Странно нещо сме ние, хората! Извършим нещо нередно. Получим си наказанието. Но вместо да се покаем за постъпката си, повтаряме същото, като си поставяме за задача да бъдем по-внимателни, за да не ни хванат. Не тръгваме по добрия път, защото грехът ни тегли обратно. И така ден след ден, месец след месец, година след година.
Ако бях атеист и не приемах Божието слово като истина, щях да бъда по-голям противник на Дарвиновата теория за видовете, отколкото самите креационисти. Защо? Защото щях да твърдя, чe сме произлезли не от маймуните, а от крокодилите! Вероятно всеки е наясно как ловците убиват тези земноводни: завързват с въже на брега реката агне и врещенето му привлича хищника да излезе от водата. След като крокодилът си е свършил кървавото дело, тръгва по обратния път без да се отклонява дори на стъпка от оставената преди това следа. Това обаче е гибелно за него, тъй като ловецът вече е забил някъде там нож с острието нагоре.
Ние вършим многократно същото и всеки път си плащаме тарикатлъка, "понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне".
Ако бях атеист и не приемах Божието слово като истина, щях да бъда по-голям противник на Дарвиновата теория за видовете, отколкото самите креационисти. Защо? Защото щях да твърдя, чe сме произлезли не от маймуните, а от крокодилите! Вероятно всеки е наясно как ловците убиват тези земноводни: завързват с въже на брега реката агне и врещенето му привлича хищника да излезе от водата. След като крокодилът си е свършил кървавото дело, тръгва по обратния път без да се отклонява дори на стъпка от оставената преди това следа. Това обаче е гибелно за него, тъй като ловецът вече е забил някъде там нож с острието нагоре.
Ние вършим многократно същото и всеки път си плащаме тарикатлъка, "понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне".
И Божието слово, и историята ни показват, че няма разлика между постъпките на отделната личност, на народите или на църквите. Достатъчно е да спомена опита на Хитлер да завладее Съветския съюз, след като е знаел края на Наполеоновата авантюра. Същото се е случвало с еврейския народ в Стария завет. А след Възнесението на Христос, след като през Средновековието реформаторите разобличиха Католическата църква и се появи протестантството, сега техните деноминации "потеглиха" обратно. Нищо по-различно и в Адвентната църква. След отстъплението, наречено от Елън Уайт с името "Алфа", вървим по същия път към отстъплението "Омега".
Тук обаче няма да се занимавам с с "новата теология". Темата е за нашия народ и твърдоглавието ни, което наподобява и дори надминава ината на евреите да повтарят едни греховe, преди Господ да каже:
"Ето, вашият дом се оставя пуст"
Твърденията на историците, че България е била езическа държава преди княз Борис напоследък започнаха да намират сериозни опровержения в редица документи от онова време. Стана ясно, че още по времето на кан Кубрат прабългарите са били запознати с християнството. Когато през 681 г. се основава България на кан Аспарух, силата й е достатъчно голяма, за да противостои на все още мощната , макар и в упадък, Византия. Това трае близо два века. И тогава България приема "християнството"... Цветът на нацията е унищожен и насила е въведена една религия, която няма нищо общо с Христос! Народът започва да се покланя на идоли, да се обръща към светии и така се стига до Византийското робство. След 170 години страдания България получава втори шанс и чрез тримата бртя Асен, Петър и Калоян извоюва свободата си. Но езичеството тегли народа и вместо той да уповава на Бога, задълбочава вярата си в езическите практики. Така попада под ново робство - Турското. Близо пет века българите пъшкат с ярем на врата и когато получават нов шанс, всичко се повтаря. Този път обаче има една "разновидност" - многобожието е заменено с безбожие. И когато Бог даде нова възможност (вероятно последна) и отвори вратите за евангелието, българите, които отначало въодушевени се втурнаха да изучават Божието слово, впоследствие се обърнаха отново към най-отвратителните мерзости: допитване до врачки, екстрасенси, гадатели, правене панихиди, честване дн на загиналите и т.н.
Най-странно в поведението ни обаче е да реагираме на положението по начин, по който са реагирали преди падането под турско робство. На прага на страната ни се намира една сила, която малцина възприемат като заплаха. Ядене, пиене, песни и танци и "Треска за злато", "злато за трески" и какво ли не привличат жадните за забогатяване и лек живот "православни" българи. Само че нито сме прави (защото се прекланяме пред всякакви госдподари и идоли), нито сме славни (защото с отричането на Христос като единствен Спасител и Цар сме обезславили Божието име и разчитаме на своите дела и на твърдението, че сме нй-мъдрата нация). Не зная дали е много мъдро да се повтаря един и същ гибелен път, та ако в нещо сме мъдри, то май сме мъдри в глупостта си и намерението си да докажем, че ако човек е "глупав, то е за дълго".
Сега ИД е на вратата на България. Дори има достатъчно твърдения, че тук има нейни клетки. Не е ли редно поне веднъж в 1300-годишната си история да се откажем да бъдем крокодили и да тръгнем по друг Път? Пътят, който Бог ни е посочил, за да живеем не само тук, но и във вечността! Или ще продължаваме да си правим харакири, минавайки върху окървавения нож на греховете на миналите поколения? със свещи, икони и други сатанински прийоми ли ще се борим със Сатана или най-сетне ще разберем, че
"...защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12)
Може да изглежда като израз на паника твърдението ми, че сме не само във време, подобно на Ноевите дни, но се намираме в ситуация, сходна с Шишманова България. Дано не съм прав в предположенията си! Но ако се окаже, че ИД повтарят историята на османското нашествие (както всичко се повтаря, защото "няма нищо ново под слънцето"), дано не остане българин, който да държи свещ, икона или друг идол, а всички до един да паднем в нозете на Исус. Защото няма кой друг да ни спаси! Той ни е създал. Той е пролял кръвта Си за да ни спаси от греховете ни. Той ходатайства за тези, които отидат при Него с отворено сърце и признаят греховете си. И Той ще спаси всички, които са се предали в неговите ръце.
Икони, свещи, панихиди, мощи, боядисани яйца, козунаци, бъдници и всички други приумици идват от езичеството и само отделят хората от Бога.
Примката около нас е поне тройна
- никой не знае колко време му остава;
- никой не знае какво ще се случи, ако ислямистите започнат да вършат същото, каквото правят в Сирия и Ирак;
- никой не знае кога ще свърши благодатното време.
Добре е най-сетне да станем истински християни и да забравим своето крокодилско минало, защото ако продължим да сеем това, което ни погубва, ще погубим онова, кото Бог сее в нас.
Не може да бъдем сродни със змията и да искаме да живеем с Този, Който пострада от нея заради нас!
Тук обаче няма да се занимавам с с "новата теология". Темата е за нашия народ и твърдоглавието ни, което наподобява и дори надминава ината на евреите да повтарят едни греховe, преди Господ да каже:
"Ето, вашият дом се оставя пуст"
Твърденията на историците, че България е била езическа държава преди княз Борис напоследък започнаха да намират сериозни опровержения в редица документи от онова време. Стана ясно, че още по времето на кан Кубрат прабългарите са били запознати с християнството. Когато през 681 г. се основава България на кан Аспарух, силата й е достатъчно голяма, за да противостои на все още мощната , макар и в упадък, Византия. Това трае близо два века. И тогава България приема "християнството"... Цветът на нацията е унищожен и насила е въведена една религия, която няма нищо общо с Христос! Народът започва да се покланя на идоли, да се обръща към светии и така се стига до Византийското робство. След 170 години страдания България получава втори шанс и чрез тримата бртя Асен, Петър и Калоян извоюва свободата си. Но езичеството тегли народа и вместо той да уповава на Бога, задълбочава вярата си в езическите практики. Така попада под ново робство - Турското. Близо пет века българите пъшкат с ярем на врата и когато получават нов шанс, всичко се повтаря. Този път обаче има една "разновидност" - многобожието е заменено с безбожие. И когато Бог даде нова възможност (вероятно последна) и отвори вратите за евангелието, българите, които отначало въодушевени се втурнаха да изучават Божието слово, впоследствие се обърнаха отново към най-отвратителните мерзости: допитване до врачки, екстрасенси, гадатели, правене панихиди, честване дн на загиналите и т.н.
Най-странно в поведението ни обаче е да реагираме на положението по начин, по който са реагирали преди падането под турско робство. На прага на страната ни се намира една сила, която малцина възприемат като заплаха. Ядене, пиене, песни и танци и "Треска за злато", "злато за трески" и какво ли не привличат жадните за забогатяване и лек живот "православни" българи. Само че нито сме прави (защото се прекланяме пред всякакви госдподари и идоли), нито сме славни (защото с отричането на Христос като единствен Спасител и Цар сме обезславили Божието име и разчитаме на своите дела и на твърдението, че сме нй-мъдрата нация). Не зная дали е много мъдро да се повтаря един и същ гибелен път, та ако в нещо сме мъдри, то май сме мъдри в глупостта си и намерението си да докажем, че ако човек е "глупав, то е за дълго".
Сега ИД е на вратата на България. Дори има достатъчно твърдения, че тук има нейни клетки. Не е ли редно поне веднъж в 1300-годишната си история да се откажем да бъдем крокодили и да тръгнем по друг Път? Пътят, който Бог ни е посочил, за да живеем не само тук, но и във вечността! Или ще продължаваме да си правим харакири, минавайки върху окървавения нож на греховете на миналите поколения? със свещи, икони и други сатанински прийоми ли ще се борим със Сатана или най-сетне ще разберем, че
"...защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12)
Може да изглежда като израз на паника твърдението ми, че сме не само във време, подобно на Ноевите дни, но се намираме в ситуация, сходна с Шишманова България. Дано не съм прав в предположенията си! Но ако се окаже, че ИД повтарят историята на османското нашествие (както всичко се повтаря, защото "няма нищо ново под слънцето"), дано не остане българин, който да държи свещ, икона или друг идол, а всички до един да паднем в нозете на Исус. Защото няма кой друг да ни спаси! Той ни е създал. Той е пролял кръвта Си за да ни спаси от греховете ни. Той ходатайства за тези, които отидат при Него с отворено сърце и признаят греховете си. И Той ще спаси всички, които са се предали в неговите ръце.
Икони, свещи, панихиди, мощи, боядисани яйца, козунаци, бъдници и всички други приумици идват от езичеството и само отделят хората от Бога.
Примката около нас е поне тройна
- никой не знае колко време му остава;
- никой не знае какво ще се случи, ако ислямистите започнат да вършат същото, каквото правят в Сирия и Ирак;
- никой не знае кога ще свърши благодатното време.
Добре е най-сетне да станем истински християни и да забравим своето крокодилско минало, защото ако продължим да сеем това, което ни погубва, ще погубим онова, кото Бог сее в нас.
Не може да бъдем сродни със змията и да искаме да живеем с Този, Който пострада от нея заради нас!
RSS Feed
