Secrets unsealed, Сн. dev.fresnoneon.com Автор: п-р Стивън Бор
Източник: Secrets Unsealed
На 15-ти октомври 1978 год. старейшина Робърт Пиърсън, президент на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, отправи последното си обръщение към годишния съвет на Генералната конференция.
Годишният съвет е срещата в края на годината, когато представители от Църквата на адвентистите от седмия ден се събират, за да вършат делата на църквата. В пламенното си обръщение той предупреди за някои обезпокоителни тенденции, които виждаше да просмукват в Църквата на адвентистите от седмия ден по онова време
Семената на тези тенденции могат да бъдат проследени до края на 1950-те, когато лидерите на пасторската асоциация към Генералната конференция се срещнаха с евангелския апологет Уолтър Мартин и му предоставиха избирателен материал за проучването му на адвентистите от седмия ден. В дните на старейшината Пиърсън семената, посадени в края на 1950-те години се бяха превърнали в растения – растения, които в наши дни са станали плодни дървета.
Докато човек чете обръщението на старейшината Пиърсън, той не може да не бъде удивен от задълбоченото разбиране, което той е имал за кризата, през която Църквата на адвентистите от седмия ден е преминавала по онова време. Не е нужно да казвам, че думите му са се изпълнили. Ако бихте желали да узнаете повече за това, което се случва в Църквата на адвентистите от седмия ден, ви препоръчвам да прочетете книгата „Тук стоим”, достъпна в местната ви адвентна книжарница.
Докато четете това обръщение, възлюбени адвентисти от седмия ден, ще издигнете ли специалните вест, мисия, надежда и стил на живот на нашата възлюбена църква, дори и небесата да се сринат? Моля се на Бог да направите това.
Ревностен апел от пенсиониращия се президент на Генералната конференция, предоставен пред годишния съвет на 15-ти октомври 1978 год.:
„Това ще бъде последният път, в който в настоящата си роля ще застана пред световните лидери на своята църква, на вашата църква, на нашата църква, и имам да ви оставя няколко думи. Вземам мислите си от нещо, което са написали старейшината Ралф Нийл и съпругата му, описвайки как типично една секта се развива в църква. Те казват, че една секта често е започната от харизматичен лидер с огромен тласък и отдаденост и която се издига като протест срещу светското и формализма в църквата. Обикновено тя е приемана от бедните. Богатите биха изгубили твърде много, ако се присъединят към нея, след като тя е непопулярна, презряна и преследвана от обществото като цяло. Тя има определени вярвания, поддържани твърдо от разпалени членове. Всеки член взема лично решение да се присъедини към нея и знае в какво вярва. Има малко организация или имущество и има малко сгради. Групата има строги стандарти и контроли върху поведението. Проповедниците, често без образование, се издигат чрез вътрешен импулс. Загрижеността за обществените отношения е малка.
И тогава тя се пренася върху второто поколение. С растежа идва необходимост от организация и сгради. Като резултат от индустрията и пестеливост, членовете добиват просперитет. С увеличаването на просперитета преследването започва да спада. Децата, родени в движението, не е нужно да вземат лично решение да се присъединят към нея. Не е необходимо да знаят в какво вярват. Не се нуждаят да изковават собствени позиции. Тези [позиции] са изработени за тях. Проповедници се издигат по-скоро чрез избор и чираклък към по-възрастни работници, отколкото чрез пряк вътрешен импулс.
В третото поколение се развива организация и се основават институции. Вижда се необходимостта от училища, които да предават бащината вяра. Основават се колежи. Членовете трябва да бъдат увещавани, за да се придържат към стандартите, докато в същото време стандартите на членството се снижават. Групата се отпуска относно отлъчването на непрактикуващи членове. Мисионската пламенност се охлажда. Има повече загриженост за обществените отношения. Лидерите изучават методи за пропагандиране на вярата, като понякога употребяват външни награди като мотивация за служба на членовете. Младежите си задават въпроса защо са различни от другите и да се сродяват с онези, които не са от тяхната вяра.
В четвъртото поколение има много механизми; броят на администраторите се повишава, докато броят на работниците сред миряните става пропорционално по-малък. Провеждат се всеобщи църковни съвети за дефиниране на доктрините. Основават се повече училища, университети и семинарии. Те отиват при света за акредитация и са склонни да стават секуларизирани. Няма повторно изследване на позициите и модернизиране на методите. Внимание се отдава на съвременната култура, с интерес към изкуствата: музика, архитектура, литература. Движението се стреми да стане „релевантно” към съвременното общество чрез включване в популярни каузи. Службите стават формални. Групата се радва на пълно приемане от света. Сектата е станала църква!
Братя и сестри, това никога не трябва да се случва на Църквата на адвентистите от седмия ден! Това няма да се случи на Църквата на адвентистите от седмия ден. Това не е просто още една църква – това е Божията църква!
Но вие сте мъже и жени, стоящи в това светилище тази сутрин, на които Бог разчита, за да гарантират, че това няма да се случи.
Братя и сестри, вече има едва доловими сили, започващи да се раздвижват. За съжаление, има и такива в църквата, които омаловажават вдъхновението на Библията, които гледат с насмешка на първите единадесет глави от Битие, които оспорват кратката хронология на Земята от страна на Духа на пророчеството и които потайно и не толкова потайно нападат Духа на пророчеството. Има някои, които посочват към реформаторите и съвременните теолози като източник и норма за доктрините на адвентистите от седмия ден. Има такива, за които се твърди, че са уморени от баналните фрази на адвентизма. Има такива, които желаят да забравят стандартите на църквата, която обичаме. Има такива, които ламтят за и биха се опитали да спечелят благосклонността на евангелистите; такива, които биха хвърлили мантията на един особен народ; и такива, които биха поели по пътя на светския, материалистичен свят.
Събратя лидери, възлюбени братя и сестри - не позволявайте това да се случи! Апелирам към вас толкова ревностно, колкото знам как да направя – не позволявайте това да се случи! Апелирам към университета Андрюс, към семинарията, към университета Лома Линда – не позволявайте това да се случи! Ние не сме англикани от седмия ден, нито лутерани от седмия ден – ние сме адвентисти от седмия ден! Това е последната църква на Бог с последната Божия вест.
Вие сте мъже и жени, лидерите, на които Бог разчита, за да поддържат Църквата на адвентистите от седмия ден, Божията църква на остатъка, църквата, която Бог е предопределил да триумфира!
Божията служителка казва: „Страшни опасности стоят пред онези, които носят отговорностите в Господното дело – опасности, мисълта за които ме кара да треперя.” (Избрани вести, том 2, стр. 391) И в Езекил 22:30 четем: „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.”
Вярвам тази сутрин, събратя лидери, че Бог търси мъже и жени, неустрашими водачи, мъже и жени, които обичат Божията църква и Божията истина повече, отколкото обичат живота си, да видят, че тази църква под Божието ръководство преминава към царството. Задачата пред нас, няма да бъде лесна. Ако разбирам Библията и Духа на пророчеството правилно тази сутрин, предстои време на скръб, време на предизвикателство, каквото тази църква и този свят не са познали никога преди това.
Господната служителка ни казва: „Неприятелят на душите се стреми да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че тя ще се състои в отказване от доктрини, които стоят като стълбове на нашата вяра. Принципите на църквата, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отричани. Нашата религия ще бъде променена. Ще бъде установена нова организация. Книги за един нов ред ще бъдат написани. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще вършат удивителни дела. На съботата, разбира се, ще бъде гледано с леко око, а също и на Бога, който я е сътворил! Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение. Лидерите ще поучават, че благодетелта е по-добра от порока, но чрез премахване на Бог те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще съборят постройката.” (Избрани вести, том 1, стр. 204, 205)
Църквата на адвентистите от седмия ден имаше своята „алфа” преди години. Вие и аз сме лидерите, които ще се изправят пред „омега”, която ще бъде от същия потаен, дяволски произход. Нейното въздействие ще бъде по-опустошително, отколкото това на „алфа”. Братя, умолявам ви, изучавайте, узнайте какво предстои и след това с Божията помощ подгответе хората си да го посрещнат!
„Бог призовава за мъже, подготвени да посрещат спешни случаи, мъже, които в криза няма да се намерят стоящи на погрешната страна.” (Ревю енд Херълд, 5-ти ноември 1903 год.)
„Приближаваме се към последния конфликт и няма време за компромис. Не е време да криете цветовете си. Когато битката е тежка., нека никой не се окаже предател. Не е време за оставяне или скриване на оръжията ни и даване на Сатана предимството във воюването.” (Ревю енд Херълд, 6-ти декември 1892 год.)
И тогава привличам вниманието към едно видение на Божията вестителка, в което тя е видяла кораб, насочващ се към айсберг. Тя е казала: „Там, над кораба, се извисяваше нещо грамадно – гигантски айсберг Един властен глас извика: “Пълен напред!”. Нямаше и моментно колебание. Беше време за незабавно действие. Машинистът даде пълна пара и човекът зад руля отправи кораба право към айсберга. Със страхотен трясък корабът се сблъска с леда. Беше ужасен удар и айсбергът се разтроши на много парчета, падайки с шум върху палубата. Пасажерите бяха силно разтърсени от силата на удара, но не бе загубен нито един живот. Плавателният съд беше повреден, но не и непоправимо. Той отскочи назад, потрепервайки от носа до кърмата като живо създание. След това продължи напред по пътя си. Добре знаех значението на това, което ми бе представено. Бяха ми дадени заповеди. Бях чула думите като глас от Капитана: “Пълен напред!”. Знаех какъв е моят дълг и че нямаше и минута за губене. Времето за решително действие беше настъпило. Трябва без отлагане да се покоря на заповедта „пълен напред”. (Избрани вести, том 1, стр. 205, 206)
Събратя лидери, може в недалечното бъдеще да се наложи вие да го посрещнете. Моля се Бог да ви даде благодат, смелост и мъдрост.
В края, „каква чудесна мисъл е тази, че великата борба приближава към края си! В заключителното дело ние ще се срещнем със смущения, с които няма да знаем как да се справим; но нека не забравяме, че трите велики сили на небето действат, че една Божествена ръка е на кормилото и че Бог ще изпълни обещанията Си.” (Избрани вести, том 2, стр. 291)
Какво чудесно уверение имаме тази сутрин, братя и сестри – че вие и аз сме в Божието дело. Това дело не зависи от някой човек, то зависи от нашата връзка с Него. Има само един начин, по който да посрещнем бъдещето и това е в подножието на кръста. Една църква с очи, отправени към Човека от Голгота, никога няма да встъпи в отстъпление.
Благодаря ви, братя и сестри, че ми дадохте привилегията да ви служа през последните четиридесет и пет години и нека Бог благослови всеки един от вас.”
Докато човек чете обръщението на старейшината Пиърсън, той не може да не бъде удивен от задълбоченото разбиране, което той е имал за кризата, през която Църквата на адвентистите от седмия ден е преминавала по онова време. Не е нужно да казвам, че думите му са се изпълнили. Ако бихте желали да узнаете повече за това, което се случва в Църквата на адвентистите от седмия ден, ви препоръчвам да прочетете книгата „Тук стоим”, достъпна в местната ви адвентна книжарница.
Докато четете това обръщение, възлюбени адвентисти от седмия ден, ще издигнете ли специалните вест, мисия, надежда и стил на живот на нашата възлюбена църква, дори и небесата да се сринат? Моля се на Бог да направите това.
Ревностен апел от пенсиониращия се президент на Генералната конференция, предоставен пред годишния съвет на 15-ти октомври 1978 год.:
„Това ще бъде последният път, в който в настоящата си роля ще застана пред световните лидери на своята църква, на вашата църква, на нашата църква, и имам да ви оставя няколко думи. Вземам мислите си от нещо, което са написали старейшината Ралф Нийл и съпругата му, описвайки как типично една секта се развива в църква. Те казват, че една секта често е започната от харизматичен лидер с огромен тласък и отдаденост и която се издига като протест срещу светското и формализма в църквата. Обикновено тя е приемана от бедните. Богатите биха изгубили твърде много, ако се присъединят към нея, след като тя е непопулярна, презряна и преследвана от обществото като цяло. Тя има определени вярвания, поддържани твърдо от разпалени членове. Всеки член взема лично решение да се присъедини към нея и знае в какво вярва. Има малко организация или имущество и има малко сгради. Групата има строги стандарти и контроли върху поведението. Проповедниците, често без образование, се издигат чрез вътрешен импулс. Загрижеността за обществените отношения е малка.
И тогава тя се пренася върху второто поколение. С растежа идва необходимост от организация и сгради. Като резултат от индустрията и пестеливост, членовете добиват просперитет. С увеличаването на просперитета преследването започва да спада. Децата, родени в движението, не е нужно да вземат лично решение да се присъединят към нея. Не е необходимо да знаят в какво вярват. Не се нуждаят да изковават собствени позиции. Тези [позиции] са изработени за тях. Проповедници се издигат по-скоро чрез избор и чираклък към по-възрастни работници, отколкото чрез пряк вътрешен импулс.
В третото поколение се развива организация и се основават институции. Вижда се необходимостта от училища, които да предават бащината вяра. Основават се колежи. Членовете трябва да бъдат увещавани, за да се придържат към стандартите, докато в същото време стандартите на членството се снижават. Групата се отпуска относно отлъчването на непрактикуващи членове. Мисионската пламенност се охлажда. Има повече загриженост за обществените отношения. Лидерите изучават методи за пропагандиране на вярата, като понякога употребяват външни награди като мотивация за служба на членовете. Младежите си задават въпроса защо са различни от другите и да се сродяват с онези, които не са от тяхната вяра.
В четвъртото поколение има много механизми; броят на администраторите се повишава, докато броят на работниците сред миряните става пропорционално по-малък. Провеждат се всеобщи църковни съвети за дефиниране на доктрините. Основават се повече училища, университети и семинарии. Те отиват при света за акредитация и са склонни да стават секуларизирани. Няма повторно изследване на позициите и модернизиране на методите. Внимание се отдава на съвременната култура, с интерес към изкуствата: музика, архитектура, литература. Движението се стреми да стане „релевантно” към съвременното общество чрез включване в популярни каузи. Службите стават формални. Групата се радва на пълно приемане от света. Сектата е станала църква!
Братя и сестри, това никога не трябва да се случва на Църквата на адвентистите от седмия ден! Това няма да се случи на Църквата на адвентистите от седмия ден. Това не е просто още една църква – това е Божията църква!
Но вие сте мъже и жени, стоящи в това светилище тази сутрин, на които Бог разчита, за да гарантират, че това няма да се случи.
Братя и сестри, вече има едва доловими сили, започващи да се раздвижват. За съжаление, има и такива в църквата, които омаловажават вдъхновението на Библията, които гледат с насмешка на първите единадесет глави от Битие, които оспорват кратката хронология на Земята от страна на Духа на пророчеството и които потайно и не толкова потайно нападат Духа на пророчеството. Има някои, които посочват към реформаторите и съвременните теолози като източник и норма за доктрините на адвентистите от седмия ден. Има такива, за които се твърди, че са уморени от баналните фрази на адвентизма. Има такива, които желаят да забравят стандартите на църквата, която обичаме. Има такива, които ламтят за и биха се опитали да спечелят благосклонността на евангелистите; такива, които биха хвърлили мантията на един особен народ; и такива, които биха поели по пътя на светския, материалистичен свят.
Събратя лидери, възлюбени братя и сестри - не позволявайте това да се случи! Апелирам към вас толкова ревностно, колкото знам как да направя – не позволявайте това да се случи! Апелирам към университета Андрюс, към семинарията, към университета Лома Линда – не позволявайте това да се случи! Ние не сме англикани от седмия ден, нито лутерани от седмия ден – ние сме адвентисти от седмия ден! Това е последната църква на Бог с последната Божия вест.
Вие сте мъже и жени, лидерите, на които Бог разчита, за да поддържат Църквата на адвентистите от седмия ден, Божията църква на остатъка, църквата, която Бог е предопределил да триумфира!
Божията служителка казва: „Страшни опасности стоят пред онези, които носят отговорностите в Господното дело – опасности, мисълта за които ме кара да треперя.” (Избрани вести, том 2, стр. 391) И в Езекил 22:30 четем: „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.”
Вярвам тази сутрин, събратя лидери, че Бог търси мъже и жени, неустрашими водачи, мъже и жени, които обичат Божията църква и Божията истина повече, отколкото обичат живота си, да видят, че тази църква под Божието ръководство преминава към царството. Задачата пред нас, няма да бъде лесна. Ако разбирам Библията и Духа на пророчеството правилно тази сутрин, предстои време на скръб, време на предизвикателство, каквото тази църква и този свят не са познали никога преди това.
Господната служителка ни казва: „Неприятелят на душите се стреми да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че тя ще се състои в отказване от доктрини, които стоят като стълбове на нашата вяра. Принципите на църквата, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отричани. Нашата религия ще бъде променена. Ще бъде установена нова организация. Книги за един нов ред ще бъдат написани. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще вършат удивителни дела. На съботата, разбира се, ще бъде гледано с леко око, а също и на Бога, който я е сътворил! Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение. Лидерите ще поучават, че благодетелта е по-добра от порока, но чрез премахване на Бог те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще съборят постройката.” (Избрани вести, том 1, стр. 204, 205)
Църквата на адвентистите от седмия ден имаше своята „алфа” преди години. Вие и аз сме лидерите, които ще се изправят пред „омега”, която ще бъде от същия потаен, дяволски произход. Нейното въздействие ще бъде по-опустошително, отколкото това на „алфа”. Братя, умолявам ви, изучавайте, узнайте какво предстои и след това с Божията помощ подгответе хората си да го посрещнат!
„Бог призовава за мъже, подготвени да посрещат спешни случаи, мъже, които в криза няма да се намерят стоящи на погрешната страна.” (Ревю енд Херълд, 5-ти ноември 1903 год.)
„Приближаваме се към последния конфликт и няма време за компромис. Не е време да криете цветовете си. Когато битката е тежка., нека никой не се окаже предател. Не е време за оставяне или скриване на оръжията ни и даване на Сатана предимството във воюването.” (Ревю енд Херълд, 6-ти декември 1892 год.)
И тогава привличам вниманието към едно видение на Божията вестителка, в което тя е видяла кораб, насочващ се към айсберг. Тя е казала: „Там, над кораба, се извисяваше нещо грамадно – гигантски айсберг Един властен глас извика: “Пълен напред!”. Нямаше и моментно колебание. Беше време за незабавно действие. Машинистът даде пълна пара и човекът зад руля отправи кораба право към айсберга. Със страхотен трясък корабът се сблъска с леда. Беше ужасен удар и айсбергът се разтроши на много парчета, падайки с шум върху палубата. Пасажерите бяха силно разтърсени от силата на удара, но не бе загубен нито един живот. Плавателният съд беше повреден, но не и непоправимо. Той отскочи назад, потрепервайки от носа до кърмата като живо създание. След това продължи напред по пътя си. Добре знаех значението на това, което ми бе представено. Бяха ми дадени заповеди. Бях чула думите като глас от Капитана: “Пълен напред!”. Знаех какъв е моят дълг и че нямаше и минута за губене. Времето за решително действие беше настъпило. Трябва без отлагане да се покоря на заповедта „пълен напред”. (Избрани вести, том 1, стр. 205, 206)
Събратя лидери, може в недалечното бъдеще да се наложи вие да го посрещнете. Моля се Бог да ви даде благодат, смелост и мъдрост.
В края, „каква чудесна мисъл е тази, че великата борба приближава към края си! В заключителното дело ние ще се срещнем със смущения, с които няма да знаем как да се справим; но нека не забравяме, че трите велики сили на небето действат, че една Божествена ръка е на кормилото и че Бог ще изпълни обещанията Си.” (Избрани вести, том 2, стр. 291)
Какво чудесно уверение имаме тази сутрин, братя и сестри – че вие и аз сме в Божието дело. Това дело не зависи от някой човек, то зависи от нашата връзка с Него. Има само един начин, по който да посрещнем бъдещето и това е в подножието на кръста. Една църква с очи, отправени към Човека от Голгота, никога няма да встъпи в отстъпление.
Благодаря ви, братя и сестри, че ми дадохте привилегията да ви служа през последните четиридесет и пет години и нека Бог благослови всеки един от вас.”
Коментар на Последните дни:
Думите на п-р Стивън Бор и апелът на п-р Робърт Пиърсън не се нуждаят от коментар. Предупреждението, дадено преди 37 години от бившия президест на ГК на ЦАСД явно е било пренебрегнато, както и представените от него цитати от Божията вестителка Елън Уайт. Пред нас се открива може би последна възможност да се върнем при Източника на нашата вяра и да тръгнем по пътя, който ни е определен. Силите на нечестието се обединяват и ако не разберем, че винаги затишието относно преследванията предвещава буря, трудно ще устоим на това, което предстои. Ние не сме готови за нея, а за съжаление думите на Елън Уайт, цитирани от п-р Пиърсън, вече се изпълняват и аз ще ги повторя само за да се вникне в тях та дано се стреснем:
„Неприятелят на душите се стреми да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че тя ще се състои в отказване от доктрини, които стоят като стълбове на нашата вяра. Принципите на църквата, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отричани. Нашата религия ще бъде променена. Ще бъде установена нова организация. Книги за един нов ред ще бъдат написани. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще вършат удивителни дела. На съботата, разбира се, ще бъде гледано с леко око, а също и на Бога, който я е сътворил! Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение. Лидерите ще поучават, че благодетелта е по-добра от порока, но чрез премахване на Бог те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще съборят постройката.” (Избрани вести, том 1, стр. 204, 205)
Николай Георгиев
Думите на п-р Стивън Бор и апелът на п-р Робърт Пиърсън не се нуждаят от коментар. Предупреждението, дадено преди 37 години от бившия президест на ГК на ЦАСД явно е било пренебрегнато, както и представените от него цитати от Божията вестителка Елън Уайт. Пред нас се открива може би последна възможност да се върнем при Източника на нашата вяра и да тръгнем по пътя, който ни е определен. Силите на нечестието се обединяват и ако не разберем, че винаги затишието относно преследванията предвещава буря, трудно ще устоим на това, което предстои. Ние не сме готови за нея, а за съжаление думите на Елън Уайт, цитирани от п-р Пиърсън, вече се изпълняват и аз ще ги повторя само за да се вникне в тях та дано се стреснем:
„Неприятелят на душите се стреми да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че тя ще се състои в отказване от доктрини, които стоят като стълбове на нашата вяра. Принципите на църквата, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отричани. Нашата религия ще бъде променена. Ще бъде установена нова организация. Книги за един нов ред ще бъдат написани. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще вършат удивителни дела. На съботата, разбира се, ще бъде гледано с леко око, а също и на Бога, който я е сътворил! Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение. Лидерите ще поучават, че благодетелта е по-добра от порока, но чрез премахване на Бог те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще съборят постройката.” (Избрани вести, том 1, стр. 204, 205)
Николай Георгиев
RSS Feed
