От ляво надясно: адвентен пастор, ръкоположена жена свещеник, издигаща „нафорния бог“ по време на литургия, и римокатолически свещеник. Сн. adventmessenger.org 
Сн. adventmessenger.org Смъртоносни ереси правят опит да подкопаят основите на нашата вяра. Едно фалшиво, погрешно единство събира всички църкви и те възвеличават католицизма (Светата Евхаристия), икуменизма и феминизма над Божието слово. Това затруднение прави така, че адвентни пастори да стават неразличими от римокатолически свещеници. В по-горната снимка вече дори не можете да разпознаете кой кой е. Кой е католическият свещеник? Кой е адвентният пастор? Как можем да ги различим?
Кои са англиканските свещеници и кой е пасторът на Реформиранана евангелска църква? Всички те изглеждат по един и същи начин, обличат се по един и същи начин, отправят една и съща молитва и държат същите листове с песни, и всички те отслужват една „Света Евхаристия“ по време на специална литургия в името на християнското единство. Това събитие се състоя по-рано тази година в град Лозана – град на брега на Женевското езеро във френскоговорящия район на Швейцария. Участниците са следните:
От ляво надясно: Анжела Фал, ръкоположен свещеник към Англиканската църква; Сара Бьом-Еберсолд, ръкоположен свещеник към Християнска католическа църква на Швейцария (църквата не е римокатолическа); Патрик Медер, пастор към адвентистите от седмия ден; Кристин Блумфийлд, ръкоположен свещеник както към Християнската католическа църква на Швейцария (църква, която не е римокатолическа), така и към Англиканската църква; Винсент Руус, римокатолически свещеник; и Жан-Мари Тевоз, пастор на Евангелската реформирана църква. [1]
От ляво надясно: Анжела Фал, ръкоположен свещеник към Англиканската църква; Сара Бьом-Еберсолд, ръкоположен свещеник към Християнска католическа църква на Швейцария (църквата не е римокатолическа); Патрик Медер, пастор към адвентистите от седмия ден; Кристин Блумфийлд, ръкоположен свещеник както към Християнската католическа църква на Швейцария (църква, която не е римокатолическа), така и към Англиканската църква; Винсент Руус, римокатолически свещеник; и Жан-Мари Тевоз, пастор на Евангелската реформирана църква. [1]
Сн. adventmessenger.org
Тук виждаме Кристин Блумфийлд, ръкоположена жена свещеник, която въздига католическия Исус. Според католическата теология, малката бяла нафора е част от тайнството, наречено „Света Евхаристия“. Това, според твърдението им, е техният бог – бог, който има вид, мирис, вкус и усещане на допир също като солена бисквита. Виждате, католическият „нафорен бог“ не може да ходи. Налага се да бъде носен и представян парадно. Те се покланят и пеят на този нафорен бог в тържествените си служба и събрание.
Сн. adventmessenger.org
Кристин Блумфийлд се радва на пълно общение както с Англиканската църква, така и с Християнската католическа църква на Швейцария – църква, която не е римокатолическа. Тя е ръкоположена и назначена за свещеник и в двете учреждения. Тя работи също така за донасяне на единство сред протестанти и католици. [2]
Сн. adventmessenger.org
Пасторът, адвентист от седмия ден, Патрик Медер, заснет по-горе, стои отляво на Кристин Блумфийлд по време на литургията за християнско единство. Когато пеят на нафорния бог, пастор Патрик Медер отговаря за църквите на адвентистите от седмия ден в Лозана и Рененс, Швейцария. Той е член на Адвентната федерация (конференция) в Швейцария и е заснет с всички други „официални“ пастори в своята конференция. [3] Посочен е също и в уебсайта на Адвентната конференция в Швейцария като директор на адвентния социален отдел [4], който координира с АДРА и други социални служби към Църквата на адвентистите от седмия ден в областта.
Сн. adventmessenger.org
Римокатолическият свещеник Винсент Руус, заснет по-горе, е от Римокатолическата енорийска църква на Светото сърце в Уши-Лозана в Швейцария. [5] [6] Той стоеше отдясно на Кристин Блумфийлд по време на специалното събитие, известно като споделена, открита, евхаристийна литургия сред различни вероизповедания. Протестанти, римокатолици и адвентисти от седмия ден всички участват в едно и също католическо причастие. Като се покланят на този нафорен бог, те мислят, че получават евхаристийния Исус в едно чудесно богослужение.
„Бог изисква от народа Си сега така да се отличава от света в обичаи, навици и принципи, както изискваше и от древния Израил. Ако Неговите люде вярно следват ученията на Словото Му, тази разлика ще съществува. Иначе не може да бъде“ („Патриарси и пророци“, стр. 458).
Вместо да поддържат разграничителните линии, за които Бог каза, че трябва да съществува, те ги стопяват.
Вместо да ставаме все по-малко и по-малко подобни на света, ние ставаме неразличими от Рим?
Вместо да поддържаме вярност към ученията на Божието слово, нашите адвентни учреждения приемат феминизъм, католицизъм (Евхаристия), икуменизъм, ЛГБТ-изъм и много, много повече.
Кое е нещото, което ни разграничава от останалия свят и от всички паднали църкви? Защо ни издигна Бог като народ по това време от земната история? Коя е определената ни от Бога мисия и вест? Призовани сме да прогласяваме една специална, уникална истина и да бъдем свидетелство за всичките народи. Бяхме организирани с една и само една цел – да издигнем високо знамето на истината, на което е написано „Божиите заповеди и вярата Исусова“. И онова, което ни прави специален Божий народ на остатъка, е Тройната ангелска вест, а не римокатолицизмът!
„В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение за един загиващ свят. Над тях грее прекрасната светлина на Божието Слово. Дадена им е работа от най-голяма важност - прогласяването на Първата, Втората и Третата ангелски вести. Няма друго дело от толкова голямо значение. Те не трябва да позволят нищо друго да поглъща тяхното внимание. Най-сериозните истини, поверени някога на смъртни хора, са ни дадени, за да ги прогласим на света. Обявяването на тези истини трябва да бъде нашата работа“ („Свидетелства“, том 9, стр. 19).
Нашето публично свидетелство – болници, училища, издателски къщи, медийни служения, офиси на конференции, дивизии, съюзи, разнородни отдели и дори местните църкви – са определени да бъдат проводници, чрез които делото на Тройната ангелска вест да може да бъде разширено и занесено в нови полета. Ако продължим в това дело, тогава Бог ще благослови Своя народ. Ако упорстваме в непокорство и католицизъм, Бог е заявил, че нашият ход на действие ще завърши с поражение:
„Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята; но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това“ (Исая 1:19, 20).
„И един силен ангел взе камък, голям като воденичен камък, хвърли го в морето и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да се намери вече... И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й“ (Откровение 18:21, 9).
Какво ще направи църквата (ако изобщо ще направи нещо) по отношение на пасторите си, които вземат от тайнствата на „Светата Евхаристия“ заедно с римокатолици? Това е напълно развито отстъпление. Това е оттегляне от вярата. Това е богохулство и светотатство. Защо тези пастори все още са наети на работа в църквата и им се позволява да застават пред нашия народ и да поучават безнаказано? Какъв вид вест и влияние е възможно да иат тези пастори?
„Ако сред Божия народ има очевидни злини и ако Божиите служители ги подминават с безразличие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника, стават виновни наравно с него и със сигурност ще бъдат сполетени от Божието неодобрение, защото ще бъдат отговорни за греховете на съгрешилите“ („Свидетелства“, том 3, стр. 265).
Упоритото непокорство от наша страна ще доведе в крайна сметка до загуба, разочарование и отхвърляне (Исая 1:19, 20). Това ще бъде сетнината на всички онези, които прекланят коляно пред олтара на католицизма, феминизма, ЛГБТ-изма и икуменизма. Но Бог ще има народ, който вместо това ще остане посветен на Тройната ангелска вест и който ще триумфира при заключителните сцени на Божието дело. Забележете къде ще бъдат победата и триумфът:
„Победа ще съпътства третата ангелска вест. Както Военачалникът на Господното множество събори стените на Ерихон, така пазещият заповедите Господен народ ще триумфира и всички противопоставящи се елементи ще претърпят поражение“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 410).
Бог ще изпълни Своите Божествени намерения и Неговото дело в крайна сметка ще триумфира. Но дали ще споделим този триумф или не зависи от нас, от нашето сътрудничество, от нашето покорство и от нашата готовност да приемем Неговата истина и да отхвърлим католицизма.
Бележка: Втората част ще разгледа ролята на Отдела по религиозна свобода в организирането на такива участия.
Използвана литература:
[1] https://catholiquechretienne.wordpress.com/2019/01/23/semaine-de-priere-pour-lunite-chretienne-des-eglises-sous-gare-de-lausanne/
[2] https://catholiquechretienne.wordpress.com/christine_bloomfield/
[3] http://adventiste.ch/equipe-pastorale/
[4] http://adventiste.ch/departements/social/
[5] http://www.sacrecoeur.ch/pretre/
[6] http://www.sacrecoeur.ch/
Вместо да поддържат разграничителните линии, за които Бог каза, че трябва да съществува, те ги стопяват.
Вместо да ставаме все по-малко и по-малко подобни на света, ние ставаме неразличими от Рим?
Вместо да поддържаме вярност към ученията на Божието слово, нашите адвентни учреждения приемат феминизъм, католицизъм (Евхаристия), икуменизъм, ЛГБТ-изъм и много, много повече.
Кое е нещото, което ни разграничава от останалия свят и от всички паднали църкви? Защо ни издигна Бог като народ по това време от земната история? Коя е определената ни от Бога мисия и вест? Призовани сме да прогласяваме една специална, уникална истина и да бъдем свидетелство за всичките народи. Бяхме организирани с една и само една цел – да издигнем високо знамето на истината, на което е написано „Божиите заповеди и вярата Исусова“. И онова, което ни прави специален Божий народ на остатъка, е Тройната ангелска вест, а не римокатолицизмът!
„В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение за един загиващ свят. Над тях грее прекрасната светлина на Божието Слово. Дадена им е работа от най-голяма важност - прогласяването на Първата, Втората и Третата ангелски вести. Няма друго дело от толкова голямо значение. Те не трябва да позволят нищо друго да поглъща тяхното внимание. Най-сериозните истини, поверени някога на смъртни хора, са ни дадени, за да ги прогласим на света. Обявяването на тези истини трябва да бъде нашата работа“ („Свидетелства“, том 9, стр. 19).
Нашето публично свидетелство – болници, училища, издателски къщи, медийни служения, офиси на конференции, дивизии, съюзи, разнородни отдели и дори местните църкви – са определени да бъдат проводници, чрез които делото на Тройната ангелска вест да може да бъде разширено и занесено в нови полета. Ако продължим в това дело, тогава Бог ще благослови Своя народ. Ако упорстваме в непокорство и католицизъм, Бог е заявил, че нашият ход на действие ще завърши с поражение:
„Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята; но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това“ (Исая 1:19, 20).
„И един силен ангел взе камък, голям като воденичен камък, хвърли го в морето и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да се намери вече... И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й“ (Откровение 18:21, 9).
Какво ще направи църквата (ако изобщо ще направи нещо) по отношение на пасторите си, които вземат от тайнствата на „Светата Евхаристия“ заедно с римокатолици? Това е напълно развито отстъпление. Това е оттегляне от вярата. Това е богохулство и светотатство. Защо тези пастори все още са наети на работа в църквата и им се позволява да застават пред нашия народ и да поучават безнаказано? Какъв вид вест и влияние е възможно да иат тези пастори?
„Ако сред Божия народ има очевидни злини и ако Божиите служители ги подминават с безразличие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника, стават виновни наравно с него и със сигурност ще бъдат сполетени от Божието неодобрение, защото ще бъдат отговорни за греховете на съгрешилите“ („Свидетелства“, том 3, стр. 265).
Упоритото непокорство от наша страна ще доведе в крайна сметка до загуба, разочарование и отхвърляне (Исая 1:19, 20). Това ще бъде сетнината на всички онези, които прекланят коляно пред олтара на католицизма, феминизма, ЛГБТ-изма и икуменизма. Но Бог ще има народ, който вместо това ще остане посветен на Тройната ангелска вест и който ще триумфира при заключителните сцени на Божието дело. Забележете къде ще бъдат победата и триумфът:
„Победа ще съпътства третата ангелска вест. Както Военачалникът на Господното множество събори стените на Ерихон, така пазещият заповедите Господен народ ще триумфира и всички противопоставящи се елементи ще претърпят поражение“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 410).
Бог ще изпълни Своите Божествени намерения и Неговото дело в крайна сметка ще триумфира. Но дали ще споделим този триумф или не зависи от нас, от нашето сътрудничество, от нашето покорство и от нашата готовност да приемем Неговата истина и да отхвърлим католицизма.
Бележка: Втората част ще разгледа ролята на Отдела по религиозна свобода в организирането на такива участия.
Използвана литература:
[1] https://catholiquechretienne.wordpress.com/2019/01/23/semaine-de-priere-pour-lunite-chretienne-des-eglises-sous-gare-de-lausanne/
[2] https://catholiquechretienne.wordpress.com/christine_bloomfield/
[3] http://adventiste.ch/equipe-pastorale/
[4] http://adventiste.ch/departements/social/
[5] http://www.sacrecoeur.ch/pretre/
[6] http://www.sacrecoeur.ch/
Коментар на Последните дни
Обикновено след статиите на Advent Messenger не се налага допълнителен коментар, но този път той е необходим. Причината е, че авторът е изложил на показ отстъплението в църквата и е представил Божиите предупреждения към отстъпилите и техните покловители, но е пропуснал да обясни на какво се дължи все по-голямото затъване на адвентистите в заблудите и сближаването им с католицизма. А причината е само една: за да бдат "всички едно", този, на когото се покланят, трябва да е един и същ. Както Христос каза на учениците Си, че ако бъдат осветени от истината, ще бъдат едно в Него, така е и с обратната възможност: ако всички не са в истината, пак ще бъдат едно, но около врага на Спасителя. Какво се случи в ЦАСД след 1980 г.? Официално тя отхвърли единствения истинен Бог, Отец и Неговия Син, заменяйки го с триединен бог, зад който стои самият паднал херувим. На същия триединен бог се покланят англикани, лютерани, методисти, баптисти и самата блудница, от която е произлязло това измислено божество. Напълно резонно е щом всички вярват в него и всички да му се покланят и така "да бдат едно"... в заблудите.
В Откровение 17 гл. се говори за Вавилон. Там пише:
Откровение 17:5. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
Какво означава това? Защо не пише само "Вавилон", а пише, че този Вавилон е "велик"? Защото преди това се казва:
Откровение 17:1. И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;
2. с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.
Така, след като избра да служи на дявола Адвентната църква само по име остана Божия и си мисли, че пазенето на седмия ден я прави угодна в Божиите очи. Преди 2000 години по същия начин разсъждаваха евреите, като смятаха, че стрикното съблюдаване на съботата ги прави одобрени от небето. И докато се гордееха с това, нищо не им попречи да разпнат самия Господар на съботата! След 1980 г. в Адвентната църква се случи същото: докато постоянно се говори за съботата, адвентистите разпнаха Господаря на съботата, като заявиха, че не е реален Божий Син, а изпълнява роля. Така Той беше изгонен от ЦАСД и църквата остана без глава. Логично е, когато Главата липсва, тялото да се движи на автопилот. Затова нищо няма да спре Адвентната църква не само да отстъпва от истините и да отхвърля един след друг стълбовете на адвентизма, но накрая ще застане рамо до рамо с Рим в поклонение пред нейния триединен бог, зад който стои самият Сатана - нещо, което вече се забелязва на много места, а не само на описаното събитие.
В Библията всички истории имат своето второ изпълнение. Преди 2000 години всички, които послушаха Христос да бягат щом видят Ерусалим, заобиколен от войски, се спасиха. Останалите загинаха при обсадата. Днес, когато лидерите на ЦАСД постъпиха по същия начин, предавайки крепостта на един чужд бог:
Даниил 11:39. С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.
Логично е да всеки да се замисли какъв беше краят на евреите, останали в Ерусалим, след като домът им беше оставен пуст, както сега Лаодикия е постъпила с Божия Син, обявен за театрален герой.
2 Коринтяни 6:17 Затова -
"Излезте изсред тях и отделете се",
казва Господ,
"И не се допирайте до нечисто";
и
"Аз ще ви приема,
18. И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери",
казва всемогъщият Господ.
Нека никой не си мисли, че църквата спасява. Спасява само и единствено Бог чрез нея. Но ако тя тръгне против Него, Бог няма да ѝ се кланя, а ще я остави сама да си понесе избора.
Николай Георгиев
RSS Feed
