Една статия от в-к Стандарт:
Брашното за Боговицата и краваите се пресява три пъти
Хлябът е светая светих на българската кухня. "Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската трапеза. Пекли са го направо в пепелта и според чуждоземните пътешественици бил невероятно вкусен. Правели с квас (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и пухкав", разказва Галя Чохаджиева, главен уредник в отдел Етнография в регионален исторически музей във Велико Търново.
Брашното за Боговицата и краваите се пресява три пъти
Хлябът е светая светих на българската кухня. "Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската трапеза. Пекли са го направо в пепелта и според чуждоземните пътешественици бил невероятно вкусен. Правели с квас (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и пухкав", разказва Галя Чохаджиева, главен уредник в отдел Етнография в регионален исторически музей във Велико Търново.
"Хлябът е слънцеликото божество на българите, което не е само насъщна храна за тялото, а и радост за душата, безкръвна жертва за Бога, Богородица и светците", обяснява историкът Галя Чохаджиева. С него някога укротявали болестите и стихиите, че да са милостиви към човеците. Затова за всички празници сме имали и все още имаме специални хлябове, които се приготвят по точно определен начин. Обредните храни всъщност показват най-старото състояние на нашата кухня.
Обредните хлябове са три вида
- същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник).
Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да започне в ранни зори. Брашното за обредните хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата, е украсена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, кошарата. Третият тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците подчертават, че Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която
всичко, която се прави, яде и изрича, е магия.
В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите, обясняват историците. Първите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни "дали" повечето тестени произведения, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която днес наричаме булгур, както и някои бобови растения. Били са признати производители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско наследство е и баницата, която ние днес сме осъвременили почти до неузнаваемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и баница клин, според начина на приготвяне на корите. А пък според плънката - пататник, чушник, лопушник.
Обредните хлябове са три вида
- същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник).
Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да започне в ранни зори. Брашното за обредните хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата, е украсена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, кошарата. Третият тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците подчертават, че Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която
всичко, която се прави, яде и изрича, е магия.
В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите, обясняват историците. Първите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни "дали" повечето тестени произведения, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която днес наричаме булгур, както и някои бобови растения. Били са признати производители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско наследство е и баницата, която ние днес сме осъвременили почти до неузнаваемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и баница клин, според начина на приготвяне на корите. А пък според плънката - пататник, чушник, лопушник.
Коментар на Последните дни
Мисля, че информацията е достатъчно ясна и дълбока, за да има нужда от повече обяснения. Затова бих запитал само едно: Ако "Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която всичко, която се прави, яде и изрича, е магия", каква е причината всяка година да се пораждат спорове дали трябва или не трябва да се празнува "Рождество Христово"?
RSS Feed
