newzimbabwe.com
публикува този материал:
Наскоро гледах видеоматериал, публикуван в интернет, за мъж, наречен епископ Тони Палмър, който е говорещ езици петдесятник, харизматик, евангелист и католически отец в едно. Той изглежда има лично взаимоотношение с папа Франциск и е пратеник на папата, носещ специална вест на събрание на петдесятни лидери в Съединените щати, организирано от Кенет Коупланд. Тони Палмър предаваше съобщение на „помирение” от Ватикана.
Той използваше твърдения като „Вярвам, че Бог ме е довел тук в духа на Илия ... да обърна сърцата на синовете към бащите, да приготвя пътя за Господа ... Духът на Илия е един дух на помирение. Ако сте родени отново, вие сте католици [в значението на световно разпространение, това е вярно]”. Той нарича протестантското движение „Протестът на Лутер” (Това наистина не е било така. Лутер е бил един от многото реформатори). Добавя, че „Разнообразието е божествено, разделението е дяволско”, което не е вярно, защото Божието Слово е като двуостър меч, то разделя истината от заблудата.
публикува този материал:
Наскоро гледах видеоматериал, публикуван в интернет, за мъж, наречен епископ Тони Палмър, който е говорещ езици петдесятник, харизматик, евангелист и католически отец в едно. Той изглежда има лично взаимоотношение с папа Франциск и е пратеник на папата, носещ специална вест на събрание на петдесятни лидери в Съединените щати, организирано от Кенет Коупланд. Тони Палмър предаваше съобщение на „помирение” от Ватикана.
Той използваше твърдения като „Вярвам, че Бог ме е довел тук в духа на Илия ... да обърна сърцата на синовете към бащите, да приготвя пътя за Господа ... Духът на Илия е един дух на помирение. Ако сте родени отново, вие сте католици [в значението на световно разпространение, това е вярно]”. Той нарича протестантското движение „Протестът на Лутер” (Това наистина не е било така. Лутер е бил един от многото реформатори). Добавя, че „Разнообразието е божествено, разделението е дяволско”, което не е вярно, защото Божието Слово е като двуостър меч, то разделя истината от заблудата.
По-нататък той казва: „Славата е тази, която ни свързва, не доктрините ... Бог ще уреди всичките ни доктрини горе”, като има предвид времето, когато ще сме отишли в небето. Това е дяволско твърдение само по себе си, защото ако трябва изобщо да има единство сред църквите, то трябва да бъде основано на здрава библейска доктрина. Той продължава да намеква, че протестът е бил единствено от Лутер и сякаш Лутер е протестирал единствено върху една, а не върху 95 точки, които е забил върху вратата на църквата „Вси светии” на 31-октомври, 1517 г. Наистина ли трябва християнството да си затвори очите и да се обедини заради това?
Чарлз Спърджън някога сподели мнението си относно християнското единство: Да останем разделени е греховно! Не се ли молеше нашият Господ те да бъдат едно, както ние сме едно”? (Йоан 17:22). Хор от икуменически гласове продължава да повтаря тона на единството. Това, което те казват, е: „Християните от всички доктринални нюанси трябва да се съберат в една видима организация, независимо от... Обединете се, обединете се!”
Такова учение е погрешно, безразсъдно и опасно. Единствено истината трябва да определя становището на човека. Истината идва преди единството. Единството без истина е рисковано. Молитвата на нашия Господ в Йоан 17-та глава трябва да бъде четена в пълния контекст. Погледнете 17-ти стих: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”. Само тези, които са осветени чрез Словото, могат да бъдат едно в Христос. Проповядването на противоположното е предателство към Евангелието.
Любимият ми евангелски писател казва: „Не можем да купим мир и единство чрез жертване на истината. Конфликтът може да бъде продължителен и болезнен, но на всяка цена трябва да се държим здраво за Божието Слово” Е. Г. Уайт („Исторически скици”, стр. 197)
Невероятно е, че папата и неговият пратеник, отец Тони Палмър, или който и да е друг по този въпрос казват, че християните трябва да се обединят без значение на доктриналните различия и „Бог ще уреди всичките ни доктрини горе”. Какво да кажем за католическите доктрини, които са противоположни на Библията:
# Поклонението пред статуи е противопоставяне на втората заповед на Библията (Изход 20:4);
# Мария е безгрешна. Библията казва, че всички са съгрешили, освен Исус (Римляни 3:23);
# Мария е Съпосредник. Библията казва, че само Христос е пътят, истината и животът;
# Свещеникът жертва Христос на олтара по време на Меса. Библията казва, че Христос Се е принесъл в жертва веднъж завинаги;
# Свещениците са специална класа. Библията казва, че всички вярващи са царско свещенство и свят народ;
# Вярващите не трябва да знаят, че имат вечен живот. Библията казва, че всички вярващи имат вечен живот (1 Йоаново 5:13);
# Папи и свещеници са наречени „Отци”. Библията не нарича никой религиозен лидер „отец”;
# Повтаряне „Аве Мария” и „отче наш”. Библията казва, че не трябва да има безсъдържателни повторения;
# Изповядване пред свещеници. Библията казва, че трябва да изповядваме греховете си единствено пред Бог.
# Кръщение на новородени. Библията казва, че преди кръщение кандидатите трябва да бъдат научени, да вярват и да се покаят.
# Поклонение в неделя. Библията казва, че трябва да се покланяме в събота
# Какво да кажем за доктрини като непогрешимостта на папата, чистилището, предверието на ада, всички от които са покръстено езичество?
Четох също някъде, че новият папа е първият йезуитски папа в историята. Кои са йезуитите и каква е била / е задачата им? Орденът на йезуитите е дошъл в съществуване, когато протестантизмът се е разпространявал с пълна сила и целта им е била да спрат протестантите и да поддържат папското върховенство.
Исторически факт е, че сред християнския свят протестантизмът е бил заплашен от ужасяващи врагове. Първите победи на реформацията са преминали, Рим е свикал нови сили, надявайки се да постигне унищожението му. По това време е бил създаден Орденът на йезуитите – най-жестокият, безскрупулен и могъщ от всички борци на католицизма. Отделени от земни връзки и човешки интереси, мъртви за изискванията на естествената привързаност, с напълно смълчан разум и съвест, те не са познавали никакво правило, никаква връзка, а само своя орден, и никакъв дълг, външен на властта му.
Евангелието на Христос е направило поддръжниците си способни да посрещнат опасността и да издържат на страдание, безстрашни пред студ, глад, непосилен труд и бедност, за да крепят знамето на истината пред лицето на изтезание, тъмница и набиване на кол. За да се пребори с тези сили, йезуитството е вдъхновявало последователите си с фанатизъм, който ги е правел способни да издържат на опасности и да противопоставят на силата на истината всички оръжия на измамата. Не е имало престъпление, което да бъде твърде голямо за тях, не е имало измама, която да е твърде низка, нито маскиране, което да е твърде трудно. Дали обет за доживотна бедност и смирение, тяхна цел беше да си осигурят богатство и власт, да бъдат посветени на повалянето на протестантизма и повторното установяване на папското върховенство.
Когато са се появявали като членове на ордена си, те са носели одежда на святост, посещавайки затвори и болници, служейки на болните и бедните, изповядвайки, че са се отказали от света и носейки свещеното име на Исус, Който вършеше добро. Но под тази безупречна външност често са били скрити най-престъпните и смъртоносни цели. Чрез този кодекс, лъжата, кражбите, лъжесвидетелстването, убийството, са били не само простими, а достойни за похвала, когато са служели на интересите на църквата. Под различни прикрития, йезуитите са си проправяли път към държавните постове, издигайки се до съветници на крале и оформяйки политиката на нациите.
Те са станали слуги, които действат като шпиони на господарите си. Основали колежи за синовете на принцове и благородници и училища за общата маса хора, и децата на протестантските родители са били привлечени в съблюдаване на папски обреди. Цялото външно великолепие и показност на римското поклонение е дало плод на объркване на ума и смайване, което да улови въображението, и по този начин свободата, за която бащите са били измъчвани и са пролели кръвта си, е била предадена от синовете. Йезуитите бързо са се разпространили по цяла Европа и където и да са отишли, е следвало възраждане на папството.
На католицизма сега се гледа от протестантите с далеч по-голяма благосклонност, отколкото в предходните години. В онези страни, където не господства католицизмът и папистите поемат помирителен курс на действие, за да спечелят влияние, има увеличаващо се безразличие по отношение на доктрините, които отделят реформираните църкви от папската йерархия; затвърждава се мнението, че всички ние все пак не се различаваме толкова много по жизненоважни точки, както се е предполагало преди, и че една малка отстъпка от наша страна ще ни доведе до по-добро разбирателство с Рим. Отмина времето, когато протестантите поставяха висока стойност на свободата на съвестта, която е била откупена на толкова скъпа цена. Те учеха децата си да се презират папството и поддържаха убеждението, че търсенето на съгласие с Рим би било предателство към Бог. Но колко различни са отношенията, които се изразяват сега!
Защитниците на папството обявяват, че църквата е била злепоставена и протестантският свят е склонен да приеме това твърдение. Мнозина убеждават, че е несправедливо да се съди днешната църква поради ненавистта и нелепостите, които са бележели вековете на невежество и тъмнина. Те оправдават ужасната ѝ жестокост като последица от варварството на времената и твърдят, че влиянието на модерната цивилизация е променило отношението ѝ.
Но католицизмът не се променя, дори в отстъпките, които прави към лютераните и други протестантски групи, които се връщат към нея; документите са формулирани по такъв начин, че той може все пак да остане същият.
Забравило ли е християнството претенцията за непогрешимост, прокарвана в продължение на осемстотин години от тази високомерна власт? Далеч от това да бъда изоставена, тази претенция беше потвърдена през деветнадесети век с по-голяма категоричност от всякога. Както Рим заявява, че „църквата никога не сгреши; нито ще направи това, според Писанията, никога не греши” (Джон Л. фон Мошейм, „Институти на църковна история”, книга 3, век II, част 2, глава 2, подразделение 9, бележка 17), как може тя да се отрече от принципите, които са направлявали посоката ѝ през изминалите векове?
По-долу е представена извадка
от йезуитската встъпителна клетва:
„Обещавам в допълнение и заявявам, че няма да имам собствено мнение или воля или каквито и да са умствени резерви, дори за труп (perinde ac cadaver), но без колебание ще се подчинявам на всяка заповед, която получа от по-висшите от мен във войската на Папата и на Исус Христос. Че ще отида до всяка част от света, където бъда изпратен, до замръзналите региони на север, джунглите в Индия, центровете на цивилизацията в Европа или дивите свърталища на варварските диваци на Америка, без недоволство или роптание, и ще бъда покорен във всичко, което ми бъде съобщено. Обещавам в допълнение и заявявам, че когато се появи възможност, ще повеждам и участвам в безмилостна война, тайно и явно, против всички еретици, протестанти и масони, както ми бъде заповядано, да ги изтребвам от лицето на цялата земя; и че няма да пожаля нито възраст, нито пол, нито състояние, и ще беся, изгарям, изтощавам, сварявам, одирам, удушавам или погребвам живи тези неизвестни еретици; ще пробождам коремите и утробите на жените им и ще троша главите на младенците им в стените, за да изтребя презряната им раса ...... и ако се окажа неверен или решителността ми отслабне, нека моите братя и съпътстващи войници в армията на Папата, да отрежат ръцете и краката ми, а също и гърлото от ухо до ухо, като коремът ми бъде разпорен и вътре бъде запалена сяра, с цялото наказание, което може да ми бъде нанесено на земята, и душата ми да бъде измъчвана от демони във вечния ад завинаги.”
При система, която се е заклела с такива клетви и има такава история, не е нужно да сме гении, за да осъзнаем, че убедителният подход, който се използва сега, е просто кадифена ръкавица, прикриваща железен юмрук. По-скоро рано, отколкото късно, папската система ще изгуби търпението си към християнските групи, които отказват да се обединят и да се покланят през нейната фалшива, направена от човек събота (неделя) и ръкавиците ще бъдат свалени. Библията казва, че тогава „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откакто народ съществува” (Даниил 12:1) – тогава християнин ще преследва християнин.
Засега тя набира мощ и Библията казва също, че „цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?” (Откровение 13:3,4). Змеят е Сатана; той е силата зад този звяр, който реформаторите ясно идентифицираха. „Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му” (Откровение 14:9).
Има Божии деца във всяка църковна система и Той има специално предупреждение към тях: „И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.” (Откровение 18:4, 5).
Един коментар, представен за този материал гласи:
„По-нататък той казва: „Славата е тази, която ни свързва, не доктрините ... Бог ще уреди всичките ни доктрини горе”, като има предвид времето, когато ще сме отишли в небето.” – Единственият начин, по който този човек може да се отърве, казвайки това е, ако #1: той никога не е чел Библията и по този начин няма представа за слепотата си,
#2: знае, че стадото му не чете Библията и затова няма да бъде разобличен (поне не от тях).
Ако доктрината не е голяма работа, както твърди той, и можем да се присъединим към тези, които имат фалшиви доктрини, тогава защо беше пасажът, записан в Матей 16:11, 12, където Исус каза: „Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите”?. Исус ясно учеше апостолите да се ПАЗЯТ от фалшива доктрина. Но този йезуитски папа казва на всички, че е добре да го подкрепят, защото Бог ще изчисти бъркотията на небето? Не, според много пасажи в Словото Му, ако вървите заедно с тези, които проповядват „друг Исус” – както пророчеството предвижда, че папата ще убеди всички да направят, – изобщо няма да бъдете в небето.
След като казахме това, искате ли да разберете защо папата се страхува от хора, които гледат на доктрините? Защото той е обладан точно от същите демони на старовременните фарисеи. Както старовременните фарисеи, той се бои от истината, която ние приемаме, и мрази Господа, на Когото се покланяме, защото в Марк 11:18 е записано: „И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му”. (виж също: Амос 3, 1 Коринтяни 15:33, 2 Коринтяни 6:14, 17; 2 Солунци 3:6, 14 и Яков 4:4).
Чарлз Спърджън някога сподели мнението си относно християнското единство: Да останем разделени е греховно! Не се ли молеше нашият Господ те да бъдат едно, както ние сме едно”? (Йоан 17:22). Хор от икуменически гласове продължава да повтаря тона на единството. Това, което те казват, е: „Християните от всички доктринални нюанси трябва да се съберат в една видима организация, независимо от... Обединете се, обединете се!”
Такова учение е погрешно, безразсъдно и опасно. Единствено истината трябва да определя становището на човека. Истината идва преди единството. Единството без истина е рисковано. Молитвата на нашия Господ в Йоан 17-та глава трябва да бъде четена в пълния контекст. Погледнете 17-ти стих: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”. Само тези, които са осветени чрез Словото, могат да бъдат едно в Христос. Проповядването на противоположното е предателство към Евангелието.
Любимият ми евангелски писател казва: „Не можем да купим мир и единство чрез жертване на истината. Конфликтът може да бъде продължителен и болезнен, но на всяка цена трябва да се държим здраво за Божието Слово” Е. Г. Уайт („Исторически скици”, стр. 197)
Невероятно е, че папата и неговият пратеник, отец Тони Палмър, или който и да е друг по този въпрос казват, че християните трябва да се обединят без значение на доктриналните различия и „Бог ще уреди всичките ни доктрини горе”. Какво да кажем за католическите доктрини, които са противоположни на Библията:
# Поклонението пред статуи е противопоставяне на втората заповед на Библията (Изход 20:4);
# Мария е безгрешна. Библията казва, че всички са съгрешили, освен Исус (Римляни 3:23);
# Мария е Съпосредник. Библията казва, че само Христос е пътят, истината и животът;
# Свещеникът жертва Христос на олтара по време на Меса. Библията казва, че Христос Се е принесъл в жертва веднъж завинаги;
# Свещениците са специална класа. Библията казва, че всички вярващи са царско свещенство и свят народ;
# Вярващите не трябва да знаят, че имат вечен живот. Библията казва, че всички вярващи имат вечен живот (1 Йоаново 5:13);
# Папи и свещеници са наречени „Отци”. Библията не нарича никой религиозен лидер „отец”;
# Повтаряне „Аве Мария” и „отче наш”. Библията казва, че не трябва да има безсъдържателни повторения;
# Изповядване пред свещеници. Библията казва, че трябва да изповядваме греховете си единствено пред Бог.
# Кръщение на новородени. Библията казва, че преди кръщение кандидатите трябва да бъдат научени, да вярват и да се покаят.
# Поклонение в неделя. Библията казва, че трябва да се покланяме в събота
# Какво да кажем за доктрини като непогрешимостта на папата, чистилището, предверието на ада, всички от които са покръстено езичество?
Четох също някъде, че новият папа е първият йезуитски папа в историята. Кои са йезуитите и каква е била / е задачата им? Орденът на йезуитите е дошъл в съществуване, когато протестантизмът се е разпространявал с пълна сила и целта им е била да спрат протестантите и да поддържат папското върховенство.
Исторически факт е, че сред християнския свят протестантизмът е бил заплашен от ужасяващи врагове. Първите победи на реформацията са преминали, Рим е свикал нови сили, надявайки се да постигне унищожението му. По това време е бил създаден Орденът на йезуитите – най-жестокият, безскрупулен и могъщ от всички борци на католицизма. Отделени от земни връзки и човешки интереси, мъртви за изискванията на естествената привързаност, с напълно смълчан разум и съвест, те не са познавали никакво правило, никаква връзка, а само своя орден, и никакъв дълг, външен на властта му.
Евангелието на Христос е направило поддръжниците си способни да посрещнат опасността и да издържат на страдание, безстрашни пред студ, глад, непосилен труд и бедност, за да крепят знамето на истината пред лицето на изтезание, тъмница и набиване на кол. За да се пребори с тези сили, йезуитството е вдъхновявало последователите си с фанатизъм, който ги е правел способни да издържат на опасности и да противопоставят на силата на истината всички оръжия на измамата. Не е имало престъпление, което да бъде твърде голямо за тях, не е имало измама, която да е твърде низка, нито маскиране, което да е твърде трудно. Дали обет за доживотна бедност и смирение, тяхна цел беше да си осигурят богатство и власт, да бъдат посветени на повалянето на протестантизма и повторното установяване на папското върховенство.
Когато са се появявали като членове на ордена си, те са носели одежда на святост, посещавайки затвори и болници, служейки на болните и бедните, изповядвайки, че са се отказали от света и носейки свещеното име на Исус, Който вършеше добро. Но под тази безупречна външност често са били скрити най-престъпните и смъртоносни цели. Чрез този кодекс, лъжата, кражбите, лъжесвидетелстването, убийството, са били не само простими, а достойни за похвала, когато са служели на интересите на църквата. Под различни прикрития, йезуитите са си проправяли път към държавните постове, издигайки се до съветници на крале и оформяйки политиката на нациите.
Те са станали слуги, които действат като шпиони на господарите си. Основали колежи за синовете на принцове и благородници и училища за общата маса хора, и децата на протестантските родители са били привлечени в съблюдаване на папски обреди. Цялото външно великолепие и показност на римското поклонение е дало плод на объркване на ума и смайване, което да улови въображението, и по този начин свободата, за която бащите са били измъчвани и са пролели кръвта си, е била предадена от синовете. Йезуитите бързо са се разпространили по цяла Европа и където и да са отишли, е следвало възраждане на папството.
На католицизма сега се гледа от протестантите с далеч по-голяма благосклонност, отколкото в предходните години. В онези страни, където не господства католицизмът и папистите поемат помирителен курс на действие, за да спечелят влияние, има увеличаващо се безразличие по отношение на доктрините, които отделят реформираните църкви от папската йерархия; затвърждава се мнението, че всички ние все пак не се различаваме толкова много по жизненоважни точки, както се е предполагало преди, и че една малка отстъпка от наша страна ще ни доведе до по-добро разбирателство с Рим. Отмина времето, когато протестантите поставяха висока стойност на свободата на съвестта, която е била откупена на толкова скъпа цена. Те учеха децата си да се презират папството и поддържаха убеждението, че търсенето на съгласие с Рим би било предателство към Бог. Но колко различни са отношенията, които се изразяват сега!
Защитниците на папството обявяват, че църквата е била злепоставена и протестантският свят е склонен да приеме това твърдение. Мнозина убеждават, че е несправедливо да се съди днешната църква поради ненавистта и нелепостите, които са бележели вековете на невежество и тъмнина. Те оправдават ужасната ѝ жестокост като последица от варварството на времената и твърдят, че влиянието на модерната цивилизация е променило отношението ѝ.
Но католицизмът не се променя, дори в отстъпките, които прави към лютераните и други протестантски групи, които се връщат към нея; документите са формулирани по такъв начин, че той може все пак да остане същият.
Забравило ли е християнството претенцията за непогрешимост, прокарвана в продължение на осемстотин години от тази високомерна власт? Далеч от това да бъда изоставена, тази претенция беше потвърдена през деветнадесети век с по-голяма категоричност от всякога. Както Рим заявява, че „църквата никога не сгреши; нито ще направи това, според Писанията, никога не греши” (Джон Л. фон Мошейм, „Институти на църковна история”, книга 3, век II, част 2, глава 2, подразделение 9, бележка 17), как може тя да се отрече от принципите, които са направлявали посоката ѝ през изминалите векове?
По-долу е представена извадка
от йезуитската встъпителна клетва:
„Обещавам в допълнение и заявявам, че няма да имам собствено мнение или воля или каквито и да са умствени резерви, дори за труп (perinde ac cadaver), но без колебание ще се подчинявам на всяка заповед, която получа от по-висшите от мен във войската на Папата и на Исус Христос. Че ще отида до всяка част от света, където бъда изпратен, до замръзналите региони на север, джунглите в Индия, центровете на цивилизацията в Европа или дивите свърталища на варварските диваци на Америка, без недоволство или роптание, и ще бъда покорен във всичко, което ми бъде съобщено. Обещавам в допълнение и заявявам, че когато се появи възможност, ще повеждам и участвам в безмилостна война, тайно и явно, против всички еретици, протестанти и масони, както ми бъде заповядано, да ги изтребвам от лицето на цялата земя; и че няма да пожаля нито възраст, нито пол, нито състояние, и ще беся, изгарям, изтощавам, сварявам, одирам, удушавам или погребвам живи тези неизвестни еретици; ще пробождам коремите и утробите на жените им и ще троша главите на младенците им в стените, за да изтребя презряната им раса ...... и ако се окажа неверен или решителността ми отслабне, нека моите братя и съпътстващи войници в армията на Папата, да отрежат ръцете и краката ми, а също и гърлото от ухо до ухо, като коремът ми бъде разпорен и вътре бъде запалена сяра, с цялото наказание, което може да ми бъде нанесено на земята, и душата ми да бъде измъчвана от демони във вечния ад завинаги.”
При система, която се е заклела с такива клетви и има такава история, не е нужно да сме гении, за да осъзнаем, че убедителният подход, който се използва сега, е просто кадифена ръкавица, прикриваща железен юмрук. По-скоро рано, отколкото късно, папската система ще изгуби търпението си към християнските групи, които отказват да се обединят и да се покланят през нейната фалшива, направена от човек събота (неделя) и ръкавиците ще бъдат свалени. Библията казва, че тогава „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откакто народ съществува” (Даниил 12:1) – тогава християнин ще преследва християнин.
Засега тя набира мощ и Библията казва също, че „цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?” (Откровение 13:3,4). Змеят е Сатана; той е силата зад този звяр, който реформаторите ясно идентифицираха. „Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му” (Откровение 14:9).
Има Божии деца във всяка църковна система и Той има специално предупреждение към тях: „И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.” (Откровение 18:4, 5).
Един коментар, представен за този материал гласи:
„По-нататък той казва: „Славата е тази, която ни свързва, не доктрините ... Бог ще уреди всичките ни доктрини горе”, като има предвид времето, когато ще сме отишли в небето.” – Единственият начин, по който този човек може да се отърве, казвайки това е, ако #1: той никога не е чел Библията и по този начин няма представа за слепотата си,
#2: знае, че стадото му не чете Библията и затова няма да бъде разобличен (поне не от тях).
Ако доктрината не е голяма работа, както твърди той, и можем да се присъединим към тези, които имат фалшиви доктрини, тогава защо беше пасажът, записан в Матей 16:11, 12, където Исус каза: „Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите”?. Исус ясно учеше апостолите да се ПАЗЯТ от фалшива доктрина. Но този йезуитски папа казва на всички, че е добре да го подкрепят, защото Бог ще изчисти бъркотията на небето? Не, според много пасажи в Словото Му, ако вървите заедно с тези, които проповядват „друг Исус” – както пророчеството предвижда, че папата ще убеди всички да направят, – изобщо няма да бъдете в небето.
След като казахме това, искате ли да разберете защо папата се страхува от хора, които гледат на доктрините? Защото той е обладан точно от същите демони на старовременните фарисеи. Както старовременните фарисеи, той се бои от истината, която ние приемаме, и мрази Господа, на Когото се покланяме, защото в Марк 11:18 е записано: „И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му”. (виж също: Амос 3, 1 Коринтяни 15:33, 2 Коринтяни 6:14, 17; 2 Солунци 3:6, 14 и Яков 4:4).
RSS Feed
