„И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток“ (Езекиил 8:16).
„Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми...“ (Езекиил 8:17).
„За християнството празникът Рождество е придобил категоричен облик в четвърти век, когато заместил римския празник на Sol Invictus, непобедимото слънце.“ [5]
църкви на адвентистите от седмия ден

„В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба“ (Йоан 20:1).
Възкресението на Исус се състояло много преди изгрев слънце. Онова, което правят християните днес, не е библейско. Исус възкръснал много преди да изгрее слънцето. Всъщност когато Мария Магдалена дошла при гроба на Христос, Библията казва, че още било „тъмно“. А Исус Го нямало там.
Истинските причини, поради които католиците и протестантите днес отбелязват тези езически служения по изгрев слънце като казват, че Исус възкръснал, когато изгряло слънцето, е че те вече са приели езическите обичаи по поклонение в деня на слънцето. Неделното поклонение произлиза от езичеството. Няма и намек в цялата Библия, който да ни казва да се покланяме в деня на Мардук, Ваал, Хелиос или Непобедимото Слънце.

„За привличане вниманието на хората неделята бе обявена за празник в чест на Христовото възкресение. В неделя се провеждаха религиозни служби, но тя се възприемаше като ден за развлечение, докато съботата все още се почиташе свято“ („Великата борба“, стр. 52).
Как била променена съботата в неделя? Започнало се с усилие да се привлече вниманието към неделята. Как било постигнато това? Като се извършвало поклонение в неделя веднъж годишно, за да се отбележи Христовото възкресение. Точно това казват боговдъхновените писания. Няма ли страх от Бога, да не участваме в тази мерзост по привличане на вниманието към неделята? Ние днес, като адвентисти от седмия ден, повтаряме същата ужасна трагедия, която извършил древният Израил. Какво се случило с Израил поради нечестивите му мерзости? Знаете историята, Ерусалим бил разрушен и нацията била пленена.

Започнахме тази статия с изявление от 1991 г., в което църковните водачи били обезпокоени за бъдещето,. Те нарекли това „сериозна опасност“. През 1991 г. сме били предупредени, че се намираме в опасност „вярата“ ни да не бъде предадена на следващото поколение. Това се случва. Намираме се тук. Ако наистина изучавахме Библията си, щяхме да осъзнаем, че ни е заповядано възпоменаваме Христовата смърт чрез кръщение, а възкресението Му – като преживяваме от опит нов живот на свобода и чистота. Това се нарича „новорождение“.
„Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот“ (Римляни 6:4).
Ние почитаме Христовото възкресение, когато сме разпнати и когато Христос живее в нас, а не чрез почитане на слънцето, когато изгрява на изток. Почитаме Христовото възкресение като прилагаме в живота си Божието слово, а не човешки традиции. Почитаме Христовото възкресение, когато проповядваме Неговото благовестие на света, включително „Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откровение 14:12).
Заблудата винаги е опасна. Когато бъде оставена на мира, тя само се разраства и укрепва. Заблудата може да завладее цяло учреждение... не, цяла дивизия. Заблудата трябва да бъде посрещната, изобличена каквато е и отхвърлена, а не празнувана. Заблудата била опасна, когато Сатана я внесъл за първи път в небето, опасна е и когато се разпространява и търпи сред Божия народ днес. И ако някои от нашите църкви все още са твърдо решени да защитават заблуда и да я преподават или честват, тогава дали последният вярващ в нашата истинска, историческа вяра, ако обича, би изключил осветлението на излизане от тези църкви, намиращи се по пътя на духовното замиране?
Използвана литература:
[1] https://www.newworldencyclopedia.org/entry/Marduk
[2] https://www.newworldencyclopedia.org/entry/Baal
[3] https://www.britannica.com/topic/Helios-Greek-god
[4] https://mythology.net/roman/roman-gods/sol-invictus/
[5]http://www.vatican.va/content/benedict-xvi/en/audiences/2009/documents/hf_ben-xvi_aud_20091223.html
[6] https://exhibits.stanford.edu/nash/catalog/jc983tc6708
[7] http://up.picr.de/21395388tv.pdf
[8] https://www.indianeagle.com/travelbeats/chhath-puja-worshipping-the-sun-god/
[9]https://www.templetravel.info/2013/05/sunsurya-temple-in-borsad-gujarat.html
Коментар на Последните дни
Ще добавя само няколко думи. Сега със сигурност ще има поредните упреци, че се изнасят вътрешни работи на открито. Но тук не става дума за това дали някой адвентист е дошъл на богослужение десет минути след началото на службата; нито за това дали сестра Х е влязла с бална рокля в молитвения дом. Въпросът е: Каква е причината една след друга адвентните църкви да вършат неугодни неща, при това такива, които се наричат в Стария завет с думата "мерзост"? Няма друго обяснение, освен едно: замяната на единствения истинен Всемогъщ Отец и Неговия единороден Син с католическия бог! Сега дори всички адвентисти изведнъж да решат да станат консервативни, промяната ще бъде само козметична. Докато църквата не се върне към вярата на пионерите и не почне да почита Бога на Библията и Неговия Син, а не трима артисти, всичко ще става от лошо по-лошо, докато накрая не само на думи, но и буквално и лидери, и миряни заявят: "Ние нямаме друг цар, освен папата..."
Николай Георгиев