Напоследък съвпаденията по този въпрос станаха много. Преди няколко месеца ми попадна проповед, в която наш пастор обясняваше как още апостолите чакали Господ да се завърне, но Той не дошъл. В края на първото хилядолетие сл. Хр. треперели от ужас, че светът ще свърши, но нищо не се случило. През 1844 г. адвентистите вярвали, че Христос ще дойде „с облаците“, но единствено дошло Голямото разочарование. Преди края на XX в. Целият свят се подготвял за апокалипсиса, но той не настъпил. Същото се повторило на 21.12.2012 г. Тези и други случаи бяха представени от този пастор, като доказателство, че да се очаква нещо е едно, а да се изпълни – друго. Проповедта завършваше с идеята, че трябва да продължим да се надяваме, но от нея не личеше, че това може да се случи в близките 100 години.
Смятах да представя Библейското разбиране по този въпрос, въпреки че веднъж бях писал материал върху думите „Ето, ида скоро“. Но поради различни ангажименти се забавих и докато се опитвах да намеря свободно време да напиша нова статия по този въпрос, бях приятно изненадан от материала Голямото забавяне на Христос. В него брат Ивайло Манчев добре обосновава адвентната надежда и близостта на Второто пришествие.
Това, което искам да представя е от друга гледна точка, тъй като тя не само потвърждава неговите думи, но и факта, че мнозина са изгубили вярата си поради неправилно разбиране на Христовите думи.
За да съм последователен, най-напред ще обърна внимание на Христовия характер. Божието слово ни казва, че „в Него няма грях“ и следователно Господ не лъже. Но ако казва истината, защо 2000 години не е изпълнил това, което е обещал и няма дори изгледи думите „Ето, ида скоро“ да станат факт? Обяснения по този въпрос има много, но обикновено те биват свеждани до разбирането, че Бог продължава да ни чака да се подготвим и когато това се осъществи, Исус ще дойде. Подобно разбиране не може да бъде основано на Библията. Всеки от нас може да каже за себе си, че „се е родил в нечестие“ и в „грях ме зачна майка ми“, поради което грешното естество винаги ни дърпа към пръстта, от която сме направени: по-голям имот, по-голяма къща, по-големи притежания. Ако остане на нас Исус никога няма да дочака времето на Второто Си пришествие. Както се казва Бог няма да дойде докато е жив! Но все пак какво ни казва Божието слово, щом Господ не чака да се наканим да се оправим? Дали идването Му ще стане в произволен момент?
Матей 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
Щом Бог знае, значи има определено време. Това, че на нас то не е известно не означава, че няма такова. Обикновено за доказателство, че Исус може да се забави, се цитира
2 Петрово 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние,
като се набляга на думите, че Той търпи, за да не бъдат изгубени хора. Но нека видим какво пише в началото на стиха:
...Господ НЕ ЗАБАВЯ това, което е обещал... ( 2 Петрово 3:9). Тогава какво търпи? Неговото търпение е в смисъл, че въпреки умножаващото се зло, Бог няма да промени датата, която е определил за края на този грешен свят. Така, както дълготърпението му беше спрямо езичниците, чиято земя бе обещал на Авраам. Всемогъщият обаче каза на бащата на вярата, че ще му даде земята след 400 години, защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
Бог устоя на думата Си и въпреки злодеянията на аморейците, не им отне времето на благодатта, определено за тях.
По същия начин Бог не се отрече от думите, които беше дал на еврейския народ -„Седемдесет седмици са определени за людете ти“ и в определения момент сложи край на този пророкуван период.
Възможно ли е след като има достатъчно доказателства, че Бог не се изменя и е верен и истинен, да се чудим как Господ обещава да дойде скоро, а 20 века няма изгледи думите Му да се изпълнят? Като резултат от съмненията ни стигаме до странни разбирания и за да „защитим“ Исус от обвиненията в лъжа, отправяни от страна на невярващите, измисляме чудновати теории, от рода на:
1. Господ е казал, че ще дойде скоро, но ние не сме готови, затова се бави;
2. Господ е казал, че ще дойде скоро, но не според нашите разбирания за време;
3.Господ е казал, че ще дойде скоро, но тъй като животът на човека всеки момент може да приключи, не е важно да чакаме този момент;
4. Господ е казал, че ще дойде скоро, но трябва да се изпълнят пророчествата...
Последното мнение е най-близо до истината, но прави Бог зависим от събитията, които може да контролира. Ето защо изглежда нелогично, защото щом има определен ден, случващото се по света не може да промени времето на пришествието.
Другата крайност като следствие от неправилното разбиране на думите „Ето, ида скоро“ е усъмняване в истинността на обещанието и отделяне от Бога, защото ... не казва истината!
Ако обаче вярваме, че Господ винаги казва истината, следва, че Той наистина идва скоро. А защо все още Го няма явно се дължи не защото е решил да наруши дадената от самия Него девета заповед, а защото явно не разбираме правилно думите Му.
Има едно правило: Когато сбъркаш, върни се в началото и започни отново.
За да стигнем до правилното разбиране трябва да оставим настрани всички изброени по-горе оправдания, „защо Господ още не е дошъл“ и да видим къде са записани думите „Ето, ида скоро“. Те се намират на четири места в „Откровение – в обръщението на Исус към Филаделфия и в последната, 22 гл. на тази книга. В първия случай Господ се обръща към църквата от шестия период и казва:
Откровение 3:10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.
Ако този час на изпитанието (вероятно става дума за Неделния закон), определен за цялата вселена, няма да бъде изпитан от Филаделфия, значи че тя и всички църкви от периодите преди нея не е трябвало да очакват Второто пришествие.
Дори само десети стих на трета глава „отрязва“ 1844 години на очакване и „оставя“ появата на Господ с небесните облаци след Голямото разочарование. Следващият стих потвърждава такъв извод:
Откровение 3:11 [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.
Т.е. „Теб ще опазя от изпитанието и съответно няма да дочакаш идването Ми (няма да дойда до края на шестия период), а ще ме видят в Лаодикийското време“. Всички, които са живели от написването на „Откровение“ до средата на XIX в. и са се надявали да видят Второто пришествие, не са имали достатъчно светлина, за да разберат този стих. Явно за тях книгата е била „запечатана“.
Второто място, в което се споменават думите „Ето, ида скоро“ се намира в
Откровение 22:7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.
Преди това на Йоан е разкрито всичко:
Откровение 22:6 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
На верния апостол Бог вече е представил във видения всичко до времето на вечността. Филмът на бъдещето „е прожектиран“. На търсещите е изявена цялата световна история и живеещите в последните дни са я разбрани НАПЪЛНО! Разбрали са я в детайли! С второто обръщение „Ето, ида скоро“ Господ предупреждава, че след като „Откровение“ бъде разбрано напълно (!!!), времето на пришествието ще е близо. Така, както каза в Матей 24 гл:
Матей 24:32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
Последната книга от Библията до този момент все още има неизвестни детайли и още има за „откриване“. Това означава, че изказвания от рода: „Аз съм от 30 години в църквата, пък Исус още Го няма“ е равносилно на „Филмът, който гледам, е 90 минути, но вече изтича 80-та минута, пък той не свършва“! Подобно разсъждение говори най-малкото за липса на логика. По никакъв начин Господ не би могъл да дойде до настоящия момент, тъй като все още не сме разбрали в пълнота какво ни е изявил в Откровение.
А сега да видим третия момент, където Исус казва „Ето, ида скоро“:
Откровение 22:11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
Това са заключителните думи, с които ще приключи Небесният съд. Господ Исус Христос ще сложи край на всички заседания и участта на всеки човек ще бъде решена. Веднага след това Той ще каже:
Откровение 22:12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
Колко пъти ще има Второ пришествие? Смешен въпрос, нали? Ясно е, че то ще бъде само веднъж. Но ако Господ е казал, че това няма да бъде до периода на Лаодикия, няма да бъде и докато напълно не бъде разбрано „Откровение“, а също и до края на Съда в небето, как трябва да разбираме думите Му „Ето, ида скоро“? Не като време на идване, а като отстояние от края на заключителното заседание на Съда. Щом той свърши, Господ няма да се бави, да мисли, да гледа какво става на земята, да се застъпва за грешници, да прощава грехове. Всичко ще бъде решено и Той веднага ще тръгне да вземе спасените! Т.е., с думите Си Господ казва: „Веднага(!!!) след като бъде определена участта на всекиго, Аз ще дойда да взема тези, които са Мои“:
Йоан 14:3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
Няма да се бавя нито миг! „Идвам скоро, както съм обещал. Веднага след като съм ви приготвил място. След като съм ви оправдал“.
Четвъртото място е малко по-долу. Йоан, вече е разбрал всичко, когато чува думите:
Откровение 22:16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.
На църквите в края на времето вече е дадено свидетелството и те са го разбрали в пълнота. Вярващите, предали се напълно на Господ и придобили Неговия характер отговарят на своя Господ с копнеж:
Откровение 22:17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
На което като ехо Господ отговаря и потвърждава обещанието Си:
Откровение 22:20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро....
А дочакалите последните моменти потвърждават своята надежда, на която са основали живота си:
Амин! Дойди, Господи Исусе!
Трябва ли поради невнимание, повърхностно изследване или желание да привлечем хората да четем Откровение като роман, без да вникваме какво ни казва то? Защото поради неправилно разбиране на думите „Ето, ида скоро“ много адвентисти са изгубили вярата си, а вярващи от други деноминации са отхвърлили Божието слово и са се усъмнили доколко Господ Исус казва истината! Бог винаги „когато му дойде времето“ прави това, което е казал. Затова е добре да подхождаме с вяра в Божиите обещания и да знаем, че Господ наистина идва скоро... но не като време, а период от свършването на Небесния съд до появата Му на небесните облаци:
1 Солунци 4:16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Амин!
Това, което искам да представя е от друга гледна точка, тъй като тя не само потвърждава неговите думи, но и факта, че мнозина са изгубили вярата си поради неправилно разбиране на Христовите думи.
За да съм последователен, най-напред ще обърна внимание на Христовия характер. Божието слово ни казва, че „в Него няма грях“ и следователно Господ не лъже. Но ако казва истината, защо 2000 години не е изпълнил това, което е обещал и няма дори изгледи думите „Ето, ида скоро“ да станат факт? Обяснения по този въпрос има много, но обикновено те биват свеждани до разбирането, че Бог продължава да ни чака да се подготвим и когато това се осъществи, Исус ще дойде. Подобно разбиране не може да бъде основано на Библията. Всеки от нас може да каже за себе си, че „се е родил в нечестие“ и в „грях ме зачна майка ми“, поради което грешното естество винаги ни дърпа към пръстта, от която сме направени: по-голям имот, по-голяма къща, по-големи притежания. Ако остане на нас Исус никога няма да дочака времето на Второто Си пришествие. Както се казва Бог няма да дойде докато е жив! Но все пак какво ни казва Божието слово, щом Господ не чака да се наканим да се оправим? Дали идването Му ще стане в произволен момент?
Матей 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
Щом Бог знае, значи има определено време. Това, че на нас то не е известно не означава, че няма такова. Обикновено за доказателство, че Исус може да се забави, се цитира
2 Петрово 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние,
като се набляга на думите, че Той търпи, за да не бъдат изгубени хора. Но нека видим какво пише в началото на стиха:
...Господ НЕ ЗАБАВЯ това, което е обещал... ( 2 Петрово 3:9). Тогава какво търпи? Неговото търпение е в смисъл, че въпреки умножаващото се зло, Бог няма да промени датата, която е определил за края на този грешен свят. Така, както дълготърпението му беше спрямо езичниците, чиято земя бе обещал на Авраам. Всемогъщият обаче каза на бащата на вярата, че ще му даде земята след 400 години, защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
Бог устоя на думата Си и въпреки злодеянията на аморейците, не им отне времето на благодатта, определено за тях.
По същия начин Бог не се отрече от думите, които беше дал на еврейския народ -„Седемдесет седмици са определени за людете ти“ и в определения момент сложи край на този пророкуван период.
Възможно ли е след като има достатъчно доказателства, че Бог не се изменя и е верен и истинен, да се чудим как Господ обещава да дойде скоро, а 20 века няма изгледи думите Му да се изпълнят? Като резултат от съмненията ни стигаме до странни разбирания и за да „защитим“ Исус от обвиненията в лъжа, отправяни от страна на невярващите, измисляме чудновати теории, от рода на:
1. Господ е казал, че ще дойде скоро, но ние не сме готови, затова се бави;
2. Господ е казал, че ще дойде скоро, но не според нашите разбирания за време;
3.Господ е казал, че ще дойде скоро, но тъй като животът на човека всеки момент може да приключи, не е важно да чакаме този момент;
4. Господ е казал, че ще дойде скоро, но трябва да се изпълнят пророчествата...
Последното мнение е най-близо до истината, но прави Бог зависим от събитията, които може да контролира. Ето защо изглежда нелогично, защото щом има определен ден, случващото се по света не може да промени времето на пришествието.
Другата крайност като следствие от неправилното разбиране на думите „Ето, ида скоро“ е усъмняване в истинността на обещанието и отделяне от Бога, защото ... не казва истината!
Ако обаче вярваме, че Господ винаги казва истината, следва, че Той наистина идва скоро. А защо все още Го няма явно се дължи не защото е решил да наруши дадената от самия Него девета заповед, а защото явно не разбираме правилно думите Му.
Има едно правило: Когато сбъркаш, върни се в началото и започни отново.
За да стигнем до правилното разбиране трябва да оставим настрани всички изброени по-горе оправдания, „защо Господ още не е дошъл“ и да видим къде са записани думите „Ето, ида скоро“. Те се намират на четири места в „Откровение – в обръщението на Исус към Филаделфия и в последната, 22 гл. на тази книга. В първия случай Господ се обръща към църквата от шестия период и казва:
Откровение 3:10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.
Ако този час на изпитанието (вероятно става дума за Неделния закон), определен за цялата вселена, няма да бъде изпитан от Филаделфия, значи че тя и всички църкви от периодите преди нея не е трябвало да очакват Второто пришествие.
Дори само десети стих на трета глава „отрязва“ 1844 години на очакване и „оставя“ появата на Господ с небесните облаци след Голямото разочарование. Следващият стих потвърждава такъв извод:
Откровение 3:11 [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.
Т.е. „Теб ще опазя от изпитанието и съответно няма да дочакаш идването Ми (няма да дойда до края на шестия период), а ще ме видят в Лаодикийското време“. Всички, които са живели от написването на „Откровение“ до средата на XIX в. и са се надявали да видят Второто пришествие, не са имали достатъчно светлина, за да разберат този стих. Явно за тях книгата е била „запечатана“.
Второто място, в което се споменават думите „Ето, ида скоро“ се намира в
Откровение 22:7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.
Преди това на Йоан е разкрито всичко:
Откровение 22:6 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
На верния апостол Бог вече е представил във видения всичко до времето на вечността. Филмът на бъдещето „е прожектиран“. На търсещите е изявена цялата световна история и живеещите в последните дни са я разбрани НАПЪЛНО! Разбрали са я в детайли! С второто обръщение „Ето, ида скоро“ Господ предупреждава, че след като „Откровение“ бъде разбрано напълно (!!!), времето на пришествието ще е близо. Така, както каза в Матей 24 гл:
Матей 24:32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
Последната книга от Библията до този момент все още има неизвестни детайли и още има за „откриване“. Това означава, че изказвания от рода: „Аз съм от 30 години в църквата, пък Исус още Го няма“ е равносилно на „Филмът, който гледам, е 90 минути, но вече изтича 80-та минута, пък той не свършва“! Подобно разсъждение говори най-малкото за липса на логика. По никакъв начин Господ не би могъл да дойде до настоящия момент, тъй като все още не сме разбрали в пълнота какво ни е изявил в Откровение.
А сега да видим третия момент, където Исус казва „Ето, ида скоро“:
Откровение 22:11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
Това са заключителните думи, с които ще приключи Небесният съд. Господ Исус Христос ще сложи край на всички заседания и участта на всеки човек ще бъде решена. Веднага след това Той ще каже:
Откровение 22:12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
Колко пъти ще има Второ пришествие? Смешен въпрос, нали? Ясно е, че то ще бъде само веднъж. Но ако Господ е казал, че това няма да бъде до периода на Лаодикия, няма да бъде и докато напълно не бъде разбрано „Откровение“, а също и до края на Съда в небето, как трябва да разбираме думите Му „Ето, ида скоро“? Не като време на идване, а като отстояние от края на заключителното заседание на Съда. Щом той свърши, Господ няма да се бави, да мисли, да гледа какво става на земята, да се застъпва за грешници, да прощава грехове. Всичко ще бъде решено и Той веднага ще тръгне да вземе спасените! Т.е., с думите Си Господ казва: „Веднага(!!!) след като бъде определена участта на всекиго, Аз ще дойда да взема тези, които са Мои“:
Йоан 14:3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
Няма да се бавя нито миг! „Идвам скоро, както съм обещал. Веднага след като съм ви приготвил място. След като съм ви оправдал“.
Четвъртото място е малко по-долу. Йоан, вече е разбрал всичко, когато чува думите:
Откровение 22:16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.
На църквите в края на времето вече е дадено свидетелството и те са го разбрали в пълнота. Вярващите, предали се напълно на Господ и придобили Неговия характер отговарят на своя Господ с копнеж:
Откровение 22:17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
На което като ехо Господ отговаря и потвърждава обещанието Си:
Откровение 22:20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро....
А дочакалите последните моменти потвърждават своята надежда, на която са основали живота си:
Амин! Дойди, Господи Исусе!
Трябва ли поради невнимание, повърхностно изследване или желание да привлечем хората да четем Откровение като роман, без да вникваме какво ни казва то? Защото поради неправилно разбиране на думите „Ето, ида скоро“ много адвентисти са изгубили вярата си, а вярващи от други деноминации са отхвърлили Божието слово и са се усъмнили доколко Господ Исус казва истината! Бог винаги „когато му дойде времето“ прави това, което е казал. Затова е добре да подхождаме с вяра в Божиите обещания и да знаем, че Господ наистина идва скоро... но не като време, а период от свършването на Небесния съд до появата Му на небесните облаци:
1 Солунци 4:16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Амин!
RSS Feed
