Фрида Соуат-Томасоа ни казва защо е сменила билета си от полета, свален над Украйна.
adventistreview.org пише:
Адвентистка от Холандия, която едва не е летяла със самолета на Малайзия Еърлайнс, свален над Украйна, казва, че е сменила билета си в последната минута, защото не e желала да пътува в събота.
Фрида Соуат-Томасоа, 67-годишна, поръчва билет за полета на 17-ти юли, заради спешно посещение на Амбон, Индонезия, където мащабна конференция, организирана от нея, е на косъм да се провали. Но три дена преди полета Соуат-Томасоа, по време на утринното богослужение със съпруга си Макс, осъзнава, че намерението й за пътуване предполага пътуване в събота, 19-ти юли, за да се достигне местоположението.
adventistreview.org пише:
Адвентистка от Холандия, която едва не е летяла със самолета на Малайзия Еърлайнс, свален над Украйна, казва, че е сменила билета си в последната минута, защото не e желала да пътува в събота.
Фрида Соуат-Томасоа, 67-годишна, поръчва билет за полета на 17-ти юли, заради спешно посещение на Амбон, Индонезия, където мащабна конференция, организирана от нея, е на косъм да се провали. Но три дена преди полета Соуат-Томасоа, по време на утринното богослужение със съпруга си Макс, осъзнава, че намерението й за пътуване предполага пътуване в събота, 19-ти юли, за да се достигне местоположението.
Полет 17 на Малайзия Еърлайнс е свален чрез огнестрелно оръжие миналият четвъртък, докато пътува над окупираната от бунтовници източна Украйна на полет от Амстердам до столицата на Малайзия – Куала Лумпур. Всичките 298 пътници на борда на самолета умират.
„В петък, когато чух за инцидента, плачех по време на разговора по телефона с Макс и му казах: „Бог е добър и велик към децата Си”, казва Соуат-Томасоа. „Неговият Дух ми говореше по време на богослужението в понеделник сутрин и ми каза „Ако поемеш по този път, ще пътуваш в събота. Недей.”
„Бог все още ни говори всеки един ден, достатъчно е само да сме смирени и да слушаме гласа Му”, казва тя в интервю. „Все още Му благодаря през всяка минута от деня за ръководството и благословенията Му”.
Връзката с Индонезия
Соуат-Томасоа, която е член на Църквата на адвентистите от седмия ден от своето кръщение на 20-годишна възраст, казва, че никога не е пътувала в събота през многобройните си пътувания към UNPO (Организация на непредставляваните нации и народи), организация, основана в Хага, която се опитва да открие мирни решения на конфликти, които засягат местно население, малцинства и територии, които не са определени или заселени.
„Във всички мисии към UNPO, независимо накъде съм пътувала, съм спазвала съботата и нито веднъж не съм стъпила на самолет в нея”, казва тя в интервю по електронна поща на холандски език. Интервюто, дадено от Индонезия, е преведено на английски от Съюза на Холандия.
Соуат-Томасоа, член на изпълнителния комитет към Съюза на Холандия и старейшина в местната църква в северен Ротердам, е пенсионирана след работа за холандското правителство, но продължава активно да работи за организацията UNPO, към която се е присъединила през 1991 год. Тя служи като представител на хората от островите Малуку, където в регионалната столица Амбон през 1999 год. възниква конфликт между християни и мюсюлмани. Сектантското насилие, което води до изгарянето на цели села, вилнее до 2003 год. и броят на убитите е оценен на 10 000.
Соуат-Томасоа присъства в Амбон по време на насилието и използва поста си в UNPO, за да насочва корабни товари с храна и дрехи от АДРА, агенцията за адвентно подпомагане, към тези, които се нуждаят от подкрепа. Тя също подпомага издействането на споразумение за мир, което поставя край на сблъсъка, и полага усилия за повторното застрояване на опустошения регион, работейки отново с холандския клон на АДРА. Тя споделя, че четирите години на борби са оставили много деца сираци и са причинили у мнозина посттравматично стресово разстройство.
Когато проучване на няколко нива открива, че островите Малуку са втората по бедност от 33-те провинции на Индонезия, и че населението там е сред най-необразованите в страната, UNPO решава да организира мащабна конференция, която да породи разбиране и осъзнаване на локалните проблеми и да помогне за оформянето на план за действие в провинцията. Соуат-Томасоа започва работа по организирането на конференцията съвместно с трите най-големи университета на Амбон.
„За съжаление това беше дълъг и труден път, поради много различни фактори, включително и възражения от централното правителство в Джакарта и местното правителство”, казва Соуат-Томасоа. „Това, което усложнява повече проблемите е значителната корупция в провинцията”.
Дните преди катастрофата
През миналия месец всичко изглежда на място. Програмата на конференцията е завършена. Уредени са времевото разпределение и говорителите, и събитието е насрочено за периода от 1-ви до 5-ти август. Но на 8-ми юли Соуат-Томасоа получава съобщение по телефона от Амбон: Конференцията трябва да бъде отложена. Ръководители от трите сътрудничещи университети са заплашени с уволнение.
UNPO провежда спешно среща в неделя, 13-ти юли, и решава, че Соуат-Томасоа трябва да се върне в Амбон, за да намери начин да съхрани конференцията. На срещата Соуат-Томасоа се съгласява да пътува с полет 17 на Малайзия Еърлайнс.
„Когато се прибрах у дома, казах на съпруга си Макс. Той отговори „Това е твое задължение и трябва да го направиш”, споделя Соуат-Томасоа. Но след сутрешното им богослужение на следващия ден тя казва на съпруга си, че е по-добре да пътува с ден по-рано – в сряда, на 16-ти юли.
„Ако трябваше да замина в четвъртък, щях да прекарам съботата в пътуване към Амбон, а аз никога не съм пътувала в събота през живота си”, казва тя. Тя и съпругът й нямат деца. С помощта на съпруга си, Соуат-Томасоа незабавно се свързва с агенция по превози и поръчва новия полет с Емирейтс Еърлайн.
„Обикновено пътувам с Малайзия Еърлайн или КЛМ”, казва тя. Дори през юни пътувах с полет на Малайзия Еърлайнс. Тя информира UNPO за промяната на времето за пътуване от четвъртък, потвърждава новия полет още на същия ден и заминава от Амстердам в сряда.
Това, което се случва с полета на Малайзия Еърлайнс я смайва и натъжава. „Тук съм, за да свидетелствам, че Бог ме е опазил, защото е нужно да продължа мисията си тук, в Амбон, и да бъда на разположение за помощ на хората в света, които се нуждаят”, казва тя. „В този момент все още работя неуморно, за да разреша проблемите около конференцията и ще продължа да слушам Божия глас, независимо от резултата. Нека бъде Неговата воля, а не моята”.
„В петък, когато чух за инцидента, плачех по време на разговора по телефона с Макс и му казах: „Бог е добър и велик към децата Си”, казва Соуат-Томасоа. „Неговият Дух ми говореше по време на богослужението в понеделник сутрин и ми каза „Ако поемеш по този път, ще пътуваш в събота. Недей.”
„Бог все още ни говори всеки един ден, достатъчно е само да сме смирени и да слушаме гласа Му”, казва тя в интервю. „Все още Му благодаря през всяка минута от деня за ръководството и благословенията Му”.
Връзката с Индонезия
Соуат-Томасоа, която е член на Църквата на адвентистите от седмия ден от своето кръщение на 20-годишна възраст, казва, че никога не е пътувала в събота през многобройните си пътувания към UNPO (Организация на непредставляваните нации и народи), организация, основана в Хага, която се опитва да открие мирни решения на конфликти, които засягат местно население, малцинства и територии, които не са определени или заселени.
„Във всички мисии към UNPO, независимо накъде съм пътувала, съм спазвала съботата и нито веднъж не съм стъпила на самолет в нея”, казва тя в интервю по електронна поща на холандски език. Интервюто, дадено от Индонезия, е преведено на английски от Съюза на Холандия.
Соуат-Томасоа, член на изпълнителния комитет към Съюза на Холандия и старейшина в местната църква в северен Ротердам, е пенсионирана след работа за холандското правителство, но продължава активно да работи за организацията UNPO, към която се е присъединила през 1991 год. Тя служи като представител на хората от островите Малуку, където в регионалната столица Амбон през 1999 год. възниква конфликт между християни и мюсюлмани. Сектантското насилие, което води до изгарянето на цели села, вилнее до 2003 год. и броят на убитите е оценен на 10 000.
Соуат-Томасоа присъства в Амбон по време на насилието и използва поста си в UNPO, за да насочва корабни товари с храна и дрехи от АДРА, агенцията за адвентно подпомагане, към тези, които се нуждаят от подкрепа. Тя също подпомага издействането на споразумение за мир, което поставя край на сблъсъка, и полага усилия за повторното застрояване на опустошения регион, работейки отново с холандския клон на АДРА. Тя споделя, че четирите години на борби са оставили много деца сираци и са причинили у мнозина посттравматично стресово разстройство.
Когато проучване на няколко нива открива, че островите Малуку са втората по бедност от 33-те провинции на Индонезия, и че населението там е сред най-необразованите в страната, UNPO решава да организира мащабна конференция, която да породи разбиране и осъзнаване на локалните проблеми и да помогне за оформянето на план за действие в провинцията. Соуат-Томасоа започва работа по организирането на конференцията съвместно с трите най-големи университета на Амбон.
„За съжаление това беше дълъг и труден път, поради много различни фактори, включително и възражения от централното правителство в Джакарта и местното правителство”, казва Соуат-Томасоа. „Това, което усложнява повече проблемите е значителната корупция в провинцията”.
Дните преди катастрофата
През миналия месец всичко изглежда на място. Програмата на конференцията е завършена. Уредени са времевото разпределение и говорителите, и събитието е насрочено за периода от 1-ви до 5-ти август. Но на 8-ми юли Соуат-Томасоа получава съобщение по телефона от Амбон: Конференцията трябва да бъде отложена. Ръководители от трите сътрудничещи университети са заплашени с уволнение.
UNPO провежда спешно среща в неделя, 13-ти юли, и решава, че Соуат-Томасоа трябва да се върне в Амбон, за да намери начин да съхрани конференцията. На срещата Соуат-Томасоа се съгласява да пътува с полет 17 на Малайзия Еърлайнс.
„Когато се прибрах у дома, казах на съпруга си Макс. Той отговори „Това е твое задължение и трябва да го направиш”, споделя Соуат-Томасоа. Но след сутрешното им богослужение на следващия ден тя казва на съпруга си, че е по-добре да пътува с ден по-рано – в сряда, на 16-ти юли.
„Ако трябваше да замина в четвъртък, щях да прекарам съботата в пътуване към Амбон, а аз никога не съм пътувала в събота през живота си”, казва тя. Тя и съпругът й нямат деца. С помощта на съпруга си, Соуат-Томасоа незабавно се свързва с агенция по превози и поръчва новия полет с Емирейтс Еърлайн.
„Обикновено пътувам с Малайзия Еърлайн или КЛМ”, казва тя. Дори през юни пътувах с полет на Малайзия Еърлайнс. Тя информира UNPO за промяната на времето за пътуване от четвъртък, потвърждава новия полет още на същия ден и заминава от Амстердам в сряда.
Това, което се случва с полета на Малайзия Еърлайнс я смайва и натъжава. „Тук съм, за да свидетелствам, че Бог ме е опазил, защото е нужно да продължа мисията си тук, в Амбон, и да бъда на разположение за помощ на хората в света, които се нуждаят”, казва тя. „В този момент все още работя неуморно, за да разреша проблемите около конференцията и ще продължа да слушам Божия глас, независимо от резултата. Нека бъде Неговата воля, а не моята”.
RSS Feed
