Франциск Втори влезе в ролята си

Снимка: static.snopes.com

                          CBS: Доналд Тръмп няма да вземе заплатата,
​                                  полагаща му се като държавен глава

 focus-news.net съобщава:

Вашингтон. Бъдещият президент на САЩ отбеляза в интервю в предаването „60 минути“ по CBS, че няма да вземе заплатата от 400 хил. долара, която би трябвало да получава като държавен глава. 
​
„Не, няма да вземе заплатата. Няма да я взема“, подчерта Тръмп. 

---

Коментар на Последните дни

През 2013 г. Берголио беше избран за папа на Римокатолическата църква. Малко след това той заяви, че се отказва от доста привилегии, като закритата кола, специалния самолет и т.н. Качи се в обикновен пътнически автобус и се смеси с народа. Започна да обикаля затворите, да мие краката на затворниците, да обикаля сред инвалидите и да се моли ежедневно за всички бедстващи по света.  Това направо смая хората, видели в негово лице истински наместник на Христос и чудесен пастир на църквата. 

По този път изглежда ще върви и Доналд Тръмп. Странно е един милиардер да се представя за щедър хуманист, след като дори за кандидат-президентската си кампания събираше средства от различни места, вместо да си плати разходите сам. Но хората не обръщат внимание на подобни "дребни" детайли. Важното за тях е, че той се отказа от заплатата на президент, която месечно е около 20 000 долара - вероятно по-малко от ежедневните му разходи! Напълно е възможно и следващите стъпки на банкера да са подобни на стъпките на Франциск, с което ще спечели сърцата на американците и света, като по този начин постигне това, което е цел на йезуитите - Нов световен ред и господство над човечеството. Действията му могат да бъдат разбрани само по два начина: 

1. В развитие;
2. Чрез Духа на пророчеството и Божието слово.

Първият вариант води до безнадеждност, защото измамените ще разберат късно какво им се случва. Вторият предварително подготвя бдящите за бъдещите събития и те "когато видят, че става всичко това, повдигат главите си, защото изкуплението им наближава" (Лука 21:28)

"По целия християнски свят протестантството бе смутено от опасни врагове. Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ. Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата.
За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите. Ставаха слуги, за да действат като шпиони на господарите си. Изграждаха колежи за синовете на принцове и благородници и училища за обикновения народ ипринуждаваха децата на протестантски родители да спазват папските нареждания. Целият външен блясък и показността на римското богослужение трябваше да бъдат така нагласени, че да смути умът, – да се омае и плени въображението. По този начин синовете предаваха свободата, за
която бащите се бяха борили и проливали кръвта си. Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството." ("Великата борба" - Елън Уайт).

Николай Георгиев