В поучението си на генералната аудиенция в сряда, 18 август 2021 г., папа Франциск изговори следните противоречиви и богохулни думи във връзка с Божия закон и Христовата благодат. Изявленията са записани в последните два абзаца от статия, публикувана от Vatican News. Папата изрази следното:
„„За нас е хубаво да се запитаме дали все още живеем в периода, в който се нуждаем от Закона, или вместо това напълно осъзнаваме, че сме получили благодатта на това да станем Божии чада, така че да живеем в любов.“ Това е хубав въпрос, каза той, като зададе и втори: „Ненавиждам ли заповедите?“ Той ни даде и отговор: „Не. Съблюдавам ги, но не като абсолюти, защото знам, че Исус Христос е Този, Който ме оправдава.“ [1]
Рим наистина изригва релативистична [внушаваща, че всичко е относително] ерес като обърква Божия закон и Неговата любов. Папата е заключил, че Божият закон не е „абсолютен“. Това оставя християнския свят без посока и без котва в едно море на съмнение, което ще доведе единствено до още беззаконие и грях. Очевидно е, че много от основните деноминации вече не четат Библията. Защо да я четат, ако вярват, че Божието слово вече не е абсолютно и не трябва да му се има доверие?
Обича ли Бог непокайващи се грешници? Библията ни казва, че да, Бог наистина обича целия свят (Йоан 3:16), но Божията любов не е като нашата любов. Божията любов е свята, съвършена, справедлива и праведна. Говорейки за Бога, Мойсей каза: „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той“ (Второзаконие 32:4).
Това означава, че Бог винаги действа в съответствие с онова, което е право, и самият Той е окончателният, абсолютен стандарт за праведност. Божиите любов, характер, истина и вести са все абсолютни! Неговата истина не подлежи на чувствата и възприятията на другиго. Неговата вест не е просто един от много възгледи, които можем да изберем да следваме или да не следваме. Бог не е човек, че да лъже, мами, да бъде повлияван или подкупван. Бог никога няма да ни говори извън контекста и да ни дава лоша информация, която да е остаряла.
Неговият закон не е относителен, т.е. че той е верен само що се отнася до моето разбиране. Когато Исус дойде на този свят, забележете състоянието, в което беше светът. Състоянието му е подобно на случващото се днес:
„Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си. Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да ги накара да потръпнат от голямото си нечестие“ („Копнежът на вековете“, стр. 103, 104).
Обърнете внимание на метода и стратегията, които употребява Бог в Своята любов, за да достигне до непокайващите се грешници:
„Преди да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят опасността от раните на греха“ („Копнежът на вековете“, стр. 104).
Бог не използва субективно евангелие, относително евангелие, социално евангелие, евангелие с цветовете на дъгата или размито евангелие, за да достигне до непокайващите се грешници. Това са названия, използвани от човека за угаждане на неговия плътски ум, за да се сгуши грешникът в една фалшива сигурност или да отхвърли Божиите предупредителни вести. Истинската Божия евангелска вест е ясна, достоверна, необходима, целенасочена и напълно абсолютна.
„Бог не изпраща вестители, за да ласкае грешника. Той не предава вести на мир, за да изпълни неосветените с фалшива сигурност. Напротив, натоварва съвестта на грешника и прониква в душата му със стрелите на убеждението. Служещите ангели представят пред него ужасните Божии наказания, за да осъзнае той своята нужда и да извика: „Какво да сторя, за да се спася?“ Тогава същата ръка, която го е повалила в прахта, издига покаяния. Гласът, който осъжда греха и посрамва гордостта и амбициите, откликва с най-мило съчувствие: „Какво искаш да ти сторя?““ („Копнежът на вековете“, стр. 104).
Това е методът, който Бог използва като средство да призове грешниците да се покаят. Такъв подход имаше Христос към човечеството, когато вървеше по земята. И си припомнете, че абсолютната Божия истина и Неговото средство за достигане на света са презирани от дявола. Погледнете кой стои зад онези, които отхвърлят Божиите предупредителни вести:
„Неверието им породи омраза. Сатана ги завладя и в гнева си те започнаха да крещят против Спасителя... Тези хора се гордееха, че пазят закона. Но сега, когато бяха засегнати предразсъдъците им, бяха готови да убиват“ („Копнежът на вековете“, стр. 239, 240).
Какво караше юдеите от Назарет да показват толкова омраза към един любящ Спасител, че бяха готови да пожертват този Божий закон и да извършват убийство? Собствените им, лични неверие и бунт. Именно Сатана ги контролираше и им даваше своя дух на озлобление към Божията истина. Точно с това имаме работа днес и същият сатанински дух, който мрази Божия закон, се изявява в сърцата на мъже и жени днес:
„Истината не бе популярна в дните на Христос. Не е популярна и днес. Била е непопулярна винаги, откакто Сатана пръв даде на човека неистината и подправената истина, като му представи басни, водещи към себеиздигане“ („Копнежът на вековете“, стр. 242).
Какво кара хора днес да воюват против истината? Същият непокайващ се, плътски, горделив дух на неверие, както и нежелание да приемат поправление или поучение. Именно духът на Сатана се засяга от истината. Бог не се засяга от истината. Именно духът на дявола се противопоставя на Христос и Неговата истина и кара хората да желаят да извършат убийство и да погребат вестителя. На юдейските водачи от Своето време, Исус каза:
„А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината... Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате“ (Йоан 8:40, 44, 45).
Съществуването на абсолютна истина е противоречиво. Проповядването на абсолютна истина е дори още по-противоречиво, защото не допада на много хора, които, както своя Бог, са подчинени на собствените си изопачения на истината. В съвременната епоха на мултикултурализъм никой не желае да бъде безпокоен от дребния шрифт в Библията. Светът просто желае един Бог, Който обича всички и търпи всичко. Това е учението на николаитите, именно нещото, което Бог мрази:
„Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите“ (Откровение 2:15).
Какво беше учението на николаитите – нещото, което Бог мрази?
„Сега в голям мащаб се преподава учението, че Христовото благовестие може е отменило Божия закон, че като „вярваме“ ние биваме освободени от необходимостта да бъдем изпълнителни на Словото. Бо това е учението на николаитите“ („Знамения на времето“, 2 януари 1912 г.).
С всеки изминал ден се убеждавам все повече и повече, че Франциск е папата на николаитите – голямо религиозно движение, което отхвърля Божия нравствен стандарт като абсолютен. Те са установили собствена нравственост: климатична справедливост, преразпределение на богатствата, духовност на Майката Земя, „зелени“ неделни закони, екоцид и още няколко други католически социални учения. Точно това се случва, когато отхвърлим Божия закон като абсолютен – всичко върви.
Всъщност ако Божият закон не беше абсолютен нямаше да има потоп по времето на Ной. Содом и Гомор нямаше да бъдат превърнати в пепел. Ерусалим нямаше да е отведен в плен във Вавилон. Нямаше да има криза на вярата в Даниил 3 гл. и Даниил 6 гл. Исус нямаше да е предаден от юдеите на римляните, за да бъде разпнат. Но понеже Божието слово говори в абсолютен смисъл, когато казва „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), Исус трябваше да пристъпи напред и да избере да отдаде живота си, за да можем да живеем ние. Нямаше друг начин да стане това освен чрез изкупление. На кръста Исус страда и умря, за да можем ние да имаме вечен живот.
Ако Божият закон не беше абсолютен, нямаше да има мъченици в ранното християнство, нямаше да има нищо, за което да бъдат преследвани. Нямаше да има протестантска Реформация. Как можете да имате реформация без абсолютен стандарт, който да доведе до благоприятни промени, съгласно Божията воля? Без абсолютни заповеди не може да има покорство, не може да има чистота сред хората, нито освещение, нито Църква на остатъка в последните дни. Трагично е, че това означава, че няма да има белег на звяра, няма да има изпит на събота срещу неделя. И не се безпокойте за Откровение 12, 13, 14, 17 и 18 гл. Нищо от това не е от значение винаги, когато Божията воля не е абсолютна.
Папа Франциск е създал фалшива дилема и неговите представи навлизат във всички църкви, включително в много адвентни кръгове. Тройната ангелска вест е Божий абсолют, последната вест на предупреждение, отправена към последното поколение с цел да противостои на популярните учения, че Божият закон е ненужен или не е абсолютен. Трагично е, че светът не желае да чува тези вест. Защо? Защото когато разберете сърцевината на Тройната ангелска вест, вие потръпвате при вида на големите нечестие и бунт, в които се намира нашият свят.
Тази вест изобличава звяра и образа и показва, че целият свят е измамен от змея (Откровение 12:9) и се покланя на звяра и змея (Откровение 13:3, 4), а не на Бога. Освен това Бог идентифицира Своите люде и ги нарича остатъка, който пази заповедите (Откровение 12:17). Бог ги нарича също Свои светии, които пазят Божиите заповеди (Откровение 14:12) и те са видени в небето заради това, че пазят Божиите заповеди (Откровение 22:14).
Откровение 14 гл. не е вест, произлязла от човека. Това са Божии слова и Бог ги е поставил там, за да бъдат прилагани. Следователно, не е нетолерантно или вредно да се опитваме да разберем, прилагаме или проповядваме думите на книгата Откровение, да не би в противен случай да стигнем до заключението, че Божието слово или нашият любящ Бог трябва да бъдат категоризирани като такива. Фанатизмът, омразата и объркването се състоят във факта, че паднали и грешни човешки същества се опитват да отделят Бога от собствената Му истина, и те желаят да приемете техните разбити и провалени политики.
Използвана литература:
[1] https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2021-08/pope-are-we-under-the-law-or-do-we-live-as-children-of-god.html
Рим наистина изригва релативистична [внушаваща, че всичко е относително] ерес като обърква Божия закон и Неговата любов. Папата е заключил, че Божият закон не е „абсолютен“. Това оставя християнския свят без посока и без котва в едно море на съмнение, което ще доведе единствено до още беззаконие и грях. Очевидно е, че много от основните деноминации вече не четат Библията. Защо да я четат, ако вярват, че Божието слово вече не е абсолютно и не трябва да му се има доверие?
Обича ли Бог непокайващи се грешници? Библията ни казва, че да, Бог наистина обича целия свят (Йоан 3:16), но Божията любов не е като нашата любов. Божията любов е свята, съвършена, справедлива и праведна. Говорейки за Бога, Мойсей каза: „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той“ (Второзаконие 32:4).
Това означава, че Бог винаги действа в съответствие с онова, което е право, и самият Той е окончателният, абсолютен стандарт за праведност. Божиите любов, характер, истина и вести са все абсолютни! Неговата истина не подлежи на чувствата и възприятията на другиго. Неговата вест не е просто един от много възгледи, които можем да изберем да следваме или да не следваме. Бог не е човек, че да лъже, мами, да бъде повлияван или подкупван. Бог никога няма да ни говори извън контекста и да ни дава лоша информация, която да е остаряла.
Неговият закон не е относителен, т.е. че той е верен само що се отнася до моето разбиране. Когато Исус дойде на този свят, забележете състоянието, в което беше светът. Състоянието му е подобно на случващото се днес:
„Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си. Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да ги накара да потръпнат от голямото си нечестие“ („Копнежът на вековете“, стр. 103, 104).
Обърнете внимание на метода и стратегията, които употребява Бог в Своята любов, за да достигне до непокайващите се грешници:
„Преди да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят опасността от раните на греха“ („Копнежът на вековете“, стр. 104).
Бог не използва субективно евангелие, относително евангелие, социално евангелие, евангелие с цветовете на дъгата или размито евангелие, за да достигне до непокайващите се грешници. Това са названия, използвани от човека за угаждане на неговия плътски ум, за да се сгуши грешникът в една фалшива сигурност или да отхвърли Божиите предупредителни вести. Истинската Божия евангелска вест е ясна, достоверна, необходима, целенасочена и напълно абсолютна.
„Бог не изпраща вестители, за да ласкае грешника. Той не предава вести на мир, за да изпълни неосветените с фалшива сигурност. Напротив, натоварва съвестта на грешника и прониква в душата му със стрелите на убеждението. Служещите ангели представят пред него ужасните Божии наказания, за да осъзнае той своята нужда и да извика: „Какво да сторя, за да се спася?“ Тогава същата ръка, която го е повалила в прахта, издига покаяния. Гласът, който осъжда греха и посрамва гордостта и амбициите, откликва с най-мило съчувствие: „Какво искаш да ти сторя?““ („Копнежът на вековете“, стр. 104).
Това е методът, който Бог използва като средство да призове грешниците да се покаят. Такъв подход имаше Христос към човечеството, когато вървеше по земята. И си припомнете, че абсолютната Божия истина и Неговото средство за достигане на света са презирани от дявола. Погледнете кой стои зад онези, които отхвърлят Божиите предупредителни вести:
„Неверието им породи омраза. Сатана ги завладя и в гнева си те започнаха да крещят против Спасителя... Тези хора се гордееха, че пазят закона. Но сега, когато бяха засегнати предразсъдъците им, бяха готови да убиват“ („Копнежът на вековете“, стр. 239, 240).
Какво караше юдеите от Назарет да показват толкова омраза към един любящ Спасител, че бяха готови да пожертват този Божий закон и да извършват убийство? Собствените им, лични неверие и бунт. Именно Сатана ги контролираше и им даваше своя дух на озлобление към Божията истина. Точно с това имаме работа днес и същият сатанински дух, който мрази Божия закон, се изявява в сърцата на мъже и жени днес:
„Истината не бе популярна в дните на Христос. Не е популярна и днес. Била е непопулярна винаги, откакто Сатана пръв даде на човека неистината и подправената истина, като му представи басни, водещи към себеиздигане“ („Копнежът на вековете“, стр. 242).
Какво кара хора днес да воюват против истината? Същият непокайващ се, плътски, горделив дух на неверие, както и нежелание да приемат поправление или поучение. Именно духът на Сатана се засяга от истината. Бог не се засяга от истината. Именно духът на дявола се противопоставя на Христос и Неговата истина и кара хората да желаят да извършат убийство и да погребат вестителя. На юдейските водачи от Своето време, Исус каза:
„А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината... Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате“ (Йоан 8:40, 44, 45).
Съществуването на абсолютна истина е противоречиво. Проповядването на абсолютна истина е дори още по-противоречиво, защото не допада на много хора, които, както своя Бог, са подчинени на собствените си изопачения на истината. В съвременната епоха на мултикултурализъм никой не желае да бъде безпокоен от дребния шрифт в Библията. Светът просто желае един Бог, Който обича всички и търпи всичко. Това е учението на николаитите, именно нещото, което Бог мрази:
„Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите“ (Откровение 2:15).
Какво беше учението на николаитите – нещото, което Бог мрази?
„Сега в голям мащаб се преподава учението, че Христовото благовестие може е отменило Божия закон, че като „вярваме“ ние биваме освободени от необходимостта да бъдем изпълнителни на Словото. Бо това е учението на николаитите“ („Знамения на времето“, 2 януари 1912 г.).
С всеки изминал ден се убеждавам все повече и повече, че Франциск е папата на николаитите – голямо религиозно движение, което отхвърля Божия нравствен стандарт като абсолютен. Те са установили собствена нравственост: климатична справедливост, преразпределение на богатствата, духовност на Майката Земя, „зелени“ неделни закони, екоцид и още няколко други католически социални учения. Точно това се случва, когато отхвърлим Божия закон като абсолютен – всичко върви.
Всъщност ако Божият закон не беше абсолютен нямаше да има потоп по времето на Ной. Содом и Гомор нямаше да бъдат превърнати в пепел. Ерусалим нямаше да е отведен в плен във Вавилон. Нямаше да има криза на вярата в Даниил 3 гл. и Даниил 6 гл. Исус нямаше да е предаден от юдеите на римляните, за да бъде разпнат. Но понеже Божието слово говори в абсолютен смисъл, когато казва „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), Исус трябваше да пристъпи напред и да избере да отдаде живота си, за да можем да живеем ние. Нямаше друг начин да стане това освен чрез изкупление. На кръста Исус страда и умря, за да можем ние да имаме вечен живот.
Ако Божият закон не беше абсолютен, нямаше да има мъченици в ранното християнство, нямаше да има нищо, за което да бъдат преследвани. Нямаше да има протестантска Реформация. Как можете да имате реформация без абсолютен стандарт, който да доведе до благоприятни промени, съгласно Божията воля? Без абсолютни заповеди не може да има покорство, не може да има чистота сред хората, нито освещение, нито Църква на остатъка в последните дни. Трагично е, че това означава, че няма да има белег на звяра, няма да има изпит на събота срещу неделя. И не се безпокойте за Откровение 12, 13, 14, 17 и 18 гл. Нищо от това не е от значение винаги, когато Божията воля не е абсолютна.
Папа Франциск е създал фалшива дилема и неговите представи навлизат във всички църкви, включително в много адвентни кръгове. Тройната ангелска вест е Божий абсолют, последната вест на предупреждение, отправена към последното поколение с цел да противостои на популярните учения, че Божият закон е ненужен или не е абсолютен. Трагично е, че светът не желае да чува тези вест. Защо? Защото когато разберете сърцевината на Тройната ангелска вест, вие потръпвате при вида на големите нечестие и бунт, в които се намира нашият свят.
Тази вест изобличава звяра и образа и показва, че целият свят е измамен от змея (Откровение 12:9) и се покланя на звяра и змея (Откровение 13:3, 4), а не на Бога. Освен това Бог идентифицира Своите люде и ги нарича остатъка, който пази заповедите (Откровение 12:17). Бог ги нарича също Свои светии, които пазят Божиите заповеди (Откровение 14:12) и те са видени в небето заради това, че пазят Божиите заповеди (Откровение 22:14).
Откровение 14 гл. не е вест, произлязла от човека. Това са Божии слова и Бог ги е поставил там, за да бъдат прилагани. Следователно, не е нетолерантно или вредно да се опитваме да разберем, прилагаме или проповядваме думите на книгата Откровение, да не би в противен случай да стигнем до заключението, че Божието слово или нашият любящ Бог трябва да бъдат категоризирани като такива. Фанатизмът, омразата и объркването се състоят във факта, че паднали и грешни човешки същества се опитват да отделят Бога от собствената Му истина, и те желаят да приемете техните разбити и провалени политики.
Използвана литература:
[1] https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2021-08/pope-are-we-under-the-law-or-do-we-live-as-children-of-god.html
RSS Feed
