Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
Божият нравствен закон е препис на Неговата святост. Той е отражение на Неговата благост и на Неговия характер. В Декалога (Десетте Божии заповеди) се съдържа Втората заповед, която описва Бога като Съдия, Който наказва злото и награждава праведността:
Божият нравствен закон е препис на Неговата святост. Той е отражение на Неговата благост и на Неговия характер. В Декалога (Десетте Божии заповеди) се съдържа Втората заповед, която описва Бога като Съдия, Който наказва злото и награждава праведността:
„...да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди“ (Изход 20:5, 6).
От теологията и историята научаваме, че Бог въздава на човека според делата му. Бог въздава на добрите и наказва злите. Бог не само съществува, но и винаги, когато е необходимо, Той съди Своите творения, когато всички останали усилия за спасението им пропаднат. Бог дълго търпи отделни лица, семейства, нации и цели цивилизации в усилие да види как те биват примирени.
Неговата милост може да умолява грешници с години, а благодатта Му – да умолява общества с векове. Но има граница на Божиите милост и благодат. Идва време, когато Неговите милости се превръщат в съдби. Винаги, когато Божиите вести остават нечути, и винаги, когато Неговите предупреждения биват непрестанно отхвърляни, в Своето съвършено време на милост и справедливост понякога Той може да се отнася с цивилизации по много строг начин.
Бог предпочита милост и прощение, а не съдба. Той е дълготърпелив и не желае никой да погине (2 Петрово 3:9). Често тези „наказания“ (Евреи 12:6-11) идват чрез скърби, войни, глад, суши и язви и са следствия от божествено възмездие поради греха.
Ние виждаме Божията божествена справедливост в Неговото отношение към предпотопните по време на големия Потоп, язвите на Египет, падането на Вавилон, наказанията на Израил, прогонването на ханаанците, запустяването на Содом и Гомор, последното унищожение на Ниневия и много други забележителни примери. Всички тези примери се състояха след като всяко усилие за спасение на хората беше отхвърлено и след като Неговите нежни призиви на милост оставаха непослушани. Бог не се намесва в съд в делата на Своите творения. Виждаме живо описание на Божиите призиви на милост и Неговата последна намеса чрез съдба в следните стихове:
„Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не избраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици“ (Притчи 1:24-31).
Павел също така ни напомня, в 1 Коринтяни 10:1-11, че старозаветните наказания, понасяни от древния Израил, са „пример“ и „поука“ за нас, които живеем в края на света. Историята им е записана, за да не последваме по техните стъпки.
„Бяха ми представени греховете и неверието на древния Израел и видях, че подобни грехове и нечестие съществуват и в съвременния Израел. Боговдъхновеното перо е записало техните престъпления за поука на онези, които живеят в последните дни, за да могат те да избегнат злия им пример“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 491).
Тогава имаме следното тържествено предупреждение от книгата Евреи относно старозаветните съдби и тяхната връзка с нас:
„Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули...“ (Евреи 2:2, 3).
Думите, изговорени от „ангели” [Aggelos], или „вестители“, бяха от старозаветните пророци (виж Евреи 1:1, 2). Напомня ни се, че ако съдба против греха била вярно изпълнена в Стария завет, не си представяйте, че само защото сега сме в Новия завет ние ще избегнем същата божествена справедливост на Бога.
Предупреждението днес е, че ние няма да избегнем понеже сме направили много по-лошо. Последното поколение, живеещо на планетата Земя, е по-виновно от поколението, което викаше „Разпни Го!“ Точно това казват боговдъхновените писания:
„Същото непокорство и отпадане, които се виждаха в юдейската църква, характеризират до голяма степен хората, получили голямата небесна светлина, съдържащата се в последните предупредителни вести. Дали ние като тях ще пропилеем възможностите и привилегиите си, докато Бог допусне над нас угнетения и гонения? Ще оставим ли неизпълнено делото, което би могло да се изпълни в мирно и благополучно време, докато стане нужда да го изпълним в дни на тъмнина, под натиска на изпитания и гонения?“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 456).
„Христос заяви, че и при второто Му идване ще се шири подобно неверие. Хората в Ноевите дни, според думите на Спасителя, „не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки“ (Матей 24:39). Когато изповядващите се за Божи народ се съединят със света, живеейки, както той живее, и, участвайки в забранените му удоволствия; когато луксът в света стане лукс в църквата, когато сватбените камбани бият и всички очакват световното благополучие да продължи дълги години, тогава внезапно, както светкавицата пада от небето, ще настане краят на техните блестящи мечти и на измамните им надежди“ („Великата борба“, стр. 338).
Същите непокорство, бунт и неверие, които съществуваха в хода на библейската история, са живи днес. Същата разлика е, че нашите грехове са по-лоши. Ние сме по-виновни, защото не сме научили уроците от миналото. Греховете на хората са дори още по-тежки, защото са подкрепяни, търпяни и поощрявани от управниците на народа и от онези, които ръководят църквата.
Човекът днес е виновен в узаконяване на греха. Ние утвърждаваме безнравствеността със закон. Решенията от 2015 г. по делото „Обергфел срещу Ходжес“ и от 2017 г. по делото „Пейвън срещу Смит“ от страна на Върховния съд на Съединените щати, кодифицираха и нормализираха греха в нацията ни. Но това не става само в Америка! Божият нравствен закон бива потъпкван от всяка т.нар. цивилизована нация на земята. Анархия и сексуална революция унищожават светостта на брака и семейството и същите тези злодеяния си проправят път в църквата.
Измами, убийства, аборти, кражби, пороци, лакомия, несправедливост, поквара, ненаситност, стремеж към удоволствия, похотливост, пиянство и пирувания са възхвалявани и прославяни от това поколение. Библията предсказа, че в тези последни дни хората ще бъдат „себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му; и от такива се отвръщай“ (2 Тимотей 3:1-5).
Холивуд въздига най-низките страсти и извращава обществото с филмите си. Спортната индустрия и музикалната индустрия са виновни в поощряване на целия свят в безнравственост по време на своите съблазнителни шоута в полувремената. Нашите политици са виновни в това, че не вършат нищо, за да спрат вълната на злото, помитаща обществото.
Църквите и онези, които изповядват, че се боят от Бога, включително мнозина от собствения ни народ, са виновни в извращаване на чистите, освещаващи истини на Библията. Големи, гнусни заблуди се приемат, докато святото Божия слово се оценява малко. Толкова малко хора днес приемат Библията като ръководство в живота! Ясните стълбове на християнската вяра биват отхвърлени.
Когато отхвърлим Божието слово, ние отхвърляме неговия Автор – Бога. Когато отхвърлим Божия нравствен закон, ние отхвърляме Законодателя – Бога. И когато отхвърлим обективната истина и божественото откровение, грехът престава да бъде греховен. Покорството към Божието слово се заменя с неподчинение. В следствие на това източни философии, традиция, поклонение към природата, спиритизъм и басни заемат мястото на Божието слово в много от нашите църкви. А онези, които дръзват да посочват тези неща, биват презирани и осмивани. Когато Божията истина бъде отхвърлена, тя бива заменяна с философските лъжи на Сатана.
„А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).
Трябва ли да се учудваме, ако Бог допусне скръб, хаос, объркване и съдба да се излеят над нашите градове? Наистина ли си представяме, че някак си ще избегнем, когато Бог наказа други цивилизации за по-малки престъпления?
„Трябва ли хората да се учудват от внезапните и неочаквани промени в отношението на върховния Управител към жителите на падналия свят? Трябва ли да се учудват, когато в резултат на прегрешенията и увеличаващата се престъпност идва наказание? Трябва ли да се учудват, че Бог нанася унищожение и смърт на хора, чиито престъпно придобити печалби са били получени чрез лъжи и измами? Въпреки че все по-голяма светлина върху Божиите изисквания огрява пътя на мнозина, те отказват да признаят водителството на Йехова и предпочитат да останат под черното знаме на начинателя на бунта срещу небесното управление“ („Пророци и царе“, стр. 276).
Как ще отговори Бог на този световен нравствен колапс?
„И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години“ (Битие 6:3).
„Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; затова Той се обърна та им стана неприятел, и сам воюва против тях“ (Исая 63:10).
„И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; ще махна плета му, и то ще се похаби; ще разбия оградата му, и то ще се потъпче“ (Исая 5:5).
Казано ни е, че докато благият, въздържащ Божий Дух бива постепенно оттеглян от нашия свят, бедствия и катастрофи ще зачестяват все повече и повече:
„Божият Дух постепенно, но сигурно се оттегля от земята. Наказания и възмездия вече падат върху презиращите Божията милост. Бедствията по суша и море, несигурното състояние на обществото, тревогите на войната са необикновени и знаменателни. Те предвещават приближаването на събития от най-голям мащаб“ („Свидетелства“, том 9, стр. 11).
Забележете колко ясно сме предупредени, че именно Бог възпира Сатана да не докарва бедствия на земята. Когато хора непрестанно избират тъмнината и заблудата вместо истината и светлината, Бог постепенно започва да отстранява Своята защита от земята и хората биват оставени на милостта на онзи, на когото са избрали да служат – лукавия:
„Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи. Когато му бе позволено да съсипе Йов, колко бързо бяха пометени и стада, и добитък, и слуги, и къщи, и деца - в миг едно нещастие следваше друго. Бог е, Който закриля Своите творения, обгражда ги срещу злото и ги запазва от властта и силата на унищожителя. Но християнският свят е презрял закона на Йехова. Затова Господ ще осъществи обещанието Си: ще оттегли благословенията от земята и закрилящата грижа от тези, които се бунтуват срещу Неговия закон и учат и принуждават и други да вършат същото. Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана“ („Великата борба“, стр. 589).
„...[Сатана] ще предизвиква болести и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури, наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както хора, така и животни“ („Великата борба“, стр. 589).
Това са част от знаменията, за които говореше Христос, посочващи, че краят на човешката история бързо приближава. Тези знамения ще кулминират със славното явяване на Христос с небесните облаци. Няма избягване от факта, че Исус ще се завърне лично. Той ще дойде отново и скоро всичко ще бъде поправено.
Нашето общество е на ръба на нравствена катастрофа. Няма нищо ново под слънцето и същият развратен начин на мислене, който съществуваш в минали цивилизации, съществува и днес. Същите онези грехове, които станаха причина предишни общества да изгубят своето място в историята, днес са напълно явни – но още по-лоши. Хаосът и объркването, които наблюдаваме в днешните новини, са онова, което Библията описва като“ (Евреи 2:2) за всичките мерзости, които виждаме на земята.
Ако настоящата криза с коронавируса, в която се намираме, приключи, това ще стане само чрез молитвите на верните. Писанията ни казват, че Бог отговаря на молитвите на праведния:
„Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18).
„Който отклонява ухото си от слушане закона, на такъв самата му молитва е мерзост“ (Притчи 28:9).
Ако се молим без да зачитаме Божия нравствен закон, молитвите ни няма да бъдат чути. Бог няма да отговори на молитвите ни, когато крием своя бунт. Ако се молим със сърца, изпълнени с грях, и не търсим прощение за тези грехове, няма да има никакъв отговор, никаква милост и никакво излекуване.
„Жертвата на безбожните е мерзост за Господа, а молитвата на праведните Му е благоугодна“ (Притчи 15:8).
„Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните“ (Притчи 15:29).
„И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; ръцете ви са пълни с кръв“ (Исая 1:15).
„Защото очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва; но лицето на Господа е против ония, които вършат зло“ (1 Петрово 3:12).
Бог е против онези, които вършат зло, но добрата новина е, че ако изповядаме греховете си той може, заради праведните, да съкрати настоящите дни на „скръб“ (виж Матей 24:22).
„И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16).
От теологията и историята научаваме, че Бог въздава на човека според делата му. Бог въздава на добрите и наказва злите. Бог не само съществува, но и винаги, когато е необходимо, Той съди Своите творения, когато всички останали усилия за спасението им пропаднат. Бог дълго търпи отделни лица, семейства, нации и цели цивилизации в усилие да види как те биват примирени.
Неговата милост може да умолява грешници с години, а благодатта Му – да умолява общества с векове. Но има граница на Божиите милост и благодат. Идва време, когато Неговите милости се превръщат в съдби. Винаги, когато Божиите вести остават нечути, и винаги, когато Неговите предупреждения биват непрестанно отхвърляни, в Своето съвършено време на милост и справедливост понякога Той може да се отнася с цивилизации по много строг начин.
Бог предпочита милост и прощение, а не съдба. Той е дълготърпелив и не желае никой да погине (2 Петрово 3:9). Често тези „наказания“ (Евреи 12:6-11) идват чрез скърби, войни, глад, суши и язви и са следствия от божествено възмездие поради греха.
Ние виждаме Божията божествена справедливост в Неговото отношение към предпотопните по време на големия Потоп, язвите на Египет, падането на Вавилон, наказанията на Израил, прогонването на ханаанците, запустяването на Содом и Гомор, последното унищожение на Ниневия и много други забележителни примери. Всички тези примери се състояха след като всяко усилие за спасение на хората беше отхвърлено и след като Неговите нежни призиви на милост оставаха непослушани. Бог не се намесва в съд в делата на Своите творения. Виждаме живо описание на Божиите призиви на милост и Неговата последна намеса чрез съдба в следните стихове:
„Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не избраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици“ (Притчи 1:24-31).
Павел също така ни напомня, в 1 Коринтяни 10:1-11, че старозаветните наказания, понасяни от древния Израил, са „пример“ и „поука“ за нас, които живеем в края на света. Историята им е записана, за да не последваме по техните стъпки.
„Бяха ми представени греховете и неверието на древния Израел и видях, че подобни грехове и нечестие съществуват и в съвременния Израел. Боговдъхновеното перо е записало техните престъпления за поука на онези, които живеят в последните дни, за да могат те да избегнат злия им пример“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 491).
Тогава имаме следното тържествено предупреждение от книгата Евреи относно старозаветните съдби и тяхната връзка с нас:
„Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули...“ (Евреи 2:2, 3).
Думите, изговорени от „ангели” [Aggelos], или „вестители“, бяха от старозаветните пророци (виж Евреи 1:1, 2). Напомня ни се, че ако съдба против греха била вярно изпълнена в Стария завет, не си представяйте, че само защото сега сме в Новия завет ние ще избегнем същата божествена справедливост на Бога.
Предупреждението днес е, че ние няма да избегнем понеже сме направили много по-лошо. Последното поколение, живеещо на планетата Земя, е по-виновно от поколението, което викаше „Разпни Го!“ Точно това казват боговдъхновените писания:
„Същото непокорство и отпадане, които се виждаха в юдейската църква, характеризират до голяма степен хората, получили голямата небесна светлина, съдържащата се в последните предупредителни вести. Дали ние като тях ще пропилеем възможностите и привилегиите си, докато Бог допусне над нас угнетения и гонения? Ще оставим ли неизпълнено делото, което би могло да се изпълни в мирно и благополучно време, докато стане нужда да го изпълним в дни на тъмнина, под натиска на изпитания и гонения?“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 456).
„Христос заяви, че и при второто Му идване ще се шири подобно неверие. Хората в Ноевите дни, според думите на Спасителя, „не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки“ (Матей 24:39). Когато изповядващите се за Божи народ се съединят със света, живеейки, както той живее, и, участвайки в забранените му удоволствия; когато луксът в света стане лукс в църквата, когато сватбените камбани бият и всички очакват световното благополучие да продължи дълги години, тогава внезапно, както светкавицата пада от небето, ще настане краят на техните блестящи мечти и на измамните им надежди“ („Великата борба“, стр. 338).
Същите непокорство, бунт и неверие, които съществуваха в хода на библейската история, са живи днес. Същата разлика е, че нашите грехове са по-лоши. Ние сме по-виновни, защото не сме научили уроците от миналото. Греховете на хората са дори още по-тежки, защото са подкрепяни, търпяни и поощрявани от управниците на народа и от онези, които ръководят църквата.
Човекът днес е виновен в узаконяване на греха. Ние утвърждаваме безнравствеността със закон. Решенията от 2015 г. по делото „Обергфел срещу Ходжес“ и от 2017 г. по делото „Пейвън срещу Смит“ от страна на Върховния съд на Съединените щати, кодифицираха и нормализираха греха в нацията ни. Но това не става само в Америка! Божият нравствен закон бива потъпкван от всяка т.нар. цивилизована нация на земята. Анархия и сексуална революция унищожават светостта на брака и семейството и същите тези злодеяния си проправят път в църквата.
Измами, убийства, аборти, кражби, пороци, лакомия, несправедливост, поквара, ненаситност, стремеж към удоволствия, похотливост, пиянство и пирувания са възхвалявани и прославяни от това поколение. Библията предсказа, че в тези последни дни хората ще бъдат „себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му; и от такива се отвръщай“ (2 Тимотей 3:1-5).
Холивуд въздига най-низките страсти и извращава обществото с филмите си. Спортната индустрия и музикалната индустрия са виновни в поощряване на целия свят в безнравственост по време на своите съблазнителни шоута в полувремената. Нашите политици са виновни в това, че не вършат нищо, за да спрат вълната на злото, помитаща обществото.
Църквите и онези, които изповядват, че се боят от Бога, включително мнозина от собствения ни народ, са виновни в извращаване на чистите, освещаващи истини на Библията. Големи, гнусни заблуди се приемат, докато святото Божия слово се оценява малко. Толкова малко хора днес приемат Библията като ръководство в живота! Ясните стълбове на християнската вяра биват отхвърлени.
Когато отхвърлим Божието слово, ние отхвърляме неговия Автор – Бога. Когато отхвърлим Божия нравствен закон, ние отхвърляме Законодателя – Бога. И когато отхвърлим обективната истина и божественото откровение, грехът престава да бъде греховен. Покорството към Божието слово се заменя с неподчинение. В следствие на това източни философии, традиция, поклонение към природата, спиритизъм и басни заемат мястото на Божието слово в много от нашите църкви. А онези, които дръзват да посочват тези неща, биват презирани и осмивани. Когато Божията истина бъде отхвърлена, тя бива заменяна с философските лъжи на Сатана.
„А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).
Трябва ли да се учудваме, ако Бог допусне скръб, хаос, объркване и съдба да се излеят над нашите градове? Наистина ли си представяме, че някак си ще избегнем, когато Бог наказа други цивилизации за по-малки престъпления?
„Трябва ли хората да се учудват от внезапните и неочаквани промени в отношението на върховния Управител към жителите на падналия свят? Трябва ли да се учудват, когато в резултат на прегрешенията и увеличаващата се престъпност идва наказание? Трябва ли да се учудват, че Бог нанася унищожение и смърт на хора, чиито престъпно придобити печалби са били получени чрез лъжи и измами? Въпреки че все по-голяма светлина върху Божиите изисквания огрява пътя на мнозина, те отказват да признаят водителството на Йехова и предпочитат да останат под черното знаме на начинателя на бунта срещу небесното управление“ („Пророци и царе“, стр. 276).
Как ще отговори Бог на този световен нравствен колапс?
„И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години“ (Битие 6:3).
„Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; затова Той се обърна та им стана неприятел, и сам воюва против тях“ (Исая 63:10).
„И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; ще махна плета му, и то ще се похаби; ще разбия оградата му, и то ще се потъпче“ (Исая 5:5).
Казано ни е, че докато благият, въздържащ Божий Дух бива постепенно оттеглян от нашия свят, бедствия и катастрофи ще зачестяват все повече и повече:
„Божият Дух постепенно, но сигурно се оттегля от земята. Наказания и възмездия вече падат върху презиращите Божията милост. Бедствията по суша и море, несигурното състояние на обществото, тревогите на войната са необикновени и знаменателни. Те предвещават приближаването на събития от най-голям мащаб“ („Свидетелства“, том 9, стр. 11).
Забележете колко ясно сме предупредени, че именно Бог възпира Сатана да не докарва бедствия на земята. Когато хора непрестанно избират тъмнината и заблудата вместо истината и светлината, Бог постепенно започва да отстранява Своята защита от земята и хората биват оставени на милостта на онзи, на когото са избрали да служат – лукавия:
„Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи. Когато му бе позволено да съсипе Йов, колко бързо бяха пометени и стада, и добитък, и слуги, и къщи, и деца - в миг едно нещастие следваше друго. Бог е, Който закриля Своите творения, обгражда ги срещу злото и ги запазва от властта и силата на унищожителя. Но християнският свят е презрял закона на Йехова. Затова Господ ще осъществи обещанието Си: ще оттегли благословенията от земята и закрилящата грижа от тези, които се бунтуват срещу Неговия закон и учат и принуждават и други да вършат същото. Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана“ („Великата борба“, стр. 589).
„...[Сатана] ще предизвиква болести и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури, наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както хора, така и животни“ („Великата борба“, стр. 589).
Това са част от знаменията, за които говореше Христос, посочващи, че краят на човешката история бързо приближава. Тези знамения ще кулминират със славното явяване на Христос с небесните облаци. Няма избягване от факта, че Исус ще се завърне лично. Той ще дойде отново и скоро всичко ще бъде поправено.
Нашето общество е на ръба на нравствена катастрофа. Няма нищо ново под слънцето и същият развратен начин на мислене, който съществуваш в минали цивилизации, съществува и днес. Същите онези грехове, които станаха причина предишни общества да изгубят своето място в историята, днес са напълно явни – но още по-лоши. Хаосът и объркването, които наблюдаваме в днешните новини, са онова, което Библията описва като“ (Евреи 2:2) за всичките мерзости, които виждаме на земята.
Ако настоящата криза с коронавируса, в която се намираме, приключи, това ще стане само чрез молитвите на верните. Писанията ни казват, че Бог отговаря на молитвите на праведния:
„Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18).
„Който отклонява ухото си от слушане закона, на такъв самата му молитва е мерзост“ (Притчи 28:9).
Ако се молим без да зачитаме Божия нравствен закон, молитвите ни няма да бъдат чути. Бог няма да отговори на молитвите ни, когато крием своя бунт. Ако се молим със сърца, изпълнени с грях, и не търсим прощение за тези грехове, няма да има никакъв отговор, никаква милост и никакво излекуване.
„Жертвата на безбожните е мерзост за Господа, а молитвата на праведните Му е благоугодна“ (Притчи 15:8).
„Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните“ (Притчи 15:29).
„И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; ръцете ви са пълни с кръв“ (Исая 1:15).
„Защото очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва; но лицето на Господа е против ония, които вършат зло“ (1 Петрово 3:12).
Бог е против онези, които вършат зло, но добрата новина е, че ако изповядаме греховете си той може, заради праведните, да съкрати настоящите дни на „скръб“ (виж Матей 24:22).
„И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16).
RSS Feed
