
“Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички, повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица” (“Събития на последните дни”, стр. 131, пар. 1)
“Налагането на неделята на част от протестантските църкви е налагане на поклонение към папството…” (СПД, стр. 131, пар. 2).
“Със самия акт на налагане на религиозна отговорност от светска власт, църквите ще формират сами образ на звяра; от това следва, че налагането на спазване на неделята в Съединените щати ще бъде налагане на поклонение пред звяра и неговия образ - “Великата борба” (1911), стр. 445, 448, 449” (СПД, стр. 131, пар. 3).
Рим ще възвърне своето изгубено върховенство
“С приближаването към последната криза, жизнено важно е съгласието и единството между Господните оръдия. Светът е изпълнен от буря и война, и разногласия. И все пак хората ще се обединят под един водач – папската власт – да се противопоставят на Бога в лицето на Неговите свидетели. Този съюз ще бъде утвърден чрез великото отстъпление - “Свидетелства към църквата”, том 7, стр. 182” (СПД, стр. 131, пар. 5).
“Закони, налагащи спазването на неделя като събота, ще докарат национално вероотстъпничество от принципите на републиканството, върху които е основано правителството. Религията на папството ще бъде приета от управниците и Божият закон ще бъде направен невалиден - Ръкописи (1906), том 7, стр. 192” (СПД, стр. 132, пар. 1).
“Ден на голяма интелектуална тъмнина се е оказал благоприятстващ за успеха на папството. И все пак ще бъде демонстрирано, че ден на голяма интелектуална светлина е равностойно благоприятстващ за неговия успех - “Духът на пророчеството” (1884), том 4, стр. 390” (СПД, стр. 132, пар. 2).
“Чрез развиващите се сега в Съединените щати движения, с които се цели държавата да подкрепи институциите и обичаите на църквата, протестантите вървят по стъпките на папистите. Дори нещо повече - те отварят за папството вратата – протестантска Америка да спечели загубеното в Стария свят върховенство - “Великата борба” (1911), стр. 573” (СПД, стр. 132, пар. 3).
Национален неделен закон означава национално отстъпление
“За да си осигурят популярност и покровителство, законотворците ще се поддадат на искането за неделен закон… Чрез указ, налагащ папското нареждане в нарушение на Божия закон, нацията ни напълно ще се откъсне от правдата…” (СПД, стр. 132, пар. 4).
“Както приближаването на римските войски беше знак за учениците за предстоящото разрушение на Ерусалим, така и това вероотстъпничество ще е знак за нас, че са достигнати границите на Божието търпение - “Свидетелства към църквата” (1885), том 5, стр. 451” ” (СПД, стр. 133, пар. 1).
“Трябва да заемем твърда позиция, че няма да почитаме първия ден от седмицата като събота, понеже тя не е денят, който беше благословен и осветен от Йехова, и с почитането на неделята бихме поставили себе си на страната на големия измамник” (СПД, стр. 133, пар. 2).
“Когато Божият закон бъде направен невалиден и вероотстъпничеството се превърне в национален грях, Господ ще заработи в помощ на Своя народ - “Избрани вести”, том 3, стр. 388” (СПД, стр. 133, пар. 3).
“Народът на Съединените щати е бил привилегирован народ, но когато ограничи религиозната свобода, предаде протестантизма и окаже подкрепа към папството, мярката на вината ще бъде пълна и “национално вероотстъпничество” ще бъде регистрирано в небесните книги - “Ривю енд хералд”, 2 май 1893 г.” (СПД, стр. 133, пар. 4).
Националното отстъпление ще бъде последвано от национална разруха
“Когато нашата страна чрез своите законодателни съвети наложи закони, впримчващи съвестта на хората по отношение на техните религиозни права, налагайки съблюдаване на неделята и потискайки със сила тези, които спазват седмия ден [Шабат/събота], Божият закон... ще бъде практически анулиран в нашата страна и национално вероотстъпничество ще бъде последвано от национална разруха - “Адвентен библейски коментар” (1888), том 7, стр. 977” (СПД, стр. 133, пар. 5).
“Именно по времето на национално вероотстъпничество, действащи по политиката на Сатана, управниците на страната ще се строят на страната на човека на греха. Именно тогава мярката на вината ще бъде пълна. Националното вероостъпничество е сигналът за национална разруха - “Избрани вести”, том 2, стр. 273” (СПД, стр. 134, пар. 1).
“Римокатолически принципи ще бъдат поети под грижата и защитата на държавата. Това национално вероотстъпничество бързо ще бъде последвано от национална разруха - “Ривю енд хералд”, 15 юни, 1897 г.” (СПД, стр. 134, пар. 2).
“Когато протестантските църкви се обединят със светската власт, за да подкрепят една фалшива религия, поради противопоставянето на която техните предшественици понесоха най-жестоко преследване, папската събота ще бъде наложена чрез обединеното правомощие на църква и държава. Ще има национално вероотстъпничество, чийто единствен край ще бъде национална разруха - “Евангелизъм” (1899), стр. 235” (СПД, стр. 134, пар. 3).
“Когато държавата използва властта си, за да наложи исканията и да поддържа нарежданията на църквата, протестантска Америка ще е изградила образ на папството и ще има национално вероотстъпничество, което ще завърши само с национална разруха “Адвентен библейски коментар” (1910), том 7, стр. 976” (СПД, стр. 134, пар. 4).
Източник: AM Redeemed.