
Преговорите в Полша най-накрая гарантираха съгласие по редица мерки, които ще вкарат Парижкото споразумение в действие през 2020 г.
Спорове в последната минута за въглеродните пазари заплашиха да изкарат извън релси двуседмичната среща на върха и я отложиха с един ден.
Споразумението в Катовице има за цел да изпълни парижките цели за ограничаване на глобалните повишения в температурите до доста под два градуса по Целзий.
„Съставянето на работната програма във връзка с Парижкото споразумение е голяма отговорност,” каза председателят на преговорите, познати като COP24 (24-та Конференция на страните), Михаил Куртика.
„Пътят беше дълъг. Дадохме най-доброто от себе си, за да не оставим никого назад.”
Върху какво се съсредоточи делегацията?
Споразумението на срещата на върха, достигнато от 196 страни, скицира планове за общ правилник за всички страни – регулации, които ще направляват основните принципи на начина, по който страните да намалят въглеродните емисии, да предоставят финанси за по-бедните страни и да гарантират това, че всеки изпълнява онова, което казва, че изпълнява.
Съставянето на правилника звучи лесно, но е много техническо. Страните често имат различни дефиниции и графици за своите действия по намаляване на въглеродните емисии.
По-бедните страни желаят известна „гъвкавост” при правилата, така че да не бъдат претоварени от регулации, за прилагането на практика на които те нямат необходимия капацитет.
Идеята за притежаване на законова отговорност за причиняване на изменението в климата отдавна е била отхвърляна от по-богатите нации, които се боят от големи сметки в далечното бъдеще.
Безизходно положение между Бразилия и други страни относно правилата за наблюдение на въглеродните кредити заплаши да изкара преговорите извън релси.
Бразилия настояваше за по-слаб набор от правила относно въглеродните пазари, въпреки силно противопоставяне от много други страни. Тези разисквания сега са отсрочени за догодина.
Допълнителни търкания се появиха миналия уикенд – учени и делегати бяха шокирани, когато Съединените щати, Саудитска Арабия, Русия и Кувейт възразиха на „приветствието” на срещата към неотдавнашен доклад на ООН относно поддържането на повишението в глобалните температури в рамките на ограничението от 1,5 градуса по Целзий.
В доклада се казваше, че светът сега е напълно вън от релсите като все повече се насочва към три градуса по Целзий през този век.
В компромис окончателното изявление от срещата на върха отправи приветствие за „завършването” на доклада и прикани страните да го употребят.
Това достатъчно ли е?
Лоренс Тюбиана, ключов архитект на Парижкото споразумение, а сега представител на Европейската фондация за климата, каза в изявление, че споразумението било голям тласък за Парижкия договор.
„Ключовият елемент беше да имаме добра система за прозрачност, защото тя изгражда доверие между страните и защото можем да измерим какво се върши и доколко то е достатъчно прецизно,” каза тя пред BBC News край срещата.
„Щастлива съм за това. Никой не може да каже, че това не е ясно, че не знаем какво да правим или че това вече не е вярно. Много ясно е.”
Тя каза, че страни като Русия, която беше отказала да ратифицира Парижкото споразумение понеже не беше сигурна за правилата, вече не биха могли да използват това оправдание.
Въпреки това, някои наблюдатели казват, че споразумението не е достатъчно силно, за да се справи с неотложността на климатичния проблем.
По думите на един делегат, „това е възможното, но не необходимото”.
Какво да кажем за по-бързо намаляване на въглеродните емисии?
Налице е голямо настояване страните да повишат амбицията си, да намалят още повече въглеродните емисии и то с по-голяма неотложност.
Много делегати желаят да видят рязко повишение в амбицията преди 2020 г., за да се запазят шансовете да останем под 1,5 градуса по Целзий докато сме живи.
Точно в този момент плановете, съставени от страните като част от Парижкото споразумение, не се доближават и минимално до онова, което беше описано от един делегат от уязвима от климата страна като „очевидно недостатъчно”.
Бизнесът също търси сигнал от тази среща относно бъдещето.
„Компаниите са готови да инвестират, а банките са готови да финансират,” каза Карлос Сале от испанския енергиен конгломерат Iberdrola.
„Затова се нуждаем по-голяма амбиция в политиката да даде на бизнеса възможност да се придвижва по-напред и по-бързо.”
Коментар на Последните дни
Много пъти е коментирано откъде идва идеята за подобно споразумение и накъде отиват нещата, ако тя бъде приета и стане факт. Това, че все още остават страни, които да не са подкрепили договора и той не е съвсем обвързващ, в смисъл на невъзможност да се измъкне някоя държава от него, не означава, че скоро той няма да бъде преработен по такъв начин, че да не остане страна извън глобалното заробване под този договор. Мнозина знаят, че чрез него се цели въвеждане на Неделно законодателство и очакват задължителната неделя като край на пророчествата и след това Второто пришествие. Проблемът обаче е, че преди да бъде приет подобен закон, трябва да бъде "избран" един световен бог и след неговото "посвещение" е съвсем естествено да се изиска общ ден за поклонение. За съжаление адвентистите, които единствени очакват Неделния закон ще се окажат най-изненадани от бъдещите събития, защото без да се усетят вече са приели икуменическия бог и с невероятна всеотдайност му се покланят и вършат всичко за негова прослава. Това, че някой е искрен в заблудата си не го оправдава. Точно поради това мнозина, които са давали всичко от себе си за да прославят триединството ще чуят: "Не ви познавам"! Защо? Защото това, че някого наричаш с името "Исус" не означава, че това е Божият Син. Така, както евреите поискаха да бъде освободен Варава (Син на баща си) и поискаха да бъде разпнат истинският Син на Отец.
Николай Георгиев