Снимка: cnn.com На Римокатолическата църква днес се гледа с по-голяма благосклонност, отколкото някога досега; това може да бъде отдадено до голяма степен на папа Франциск. Мнозина чувстват, че папа Франциск е революционализирал римокатолицизма по множество положителни начини и че е несправедливо да съдим и окачествяваме днешната църква чрез мерзостите, жестокостта, варварството и суеверията ѝ от миналото. Въпреки това, самите твърдения, направени от тази високомерна власт и нейните представители, противоречат на самата идея Римокатолическата църква да се промени някога или дори да притежава способността да направи това, понеже според ученията им тя не е грешила, нито може да греши, според Писанията.
„Забравили ли са тези хора претенцията за непогрешимост, която бе налагана в продължение на осемстотин години от тази високомерна власт? Далече от това да се откажат от тази претенция, в деветнадесетото столетие тя бе потвърдена с още по-голяма определеност. Когато Рим твърди, че „църквата никога не е грешала и че според Светото Писание никога не ще греши...,” как може тогава той да се откаже от принципите, които в миналите времена са определяли неговото поведение?” [1]
Добре известен факт е, че Римокатолическата църква, през 1260-те години на своето деспотично управление, е изтезавала и избила зверски над петдесет милиона души – онези, които оспорвали, протестирали срещу или проявявали неподчинение към нейния авторитет и учели другите на истината от Библията (което по време на папското владичество било поверено само на духовниците).
Нашироко беше съобщено по множество медийни издания, на 21-ви ноември, включително в някои католически публикации, че Католическата църква на Руанда публикувала извинение за ролята си в геноцида от 1994 г. „Католическата църква в Руанда се е извинила за ролята на своите членове в геноцида, който наблюдавал убийството на стотици хиляди жители на Руанда през 1994 г. Руандските епископи помолиха за „прошка за греховете на омраза и разногласие, станали в страната до степента на ненавиждане на собствените ни сънародници поради техния произход,” в изявление, прочетено след литургия в неделя в енориите из страната.” [2] Прблизително осемстотин хиляди души били убити в руандския геноцид, за който църквата на Руанда предявява отговорност. Дни след като църквата на Руанда отправи своето извинение, предназначено да бъде четено в църкви из страната, „правителството на Руанда е изискало извинение от Ватикана относно ролята на Католическата църква в геноцида от 1994 г., отхвърляйки скорошното извинение, отправено от руандски епископи,” съобщава Newsweek. Статията продължава: „Редица римокатолически свещеници са обвинени в участие в или способстване за масовото убийство и мнозина тутси били убити в църкви, след като потърсили убежище по време на геноцида. Руандското правителство нарече извиненето на епископите „дълбоко неадекватно” и каза, че то подчертавало „колко далеч Католическата църква все още остава от пълно и честно справяне със своите нравствени и законови отговорности”. „Имайки предвид мащаба на престъпленията, има предостатъчно оправдание за извинение от Ватикана, каквото е наставало многократно с други случаи от по-малка величина,” казваше извялението.
Ватикана преди това се е извинявала за позицията на Католическата църква по разородни въпроси. През 1998 г., папа Йоан Павел II се извини на евреите за неуспеха на църквата да се изкаже гласно по време на холокоста, при който шест милиона евреи били убити в програми за масово убийство, извършени от нацисткия режим в Германия. Настоящият понтифекс, папа Франциск, е казвал, че Католическата църква би трябвало да се извини за лошото отношение към хомосексуалистите и жените и за затварянето на очите пред детския труд. Около половината от населението на Руанда са римокатолици.” [3]
Обмислете точността на следното изявление, което беше първоначално написано през 1884 г.:
„Римската църква сега представя хубаво лица на света, като покрива с извинения доклада на отвратителните жестокости. Тя се е облякла в христоподобна дреха, но си е останала непроменена. Всеки принцип на папството, който съществуваше в миналите векове, съществува и днес. Поддържат се все още ученията, измислени в най-тъмните векове. Нека никой не се заблуждава! Папството, което протестантите днес са тъй готови да почитат, е същото, което управляваше света в дните на реформацията, когато Божиите мъже при опасност за живота си въстанаха, за да открият нечестието му. То притежава същата гордост и надменност, с които господарстваше над царе и князе и претендираше за Божествени привилегии. Духът на папството не е по-малко жесток и деспотичен сега, отколкото, когато отхвърли човешката свобода и избиваше светиите на Всевишния.” [4]
Ако това не е достатъчно положителен показател, че днешната Римокатолическа църква е същата безскрупулна сила от миналото, трябва да се отбележи в допълнение, че докато претендира, че никога не е грешала, според Писанията, тази богохулна и мерзостна същност си присвоява авторитета да опрощава грехове, след изповеди пред земни свещеници. Това винаги е било погрешна и, отново, богохулна (Марк 2:7) претенция, предявявана от Римокатолическата църква; и съвсем наскоро папа Франциск е придал на свещениците „властта” или авторитета да прощават неограничено греха на аборта. „Папа Фрациск е разширил неограничено властта на католически свещенници да опрощават аборти, като е направил съобщението в апостолическо писмо, публикувано в понеделик. То продължава специална милост, дадена миналата година за продължителността на Годината на милостта, – която завърши в неделя, – която даваше на всички свещеници, за разлика от само епископи и специално предназначени изповедници, властта да опрощават греха на аборта... Годината на милостта е продължителна католическа традиция, по време на която вярващи могат да получават специални индулгенции за греховете си.” [5] Трябва да бъде припомнено, че деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер бяха срещу презрителната практика на индулгециите.
Никъде в Писанията Бог не дава на грешен съчовек властта да изслушва изповеди за грях от друг и да действа като посредник, и след това да прощава грехове. „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус” (1 Тимотей 2:5). За да даде папа Франциск власт на друг смъртен, грешен човек като самия него, да прощава грехове, той по същество казва, че е Бог, което е още една богохулна претенция, според Йоан 10:30-33, което също потвърждава, че той е антихристът, самият човек на греха, тайната на беззаконието, синът на гибелта (2 Солунци 2:3 и 4). Време е Божиите човеци да разкрият тази същност, поради това, която тя действително е.
„Чрез разнообразни картини Господ Исус представи на Йоан нечестивия характер и съблазнителното влияние на онези, които се отличават с преследването на Божия народ. Всички се нуждаят от мъдрост внимателно да изследват тайната на беззаконието, което се е развило в толкова голяма степен в края на тази земна история... Точно във времето, в което живеем, Господ е призовал Своя народ и им е дал вест, която да носят. Той ги е призовал да разобличават поквареността на човека на греха, който е направил неделния закон отличителна власт, който е замислил да промени времена и закони и да потиска Божия народ, който застава твърдо, за да Го почете чрез спазване на единствената истинска събота, съботата на сътворението, като свята на Господа.” [6]
Източници:
[1] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 564, англ. изд.
[2] http://www.cnn.com/2016/11/21/africa/rwanda-catholic-church-apology/
[3] Пак там
[4] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 571, англ. изд.
[5] http://www.cnn.com/2016/11/21/europe/pope-francis-absolve-abortion/
[6] Уайт, Елън. Евангелизъм (1946), стр. 705, англ. изд.
Автор: Хилъри Енрикес
Статия, преведена от Prophesy Again.
Добре известен факт е, че Римокатолическата църква, през 1260-те години на своето деспотично управление, е изтезавала и избила зверски над петдесет милиона души – онези, които оспорвали, протестирали срещу или проявявали неподчинение към нейния авторитет и учели другите на истината от Библията (което по време на папското владичество било поверено само на духовниците).
Нашироко беше съобщено по множество медийни издания, на 21-ви ноември, включително в някои католически публикации, че Католическата църква на Руанда публикувала извинение за ролята си в геноцида от 1994 г. „Католическата църква в Руанда се е извинила за ролята на своите членове в геноцида, който наблюдавал убийството на стотици хиляди жители на Руанда през 1994 г. Руандските епископи помолиха за „прошка за греховете на омраза и разногласие, станали в страната до степента на ненавиждане на собствените ни сънародници поради техния произход,” в изявление, прочетено след литургия в неделя в енориите из страната.” [2] Прблизително осемстотин хиляди души били убити в руандския геноцид, за който църквата на Руанда предявява отговорност. Дни след като църквата на Руанда отправи своето извинение, предназначено да бъде четено в църкви из страната, „правителството на Руанда е изискало извинение от Ватикана относно ролята на Католическата църква в геноцида от 1994 г., отхвърляйки скорошното извинение, отправено от руандски епископи,” съобщава Newsweek. Статията продължава: „Редица римокатолически свещеници са обвинени в участие в или способстване за масовото убийство и мнозина тутси били убити в църкви, след като потърсили убежище по време на геноцида. Руандското правителство нарече извиненето на епископите „дълбоко неадекватно” и каза, че то подчертавало „колко далеч Католическата църква все още остава от пълно и честно справяне със своите нравствени и законови отговорности”. „Имайки предвид мащаба на престъпленията, има предостатъчно оправдание за извинение от Ватикана, каквото е наставало многократно с други случаи от по-малка величина,” казваше извялението.
Ватикана преди това се е извинявала за позицията на Католическата църква по разородни въпроси. През 1998 г., папа Йоан Павел II се извини на евреите за неуспеха на църквата да се изкаже гласно по време на холокоста, при който шест милиона евреи били убити в програми за масово убийство, извършени от нацисткия режим в Германия. Настоящият понтифекс, папа Франциск, е казвал, че Католическата църква би трябвало да се извини за лошото отношение към хомосексуалистите и жените и за затварянето на очите пред детския труд. Около половината от населението на Руанда са римокатолици.” [3]
Обмислете точността на следното изявление, което беше първоначално написано през 1884 г.:
„Римската църква сега представя хубаво лица на света, като покрива с извинения доклада на отвратителните жестокости. Тя се е облякла в христоподобна дреха, но си е останала непроменена. Всеки принцип на папството, който съществуваше в миналите векове, съществува и днес. Поддържат се все още ученията, измислени в най-тъмните векове. Нека никой не се заблуждава! Папството, което протестантите днес са тъй готови да почитат, е същото, което управляваше света в дните на реформацията, когато Божиите мъже при опасност за живота си въстанаха, за да открият нечестието му. То притежава същата гордост и надменност, с които господарстваше над царе и князе и претендираше за Божествени привилегии. Духът на папството не е по-малко жесток и деспотичен сега, отколкото, когато отхвърли човешката свобода и избиваше светиите на Всевишния.” [4]
Ако това не е достатъчно положителен показател, че днешната Римокатолическа църква е същата безскрупулна сила от миналото, трябва да се отбележи в допълнение, че докато претендира, че никога не е грешала, според Писанията, тази богохулна и мерзостна същност си присвоява авторитета да опрощава грехове, след изповеди пред земни свещеници. Това винаги е било погрешна и, отново, богохулна (Марк 2:7) претенция, предявявана от Римокатолическата църква; и съвсем наскоро папа Франциск е придал на свещениците „властта” или авторитета да прощават неограничено греха на аборта. „Папа Фрациск е разширил неограничено властта на католически свещенници да опрощават аборти, като е направил съобщението в апостолическо писмо, публикувано в понеделик. То продължава специална милост, дадена миналата година за продължителността на Годината на милостта, – която завърши в неделя, – която даваше на всички свещеници, за разлика от само епископи и специално предназначени изповедници, властта да опрощават греха на аборта... Годината на милостта е продължителна католическа традиция, по време на която вярващи могат да получават специални индулгенции за греховете си.” [5] Трябва да бъде припомнено, че деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер бяха срещу презрителната практика на индулгециите.
Никъде в Писанията Бог не дава на грешен съчовек властта да изслушва изповеди за грях от друг и да действа като посредник, и след това да прощава грехове. „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус” (1 Тимотей 2:5). За да даде папа Франциск власт на друг смъртен, грешен човек като самия него, да прощава грехове, той по същество казва, че е Бог, което е още една богохулна претенция, според Йоан 10:30-33, което също потвърждава, че той е антихристът, самият човек на греха, тайната на беззаконието, синът на гибелта (2 Солунци 2:3 и 4). Време е Божиите човеци да разкрият тази същност, поради това, която тя действително е.
„Чрез разнообразни картини Господ Исус представи на Йоан нечестивия характер и съблазнителното влияние на онези, които се отличават с преследването на Божия народ. Всички се нуждаят от мъдрост внимателно да изследват тайната на беззаконието, което се е развило в толкова голяма степен в края на тази земна история... Точно във времето, в което живеем, Господ е призовал Своя народ и им е дал вест, която да носят. Той ги е призовал да разобличават поквареността на човека на греха, който е направил неделния закон отличителна власт, който е замислил да промени времена и закони и да потиска Божия народ, който застава твърдо, за да Го почете чрез спазване на единствената истинска събота, съботата на сътворението, като свята на Господа.” [6]
Източници:
[1] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 564, англ. изд.
[2] http://www.cnn.com/2016/11/21/africa/rwanda-catholic-church-apology/
[3] Пак там
[4] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 571, англ. изд.
[5] http://www.cnn.com/2016/11/21/europe/pope-francis-absolve-abortion/
[6] Уайт, Елън. Евангелизъм (1946), стр. 705, англ. изд.
Автор: Хилъри Енрикес
Статия, преведена от Prophesy Again.
RSS Feed
