
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
Не беше само той. Апостол Павел писа до коринтяните
1 Коринтяни 10:11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
Господ Исус Христос, когато отговаряше на въпросите на учениците си, които се интересуваха кога ще бъде Неговото пришествие и какъв ще бъде белегът, им каза:
Матей 24:37. И както дните Ноеви, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго.
38. Защото както в дните преди потопа беха на ядене и на пиене, и се женеха и за мъж отиваха, до който ден влезе Ное в ковчега,
39. и не познаха до когато дойде потопът, и вдигна всичките; така ще бъде и на Сина Человеческаго пришествието.
Целта ми не е да разглеждам Матей 24:37-39, но да покажа, че Библията предупреждава не на едно място, че случилото се в миналото винаги се повтаря и това не е само според Соломон или според апостол Павел. Ако вярваме, че „няма нищо ново под слънцето“ и „Каквото е станало, това е, което ще стане“, до голяма степен ще бъдем подготвени за бъдещето. Какво имам предвид? В книгата Даниил 3 гл. имаме един случай от историята на трима еврейски младежи, които бяха отведени в плен във Вавилон. Царят на империята реши, че Бог трябва да се съобрази с него, а не обратното и вместо показаната му в сън статуя от няколко метала постави златен колос, пред който да се поклонят доведените от различни места представители на народите.
Предупредени сме, че в края на времето също ще има изискване за поклонение, защото Сатана иска целият свят да преклони глава пред него, признавайки го за бог. Поради това всички адвентисти надават ухо и чакат с нетърпение времето, когато белегът на звяра, Неделният закон, ще бъде издаден и с него ще започне най-тежкото време за човечеството. Да се внимава за това време е добре, за да не останем изненадани, но същевременно има нещо, което се пропуска, а то е по-важно от изискването за неделно поклонение. Ясно е, че щом няма да има нищо ново под слънцето, от целия свят ще се изисква такова поклонение, каквото имаше пред статуята, направена от Навуходоносор. Сега ще кажете: „Това е нелепо. Никой няма да слага статуя или статуи, за да кара вярващи и невярващи да се покланят“. Прави сте. Но както беше по времето на Вавилонското робство, така и в наши дни ще има натиск за поклонение пред фалшив бог. Това е първото, което трябва да отбележим. Защото докато очакваме неделния закон, ще забележим, че според Даниил 3 гл. най-напред трябва най-напред да бъде направен колосът:
Даниил 3:1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
За да бъда последователен, преди да продължа, ще посоча следващите стихове:
2. Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.
3. Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.
4. Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,
5. щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
6. а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
И така, каква е последователността?
1. Прави се образ;
2. Съобщава се на всички да се съберат;
3. Издава се заповед за поклонение;
4. Определя се времето;
5. Непокорните са заплашени с наказание.
А сега да видим отделните стихове и съответствието им днес.
И така, ето го отново първи стих:
Даниил 3:1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
Нужно ли е да посочвам кой е този цар, който прави златен образ?
Даниил 11:37. И няма да се грижи за боговете на отците си, нито за желание на жени, нито ще се грижи за никакъв бог; защото ще се наголеми над всичките.
38. А бога на твърделите ще прослави на мястото му; и едного бога, когото отците му не познаха, ще почте с злато и сребро, и с скъпоценни камене, и с желателни вещи.
Ясно е, че тук се говори за Католическата църква: при нея всичко е от злато, не признава истинския Бог и се поставя над Него, а понтифексът си позволява да променя всичко, което иска. Това, че прави златни статуи с името на Отец не означава, че има предвид Създателя. Кой е този бог, който тя признава, покланя му се и не е познат на първите християни? Триединството!
Следващият стих ни казва:
39. Така ще направи в крепките твърдели с бог чужд: които го познаят, ще им умножи слава, и ще ги направи да владеят над мнозина; и земята ще раздели за въздаяние.
Т.е., той ще завладее всички крепости с този чужд бог и които „го познаят“, които решат да го приемат, ще ги постави да владеят останалите.
В момента Ватикана работи с всички сили светът да приеме триединния бог.
Какъв е паралелът по-нататък?
2. Съобщава се на всички да се съберат;
Папата призовава „Всички да сме едно“. Казва, че това е заповед на Исус и независимо кой в какво вярва, трябва да стане едно с останалите. Ето го „събирането“ - икуменизъм по целия свят, без значение дали става дума за християни, мюсюлмани, будисти, евреи, атеисти или каквито и да било други.
3. Издава се заповед за поклонение;
Докато всички са призовани да „станат едно“, всъщност се работи и по поклонението. През последните години особено много се говори за бога на природата – има опасност от глобално затопляне, има заплаха за унищожение на планетата, можем да оставим на поколенията една разрушена земя, затова трябва да се грижим за „майката земя“. Сега се подписват договори за борба с глобалното затопляне и целият свят е готов да направи всичко, за да спаси живота на планетата, следвайки енцикликата Laudato Si на Франциск. Разбира се, междувременно се „пускат“ и „малки богчета“, като Негово величество Човекът“, който бива поставен в центъра на евангелието, но всичко се свежда до отклоняване вниманието от Истинския Бог, за да има поклонение пред творението:
Римляни 1:25. те които промениха истината Божия в лъжа и поклониха се и послужиха на тварта, а не на Твореца, който е благословен във веки. Амин.
Чак когато бъде определен богът, на когото ще се покланя човечеството, ще бъде издаден Неделният закон, понеже е невъзможно да се покланяш в определен ден, без да знаеш на кого се покланяш. И така, поредността трябва да е следната:
Най-напред трябва да има цар. Единственият кандидат за тази роля е римският понтифекс. Той „поставя“ този образ във Вавилон, който вече е направен от Католическата църква под името Триединен бог. След това са призовани всички да се съберат и икуменическото движение прави точно това. Когато всички се обединят, е ясно, че трябва да има заповед всички да се покланят на този бог. А щом целият свят си има един бог, трябва да има ден за поклонение. Тогава се издава Неделният закон.
И така, кое на кой стих от Даниил 3 гл. отговаря?
Ако погледнем в историята, Католическата църква вече си е направила бог и той се намира във Вавилон.
Даниил 3:1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
Тя не само го е направила, но е определила и мерките му.
Нещо повече. Поставила го е във вавилонската област – навсякъде по света.
Но това не ѝ е достатъчно. Затова вика всички да се съберат и се задвижва икуменизмът, „за да бъдат всички едно“ -
2. Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.
Когато всички се съберат, ще последва:
3. Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.
Забележете – на посвещението! Това не са обикновените хора. Големците отговарят на „привикването“. Когато всички приемат този „бог“, ще бъде издадена заповед за поклонение на всички хора по земята:
4. Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,
Тази заповед е последвана от определяне времето кога да стане поклонението:
5. щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
Но това не е краят. Следва предупреждение срещу непокорните:
6. а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
Разбира се, нататък е известно, че верните ще бъдат преследвани, че ще има смъртен указ и те ще бъдат избавени, но не това е същественото в тази тема. Аз съпоставям описаното в Даниил 3 гл. с бъдещите събития, ако на 100% наподобят случилото се с тримата приятели по времето на Навуходоносор. Така че ако всичко е едно към едно, в момента фалшивият бог – триединството, вече се издига и се подготвя заповедта за поклонение пред него. Чак след това ще бъде издаден неделният закон, защото докато всички не приемат тази мерзост – триединството, няма как да има световно поклонение. За съжаление почти няма деноминация, която да е против, включително Адвентната църква. А когато това стане, тогава всички ще бъдат принудени да се поклонят на този бог по даден знак – в неделя – имитирайки случилото се на Дура при засвирването на музикалните инструменти.
Николай Георгиев