Снимка: Reuters Global Research пише:
“Вашингтонският папа“? Кой е папа Франциск?
Кардинал Хорхе Марио Берголио и "Мръсната война" на Аржентина
В хода на последните две години, папа Франциск е изобразяван в хор от Западните медии като антивоенен активист и ляво клонящ борец за "либерационната теология", отдаден на световния мир и на облекчаването на глобалната бедност.
“Вашингтонският папа“? Кой е папа Франциск?
Кардинал Хорхе Марио Берголио и "Мръсната война" на Аржентина
В хода на последните две години, папа Франциск е изобразяван в хор от Западните медии като антивоенен активист и ляво клонящ борец за "либерационната теология", отдаден на световния мир и на облекчаването на глобалната бедност.
Речта му от 24-ти септември към конгреса на Съединените щати беше описана като "зашеметяваща в широтата, дълбината и убеждението на напредничавостта си".
Ако президентът Барак Обама беше изнесъл текста на речта на папа Франциск пред конгреса в четвъртък [24-ти септември 2015 г.], като Обръщение за състоянието на Съюза, той би рискувал да бъде отхвърлен от републиканците като социалист."
Кой е папа Франциск? Кой бил той преди да стане папа?
Твърди се, че папа Франциск внесъл "либерационната теология във Ватикана", по стъпките на Франциск от Асизи. Докато подчертават ангажираността му с мира и социалната справедливост, Западните медии пропускат да споменат, че Хорхе Марио Берголио (папа Франциск I) бил верен защитник на имперските интереси на Съединените щати в Латинска Америка в продължение на повече от тридесет години.
Докато е приветстван от антивоенни активисти като "напредничав", папа Франциск бил един от главните поддръжници - в рамките на католическата йерархия - на военната диктатура на Аржентина, дошла на власт в подкрепян от ЦРУ преврат през 1976 г.
Хорхе Марио Берголио не само подкрепял поръчителстваната от Съединените щати диктатура, но играел също и пряка и съучастническа роля в "Мръсната война" (la guerra sucia), във връзка с военната хунта, оглавявана от генерал Хорхе Видела, довела до ареста, затварянето, изтезанието и изчезването на напредничави католически свещеници и миряни, противопоставящи се на военното управление на Аржентина.
Докато двамата свещеници Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, отвлечени от отрядите на смъртта през май 1976 г., били освободени пет месеца по-късно, след като били изтезавани, шестима други човека, свързани с тяхната енория, отвлечени като част от същата операция, били "изчезнати" (desaparecidos).”
Либерационна теология
Либерационната теология се е превърнала в удобен инструмент за медийна пропаганда: ратниците на потисничеството са изобразявани като освободители. Папа Франциск I, приветстван като бореца за освобождение в Латинска Америка, сега донася посланието си до Палестина: Според Наим Атиик, родоначалника на либерационната теология в Палестина, цитиран в TIME, "усещаме, че той е бил способен да говори за бедните в латинска Америка,... сега бихме желали да го видим да говори за потиснатите в Палестина."
На историческа среща във Ватикана в началото на май 2014 г. с генералния секретар на ООН, Бан Ки-мун, папа Франциск I прикани световните лидери да предизвикат "всички форми на несправедливост" и да се съпротивляват на "икономиката на изключеността..., отпадъчната култура... и "културата на смъртта", [която]... за жалост рискува да се превърне в пасивно приемана" (National Catholic Reporter, 26-ти май 2014 г.).
Внимателен избор на думи от страна на папа Франциск: "Мръсната война" на ЦРУ в Латинска Америка под Операция "Кондор", в която папа Франциск дейно участвал, била обусловена от "културата на смъртта". Военният преврат от 1976 г. бил подкрепян от Уол Стрийт точно с виждане за налагане на "икономиката на изключеността" (а именно неолиберализъм), довеждаща до обедняването на аржентинското население.
Следната статия беше написана първо през март 2013 г., след избирането на кардинал Хорхе Марио Берголио като папа Франциск I от ватиканския конклав.
Майкъл Чосудовски, 28-ми май 2014 г., обновена на 25-ти септември 2015 г.
Ако президентът Барак Обама беше изнесъл текста на речта на папа Франциск пред конгреса в четвъртък [24-ти септември 2015 г.], като Обръщение за състоянието на Съюза, той би рискувал да бъде отхвърлен от републиканците като социалист."
Кой е папа Франциск? Кой бил той преди да стане папа?
Твърди се, че папа Франциск внесъл "либерационната теология във Ватикана", по стъпките на Франциск от Асизи. Докато подчертават ангажираността му с мира и социалната справедливост, Западните медии пропускат да споменат, че Хорхе Марио Берголио (папа Франциск I) бил верен защитник на имперските интереси на Съединените щати в Латинска Америка в продължение на повече от тридесет години.
Докато е приветстван от антивоенни активисти като "напредничав", папа Франциск бил един от главните поддръжници - в рамките на католическата йерархия - на военната диктатура на Аржентина, дошла на власт в подкрепян от ЦРУ преврат през 1976 г.
Хорхе Марио Берголио не само подкрепял поръчителстваната от Съединените щати диктатура, но играел също и пряка и съучастническа роля в "Мръсната война" (la guerra sucia), във връзка с военната хунта, оглавявана от генерал Хорхе Видела, довела до ареста, затварянето, изтезанието и изчезването на напредничави католически свещеници и миряни, противопоставящи се на военното управление на Аржентина.
Докато двамата свещеници Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, отвлечени от отрядите на смъртта през май 1976 г., били освободени пет месеца по-късно, след като били изтезавани, шестима други човека, свързани с тяхната енория, отвлечени като част от същата операция, били "изчезнати" (desaparecidos).”
Либерационна теология
Либерационната теология се е превърнала в удобен инструмент за медийна пропаганда: ратниците на потисничеството са изобразявани като освободители. Папа Франциск I, приветстван като бореца за освобождение в Латинска Америка, сега донася посланието си до Палестина: Според Наим Атиик, родоначалника на либерационната теология в Палестина, цитиран в TIME, "усещаме, че той е бил способен да говори за бедните в латинска Америка,... сега бихме желали да го видим да говори за потиснатите в Палестина."
На историческа среща във Ватикана в началото на май 2014 г. с генералния секретар на ООН, Бан Ки-мун, папа Франциск I прикани световните лидери да предизвикат "всички форми на несправедливост" и да се съпротивляват на "икономиката на изключеността..., отпадъчната култура... и "културата на смъртта", [която]... за жалост рискува да се превърне в пасивно приемана" (National Catholic Reporter, 26-ти май 2014 г.).
Внимателен избор на думи от страна на папа Франциск: "Мръсната война" на ЦРУ в Латинска Америка под Операция "Кондор", в която папа Франциск дейно участвал, била обусловена от "културата на смъртта". Военният преврат от 1976 г. бил подкрепян от Уол Стрийт точно с виждане за налагане на "икономиката на изключеността" (а именно неолиберализъм), довеждаща до обедняването на аржентинското население.
Следната статия беше написана първо през март 2013 г., след избирането на кардинал Хорхе Марио Берголио като папа Франциск I от ватиканския конклав.
Майкъл Чосудовски, 28-ми май 2014 г., обновена на 25-ти септември 2015 г.
"Вашингтонският папа"? Кой е папа Франциск I? Кардинал Хорхе Марио Берголио и "Мръсната война" на Аржентина
Автор: Майкъл Чосудовски
13-ти март 2013 г.
[виж актуализация върху Тайния меморандум]
Ватиканският конклав е избрал кардинал Хорхе Марио Берголио като папа Франциск I
Кой е Хорхе Марио Берголио?
През 1973 г. той бил назначен за "примат" на Аржентина за Обществото на Исус.
В тази правоспособност, Берголио бил най-висшия по ранг йезуит в Аржентина по време на военната диктатура, водена от генерал Хорхе Видела (1976-1983 г.)
По-късно той станал епископ и архиепископ на Буенос Айрес. Папа Йоан Павел II го издигнал до титлата кардинал през 2001 г.
Когато военната хунта напуснала властта през 1983 г., надлежно избраният президент Раул Алфонсин учредил Истинна комисия, отнасяща се до престъпленията, лежащи в основата на "Мръсната война" (La Guerra Sucia).
Военната хунта била прикрито подкрепяна от Вашингтон.
Държавният секретар на Съединените щати, Хенри Кисинджър, играел задсценична роля във военния преврат от 1976 г.
Главният пълномощник на Кисинджър в Латинска Америка, Уилям Роджърс, му казал два дни след преврата, че "трябваше да очакваме сносно количество репресия, вероятно голяма доза кръв в Аржентина, твърде отдавна" (National Security Archive, 23-ти март 2006 г.)
"Операция Кондор"
Иронично, значителен съдебен процес се открил в Буенос Айрес на 5-ти март 2013 г., седмица преди встъпването на кардинал Берголио в длъжността на понтифекс. Протичащият в Буенос Айрес процес цели "да се разгледа целокупността на престъпленията, извършени под Операция "Кондор" - координирана кампания от разнородни подкрепяни от Съединените щати латиноамерикански диктатури през 1970-те и 1980-те години, за преследване, измъчване и убиване на десетки хиляди опоненти на онези режими".
Автор: Майкъл Чосудовски
13-ти март 2013 г.
[виж актуализация върху Тайния меморандум]
Ватиканският конклав е избрал кардинал Хорхе Марио Берголио като папа Франциск I
Кой е Хорхе Марио Берголио?
През 1973 г. той бил назначен за "примат" на Аржентина за Обществото на Исус.
В тази правоспособност, Берголио бил най-висшия по ранг йезуит в Аржентина по време на военната диктатура, водена от генерал Хорхе Видела (1976-1983 г.)
По-късно той станал епископ и архиепископ на Буенос Айрес. Папа Йоан Павел II го издигнал до титлата кардинал през 2001 г.
Когато военната хунта напуснала властта през 1983 г., надлежно избраният президент Раул Алфонсин учредил Истинна комисия, отнасяща се до престъпленията, лежащи в основата на "Мръсната война" (La Guerra Sucia).
Военната хунта била прикрито подкрепяна от Вашингтон.
Държавният секретар на Съединените щати, Хенри Кисинджър, играел задсценична роля във военния преврат от 1976 г.
Главният пълномощник на Кисинджър в Латинска Америка, Уилям Роджърс, му казал два дни след преврата, че "трябваше да очакваме сносно количество репресия, вероятно голяма доза кръв в Аржентина, твърде отдавна" (National Security Archive, 23-ти март 2006 г.)
"Операция Кондор"
Иронично, значителен съдебен процес се открил в Буенос Айрес на 5-ти март 2013 г., седмица преди встъпването на кардинал Берголио в длъжността на понтифекс. Протичащият в Буенос Айрес процес цели "да се разгледа целокупността на престъпленията, извършени под Операция "Кондор" - координирана кампания от разнородни подкрепяни от Съединените щати латиноамерикански диктатури през 1970-те и 1980-те години, за преследване, измъчване и убиване на десетки хиляди опоненти на онези режими".
Снимка: Global Research
Снимка: Global Research [За повече подробности, виж "Операция "Кондор": Съдебен процес върху латиноамериканска програма за предаване и убийство" от Карлос Осорио и Питър Корнблух, 10-ти март 2013 г.
(Снимка вляво: Хенри Кисинджър и генерал Хорхе Видела (1970-те години.)
Военната хунта, водена от генерал Хорхе Видела (вляво) била отговорна за безчетни убийства, включително за тези на свещеници и монахини, които се противопоставяли на военното управление след поръчителствания от ЦРУ преврат от 24-ти май 1976 г., повалил правителството на Изабел Перон:
"Видела беше сред генералите, осъдени за престъпления срещу правата на човека, включително за "изчезвания", изтезания, убийства и отвличания. През 1985 г. Видела бил осъден на доживотен затвор във военния затвор на Магдалена."
(Снимка вляво: Хенри Кисинджър и генерал Хорхе Видела (1970-те години.)
Военната хунта, водена от генерал Хорхе Видела (вляво) била отговорна за безчетни убийства, включително за тези на свещеници и монахини, които се противопоставяли на военното управление след поръчителствания от ЦРУ преврат от 24-ти май 1976 г., повалил правителството на Изабел Перон:
"Видела беше сред генералите, осъдени за престъпления срещу правата на човека, включително за "изчезвания", изтезания, убийства и отвличания. През 1985 г. Видела бил осъден на доживотен затвор във военния затвор на Магдалена."
Снимка: Global Research Уол Стрийт и неолибералната икономическа програма
Едно от ключовите назначения на военната хунта (по инструкциите на Уол Стрийт) бил министърът на икономиката, Хосе Алфредо Мартинес де Хос, член на аржентинското бизнес учреждение и близък приятел на Дейвид Рокфелер.
Неолибералният макроикономически политически пакет, приет под Мартинес де Хос, бил "точно копие" на този, наложен през октомври 1973 г. в Чили от пиночетската диктатура по съвет от "Чикагските момчета", след държавния преврат от 11-ти септември 1973 г. и убийството на президента Салвадор Алиенде.
Надниците незабавно били замразени чрез указ. Действителната покупателна способност се сринала с повече от тридесет процента през трите месеца след военния преврат от 24-ти март 1976 г. (оценки на автора, Кордоба, Аржентина, юли 1976 г.). Аржентинското население било обеднено.
Под щурвала на министъра на икономиката Хосе Алфредо Мартинес де Хос, валутната политика на централната банка била до голяма степен определяна от Уол Стрийт и Международния валутен фонд. Валутният пазар бил манипулиран. Песото било целенасочено надценявано, което довело до непреодолим външен дълг. Цялата национална икономика била хвърлена в банкрут.
Едно от ключовите назначения на военната хунта (по инструкциите на Уол Стрийт) бил министърът на икономиката, Хосе Алфредо Мартинес де Хос, член на аржентинското бизнес учреждение и близък приятел на Дейвид Рокфелер.
Неолибералният макроикономически политически пакет, приет под Мартинес де Хос, бил "точно копие" на този, наложен през октомври 1973 г. в Чили от пиночетската диктатура по съвет от "Чикагските момчета", след държавния преврат от 11-ти септември 1973 г. и убийството на президента Салвадор Алиенде.
Надниците незабавно били замразени чрез указ. Действителната покупателна способност се сринала с повече от тридесет процента през трите месеца след военния преврат от 24-ти март 1976 г. (оценки на автора, Кордоба, Аржентина, юли 1976 г.). Аржентинското население било обеднено.
Под щурвала на министъра на икономиката Хосе Алфредо Мартинес де Хос, валутната политика на централната банка била до голяма степен определяна от Уол Стрийт и Международния валутен фонд. Валутният пазар бил манипулиран. Песото било целенасочено надценявано, което довело до непреодолим външен дълг. Цялата национална икономика била хвърлена в банкрут.
Снимка: Global Research (Виж изображението вдясно: От ляво на дясно: Хосе Алфредо Мартинес де Хос, Дейвид Рокфелер и генерал Хорхе Видела).
Уол Стрийт и йерархията на Католическата църква
Уол Стрийт стоял твърдо зад военната хунта, която повела "Мръсната война" в негова полза. На свой ред, йерархията на Католическата църква играела централна роля в поддържането на легитимността на военната хунта.
Орденът на Исус, който представлявал консервативната и все пак най-влиятелна фракция в рамките на Католическата църква, тясно свързан с икономическите елити на Аржентина, стоял твърдо зад военната хунта, срещу т.нар. "леви" в перонисткото движение.
"Мръсната война": Изявления, насочени срещу кардинал Хорхе Марио Берголио
Осъждането на военната диктатура (включително на нарушенията ѝ срещу правата на човека) било табу в рамките на Католическата църква. Докато горните ешелони на църквата били подкрепящи към военната хунта, редовите членове [от духовенството] на църквата твърдо се противопоставяли на налагането на военно управление.
През 2005 г. адвокатът по правата на човека Мириам Брегман подала криминален иск срещу кардинал Хорхе Берголио, като го обвинила в заговорничене с военната хунта при отвличането на двама йезуитски свещеници през 1976 г. Няколко години по-късно, оцелелите от "Мръсната война" открито обвинили кардинал Хорхе Берголио в съучастничество при отвличането на свещениците Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, както и на шестима членове на тяхната енория (El Mundo, 8-ми ноември 2010 г.).
Уол Стрийт и йерархията на Католическата църква
Уол Стрийт стоял твърдо зад военната хунта, която повела "Мръсната война" в негова полза. На свой ред, йерархията на Католическата църква играела централна роля в поддържането на легитимността на военната хунта.
Орденът на Исус, който представлявал консервативната и все пак най-влиятелна фракция в рамките на Католическата църква, тясно свързан с икономическите елити на Аржентина, стоял твърдо зад военната хунта, срещу т.нар. "леви" в перонисткото движение.
"Мръсната война": Изявления, насочени срещу кардинал Хорхе Марио Берголио
Осъждането на военната диктатура (включително на нарушенията ѝ срещу правата на човека) било табу в рамките на Католическата църква. Докато горните ешелони на църквата били подкрепящи към военната хунта, редовите членове [от духовенството] на църквата твърдо се противопоставяли на налагането на военно управление.
През 2005 г. адвокатът по правата на човека Мириам Брегман подала криминален иск срещу кардинал Хорхе Берголио, като го обвинила в заговорничене с военната хунта при отвличането на двама йезуитски свещеници през 1976 г. Няколко години по-късно, оцелелите от "Мръсната война" открито обвинили кардинал Хорхе Берголио в съучастничество при отвличането на свещениците Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, както и на шестима членове на тяхната енория (El Mundo, 8-ми ноември 2010 г.).
Снимка: Global Research (Изображение вляво: Хорхе Марио Берголио и генерал Хорхе Видела)
Берголио, който по онова време бил „примат” за Обществото на Исус, бил заповядал на двамата "леви" йезуитски свещеници и опоненти на военното управление "да напуснат пасторската си работа" (т.е. били уволнени), след разделения в рамките на Обществото на Исус относно ролята на Католическата църква и връзките ѝ с военната хунта).
Докато двамата свещеници Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, отвлечени от отрядите на смъртта през май 1976 г., били освободени пет месеца по-късно, след като били измъчвани, шестима други човека, свързани с тяхната енория, отвлечени като част от същата операция, били "изчезнати" (desaparecidos). Те включвали четири преподавателки, свързани с енорията, и двама от съпрузите им.
При освобождаването си, свещеникът Орландо Йорио "обвини Берголио в практическото им предаване (включително на шестима други човека) на отрядите на смъртта... Жаликс отказа да обсъди жалбата, след като се премести в уединение в германски манастир" (Associated Press, 13-ти март 2013 г.).
"По време на първия съдебен процес на водачите на военната хунта през 1985 г., Йорио заяви: "Сигурен съм, че самият той предаде списъка с имената ни на военноморския флот." Двамата били отведени до всеизвестния център за изтезания към Военноморското училище по механика (ESMA) и били държани в продължение на над пет месеца, преди да бъдат упоени и захвърлени в селище извън града.
(Виж Бил ван Аукен, "Папата на "Мръсната война"", World Socialist Website and Global Research, 14-ти март 2013 г.)
Сред онези, които били "изчезнати" от отрядите на смъртта, били Моника Канделария Миноне и Мария Марта Васкес Окампо, съответно дъщеря на основателя на CELS (Centro de Estudios Legales y Sociales) Емилио Миноне и дъщеря на президента на Мадрес де Плаза де Майо, Марта Окампо де Васкес (El Periodista Online, март 2013 г).
Мария Марта Васкес, съпругът ѝ Сезар Лугонес (виж снимката вдясно) и Моника Канделария Миноне, за които се твърди, че били "предадени на отрядите на смъртта" от йезуитския "прелат" Хорхе Марио Берголио, са сред хилядите desaparecidos (изчезнати) на "Мръсната война" на Аржентина, която била тайно подкрепяна от Вашингтон, под "Операция Кондор" (виж memorialmagro.com.ar).
Берголио, който по онова време бил „примат” за Обществото на Исус, бил заповядал на двамата "леви" йезуитски свещеници и опоненти на военното управление "да напуснат пасторската си работа" (т.е. били уволнени), след разделения в рамките на Обществото на Исус относно ролята на Католическата църква и връзките ѝ с военната хунта).
Докато двамата свещеници Франсиско Жаликс и Орландо Йорио, отвлечени от отрядите на смъртта през май 1976 г., били освободени пет месеца по-късно, след като били измъчвани, шестима други човека, свързани с тяхната енория, отвлечени като част от същата операция, били "изчезнати" (desaparecidos). Те включвали четири преподавателки, свързани с енорията, и двама от съпрузите им.
При освобождаването си, свещеникът Орландо Йорио "обвини Берголио в практическото им предаване (включително на шестима други човека) на отрядите на смъртта... Жаликс отказа да обсъди жалбата, след като се премести в уединение в германски манастир" (Associated Press, 13-ти март 2013 г.).
"По време на първия съдебен процес на водачите на военната хунта през 1985 г., Йорио заяви: "Сигурен съм, че самият той предаде списъка с имената ни на военноморския флот." Двамата били отведени до всеизвестния център за изтезания към Военноморското училище по механика (ESMA) и били държани в продължение на над пет месеца, преди да бъдат упоени и захвърлени в селище извън града.
(Виж Бил ван Аукен, "Папата на "Мръсната война"", World Socialist Website and Global Research, 14-ти март 2013 г.)
Сред онези, които били "изчезнати" от отрядите на смъртта, били Моника Канделария Миноне и Мария Марта Васкес Окампо, съответно дъщеря на основателя на CELS (Centro de Estudios Legales y Sociales) Емилио Миноне и дъщеря на президента на Мадрес де Плаза де Майо, Марта Окампо де Васкес (El Periodista Online, март 2013 г).
Мария Марта Васкес, съпругът ѝ Сезар Лугонес (виж снимката вдясно) и Моника Канделария Миноне, за които се твърди, че били "предадени на отрядите на смъртта" от йезуитския "прелат" Хорхе Марио Берголио, са сред хилядите desaparecidos (изчезнати) на "Мръсната война" на Аржентина, която била тайно подкрепяна от Вашингтон, под "Операция Кондор" (виж memorialmagro.com.ar).
Снимка: Global Research В хода на съдебния процес, започнат през 2005 г.: "Берголио [папа Франциск I] два пъти се позова на правото си под аржентинското законодателство да откаже да се яви в открит процес и когато той в крайна сметка действително даде показания през 2010 г., отговорите му бяха уклончиви": "Поне две дела пряко въвличаха Берголио. Едното проучваше изтезанието на двама от неговите йезуитски свещеници - Орландо Йорио и Франсиско Жаликс - които били отвлечени през 1976 г. от бедняшките квартали, където защитавали либерационната теология. Йорио обвинил Берголио в практическото им предаване на отрядите на смъртта... чрез отказа му да каже на режима, че приема работата им. Жаликс отказал да го обсъжда, след като се преместил в уединение в германски манастир" (Los Angeles Times, 1-ви април 2005 г.)
Тайният меморандум
Военното правителство признало в Таен меморандум (виж по-долу), че отец Берголио бил обвинил двамата свещеници в установяване на контакти с партизаните и в неподчиняване на редовете на църковната йерархия (Conflictos de obedecencia). Заявило също, че те отказали да се придържат към инструкциите на Берголио. Документът признава, че "арестът" на двамата свещеници, които били отведени до центъра за изтезание и задържане към Военноморското училище по механика, ESMA, бил основан на информация, предадена от отец Берголио до военните власти (подписана от г-н Оркойен).
(Виж по-долу.)
http://www.globalresearch.ca/wp-content/uploads/2013/03/bergogliomemo.jpg
Тайният меморандум
Военното правителство признало в Таен меморандум (виж по-долу), че отец Берголио бил обвинил двамата свещеници в установяване на контакти с партизаните и в неподчиняване на редовете на църковната йерархия (Conflictos de obedecencia). Заявило също, че те отказали да се придържат към инструкциите на Берголио. Документът признава, че "арестът" на двамата свещеници, които били отведени до центъра за изтезание и задържане към Военноморското училище по механика, ESMA, бил основан на информация, предадена от отец Берголио до военните власти (подписана от г-н Оркойен).
(Виж по-долу.)
http://www.globalresearch.ca/wp-content/uploads/2013/03/bergogliomemo.jpg
Снимка: Global Research
Докато бивш член на свещеническата група се присъединил към въстанието, нямало доказателства за притежаването на връзки от страна на свещениците към партизанското движение.
"Свето Причастие за диктаторите"
Обвиненията, насочени срещу Берголио относно двамата отвлечени йезуитски свещеници и шестимата членове на тяхната енория, са едва върха на айсберга. Докато Берголио бил важна фигура в Католическата църква, той със сигурност не бил сам в подкрепата към военната хунта.
Според юриста Мириам Брегман, "собствените твърдения на Берголио доказаха, че църковните служебни лица знаели отрано, че хунтата изтезавала и убивала своите граждани", и все пак публично одобрявали диктаторите. "Диктатурата не би могла да действа по този начин без тази ключова подкрепа" (Los Angeles Times, 1-ви април 2005 г.)
"Свето Причастие за диктаторите"
Обвиненията, насочени срещу Берголио относно двамата отвлечени йезуитски свещеници и шестимата членове на тяхната енория, са едва върха на айсберга. Докато Берголио бил важна фигура в Католическата църква, той със сигурност не бил сам в подкрепата към военната хунта.
Според юриста Мириам Брегман, "собствените твърдения на Берголио доказаха, че църковните служебни лица знаели отрано, че хунтата изтезавала и убивала своите граждани", и все пак публично одобрявали диктаторите. "Диктатурата не би могла да действа по този начин без тази ключова подкрепа" (Los Angeles Times, 1-ви април 2005 г.)
Снимка: Global Research (Изобравение вдясно: генерал Хорхе Видела взема причастие. Дата и име на свещеника не са потвърдени.)
Цялата католическа йерархия стояла зад покровителстваната от Съединените щати военна диктатура. Струва си да се припомни, че на 23-ти март 1976 г., в навечерието на военния преврат, "Видела и други заговорници получили благословията на архиепископа на Парана, Адолфо Тортоло, който служел също като викарий на въоръжените сили. В самия ден на присвояване на властта, военните лидери имали продължителна среща с водачите на епископската конференция. Като излязъл от срещата, архиепископ Тортоло заявил, че въпреки че "църквата има своя собствена специфична мисия..., има обстоятелства, при които тя не може да се въздържи от участие, дори когато е въпрос на проблеми, свързани със специфичния ред на държавата." Той приканил аржентинците да "сътрудничат по положителен начин" с новото правителство (The Humanist.org, януари 2011 г.)
В интервю, проведено с Ел Сур, генерал Хорхе Видела, който сега [почина през май 2013 г.] излежава доживотна присъда за престъпления срещу човечеството, потвърди, че: "Той държеше католическата йерархия на страната информирана за политиката на режима си на "изчезване" на политически опоненти" и че католически водачи предлагали съвет как да "управлява" политиката.
Хорхе Видела казал, че имал "множество разговори" с аржентинския примат, кардинал Раул Франсиско Приматеста, относно мръсната война на своя режим срещу ляво-настроените активисти. Той казал, че имало също разговори с други водещи епископи от епископалната конференция на Аржентина, както и с папския нунций на страната по онова време, Пио Лаги.
"Те ни съветваха относно начина, по който да се справяме със ситуацията," казал Видела (Том Хенинган, "Бивш аржентински диктатор казва, че казвал на Католическата църква за изезналите", Irish Times, 24-ти юли 2012 г.).
Струва си да се отбележи, че според изявление от 1976 г. от архиепископ Адолфо Тортоло, армията винаги би се консултирала с член на католическата йерархия в случай на "арест" на редови член на духовенството. Това изявление било направено конкретно във връзка с двамата отвлечени йезуитски свещеници, чиито пасторски дейности били под властта на "примата" на Обществото на Исус, Хорхе Марио Берголио (El Periodista Online, март 2013 г.).
С одобряването на военната хунта, католическата йерархия била съучастник в изтезания и масови убийства, изчислено "22 000 мъртви и изчезнали, от 1976 до 1978 г. ... Хиляди допълнителни жертви били убити между 1978 и 1983 г., когато армията била принудително оттеглена от власт (National Security Archive, 23-ти март 2006 г.).
Ролята на Ватикана
Ватикана под папа Павел VI и папа Йоан Павел II играела централна роля в подкрепянето на аржентинската военна хунта. Пио Лаги, ватиканският апостолически нунций за Аржентина, признал "затварянето на очи" за изтезанията и кланетата. Лаги имал лични връзки с членове на управляващата военна хунта, включително с генерал Хорхе Видела и адмирал Емилио Едуардо Масера.
Цялата католическа йерархия стояла зад покровителстваната от Съединените щати военна диктатура. Струва си да се припомни, че на 23-ти март 1976 г., в навечерието на военния преврат, "Видела и други заговорници получили благословията на архиепископа на Парана, Адолфо Тортоло, който служел също като викарий на въоръжените сили. В самия ден на присвояване на властта, военните лидери имали продължителна среща с водачите на епископската конференция. Като излязъл от срещата, архиепископ Тортоло заявил, че въпреки че "църквата има своя собствена специфична мисия..., има обстоятелства, при които тя не може да се въздържи от участие, дори когато е въпрос на проблеми, свързани със специфичния ред на държавата." Той приканил аржентинците да "сътрудничат по положителен начин" с новото правителство (The Humanist.org, януари 2011 г.)
В интервю, проведено с Ел Сур, генерал Хорхе Видела, който сега [почина през май 2013 г.] излежава доживотна присъда за престъпления срещу човечеството, потвърди, че: "Той държеше католическата йерархия на страната информирана за политиката на режима си на "изчезване" на политически опоненти" и че католически водачи предлагали съвет как да "управлява" политиката.
Хорхе Видела казал, че имал "множество разговори" с аржентинския примат, кардинал Раул Франсиско Приматеста, относно мръсната война на своя режим срещу ляво-настроените активисти. Той казал, че имало също разговори с други водещи епископи от епископалната конференция на Аржентина, както и с папския нунций на страната по онова време, Пио Лаги.
"Те ни съветваха относно начина, по който да се справяме със ситуацията," казал Видела (Том Хенинган, "Бивш аржентински диктатор казва, че казвал на Католическата църква за изезналите", Irish Times, 24-ти юли 2012 г.).
Струва си да се отбележи, че според изявление от 1976 г. от архиепископ Адолфо Тортоло, армията винаги би се консултирала с член на католическата йерархия в случай на "арест" на редови член на духовенството. Това изявление било направено конкретно във връзка с двамата отвлечени йезуитски свещеници, чиито пасторски дейности били под властта на "примата" на Обществото на Исус, Хорхе Марио Берголио (El Periodista Online, март 2013 г.).
С одобряването на военната хунта, католическата йерархия била съучастник в изтезания и масови убийства, изчислено "22 000 мъртви и изчезнали, от 1976 до 1978 г. ... Хиляди допълнителни жертви били убити между 1978 и 1983 г., когато армията била принудително оттеглена от власт (National Security Archive, 23-ти март 2006 г.).
Ролята на Ватикана
Ватикана под папа Павел VI и папа Йоан Павел II играела централна роля в подкрепянето на аржентинската военна хунта. Пио Лаги, ватиканският апостолически нунций за Аржентина, признал "затварянето на очи" за изтезанията и кланетата. Лаги имал лични връзки с членове на управляващата военна хунта, включително с генерал Хорхе Видела и адмирал Емилио Едуардо Масера.
Снимка: Global Research (Виж изображението вляво. Ватиканският нунций Пио Лаги и генерал Хорхе Видела.)
Адмирал Емилио Масера, в близка връзка със своите щатски секунданти, бил главният ръководител на La Guerra Sucia ("Мръсната война"). Под покровителството на военния режим, той установил "център за разпит и изтезания във Военноморското училище по механика, ESMA (в близост до Буенос Айрес) ... Той [центърът] бил сложно, многоцелево учреждение, жизнено важно във военния план за убийството на оценени 30 000 "врагове на държавата"... Много хиляди от обитателите на ESMA, включително, например, две френски монахини, били рутинно изтезавани, безмилостно, преди да бъдат убити или хвърлени от самолет в река Ла Плата."
Масера, най-мощният член на триумвирата, давал най-доброто от себе си, за да поддържа връзките си с Вашингтон. Той асистирал в разработката на план "Кондор" - сътрудническа схема за координиране на тероризма, практикуван от южноамерикански военни режими (Хю О'Шаугнеси, "Адмирал Емилио Масера: Военноморски офицер, който взел участие в преврата от 1976 г. в Аржентина и по-късно бил вкаран в затвор поради своя дял в престъпленията на хунтата", The Independent, 10-ти ноемшри 2010 г.)
Доклади потвърждават, че представителят на Ватикана, Пио Лаги, и адмирал Емилио Масера били приятели.
Адмирал Емилио Масера, в близка връзка със своите щатски секунданти, бил главният ръководител на La Guerra Sucia ("Мръсната война"). Под покровителството на военния режим, той установил "център за разпит и изтезания във Военноморското училище по механика, ESMA (в близост до Буенос Айрес) ... Той [центърът] бил сложно, многоцелево учреждение, жизнено важно във военния план за убийството на оценени 30 000 "врагове на държавата"... Много хиляди от обитателите на ESMA, включително, например, две френски монахини, били рутинно изтезавани, безмилостно, преди да бъдат убити или хвърлени от самолет в река Ла Плата."
Масера, най-мощният член на триумвирата, давал най-доброто от себе си, за да поддържа връзките си с Вашингтон. Той асистирал в разработката на план "Кондор" - сътрудническа схема за координиране на тероризма, практикуван от южноамерикански военни режими (Хю О'Шаугнеси, "Адмирал Емилио Масера: Военноморски офицер, който взел участие в преврата от 1976 г. в Аржентина и по-късно бил вкаран в затвор поради своя дял в престъпленията на хунтата", The Independent, 10-ти ноемшри 2010 г.)
Доклади потвърждават, че представителят на Ватикана, Пио Лаги, и адмирал Емилио Масера били приятели.
Снимка: Global Research (Вдясно: адмирал Емилио Масера, архитект на "Мръсната война", приет от папа Павел VI във Ватикана.)
Католическата църква: Чили срещу Аржентина
Струва си да се отбележи, че в зората на военния преврат в Чили на 11-ти септември 1973 г. кардиналът на Сантяго де Чиле, Раул Силва Енрикес, открито осъдил военната хунта, водена от генерал Аугусто Пиночет. В явен контраст с Аржентина. тази позиция на католическата йерархия в Чили била способстваща за обуздаването на вълната от политически убийства и нарушения на правата на човека, насочени срещу поддръжници на Салвадор Алиенде и опоненти на военния режим.
Човекът, стоящ зад междуверския Comité Pro-Paz бил кардинал Раул Силва Енрикес. Малко след преврата, Силва... встъпил в ролята на "правостоящ" [англ. upstander – застъпник] - термин, който авторът и активист Саманта Пауър съчетала, за да разграничи хората, които се изправят пред несправедливостта - често при огромен личен риск, - от "страничните наблюдатели" [англ. bystanders]... Скоро след преврата, Силва и други църковни водачи публикували декларация, осъждаща и изразяваща печал поради кръвопролитието. Това била фундаментална повратна точка за мнозина членове на чилийското духовенство... Кардиналът посетил Националния стадион и, шокиран от мащаба на правителствения срив, дал наставление на помощниците си да започнат събиране на информация от хилядите, тълпящи се в църквата за убежище.
Дейсвията на Силва довели до открит конфликт с Пиночет, който не се поколебал да заплаши църквата и Comité Pro-Paz ("Заемане на позиция срещу Пиночет: Католическата църква и изчезнатите" - pdf).
Ако католическата йерархия в Аржентина и Хорхе Марио Берголио бяха заели подобна позиция на тази на кардинал Раул Силва Енрикес, хиляди животи биха били спасени. Хорхе Марио Берголио не бил, по думите на Саманта Пауър, "страничен наблюдател". Той бил съучастник в обширни престъпления срещу човечеството.
Нито пък папа Франциск е "човек на народа", посветен на "помагане на бедните" по стъпките на св. Франциск от Асизи, както е изобразяван в хор чрез мантрата на Западните медии. До голяма степен е обратното: стремежите му под управлението на военната хунта последователно се прицелвали в напредничави членове на католическото духовенство, както и в отдадени активисти за правата на човека, въвлечени в редови програми срещу бедността.
С подкрепянето на "Мръсната война" на Аржентина, Хорхе Марио Берголио крящящо нарушавал самите принципи на християнската нравственост, които ценят стойността на човешкия живот. Послание на автора до папа Франциск: "Не убивай."
"Операция Кондор" и Католическата църква
Избирането на кардинал Берголио от ватиканския конклав, за да служи като папа Франциск I, ще има непосредствени отражения по отношение на водещото се понастоящем дело за "Операция Кондор" в Буенос Айрес.
Църквата била въвлечена в подкрепата на военната хунта. Това е нещо, което ще изплува на повърхността в хода на съдебните процедури. Несъмнено ще има опити да се замъгли ролята на католическата йерархия и новоназначения папа Франциск I, който служел като глава на аржентинския орден на йезуитите по време на военната диктатура.
Хорхе Марио Берголио: "Вашингтонският папа във Ватикана"?
Изборът на папа Франциск I има обширни геополитически изводи за целия латиноамерикански регион.
През 1970-те години, Хорхе Марио Берголио бил подкрепящ покровителствана от Съединените щати военна диктатура.
Католическата йерархия в Аржентибна подкрепяла военното правителство. Програмата на хунтата за изтезания, убийства и "изчезвания" на хиляди политически опоненти била координирана и подкрепяна от Вашингтон под "Операция Кондор" на ЦРУ.
Интересите на Уол Стрийт били поддървани чрез длъжността на Хосе Алфредо Мартинес де Хос в министерството на икономиката.
Католическата църква в Латинска Америка е политически влиятелна. Тя има също и въздействие върху общественото мнение. Това е известно и разбирано от архитектите на чужденстранната политика на Съединените щати, както и от американското разузнаване.
В Латинска Америка, където голям брой правителства сега предизвикват хегемонията на Съединените щати, човек би очаквал - имайки предвид опита на Берголио, - че новият понтифекс, Франциск I, като водач на Католическата църква, фактически ще играе дискретна политическа роля "под прикритие", в полза на Вашингтон.
С Хорхе Марио Берголио, папа Франциск I във Ватикана, - който предано обслужвал интересите на Съединените щати в зенита на генерал Хорхе Видела и адмирал Емилио Масера, - йерархията на Католическата църква в Латинска Америка може още веднъж да бъде ефикасно манипулирана, за да подкопава "прогресивни" (леви) правителства, не само в Аржентина (по отношение на правителството на Кристина Киршнер), но сред целия регион, включително във Венецуела, Еквадор и Боливия.
Назначаването на "проамерикански папа" настъпи седмица след смъртта на президента Уго Чавес.
"Промяна на режима" във Ватикана
Държавният департамент на Съединените щати рутинно оказва натиск върху членове на съвета за сигурност на Обединените нации, с оглед на повлияване на национални избори в различни страни по света.
По подобен начин, ЦРУ има дългогодишно прикрито отношение с Ватикана.
Направило ли е опит правителството на Съединените щати да повлияе на резултата от избора на новия понтифекс?
Твърдо отдаден на обслужването на чуждестранните политически интереси на Съединените щати в Латинска Америка, Хорхе Марио Берголио бил предпочитаният кандидат на Вашингтон.
Оказан ли е дискретно прикрит натиск от Вашингтон, в рамките на Католическата църква, пряко или непряко, върху сто и петнадесетте кадринала, членове на ватиканския конклав?
"Кой е папа Франциск I, интервю на Майкъл Чосудовски с Бони Фолкнър", Guns and Butter, KPFA Pacifica.
Католическата църква: Чили срещу Аржентина
Струва си да се отбележи, че в зората на военния преврат в Чили на 11-ти септември 1973 г. кардиналът на Сантяго де Чиле, Раул Силва Енрикес, открито осъдил военната хунта, водена от генерал Аугусто Пиночет. В явен контраст с Аржентина. тази позиция на католическата йерархия в Чили била способстваща за обуздаването на вълната от политически убийства и нарушения на правата на човека, насочени срещу поддръжници на Салвадор Алиенде и опоненти на военния режим.
Човекът, стоящ зад междуверския Comité Pro-Paz бил кардинал Раул Силва Енрикес. Малко след преврата, Силва... встъпил в ролята на "правостоящ" [англ. upstander – застъпник] - термин, който авторът и активист Саманта Пауър съчетала, за да разграничи хората, които се изправят пред несправедливостта - често при огромен личен риск, - от "страничните наблюдатели" [англ. bystanders]... Скоро след преврата, Силва и други църковни водачи публикували декларация, осъждаща и изразяваща печал поради кръвопролитието. Това била фундаментална повратна точка за мнозина членове на чилийското духовенство... Кардиналът посетил Националния стадион и, шокиран от мащаба на правителствения срив, дал наставление на помощниците си да започнат събиране на информация от хилядите, тълпящи се в църквата за убежище.
Дейсвията на Силва довели до открит конфликт с Пиночет, който не се поколебал да заплаши църквата и Comité Pro-Paz ("Заемане на позиция срещу Пиночет: Католическата църква и изчезнатите" - pdf).
Ако католическата йерархия в Аржентина и Хорхе Марио Берголио бяха заели подобна позиция на тази на кардинал Раул Силва Енрикес, хиляди животи биха били спасени. Хорхе Марио Берголио не бил, по думите на Саманта Пауър, "страничен наблюдател". Той бил съучастник в обширни престъпления срещу човечеството.
Нито пък папа Франциск е "човек на народа", посветен на "помагане на бедните" по стъпките на св. Франциск от Асизи, както е изобразяван в хор чрез мантрата на Западните медии. До голяма степен е обратното: стремежите му под управлението на военната хунта последователно се прицелвали в напредничави членове на католическото духовенство, както и в отдадени активисти за правата на човека, въвлечени в редови програми срещу бедността.
С подкрепянето на "Мръсната война" на Аржентина, Хорхе Марио Берголио крящящо нарушавал самите принципи на християнската нравственост, които ценят стойността на човешкия живот. Послание на автора до папа Франциск: "Не убивай."
"Операция Кондор" и Католическата църква
Избирането на кардинал Берголио от ватиканския конклав, за да служи като папа Франциск I, ще има непосредствени отражения по отношение на водещото се понастоящем дело за "Операция Кондор" в Буенос Айрес.
Църквата била въвлечена в подкрепата на военната хунта. Това е нещо, което ще изплува на повърхността в хода на съдебните процедури. Несъмнено ще има опити да се замъгли ролята на католическата йерархия и новоназначения папа Франциск I, който служел като глава на аржентинския орден на йезуитите по време на военната диктатура.
Хорхе Марио Берголио: "Вашингтонският папа във Ватикана"?
Изборът на папа Франциск I има обширни геополитически изводи за целия латиноамерикански регион.
През 1970-те години, Хорхе Марио Берголио бил подкрепящ покровителствана от Съединените щати военна диктатура.
Католическата йерархия в Аржентибна подкрепяла военното правителство. Програмата на хунтата за изтезания, убийства и "изчезвания" на хиляди политически опоненти била координирана и подкрепяна от Вашингтон под "Операция Кондор" на ЦРУ.
Интересите на Уол Стрийт били поддървани чрез длъжността на Хосе Алфредо Мартинес де Хос в министерството на икономиката.
Католическата църква в Латинска Америка е политически влиятелна. Тя има също и въздействие върху общественото мнение. Това е известно и разбирано от архитектите на чужденстранната политика на Съединените щати, както и от американското разузнаване.
В Латинска Америка, където голям брой правителства сега предизвикват хегемонията на Съединените щати, човек би очаквал - имайки предвид опита на Берголио, - че новият понтифекс, Франциск I, като водач на Католическата църква, фактически ще играе дискретна политическа роля "под прикритие", в полза на Вашингтон.
С Хорхе Марио Берголио, папа Франциск I във Ватикана, - който предано обслужвал интересите на Съединените щати в зенита на генерал Хорхе Видела и адмирал Емилио Масера, - йерархията на Католическата църква в Латинска Америка може още веднъж да бъде ефикасно манипулирана, за да подкопава "прогресивни" (леви) правителства, не само в Аржентина (по отношение на правителството на Кристина Киршнер), но сред целия регион, включително във Венецуела, Еквадор и Боливия.
Назначаването на "проамерикански папа" настъпи седмица след смъртта на президента Уго Чавес.
"Промяна на режима" във Ватикана
Държавният департамент на Съединените щати рутинно оказва натиск върху членове на съвета за сигурност на Обединените нации, с оглед на повлияване на национални избори в различни страни по света.
По подобен начин, ЦРУ има дългогодишно прикрито отношение с Ватикана.
Направило ли е опит правителството на Съединените щати да повлияе на резултата от избора на новия понтифекс?
Твърдо отдаден на обслужването на чуждестранните политически интереси на Съединените щати в Латинска Америка, Хорхе Марио Берголио бил предпочитаният кандидат на Вашингтон.
Оказан ли е дискретно прикрит натиск от Вашингтон, в рамките на Католическата църква, пряко или непряко, върху сто и петнадесетте кадринала, членове на ватиканския конклав?
"Кой е папа Франциск I, интервю на Майкъл Чосудовски с Бони Фолкнър", Guns and Butter, KPFA Pacifica.
Бележка на автора:
От началото на военния режим през 1976 г. бях гост-преподавател в Института по социална политика на Universidad Nacional de Cordoba, Аржентина. Фокусът на основното ми проучване по онова време беше да изследвам социалните въздействия на смъртоносните макроикономически реформи, приети от военната хунта.
Преподавах в университета на Кордоба по време на първоначалната вълна от убийства, която се прицелваше също и в напредничави редови членове на католическото духовенство.
Северният индустриален град Кордоба беше центърът на движението за съпротива. Бях свидетел на това как католическата йерархия дейно и рутинно подкрепяше военната хунта, като създаваше атмосфера на сплашване и страх из страната. Общото чувство по онова време беше, че аржентинците са предадени от горните ешелони на Католическата църква.
Три години по-рано, по времето на военния преврат на Чили от 11-ти септември 1973 г., довел до повалянето на правителството на "Народно единство" на Салвадор Алиенде, бях гост-преподавател към института по икономика на католическия университет на Чили, Сантяго де Чиле. В непосредствената зора на преврата в Чили станах свидетел на това как кардиналът на Сантяго, Раул Силва Енрикес - действащ от името на Католическата църква - се противопостави на военната диктатура.
Оригиналният източник на тази статия е Global Research.
Авторски права: проф. Майкъл Чосудовски, Global Research, 2015 г.
От началото на военния режим през 1976 г. бях гост-преподавател в Института по социална политика на Universidad Nacional de Cordoba, Аржентина. Фокусът на основното ми проучване по онова време беше да изследвам социалните въздействия на смъртоносните макроикономически реформи, приети от военната хунта.
Преподавах в университета на Кордоба по време на първоначалната вълна от убийства, която се прицелваше също и в напредничави редови членове на католическото духовенство.
Северният индустриален град Кордоба беше центърът на движението за съпротива. Бях свидетел на това как католическата йерархия дейно и рутинно подкрепяше военната хунта, като създаваше атмосфера на сплашване и страх из страната. Общото чувство по онова време беше, че аржентинците са предадени от горните ешелони на Католическата църква.
Три години по-рано, по времето на военния преврат на Чили от 11-ти септември 1973 г., довел до повалянето на правителството на "Народно единство" на Салвадор Алиенде, бях гост-преподавател към института по икономика на католическия университет на Чили, Сантяго де Чиле. В непосредствената зора на преврата в Чили станах свидетел на това как кардиналът на Сантяго, Раул Силва Енрикес - действащ от името на Католическата църква - се противопостави на военната диктатура.
Оригиналният източник на тази статия е Global Research.
Авторски права: проф. Майкъл Чосудовски, Global Research, 2015 г.
RSS Feed
