голямото [икуменическо] събрание, което бяхме оставили. Господ е с нас в малките [адвентни] срещи. Благодаря на Бога за третата ангелска вест и за блажената надежда за скорошното Пришествие на Господа! Това е единствената надежда. Хората говорят и мечтаят за световен разговор, но ние познаваме безполезността на една такава мисъл... Пришествието на Господа е единствената надежда на света. Най-голямото предателство на доверието в историята на човека би било адвентисти от седмия ден да съсредоточат цялото си внимание върху просто филантропско и хуманитарно усилие. Никога не можем да излекуваме болката на този свят, но можем да се покорим на Господната заповед и да занесем свидетелството на Неговата последва вест на целия свят и тогава Той ще дойде, за да сложи край на греха“ (У. А. Спайсър, редактор, „Бележки от Единбъргската мисионска конференция“, „Адвентист Ривю енд Сабат Хералд“, 21 юли 1910 г.).
Ръсел Е. Котрел (1814-1892), писател, редактор,
член на редакторския комитет на „Ривю енд Хералд“ и работил с Джеймс Уайт.
„Сега, докато времето приближава, ставаме свидетели на разнородни усилия за единство, като все още широко разпространената идея, че единството е по-добро от разделението... ние наблюдаваме, че понастоящем тези неща са специален обект на единството на християнската църква. Свикан е също и Протестантски икуменически съвет и въпреки че сесията му беше отложена при все това предложената схема за единство при него стои пред хората в публикуваната програма... Всички те могат да постигнат съгласие върху определени небиблейски догми, но същевременно да са в разногласие относно откритите доктрини на Библията. Те могат да правят компромиси с тях като с несъществени неща, да се съгласят с това да бъдат в разногласие и така да изградят един вид съюз, който вероятно не мога да окачествя по-добре отколкото с израза „хармоничен жаргон“ или „дизюнктивна конюнкция“. Това се свежда общо взето до следното: „Мога да бъда в общение с каквото и да е нещо от библейската истина, което вие поддържате, при условие, че вие признаете моите заблуди по тези теми за еднакво добри с истината.“ Чрез такива взаимни отстъпки и компромиси трябва да бъде постигнато „видимото единство“ на църквата“ (Р. Е. Котрел, „Единство на църквата“, „Ривю енд Хералд“ 22 март 1881 г.). По онова време Джеймс Уайт беше президент на „Ривю енд Хералд“ по времето на тази публикация.
Използвана литература:
[1] https://news.adventist.org/en/all-news/news/go/2000-02-14/adventist-church-cannot-be-treated-as-a-sect-say-adventists-and-catholics-in-poland/
[2] https://www.adventistreview.org/2013-1517-p16
[3] https://www.scientologynews.org/press-releases/religions-unite-in-the-name-of-peace.html
[4] https://www.einpresswire.com/article/495379542/religions-unite-in-the-name-of-peace
[5] https://www.facebook.com/138678766284668/posts/1428667727285759?sfns=mo
[6] https://www.adventist.org/en/information/official-statements/documents/article/go/-/relationships-with-other-christian-churches-and-religious-organizations/
RSS Feed
