Снимка: marysrosaries.com В първата част разгледах причините, довели до падането на евреите под вавилонско робство. Бог беше завел народа Си в добра земя, но вместо благодарност, получи всевъзможни оскърбления. Той предупреди евреите, че злите им дела ще им донесат подобни плодове и понеже те не се върнаха от лошите си пътища, резултатите не закъсняха: Божият народ отиде в плен на вавилонския цар Навуходоносор. Какво се случи във Вавилон? Най-съществените моменти за адвентистите, а и за много вярващи от други деноминации си остават сънят на царя и виденията на Даниил. Трета глава обаче се разглежда повече в исторически план и начин да се представи грижата на Бог за тези, които са Му верни, отколкото да се свързва с възможно повторение в края на времето. Библията ни казва:
1 Коринтяни 10:6. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8. Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9. Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.
10. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
А в Еклесиаст пише:
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
Като имаме това предвид е правилно да разгледаме Даниил 3 гл. не само като събитие от миналото, но като история, чието повторение, смятам, ще засегне целия свят. До този момент цялото човечество не изпита на гърба си подобно преживяване. Следователно то трябва да се очаква в края на времето. Както казах в уводната част, всичко в Даниил 3 гл. това, което предстои е толкова детайлно представено, че човек може само да се възхищава на начина, по който Бог предупреждава Своите деца, за да се подготвят за предстоящата криза.
И така, да навлезем в трета глава на Даниил.
Години след като Бог представи на Навуходоносор развитието на света, царят реши, че виждането му е по-добро от Божието и няма да допусне някой да свали империята му от власт. За да демонстрира възгледа си, той реши да направи демонстрация, за да не остане някой в неведение как трябва от негова гледна точка да се развие историята. Затова:
Даниил 3:1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
Според тълкувание името на царя означаваше:
"Боже Набу, запази първородния ми син" (https://en.wikipedia.org/wiki/Nebuchadnezzar_II)
Звучи доста познато, нали? Ако се отнасяше за някой цар на Израил, можех да предположа, че символизира бъдещия Месия. Но царят на Вавилон (“врата на боговете“ според вавилонците и „объркване“ според евреите“) нямаше как да сочи към Господ Исус Христос. Елън Уайт пише, че когато Бог нареди на ангелите да се покланят на Сина Му, Сатана поиска същото и за себе си, претендирайки за мястото на Христос. От онова време и до днес (а така ще бъде и до последния миг на бунтовника) дяволът правеше всичко възможно да подмени истинския Божи Син с фалшив. Така се случи и преди 2000 години, когато под влиянието на Сатана евреите поискаха да бъде освободен Варава (чието име означаваше “син на баща си“), а истинският Божи Син да бъде предаден на разпятие. Така се случва и в наши дни: вместо да бъде призната синовността на Исус, на Него се приписва театрална роля на син, която Той изиграва в земния Си живот.
Какво знаем за Навуходоносор? Клинописните източници рисуват картина на пълна зависимост на Навуходоносор от жреческите корпорации.
(https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%80_II)
Следователно, това, което вършеше Навуходоносор, беше под намеренията и надзора на религиозните лидери на неговото време. Той вършеше това, което те желаеха. Дали това, което се случваше по негово време, има аналог в бъдещето, посочено в Откровение? Ще видим това малко по-нататък.
И така, цар Навуходоносор направи златен образ. Този образ явно беше под диктовката на религиозните лидери и символизираше тяхната вяра. Това е ясно посочено в Съветската енциклопедия. Всъщност той направи един бог. Библията ни казва, че само една личност претендираше за Божието място. Тази личност беше вторият след Христос – най-съвършеният ангел. За него се казва:
Езекил 28:12, 13. Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
И така, този бог, направен от Навуходоносор, беше златен и символизираше падналия херувим, пожелал по същия начин да получи поклонение като самия Създател. Размерите на този образ показваха нещо странно. За образа се казва, че беше 60 лакти висок и 6 лакти широк. Но ние живеем в триизмерен свят и няма как да се направи образ без третата мярка – дължината. Оттук е логично да заключим, че щом липсва мярката за дължина, то трябва да е равна на ширината. Излиза, че този бог беше висок 60 лакти, а ширината и дължината бяха по 6 лакти. Трите числа, поставени едно до друго, дават 60х6х6, което доста напомня на числото 666. Защо едната мярка, т..е. височината, е 60, а не 6? Вероятно Навуходоносор искаше да покаже, че неговият бог е десет пъти по-голям от всеки друг бог. Когато разглеждаме този образ, може би ще изглежда странно той да бъде толкова дълъг и толкова широк, но има изображение, на което този образ е показан в седящо положение, и там наистина широчината и дължината на статуята са равни.
Когато царят направи този образ, той го постави на полето Дура във вавилонската област.
Библейски речник на Смит: „Дура: (окръжност); равнината, където Навуходоносор поставил златния образ. Даниил 3:1 понякога е идентифициран с обширно място малко под Тикрит, на левия бряг на река Тигър, където името „Дур“ се намира все още. М. Оперт поставя равнината (или „долината“, както я нарича той) Дура на югоизток от Вавилон, в близост до могилата Доаир или Дуаир, където беше намерен пиедесталът на голяма статуя.“
В целия първи стих на Даниил 3 гл. обобщено се казва: „Царят Навуходоносор, под влиянието на религиозните лидери, направи един златен бог, символ на падналия херувим, който представяше неговата десетократно по-голяма мощ от тази на всемогъщия Бог и го издигна на едно поле със странното описание на кръг – не на друго място, а във Вавилонската област.“
Има ли аналог на тази статуя в бъдещето? Откровение 13 гл. ни казва, че той, вторият звяр (Съединените щати), „упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие“ (Откровение 13:12), и постави един фалшив образ „над кръга на земята“ (Исая 40:22) във Вавилонската област (днес Ватикана е символ на блудницата), подменяйки истинския Бог (с Триединството).
Какво се случи след това? Царят изпрати повиквателни да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите. Тези личности представляваха всички ръководни длъжности във вавилонското царство: князете, техните заместници, политическите лидери, съдебната власт, представителите на финансите, законодателната власт, кметовете и т.н. За какво ги събра? Да дойдат на посвещението, т.е. на признаването на бога, който беше направен от вавилонския цар (Даниил 3:2).
Трети стих ни казва, че призованите личности се събраха на посвещението на образа, поставен от царя (Даниил 3:3).
Какво се случва в момента? Макар да не сме в заключителния етап на издигането на този образ, това, което виждаме, говори, че той скоро ще бъде представен на хората за поклонение. Искането на Франциск целият свят да постигне мир, защото има само един Бог, ясно показва, че скоро всички лидери ще се съгласят с неговото желание и неслучайно неговата енциклика Laudato Si’ вече прие одобрението на близо двеста правителства. Ще кажете, че има разминаване между Даниил 3 гл., където Навуходоносор издига този бог, и представеното в Откровение, според което Съединените щати трябва да направят това. А до този момент нещо подобно не се вижда. Дори нещо повече: президентът на Съединените щати, Тръмп, заяви, че не е съгласен да се включи в Парижкото споразумение. Но думите му съвсем не бяха такива. Той искаше Парижкото споразумение да бъде представено по друг начин и явно това ще се случи в бъдеще. С други думи, стореното от Навуходоносор привикване на ръководните личности ще се случи за втори път в бъдещето, този път изпълнено от звяра с рога като агнешки.
Да видим какво пише по-нататък:
Даниил 3:4. Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици...
Нека обърнем внимание на два момента. Първо: призивът е отправен от някого. Второ: не се споменават изброените по-горе лидери, а заповедта се издава на племената, народите и езиците. Това означава, че не е единственият момент, при който е станало събирането. С други думи, най-напред са били избрани сатрапите, наместниците, областните управители и т.н., за да направят посвещението, след което те са заповядали на своите народи да изпълнят поставеното нареждане. В бъдеще всичко това ще се повтори, след като от правителствата, приели посвещението на този нов бог, направят посвещението и наредят на своите народи да го приемат.
Естествено, че в бъдеще глашатай няма да вика, но това може да бъде изпълнено било чрез решение на Организацията на обединените нации или чрез нареждане на евентуална нова световна организация за каквато например говореше бившият президент на Израел, Шимон Перес, предложил на Франциск да оглави второ, религиозно ООН.
Даниил 3:5. ...щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
Този стих е много интересен. Когато погледнем написаното в него, трудно можем да си представим, че някой ще свири и в този момент присъстващите ще изпълнят нареждането, което им е дадено. Но тук не се говори конкретно за това, че ще свирят тръби, нещо, което няма как да се случи в бъдещето, а се разбира, че само и единствено по даден сигнал всички ще трябва да се поклонят на този златен образ – образът, поставен от втория звяр. Може би е трудно да се разбере, но стихът има много дълбок смисъл. Той показва, че поклонението, което е извършено в древния Вавилон, съвсем не е било в някакъв неопределен момент и на когото му е дошло на ум е отишъл по желание да се поклони, когато е намерил за добре. Съдейки по това, което пише в 1 ст., че се отнася за издигането на един златен бог, носещ всички белези на падналия ангел и поставен на място, наименувано с разбирането за кръг (може да се приеме и като символ на слънцето) във Вавилон, може да се заключи, че поклонението е било единствено и само в първия седмичен ден, т.е. деня на слънцето. Същото може да се очаква и в бъдеще, когато новопоставеният образ на Триединството, зад който се крие падналият херувим, бъде издигнат и бъде издадена заповед най-напред до правителствата, а те от своя страна до народите си, в определения ден всички да се поклонят и да изпълнят нареждането на втория звяр.
Едновременно с това следва и предупреждение. Зад него можем да открием една страшна заплаха, която в миналото е накарала огромното мнозинство да преклони главата си пред този измислен бог и която в бъдеще ще се повтори като смъртен указ. В 6 ст. изрично се казва...
Даниил 3:6. ...а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
...че който не изпълни нареждането да се поклони на този златен образ ще бъде унищожен.
Второто изпълнение, лежащо в бъдещето и което можем да очакваме съвсем скоро, е записано в
Откровение 13:15: „И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.“
Каква беше реакцията на племената, когато им беше наредено в определения момент да изпълнят нареждането на Навуходоносор? Без да окажат каквато и да е съпротива, цялото множество (всички племена, народи и езици) изпълниха безпрекословно нареждането за поклонение. Дали същото ще бъде и във времето, стоящо пред нас?
Откровение 13:8. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.
Дали както ни казва Откровение 13:8 има надежда, че все пак ще остане някой, който да не преклони глава пред Ваал? Да видим какво ни казва пророк Даниил по-нататък:
Даниил 3:8, 9. Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!
Кои бяха тези халдейци? Те бяха високопоставени личности по времето на Навуходоносор. Но има нещо интересно. Те наклеветиха юдеите, но по-надолу ще видим, че само трима от тях, т.е. от юдеите, не изпълниха заповедта, докато на самото поле присъстваха и други, между които и Йоахин (4 Царе 24:12).
Какво се беше случило преди това? Най-напред Господ бе допуснал Юдея да бъде атакувана от различни езически племена, след което последва второ превземане на Ерусалим и неговите лидери, заедно с всичките придворни, бяха отведени в плен (4 Царе 24:2, 10-12). В настоящето на кого отговарят Юдея и Ерусалим? На Божия народ и неговото ръководство, Генералната конференция.
Но това не приключи само с пленяването на високопоставените от юдеите. Навуходоносор не се задоволи само с тяхното отвличане, но присвои всички богатства на царската къща и на Господния дом, а заедно с това пресели и целия Ерусалим.
4 Царе 24:13:14. И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал. И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята.
Какво имаше в царската къща и в Господния дом? Тези съкровища, които тогава притежаваха лидерите на Божия народ, днес отговарят на всички притежания на Адвентната църква и на нейните учения. Не само те, но и всички адвентисти ще бъдат откарани в плен, с изключение на „само по-сиромашката част от людете на земята“. И така, ако всичките тези хора бяха по времето на Навуходоносор в плен, те явно бяха и на полето Дура, но само единици от тях решиха, че каквото и да се случи няма да преклонят коляно пред издигнатия образ. Тези високопоставени халдейци, които наклеветиха непокорните, явно бяха станали нещо като приятели с високопоставените пленени юдеи. Възможно е тези халдейци да са били надзиратели, но по-вероятно е самите те да са получили донесение от съгласилите се да се поклонят. Нека видим какво ни казва Господ Исус Христос в
Матей 24:10: „И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.“
И така, след донесението, че някои не са се поклонили, клеветниците изискаха смъртното наказание на непокорните. Интересно е, че пред статуята само единици не се поклониха и те са единствено от Божия народ. Останалите, начело с цялото ръководство, паднаха пред образа и му отдадоха почит. Това ясно се разбира от думите на клеветниците, които казаха:
Даниил 3:12. Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
Тук се казва, че наклеветените бяха едно малцинство от целия Божий народ, което не се съгласи да изпълни наредбата и дори под заплахата за унищожение отказа да се поклони, за разлика от другите племена и огромната част от Божия народ, за които беше по-важно да запазят живота си, отколкото да останат верни и да защитят истинския Бог. Същата принуда ще видим и в бъдеще:
Откровение 13:16, 17. И принуждаваше всички - малки и големи, богати и бедни, свободни и роби - да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име.
И който не изпълни тази заплаха, го очаква да има участта на тримата верни Божии слуги от древността.
Откровение 13:15. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
Изпитанието на тримата юдеи обаче не приключи дотук. На тях им се даде още една възможност. Те обаче не се замислиха как да отговорят. Водени от Божия Дух, те изпълниха това, което столетия по-късно Господ щеше да каже:
Лука 21:14, 15. И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте; защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
На последната заплаха на Навуходоносор и предложената възможност да бъдат освободени, ако слушат и се поклонят на златния идол, те отговориха:
Даниил 3:16-18. Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.
Тогава вбесеният цар издаде смъртния указ. В 19 и 20 ст. на 3 гл. ясно е казано, че излязъл извън нерви от непокорството на тези твърди Божии служители царят нареди да се пристъпи към незабавна подготовка за екзекуция.
Даниил 3:19-21. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
За какво ни говорят пещта, нейното нагряване и начинът, по който бяха хвърлени тези трима верни Божии служители? Пещта, символ на страданието, беше нагорещена до максимална степен. Ако до този момент те бяха само заплашвани, гонени и насилвани да приемат поклонението, сега трябваше да изпитат и ужаса от евентуалната екзекуция. За тях нямаше време да разсъждават дали са верни или не. Те трябваше да са сторили това преди да бъдат заловени. Всичко, което беше тяхно, всеки грях, всяка нередност, всяко петно и всяка бръчка по тях, щяха да им попречат на спасението, но тяхната вярност трябваше да бъде изпитана. Заповедта обаче беше безкомпромисна. Тя беше тъй настойчива, че резултатът трябваше да се види от целия присъстващ свят. Какво щеше да се случи и дали тези служители бяха верни?
Даниил 3:22. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
Тези, които бяха изпратени да изпълнят присъдата, умряха при опита да я изпълнят, а тримата приятели, все още държани от обстоятелствата на този свят и притискани от слугите на Сатана, бяха изпитани до край. Дали обаче това, което се случваше с тях, щеше да бъде краят им? Не. Божият Син беше обещал:
Матей 24:13. Но който устои до край, той ще бъде спасен.
Но какво се случи с Навуходоносор, който беше символ на бъдещия втори звяр? Той видя това, което ще видят и гонителите на верните Божии деца в последния ден
Даниил 3:25. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию.
Господ чрез пророка беше заявил:
Исая 43:2. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали.
Дали с това завърши историята на верните Божии деца? Не. Последните думи на Навуходоносор бяха символ на предстоящия след хиляда години Страшен съд.
Даниил 3:29. Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
Дали Навуходоносор говореше още за друг бог? Не. Бог чрез него показа, че няма друг освен Него и който не Го почита, който не Го познава, който не желае да служи на истинския Бог, бъдещето му е трагично. Той ще изгуби вечността си и от къщата му няма да остане и следа. А тези, които бяха верни, които устояха, те ще бъдат превъзвишени и ще царуват във вечността.
Даниил 3:30. Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.
Чрез последното решение на Навуходонсор Бог показа, че един ден за своята вярност те ще бъдат възнаградени не само с вечен живот, но ще имат изключителната привилегия да бъдат в Божието присъствие
Откровение 22:1-4. След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.
Както може да се види, спасените ще гледат лицето на Бога и на Христос. За тях се казва, че са Божиите слуги – те са признали Отец и Неговия Син и са били верни и истинни дори в пещта на страданието и дори пред смъртната заплаха не са отстъпили от истината. За тях не съществува друг бог освен единствения истински Бог и Неговия Син и в тях не се намери лъжа.
Откровение 14:4, 5. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
http://www.marysrosaries.com/collaboration/images/7/76/People_Forced_to_Worship_Idol_by_King_Nebuchadnezzar_001.jpg
Снимка: marysrosaries.com
7. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8. Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9. Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.
10. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
А в Еклесиаст пише:
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
Като имаме това предвид е правилно да разгледаме Даниил 3 гл. не само като събитие от миналото, но като история, чието повторение, смятам, ще засегне целия свят. До този момент цялото човечество не изпита на гърба си подобно преживяване. Следователно то трябва да се очаква в края на времето. Както казах в уводната част, всичко в Даниил 3 гл. това, което предстои е толкова детайлно представено, че човек може само да се възхищава на начина, по който Бог предупреждава Своите деца, за да се подготвят за предстоящата криза.
И така, да навлезем в трета глава на Даниил.
Години след като Бог представи на Навуходоносор развитието на света, царят реши, че виждането му е по-добро от Божието и няма да допусне някой да свали империята му от власт. За да демонстрира възгледа си, той реши да направи демонстрация, за да не остане някой в неведение как трябва от негова гледна точка да се развие историята. Затова:
Даниил 3:1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
Според тълкувание името на царя означаваше:
"Боже Набу, запази първородния ми син" (https://en.wikipedia.org/wiki/Nebuchadnezzar_II)
Звучи доста познато, нали? Ако се отнасяше за някой цар на Израил, можех да предположа, че символизира бъдещия Месия. Но царят на Вавилон (“врата на боговете“ според вавилонците и „объркване“ според евреите“) нямаше как да сочи към Господ Исус Христос. Елън Уайт пише, че когато Бог нареди на ангелите да се покланят на Сина Му, Сатана поиска същото и за себе си, претендирайки за мястото на Христос. От онова време и до днес (а така ще бъде и до последния миг на бунтовника) дяволът правеше всичко възможно да подмени истинския Божи Син с фалшив. Така се случи и преди 2000 години, когато под влиянието на Сатана евреите поискаха да бъде освободен Варава (чието име означаваше “син на баща си“), а истинският Божи Син да бъде предаден на разпятие. Така се случва и в наши дни: вместо да бъде призната синовността на Исус, на Него се приписва театрална роля на син, която Той изиграва в земния Си живот.
Какво знаем за Навуходоносор? Клинописните източници рисуват картина на пълна зависимост на Навуходоносор от жреческите корпорации.
(https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%80_II)
Следователно, това, което вършеше Навуходоносор, беше под намеренията и надзора на религиозните лидери на неговото време. Той вършеше това, което те желаеха. Дали това, което се случваше по негово време, има аналог в бъдещето, посочено в Откровение? Ще видим това малко по-нататък.
И така, цар Навуходоносор направи златен образ. Този образ явно беше под диктовката на религиозните лидери и символизираше тяхната вяра. Това е ясно посочено в Съветската енциклопедия. Всъщност той направи един бог. Библията ни казва, че само една личност претендираше за Божието място. Тази личност беше вторият след Христос – най-съвършеният ангел. За него се казва:
Езекил 28:12, 13. Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
И така, този бог, направен от Навуходоносор, беше златен и символизираше падналия херувим, пожелал по същия начин да получи поклонение като самия Създател. Размерите на този образ показваха нещо странно. За образа се казва, че беше 60 лакти висок и 6 лакти широк. Но ние живеем в триизмерен свят и няма как да се направи образ без третата мярка – дължината. Оттук е логично да заключим, че щом липсва мярката за дължина, то трябва да е равна на ширината. Излиза, че този бог беше висок 60 лакти, а ширината и дължината бяха по 6 лакти. Трите числа, поставени едно до друго, дават 60х6х6, което доста напомня на числото 666. Защо едната мярка, т..е. височината, е 60, а не 6? Вероятно Навуходоносор искаше да покаже, че неговият бог е десет пъти по-голям от всеки друг бог. Когато разглеждаме този образ, може би ще изглежда странно той да бъде толкова дълъг и толкова широк, но има изображение, на което този образ е показан в седящо положение, и там наистина широчината и дължината на статуята са равни.
Когато царят направи този образ, той го постави на полето Дура във вавилонската област.
Библейски речник на Смит: „Дура: (окръжност); равнината, където Навуходоносор поставил златния образ. Даниил 3:1 понякога е идентифициран с обширно място малко под Тикрит, на левия бряг на река Тигър, където името „Дур“ се намира все още. М. Оперт поставя равнината (или „долината“, както я нарича той) Дура на югоизток от Вавилон, в близост до могилата Доаир или Дуаир, където беше намерен пиедесталът на голяма статуя.“
В целия първи стих на Даниил 3 гл. обобщено се казва: „Царят Навуходоносор, под влиянието на религиозните лидери, направи един златен бог, символ на падналия херувим, който представяше неговата десетократно по-голяма мощ от тази на всемогъщия Бог и го издигна на едно поле със странното описание на кръг – не на друго място, а във Вавилонската област.“
Има ли аналог на тази статуя в бъдещето? Откровение 13 гл. ни казва, че той, вторият звяр (Съединените щати), „упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие“ (Откровение 13:12), и постави един фалшив образ „над кръга на земята“ (Исая 40:22) във Вавилонската област (днес Ватикана е символ на блудницата), подменяйки истинския Бог (с Триединството).
Какво се случи след това? Царят изпрати повиквателни да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите. Тези личности представляваха всички ръководни длъжности във вавилонското царство: князете, техните заместници, политическите лидери, съдебната власт, представителите на финансите, законодателната власт, кметовете и т.н. За какво ги събра? Да дойдат на посвещението, т.е. на признаването на бога, който беше направен от вавилонския цар (Даниил 3:2).
Трети стих ни казва, че призованите личности се събраха на посвещението на образа, поставен от царя (Даниил 3:3).
Какво се случва в момента? Макар да не сме в заключителния етап на издигането на този образ, това, което виждаме, говори, че той скоро ще бъде представен на хората за поклонение. Искането на Франциск целият свят да постигне мир, защото има само един Бог, ясно показва, че скоро всички лидери ще се съгласят с неговото желание и неслучайно неговата енциклика Laudato Si’ вече прие одобрението на близо двеста правителства. Ще кажете, че има разминаване между Даниил 3 гл., където Навуходоносор издига този бог, и представеното в Откровение, според което Съединените щати трябва да направят това. А до този момент нещо подобно не се вижда. Дори нещо повече: президентът на Съединените щати, Тръмп, заяви, че не е съгласен да се включи в Парижкото споразумение. Но думите му съвсем не бяха такива. Той искаше Парижкото споразумение да бъде представено по друг начин и явно това ще се случи в бъдеще. С други думи, стореното от Навуходоносор привикване на ръководните личности ще се случи за втори път в бъдещето, този път изпълнено от звяра с рога като агнешки.
Да видим какво пише по-нататък:
Даниил 3:4. Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици...
Нека обърнем внимание на два момента. Първо: призивът е отправен от някого. Второ: не се споменават изброените по-горе лидери, а заповедта се издава на племената, народите и езиците. Това означава, че не е единственият момент, при който е станало събирането. С други думи, най-напред са били избрани сатрапите, наместниците, областните управители и т.н., за да направят посвещението, след което те са заповядали на своите народи да изпълнят поставеното нареждане. В бъдеще всичко това ще се повтори, след като от правителствата, приели посвещението на този нов бог, направят посвещението и наредят на своите народи да го приемат.
Естествено, че в бъдеще глашатай няма да вика, но това може да бъде изпълнено било чрез решение на Организацията на обединените нации или чрез нареждане на евентуална нова световна организация за каквато например говореше бившият президент на Израел, Шимон Перес, предложил на Франциск да оглави второ, религиозно ООН.
Даниил 3:5. ...щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
Този стих е много интересен. Когато погледнем написаното в него, трудно можем да си представим, че някой ще свири и в този момент присъстващите ще изпълнят нареждането, което им е дадено. Но тук не се говори конкретно за това, че ще свирят тръби, нещо, което няма как да се случи в бъдещето, а се разбира, че само и единствено по даден сигнал всички ще трябва да се поклонят на този златен образ – образът, поставен от втория звяр. Може би е трудно да се разбере, но стихът има много дълбок смисъл. Той показва, че поклонението, което е извършено в древния Вавилон, съвсем не е било в някакъв неопределен момент и на когото му е дошло на ум е отишъл по желание да се поклони, когато е намерил за добре. Съдейки по това, което пише в 1 ст., че се отнася за издигането на един златен бог, носещ всички белези на падналия ангел и поставен на място, наименувано с разбирането за кръг (може да се приеме и като символ на слънцето) във Вавилон, може да се заключи, че поклонението е било единствено и само в първия седмичен ден, т.е. деня на слънцето. Същото може да се очаква и в бъдеще, когато новопоставеният образ на Триединството, зад който се крие падналият херувим, бъде издигнат и бъде издадена заповед най-напред до правителствата, а те от своя страна до народите си, в определения ден всички да се поклонят и да изпълнят нареждането на втория звяр.
Едновременно с това следва и предупреждение. Зад него можем да открием една страшна заплаха, която в миналото е накарала огромното мнозинство да преклони главата си пред този измислен бог и която в бъдеще ще се повтори като смъртен указ. В 6 ст. изрично се казва...
Даниил 3:6. ...а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
...че който не изпълни нареждането да се поклони на този златен образ ще бъде унищожен.
Второто изпълнение, лежащо в бъдещето и което можем да очакваме съвсем скоро, е записано в
Откровение 13:15: „И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.“
Каква беше реакцията на племената, когато им беше наредено в определения момент да изпълнят нареждането на Навуходоносор? Без да окажат каквато и да е съпротива, цялото множество (всички племена, народи и езици) изпълниха безпрекословно нареждането за поклонение. Дали същото ще бъде и във времето, стоящо пред нас?
Откровение 13:8. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.
Дали както ни казва Откровение 13:8 има надежда, че все пак ще остане някой, който да не преклони глава пред Ваал? Да видим какво ни казва пророк Даниил по-нататък:
Даниил 3:8, 9. Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!
Кои бяха тези халдейци? Те бяха високопоставени личности по времето на Навуходоносор. Но има нещо интересно. Те наклеветиха юдеите, но по-надолу ще видим, че само трима от тях, т.е. от юдеите, не изпълниха заповедта, докато на самото поле присъстваха и други, между които и Йоахин (4 Царе 24:12).
Какво се беше случило преди това? Най-напред Господ бе допуснал Юдея да бъде атакувана от различни езически племена, след което последва второ превземане на Ерусалим и неговите лидери, заедно с всичките придворни, бяха отведени в плен (4 Царе 24:2, 10-12). В настоящето на кого отговарят Юдея и Ерусалим? На Божия народ и неговото ръководство, Генералната конференция.
Но това не приключи само с пленяването на високопоставените от юдеите. Навуходоносор не се задоволи само с тяхното отвличане, но присвои всички богатства на царската къща и на Господния дом, а заедно с това пресели и целия Ерусалим.
4 Царе 24:13:14. И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал. И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята.
Какво имаше в царската къща и в Господния дом? Тези съкровища, които тогава притежаваха лидерите на Божия народ, днес отговарят на всички притежания на Адвентната църква и на нейните учения. Не само те, но и всички адвентисти ще бъдат откарани в плен, с изключение на „само по-сиромашката част от людете на земята“. И така, ако всичките тези хора бяха по времето на Навуходоносор в плен, те явно бяха и на полето Дура, но само единици от тях решиха, че каквото и да се случи няма да преклонят коляно пред издигнатия образ. Тези високопоставени халдейци, които наклеветиха непокорните, явно бяха станали нещо като приятели с високопоставените пленени юдеи. Възможно е тези халдейци да са били надзиратели, но по-вероятно е самите те да са получили донесение от съгласилите се да се поклонят. Нека видим какво ни казва Господ Исус Христос в
Матей 24:10: „И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.“
И така, след донесението, че някои не са се поклонили, клеветниците изискаха смъртното наказание на непокорните. Интересно е, че пред статуята само единици не се поклониха и те са единствено от Божия народ. Останалите, начело с цялото ръководство, паднаха пред образа и му отдадоха почит. Това ясно се разбира от думите на клеветниците, които казаха:
Даниил 3:12. Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
Тук се казва, че наклеветените бяха едно малцинство от целия Божий народ, което не се съгласи да изпълни наредбата и дори под заплахата за унищожение отказа да се поклони, за разлика от другите племена и огромната част от Божия народ, за които беше по-важно да запазят живота си, отколкото да останат верни и да защитят истинския Бог. Същата принуда ще видим и в бъдеще:
Откровение 13:16, 17. И принуждаваше всички - малки и големи, богати и бедни, свободни и роби - да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име.
И който не изпълни тази заплаха, го очаква да има участта на тримата верни Божии слуги от древността.
Откровение 13:15. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
Изпитанието на тримата юдеи обаче не приключи дотук. На тях им се даде още една възможност. Те обаче не се замислиха как да отговорят. Водени от Божия Дух, те изпълниха това, което столетия по-късно Господ щеше да каже:
Лука 21:14, 15. И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте; защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
На последната заплаха на Навуходоносор и предложената възможност да бъдат освободени, ако слушат и се поклонят на златния идол, те отговориха:
Даниил 3:16-18. Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.
Тогава вбесеният цар издаде смъртния указ. В 19 и 20 ст. на 3 гл. ясно е казано, че излязъл извън нерви от непокорството на тези твърди Божии служители царят нареди да се пристъпи към незабавна подготовка за екзекуция.
Даниил 3:19-21. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
За какво ни говорят пещта, нейното нагряване и начинът, по който бяха хвърлени тези трима верни Божии служители? Пещта, символ на страданието, беше нагорещена до максимална степен. Ако до този момент те бяха само заплашвани, гонени и насилвани да приемат поклонението, сега трябваше да изпитат и ужаса от евентуалната екзекуция. За тях нямаше време да разсъждават дали са верни или не. Те трябваше да са сторили това преди да бъдат заловени. Всичко, което беше тяхно, всеки грях, всяка нередност, всяко петно и всяка бръчка по тях, щяха да им попречат на спасението, но тяхната вярност трябваше да бъде изпитана. Заповедта обаче беше безкомпромисна. Тя беше тъй настойчива, че резултатът трябваше да се види от целия присъстващ свят. Какво щеше да се случи и дали тези служители бяха верни?
Даниил 3:22. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
Тези, които бяха изпратени да изпълнят присъдата, умряха при опита да я изпълнят, а тримата приятели, все още държани от обстоятелствата на този свят и притискани от слугите на Сатана, бяха изпитани до край. Дали обаче това, което се случваше с тях, щеше да бъде краят им? Не. Божият Син беше обещал:
Матей 24:13. Но който устои до край, той ще бъде спасен.
Но какво се случи с Навуходоносор, който беше символ на бъдещия втори звяр? Той видя това, което ще видят и гонителите на верните Божии деца в последния ден
Даниил 3:25. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию.
Господ чрез пророка беше заявил:
Исая 43:2. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали.
Дали с това завърши историята на верните Божии деца? Не. Последните думи на Навуходоносор бяха символ на предстоящия след хиляда години Страшен съд.
Даниил 3:29. Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
Дали Навуходоносор говореше още за друг бог? Не. Бог чрез него показа, че няма друг освен Него и който не Го почита, който не Го познава, който не желае да служи на истинския Бог, бъдещето му е трагично. Той ще изгуби вечността си и от къщата му няма да остане и следа. А тези, които бяха верни, които устояха, те ще бъдат превъзвишени и ще царуват във вечността.
Даниил 3:30. Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.
Чрез последното решение на Навуходонсор Бог показа, че един ден за своята вярност те ще бъдат възнаградени не само с вечен живот, но ще имат изключителната привилегия да бъдат в Божието присъствие
Откровение 22:1-4. След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.
Както може да се види, спасените ще гледат лицето на Бога и на Христос. За тях се казва, че са Божиите слуги – те са признали Отец и Неговия Син и са били верни и истинни дори в пещта на страданието и дори пред смъртната заплаха не са отстъпили от истината. За тях не съществува друг бог освен единствения истински Бог и Неговия Син и в тях не се намери лъжа.
Откровение 14:4, 5. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
http://www.marysrosaries.com/collaboration/images/7/76/People_Forced_to_Worship_Idol_by_King_Nebuchadnezzar_001.jpg
Снимка: marysrosaries.com
RSS Feed
