
Образователните учреждения на адвентистите от седмия ден са се превърнали в укрепление за движението за социална справедливост. Следното е едва един от примерите за това как нашите образователни учреждения са измамени от социални активисти.
Тогава на 2 стр. от същото издание на Southern Accent има статия, която описва как кампусът на Южния адвентен университет ще изпълнява „Седемнадесетте цели на ООН за устойчиво развитие“. [1]
Това адвентно образователно учреждение ще влезе в хармония със зелените политики на ООН за устойчивост на околната среда. Какво означава това? Ами, за да има „зелена справедливост“ или справедливост за земята, те планират да отстранят пластмасовите сламки и стиропорните чашки.
Едно посвещение на социална справедливост, работа за равни права и екологизъм се счита от някои за похвално начинание, но едно такова посвещение би могло да се направи също и от атеисти, агностици или секуларисти. И такива старания се правят от невярващи, защото това дело само по себе си не е отчетливо християнско или духовно.
Винаги, когато църквата се ангажира с чисто светски занимания, тя става точно като основната култура. Ето как ние, като народ, започваме да губим своята духовна визия. Когато се уподобим на настоящата светска култура, нашата духовност умира, но когато се отделим от културата, броевете ни нарастват и духовната ни вяра остава силна.
Културата, в която живеем, е от този свят докато Тройната ангелска вест непримиримо не е от този свят. Двете неща са несъвместими. Това означава, че адвентистите от седмия ден имат високо и свято призвание. Това не е призвание, изпълняващо ролята на социален работник или политически активист, който участва във временни, външни и земни мерки. Ние трябва да призоваваме мъжете и жените да станат свети. Ние трябва да призоваваме хората да отразяват Божия характер и да станат примирени с Христос. Неуспехът в изпълнението на това дело би представлявал измяна спрямо нашите свещени истини. Това би станало причина да изгубим своето особено призвание и в крайна сметка да се превърнем в просто още една статистика в дълъг списък от умиращи църкви и изчезнали духовни движения. [2]
Църквата е измамвана да насърчава социален релативизъм. Плътското мислене се е вмъкнало сред нас по темите за равенството на браковете (ЛГБТ+ браковете), правата на жените (отстраняването на всяко разграничение между мъжете и жените), репродуктивните права (абортите), икономическата справедливост (преразпределението на благата), имиграционните права (отворени граници) и екологичните права (спасяването на „майката“ земя).
Винаги, когато класическата, историческа истина бива пренебрегвана или отхвърляна, и винаги, когато навлиза светска философия, това е моментът, в който църквата започва да упада и да умира духовно. Секуларизмът и либерализмът ще донесат само една криза на идентичността и смъртна присъда за нашата пророческа мисия. Ето това се случва в църквите ни из Европа, Америка, Канада и Австралия. Не е съвпадение, че най-големите отстъпления в рамките на църквата се намират в тези територии. Северноамериканската дивизия, Южно-тихоокеанската дивизия и Трансевропейската дивизия не са изключение.
Наблюдаваме бавната гибел на своите учреждения докато те отразяват светските послания на света вместо пророческите предупреждения в края на времето от Откровение 14:6-12. Църквата притежава дадена от Бога отговорност да бъде съвестта на нашата култура по духовни и нравствени въпроси. Ние трябва да представяме библейска гледна точка и библейско решение на настоящите проблеми, пред които е изправен нашият свят. Вместо това ние ставаме жертви в плячката на всякога бушуващите културни войни.
Използвана литература:
[1] https://issuu.com/thesouthernaccent/docs/vol._74_iss.2/1?ff&e=19362641/64486272
[2] http://adventmessenger.org/when-heresy-replaces-our-historic-faith-10000-churches-closing-annually/
Превод: Мария Георгиева