“Имало едно време...”
Когато бях дете, тези думи ме подготвяха за пътуване в прекрасния свят на мечтите. Пред мен се откриваше това, което не виждах наоколо. В реалния свят злото се ширеше и разрастваше, но нямаше кой да го обуздае. Приказките обаче бяха нещо различно. Добрите герои страдаха, бяха предавани, лъгани, подлагани на ужасни изпитания, но винаги накрая излизаха победители и злите получаваха възмездие за делата си. Наслаждавах се на този свят и желаех той да бъде реалност. Дори през ум не ми минаваше, че самият аз живея като в приказка и не разбирам какво се случва около мен. Вярата ми в Бога ме убеждаваше, че един ден всеки ще получи заслуженото и се чувствах спокоен, понеже бях на “правилната” страна. Докато един ден...
Когато бях дете, тези думи ме подготвяха за пътуване в прекрасния свят на мечтите. Пред мен се откриваше това, което не виждах наоколо. В реалния свят злото се ширеше и разрастваше, но нямаше кой да го обуздае. Приказките обаче бяха нещо различно. Добрите герои страдаха, бяха предавани, лъгани, подлагани на ужасни изпитания, но винаги накрая излизаха победители и злите получаваха възмездие за делата си. Наслаждавах се на този свят и желаех той да бъде реалност. Дори през ум не ми минаваше, че самият аз живея като в приказка и не разбирам какво се случва около мен. Вярата ми в Бога ме убеждаваше, че един ден всеки ще получи заслуженото и се чувствах спокоен, понеже бях на “правилната” страна. Докато един ден...
Да, един ден в рамките на няколко часа Бог ми разкри, че живея в голяма заблуда. Кошарата, която ме хранеше, беше просторна и осветена. В нея - храна в изобилие. А пастирите, които раздаваха “насъщния”, бяха облечени във впечатляващо пищно облекло. Те внушаваха страхопочитание и Божието присъствие сякаш витаеше наоколо. Но, както се казва в една сентенция, “Прекалено хубаво e, за да бъде вярно”. Така и спасението, което ми гарантираше тази “кошара”, се оказа кошмарна приказка с измами и щастие в края. Не защото изгубих някакви средства или защото не знаех как да продължа. Напротив. Бог ми беше показал истината и коя е Неговата кошара. Но от рождението ми до момента, в който Бог ми отвори очите, бях живял в един нереален свят и години наред бях играл ролята на герой, упоен от вавилонско вино, в жива приказка. Но както приказните разкази имат щастлив край, така се случи и при мен. Бог изми затворените ми очи и прогледнах. Или поне така си мислех. Той ме беше призовал в Своето стадо и аз Го последвах. И както се случва в приказките, така и тази завърши по същия начин: ожених се и заживях щастливо дълги години...
Дали?
Не. Това се случва само в приказките. В живота историята рядко продължава по този начин. Аз бях объркал ролята си и бях посегнал на чужда невяста. Бях се оженил за църквата. Да, тя беше различна от блудницата, която бях напуснал, не беше натруфена, а пастирите в нея не изглеждаха като римски жреци и проповядваха истината. Но все пак тя беше на Христос, а не моя. И докато гледах към нея, някои неща започнаха да ме смущават. Защо уж всичко беше наред, пък между Божието слово и това, което учеше тя, имаше разминаване? Защо при разговори с представители на други деноминации някои техни въпроси не можеха да получат адекватен отговор? Аз ли не обяснявах както трябва, те ли не разбираха или нещо бе объркано? Твърдях, че заповедите са вечни, че Здравният закон е вечен и не намирах отговор на питането:
Дали?
Не. Това се случва само в приказките. В живота историята рядко продължава по този начин. Аз бях объркал ролята си и бях посегнал на чужда невяста. Бях се оженил за църквата. Да, тя беше различна от блудницата, която бях напуснал, не беше натруфена, а пастирите в нея не изглеждаха като римски жреци и проповядваха истината. Но все пак тя беше на Христос, а не моя. И докато гледах към нея, някои неща започнаха да ме смущават. Защо уж всичко беше наред, пък между Божието слово и това, което учеше тя, имаше разминаване? Защо при разговори с представители на други деноминации някои техни въпроси не можеха да получат адекватен отговор? Аз ли не обяснявах както трябва, те ли не разбираха или нещо бе объркано? Твърдях, че заповедите са вечни, че Здравният закон е вечен и не намирах отговор на питането:
А защо се избира едно, а не се пази друго? Казваш, че плочите са в ковчега и показват непреходността на закона, но в тях не пише нищо за здравето. Твърдиш, че не трябва да се яде свинско, че жените не могат да се обличат в мъжки дрехи, че не трябва да се яде месото с кръвта, но всичко това не фигурира в Декалога. Каква е тази избирателност? Или пазите всичко, или не пазите нищо!“
Голяма трудност срещах с обяснението на стиха:
Матей 5:19.И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Да, Десетте заповеди бяха задължителни. Щом са такива, значи съботата трябва да е най-малката и понеже никой в днешно време не счита този ден за свят, освен пазителите на съботата, вероятно Господ е имал нея предвид. И все пак нещо не пасваше. Уж всичко беше наред, но редовно бях притискан с въпроси:
„Кой ви дава право да разделяте Закона? Или пазите всичко, или не пазите нищо“.
Явно отново бях станал герой от приказка и злото правеше с мен каквото си иска. Хем мислех, че съм в истината, хем между нея и Библията виждах сериозно разминаване. Плочите на завета бяха в ковчега, а здравните правила – вън от него. Брачните закони също се намираха отвън. Каква беше причината да правим подбор какво да пазим? Сякаш тази обърканост нямаше обяснение и краят й не се виждаше. Проблемите не свършваха само с невъзможността да обясня на външни хора каква е причината за спазването на заповеди „по избор“, но също и в църквата срещах трудности. Уж в библейския курс ми беше проповядвано, че жената трябва да носи женско облекло, а мъжът – мъжко и че жените нямат право да бъдат на амвона, но виждах съвсем друго. Неведнъж ставаше дума за „женските“ панталони и обикновено ми се заявяваше, че живеем в различно общество. Подобни отговори получавах и за „женските“ проповеди:
„Вече няма юдеин, нито грък; няма роб, нито свободен...“
Обяснявах, че тези думи се отнасят за друго, но отговорът беше: „Фанатик“. „Екстремист“. И какво ли не.
И точно когато вече не виждах изход от това положение, Бог ми отвори очите и за втори път ме излекува от слепотата.
Голяма трудност срещах с обяснението на стиха:
Матей 5:19.И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Да, Десетте заповеди бяха задължителни. Щом са такива, значи съботата трябва да е най-малката и понеже никой в днешно време не счита този ден за свят, освен пазителите на съботата, вероятно Господ е имал нея предвид. И все пак нещо не пасваше. Уж всичко беше наред, но редовно бях притискан с въпроси:
„Кой ви дава право да разделяте Закона? Или пазите всичко, или не пазите нищо“.
Явно отново бях станал герой от приказка и злото правеше с мен каквото си иска. Хем мислех, че съм в истината, хем между нея и Библията виждах сериозно разминаване. Плочите на завета бяха в ковчега, а здравните правила – вън от него. Брачните закони също се намираха отвън. Каква беше причината да правим подбор какво да пазим? Сякаш тази обърканост нямаше обяснение и краят й не се виждаше. Проблемите не свършваха само с невъзможността да обясня на външни хора каква е причината за спазването на заповеди „по избор“, но също и в църквата срещах трудности. Уж в библейския курс ми беше проповядвано, че жената трябва да носи женско облекло, а мъжът – мъжко и че жените нямат право да бъдат на амвона, но виждах съвсем друго. Неведнъж ставаше дума за „женските“ панталони и обикновено ми се заявяваше, че живеем в различно общество. Подобни отговори получавах и за „женските“ проповеди:
„Вече няма юдеин, нито грък; няма роб, нито свободен...“
Обяснявах, че тези думи се отнасят за друго, но отговорът беше: „Фанатик“. „Екстремист“. И какво ли не.
И точно когато вече не виждах изход от това положение, Бог ми отвори очите и за втори път ме излекува от слепотата.
В един разговор ме насочиха към едно изказване на Елън Уайт, в което тя заявява:
"В резултат на непрекъснатото прегрешение, моралният закон бе повторен със страшно величие от Синай. Христос даде на Мойсей религиозни предписания, които да управляват ежедневието. Тези наредби са изрично дадени, за да охраняват Десетте Божи заповеди. Те не бяха сянкови символи, които да отминат със смъртта на Христос. Те трябваше да бъдат задължителни за човека във всеки век, толкова дълго, колкото време трябва да продължи. Тези заповеди бяха наложени чрез силата на моралния закон, и те ясно и категорично обясняват този закон."RH, 6-ти май, 1875 ал. 10 – Елън Уайт - Ривю енд Хералд 06 Май 1875-Божият закон.
Светлината беше толкова силна, че първоначално реагирах като подземен работник, който изведнъж се е оказал под яркото слънце.
„Мойсеевият закон е валиден? Това е невъзможно!“
Казах това и започнах да привеждам примери:
1.Според Мойсеевия закон, ако мъжът в семейството умре, брат му (ако има такъв) трябва да се ожени за вдовицата. Как ще стане това в наши дни?
2.Там пише и за обрязването. Абсурдно е сега да се връщаме към това.
Казано накратко, отхвърлих вероятността подобно твърдение да е вярно и затворих очи за сън. Но Бог бе посял чрез Своя инструмент семето на истината в съзнанието ми и малко по малко започна да ме връща към проблемите, на които не виждах решение.
Мислех си:
„Ако някой случаен човек (например от т. нар. Черни евреи) ми го беше заявил, щях да го отхвърля. Но възможно ли е Елън Уайт да греши? Или църквата греши, а тя е права? Но ако църквата казва истината, „моите проблеми“ си остават в сила и аз няма как да обяснявам на когото и да било защо не трябва да се яде свинско и кръв и защо всеки пол трябва да се облича според принадлежността си.
Едно след друго изникваха нови доказателство в полза на Божия пророк.
Думите на Исус в Матей 5:17-19 започнаха да придобиват смисъл. Господ беше казал, че е дошъл не да разруши закона, а да го изпълни. Невъзможно е думите Му да се отнасят само за Декалога, тъй като изрично би го заявил. Пък и само при положение, че казваше, че не е дошъл да разруши Мойсеевия закон, би имало смисъл в стиха:
Матей 5:19.И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Най-малката заповед не можеше да е съботата, както преди се опитвах да обяснявам, защото Господ говореше на юдеите, а не на християните. Неговите слушатели бяха така натоварили четвъртата заповед с човешки наредби, че я бяха превърнали в идол. В никакъв случай тя не би могла да бъде за тях „най-малката“ заповед! Следователно само и единствено Мойсеевият закон би трябвало да е визиран от Исус в този стих. Т.е., ако някой наруши една от най-малките заповеди в Мойсеевия закон и така поучава, няма да бъде в Небесното царство!
Светлината в съзнанието ми ставаше все по-силна. И въпреки че очите ми все още отказваха да видят, Бог „не ме остави на мира“:
„Добре де, ако това е вярно, как ще се изпълни наредбата жената, чийто съпруг е починал, да се омъжи за брат му?“
И тогава проумях! Ние твърдим, че сме духовни юдеи. Щом сме се обявили за такива и се вграждаме в духовен дом, то и семейството е духовно. И ако съпругът на жената почине, тя трябва да се омъжи за негов брат...от църквата!
Всичко си идваше на мястото!
Ако Мойсеевият закон е в сила, ставаше ясно и каква е причината Здравният закон да продължава да е валиден, защото здравните наредби бяха част от написаното от Мойсей. Добиваше яснота и защо не трябва да се яде месото с кръвта му.
Но най-ясното доказателство получих от Малахия 4 глава. В първите три стиха Господ предупреждаваше какво ще се случи с нечестивите в деня на Страшния съд:
"В резултат на непрекъснатото прегрешение, моралният закон бе повторен със страшно величие от Синай. Христос даде на Мойсей религиозни предписания, които да управляват ежедневието. Тези наредби са изрично дадени, за да охраняват Десетте Божи заповеди. Те не бяха сянкови символи, които да отминат със смъртта на Христос. Те трябваше да бъдат задължителни за човека във всеки век, толкова дълго, колкото време трябва да продължи. Тези заповеди бяха наложени чрез силата на моралния закон, и те ясно и категорично обясняват този закон."RH, 6-ти май, 1875 ал. 10 – Елън Уайт - Ривю енд Хералд 06 Май 1875-Божият закон.
Светлината беше толкова силна, че първоначално реагирах като подземен работник, който изведнъж се е оказал под яркото слънце.
„Мойсеевият закон е валиден? Това е невъзможно!“
Казах това и започнах да привеждам примери:
1.Според Мойсеевия закон, ако мъжът в семейството умре, брат му (ако има такъв) трябва да се ожени за вдовицата. Как ще стане това в наши дни?
2.Там пише и за обрязването. Абсурдно е сега да се връщаме към това.
Казано накратко, отхвърлих вероятността подобно твърдение да е вярно и затворих очи за сън. Но Бог бе посял чрез Своя инструмент семето на истината в съзнанието ми и малко по малко започна да ме връща към проблемите, на които не виждах решение.
Мислех си:
„Ако някой случаен човек (например от т. нар. Черни евреи) ми го беше заявил, щях да го отхвърля. Но възможно ли е Елън Уайт да греши? Или църквата греши, а тя е права? Но ако църквата казва истината, „моите проблеми“ си остават в сила и аз няма как да обяснявам на когото и да било защо не трябва да се яде свинско и кръв и защо всеки пол трябва да се облича според принадлежността си.
Едно след друго изникваха нови доказателство в полза на Божия пророк.
Думите на Исус в Матей 5:17-19 започнаха да придобиват смисъл. Господ беше казал, че е дошъл не да разруши закона, а да го изпълни. Невъзможно е думите Му да се отнасят само за Декалога, тъй като изрично би го заявил. Пък и само при положение, че казваше, че не е дошъл да разруши Мойсеевия закон, би имало смисъл в стиха:
Матей 5:19.И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Най-малката заповед не можеше да е съботата, както преди се опитвах да обяснявам, защото Господ говореше на юдеите, а не на християните. Неговите слушатели бяха така натоварили четвъртата заповед с човешки наредби, че я бяха превърнали в идол. В никакъв случай тя не би могла да бъде за тях „най-малката“ заповед! Следователно само и единствено Мойсеевият закон би трябвало да е визиран от Исус в този стих. Т.е., ако някой наруши една от най-малките заповеди в Мойсеевия закон и така поучава, няма да бъде в Небесното царство!
Светлината в съзнанието ми ставаше все по-силна. И въпреки че очите ми все още отказваха да видят, Бог „не ме остави на мира“:
„Добре де, ако това е вярно, как ще се изпълни наредбата жената, чийто съпруг е починал, да се омъжи за брат му?“
И тогава проумях! Ние твърдим, че сме духовни юдеи. Щом сме се обявили за такива и се вграждаме в духовен дом, то и семейството е духовно. И ако съпругът на жената почине, тя трябва да се омъжи за негов брат...от църквата!
Всичко си идваше на мястото!
Ако Мойсеевият закон е в сила, ставаше ясно и каква е причината Здравният закон да продължава да е валиден, защото здравните наредби бяха част от написаното от Мойсей. Добиваше яснота и защо не трябва да се яде месото с кръвта му.
Но най-ясното доказателство получих от Малахия 4 глава. В първите три стиха Господ предупреждаваше какво ще се случи с нечестивите в деня на Страшния съд:
Малахия 4:1.Защото, ето, иде денят,
който ще гори като пещ;
и всичките горделиви, и всички,
които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори,
казва Господ на Силите,
та няма да им остави ни корен ни клонче.
2.А на вас, които се боите от името Ми,
ще изгрее Слънцето на правдата
с изцеление в крилата си;
и ще излезете и се разиграете
като телци из обора.
3.Ще стъпчете нечестивите;
защото те ще бъдат пепел
под стъпалата на нозете ви
в деня, който определям,
казва Господ на Силите.
А след това се връщаше преди този момент, като казваше:
Малахия 4:4.Помнете закона на слугата ми Мойсея,
Който му заповядах в Хорив за целия Израил,
Сиреч, повеленията и съдбите.
Възможно ли е? Нима Господ казваше на живеещите в последното поколение, че Мойсеевият закон е валиден? Ако ако допускам грешка или нещо не разбирам и думите се отнасят за миналото?
Какво казва Елън Уайт за този стих?
"От светлината, която Бог ми е дал, ще е за наша полза да изучаваме указанията, дадени на Израил (прочетете Малахия 4). Стих 4 има особено значение, което всички не са проумели. Нека бъде обмислен внимателно. " PH087 8.2- Eлън Уайт: Брошури-PH087-Специално Свидетелство за Църквата Battle Creek (1897).
"Заключителните думи на Малахия са пророчество за работата, която трябва да се извърши в подготовка за първото и второто идване на Христос. Това пророчество е представено с увещанието "Помнете закона на слугата Ми Мойсея, който му заповядах в Хорив за целия Израил, с повеленията и заповедите." SW, 21 март, 1905 ал. 1 - Eлън Уайт: ПЕРИОДИКА / SW-Южният страж-21-ви Март, 1905 " В Духа и силата на Илия).
Да погледна по-нататък. Може би там има обяснение.
Малахия 4:5.Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
преди да дойде великият и страшен ден Господен;
Третият Илия! Кой е той? Първият беше тесвиецът Илия. Вторият – Йоан Кръстител. Третият – верният остатък преди Второто пришествие. Ако последният Илия ще обръща сърцата на синовете към бащите и на бащите към синовете с проповедите си и характера си, явно трябва да е напълно послушен на Божията воля. И за да се случи това, Законът трябва да е дълбоко в сърцето му!
Четвърта глава на Малахия е изключителна! В нея Бог заявява, че всички горделиви и всички, които вършат нечестие, ще бъдат унищожени. За да не се случи това, Бог ще изпрати вестители, които да подготвят света за Второто пришествие. Как се нарича това в Откровение? Тройна ангелска вест! Разликата е в това, че тук третата ангелска вест е представена на първо място.
който ще гори като пещ;
и всичките горделиви, и всички,
които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори,
казва Господ на Силите,
та няма да им остави ни корен ни клонче.
2.А на вас, които се боите от името Ми,
ще изгрее Слънцето на правдата
с изцеление в крилата си;
и ще излезете и се разиграете
като телци из обора.
3.Ще стъпчете нечестивите;
защото те ще бъдат пепел
под стъпалата на нозете ви
в деня, който определям,
казва Господ на Силите.
А след това се връщаше преди този момент, като казваше:
Малахия 4:4.Помнете закона на слугата ми Мойсея,
Който му заповядах в Хорив за целия Израил,
Сиреч, повеленията и съдбите.
Възможно ли е? Нима Господ казваше на живеещите в последното поколение, че Мойсеевият закон е валиден? Ако ако допускам грешка или нещо не разбирам и думите се отнасят за миналото?
Какво казва Елън Уайт за този стих?
"От светлината, която Бог ми е дал, ще е за наша полза да изучаваме указанията, дадени на Израил (прочетете Малахия 4). Стих 4 има особено значение, което всички не са проумели. Нека бъде обмислен внимателно. " PH087 8.2- Eлън Уайт: Брошури-PH087-Специално Свидетелство за Църквата Battle Creek (1897).
"Заключителните думи на Малахия са пророчество за работата, която трябва да се извърши в подготовка за първото и второто идване на Христос. Това пророчество е представено с увещанието "Помнете закона на слугата Ми Мойсея, който му заповядах в Хорив за целия Израил, с повеленията и заповедите." SW, 21 март, 1905 ал. 1 - Eлън Уайт: ПЕРИОДИКА / SW-Южният страж-21-ви Март, 1905 " В Духа и силата на Илия).
Да погледна по-нататък. Може би там има обяснение.
Малахия 4:5.Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
преди да дойде великият и страшен ден Господен;
Третият Илия! Кой е той? Първият беше тесвиецът Илия. Вторият – Йоан Кръстител. Третият – верният остатък преди Второто пришествие. Ако последният Илия ще обръща сърцата на синовете към бащите и на бащите към синовете с проповедите си и характера си, явно трябва да е напълно послушен на Божията воля. И за да се случи това, Законът трябва да е дълбоко в сърцето му!
Четвърта глава на Малахия е изключителна! В нея Бог заявява, че всички горделиви и всички, които вършат нечестие, ще бъдат унищожени. За да не се случи това, Бог ще изпрати вестители, които да подготвят света за Второто пришествие. Как се нарича това в Откровение? Тройна ангелска вест! Разликата е в това, че тук третата ангелска вест е представена на първо място.
И така, щом третият Илия ще трябва да проповядва, помнейки закона на Мойсей, то Мойсеевият закон е валиден и в тези последни дни!
Сега разбрах какво се беше случило в Адвентната църква през последните 100 години. Някои важни моменти от писанията на Елън Уайт са били „покрити“ съзнателно или несъзнателно. Имайки предвид плана на йезуитите да възстановят властта на папството над целия свят, съм склонен да вярвам, че „отпадането“ на Мойсеевия закон, както и „изчезването“ на части от писанията на Елън Уайт са част от действията по погубването на Божия народ точно от такива хора и от техни инструменти. Ако ЦАСД знаеше тази истина, сега състоянието й щеше да е различно и нямаше да се наложи да се търсят средства от рода на ЕРЦ, които под претекст, че ще увеличат броя на адвентистите, да заведат самите адвентисти в огненото езеро.
Всичко това ме насочи към времето на Йосия. Този цар извърши нещо удивително. Когато пред него беше прочетена Книгата на Закона, той раздра дрехите си и след това извърши всичко, за да върне народа към Бога, като унищожи езическите символи и капища. Ако не беше сторил това, Бог вероятно щеше да унищожи този бунтовен народ.
Щом ние се намираме в положението на буквалните юдеи от онова време и сме сторили подобни престъпления, вкарвайки в църквата света и неговите мерзости поради това, че „сме изгубили“ Божия закон, не е ли редно да повторим извършеното от Йосия и да се покаем за цялото зло, което сме сторили? Не е ли време да разберем, че докато не се смирим и се мислим за по-големи от Бога, няма защо да чакаме помощ от Него? Само когато признаем престъпленията си и греховете си и се покаем за тях, Бог ще излее Светия Дух в пълнота и ще ни поведе така, както водеше народа Си, когато той Го слушаше.
Пред нас стои един изключителен избор: или да приемем казаното от Верния Свидетел, Който заявява, че сме слепи и не виждаме, че сме изгубили истината, въпреки вярата ни, че притежаваме богатство, или да уповаваме на себе си и на убеждението, че Христос Се променя като пролетното време.
"Сега Бог изпитва и утвърждава народа Си. Развива се характер. Ангели претеглят моралните ценности и водят верни записи на всички дела на човешките деца. Сред изповядващите се за Божий народ има покварени сърца; но те ще бъдат изпитани и доказани. Така че Бог, Който чете в сърцата на всички, ще извади на светло скритото в тъмнината там, където има най-малко подозрение, че спънките, които са попречили на напредъка на истината да могат да бъдат отстранени, и Бог да има чисти и святи хора да изявят ПОВЕЛЕНИЯТА и СЪДБИТЕ Му ... Капитанът на нашето спасение води Своите хора стъпка по стъпка, като ги пречиства и подготвя за предаване ... "(1T 332.3).
Благодаря на Бога, че за втори път ме направи да прогледна! Благодаря Му, че с това, което ми разкри, ми даде такъв мир и такава наслада, каквито не бях имал от времето на излизането ми от блудницата.
Благодаря Му, че въпреки всичкото зло, което сме сторили като Негов народ, Той все още ни търпи и ни чака. И дано предупреждението на Верния Свидетел бъде възприето сериозно, както са сериозни думите Му, че ако не се покаем, ще ни повърне из устата Си.
Амин!
Сега разбрах какво се беше случило в Адвентната църква през последните 100 години. Някои важни моменти от писанията на Елън Уайт са били „покрити“ съзнателно или несъзнателно. Имайки предвид плана на йезуитите да възстановят властта на папството над целия свят, съм склонен да вярвам, че „отпадането“ на Мойсеевия закон, както и „изчезването“ на части от писанията на Елън Уайт са част от действията по погубването на Божия народ точно от такива хора и от техни инструменти. Ако ЦАСД знаеше тази истина, сега състоянието й щеше да е различно и нямаше да се наложи да се търсят средства от рода на ЕРЦ, които под претекст, че ще увеличат броя на адвентистите, да заведат самите адвентисти в огненото езеро.
Всичко това ме насочи към времето на Йосия. Този цар извърши нещо удивително. Когато пред него беше прочетена Книгата на Закона, той раздра дрехите си и след това извърши всичко, за да върне народа към Бога, като унищожи езическите символи и капища. Ако не беше сторил това, Бог вероятно щеше да унищожи този бунтовен народ.
Щом ние се намираме в положението на буквалните юдеи от онова време и сме сторили подобни престъпления, вкарвайки в църквата света и неговите мерзости поради това, че „сме изгубили“ Божия закон, не е ли редно да повторим извършеното от Йосия и да се покаем за цялото зло, което сме сторили? Не е ли време да разберем, че докато не се смирим и се мислим за по-големи от Бога, няма защо да чакаме помощ от Него? Само когато признаем престъпленията си и греховете си и се покаем за тях, Бог ще излее Светия Дух в пълнота и ще ни поведе така, както водеше народа Си, когато той Го слушаше.
Пред нас стои един изключителен избор: или да приемем казаното от Верния Свидетел, Който заявява, че сме слепи и не виждаме, че сме изгубили истината, въпреки вярата ни, че притежаваме богатство, или да уповаваме на себе си и на убеждението, че Христос Се променя като пролетното време.
"Сега Бог изпитва и утвърждава народа Си. Развива се характер. Ангели претеглят моралните ценности и водят верни записи на всички дела на човешките деца. Сред изповядващите се за Божий народ има покварени сърца; но те ще бъдат изпитани и доказани. Така че Бог, Който чете в сърцата на всички, ще извади на светло скритото в тъмнината там, където има най-малко подозрение, че спънките, които са попречили на напредъка на истината да могат да бъдат отстранени, и Бог да има чисти и святи хора да изявят ПОВЕЛЕНИЯТА и СЪДБИТЕ Му ... Капитанът на нашето спасение води Своите хора стъпка по стъпка, като ги пречиства и подготвя за предаване ... "(1T 332.3).
Благодаря на Бога, че за втори път ме направи да прогледна! Благодаря Му, че с това, което ми разкри, ми даде такъв мир и такава наслада, каквито не бях имал от времето на излизането ми от блудницата.
Благодаря Му, че въпреки всичкото зло, което сме сторили като Негов народ, Той все още ни търпи и ни чака. И дано предупреждението на Верния Свидетел бъде възприето сериозно, както са сериозни думите Му, че ако не се покаем, ще ни повърне из устата Си.
Амин!
RSS Feed
