След Новогодишен отговор   на Посланието
                                                   от пенсионираните пастори,
                                           изпратено до всички братя и сестри от ЦАСД


Уважаеми братя,

Писмото, с което се обърнахте към членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден за да изразите своите притеснения е наистина впечатляващо и заслужава сериозно внимание и не по-малко ясен и точен отговор. Положеният от Вас труд изумява с дълбокото си съдържание и изследване на проблемите и процесите сред Адвентната църква, още повече, че за да стигне до членовете на ЦАСД сте прибегнали до услугите на Съюзния съвет при ЦАСД – България. Да не бъде проучено внимателно и да бъде захвърлено в коша без да му се отговори е не само неуважение, но ще бъде равно на предателство към истината, поради премълчаване на детайли, даващи яснота относно написаното от Вас. Затова последователно ще отговоря на всички точки, посочени във Вашето писмо и с Божията помощ се надявам отговорът ми да бъде пълен и конкретен, и в истински братски дух.

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

...или разделението между църква и държава, се използва като аргумент за налагане на белега на звяра

В този век на постмодерен секуларизъм, изглежда почти невъзможно налагането на национален неделен закон да стане някога действителност. И все пак библейските пророчества са доста ясни, че тъй като нравствеността продължава да се понижава, тъй като икономиката продължава да спада рязко и природните бедствия постоянно се увеличават, общественото искане от гражданите към избраните от тях длъжностни лица, в опит да се умиротвори Бога, ще бъде да се завърнат към “набожни принципи”, чрез узаконяването на нравствени принципи, а именно – пазенето на неделята – въздържание от работа, пазаруване, комерсиални развлечения, заедно със задължително посещение на църква.

В адвентните среди е обичайно от време на време да се спомене нещо за очаквания Неделен закон. Поне така беше до преди десетина години. Сега все по-рядко става дума за него и ако все пак някой го направи, то е за да разсее скуката или пък за да получи отговор от събеседника си: "Да, но не е ли по-важно аз дали съм готов"? Реакцията обикновено не говори за истинска загриженост за личното духовно състояние на опонента, а само изразява отегчението от започването на тема върху пророчествата и е резултат от постоянно набиваното от амвоните твърдение, че Господ може да дойде най-малко след 30-40 години и затова е по-добре да мислим за настоящето, а не за сравнително далечните дни. Да, но събитията показват съвсем друго. Внимателните наблюдатели забелязват засилващият се тероризъм, нарастващите заплахи за глобална ядрена война, умножаващите се по брой и сила бедствия, сближаването на религиите и готовността на протестантите да се прегърнат с Католическата църква. Те се питат: "Възможно ли е пред очите ни да се случват описаните в Матей 24 гл. сигнали за близостта на края, а ние да живеем спокойно, като че сме в Средновековието? Нима случващото се да е толкова маловажно, че не му се обръща внимание дори от пасторите и от ГК? Възможно ли е те да са прави и потресаващите събития около нас да са просто резултат от случайно стичане на обстоятелствата?"

Проф. Уолтър Файт отговаря на въпрос за липсата, причините и набавянето на витамин Б 12 в проповед, изнесена в Румъния. Казаното от него е много важно, тъй като не само неадвентисти, но и членове на Адвентната църква изпитват притеснение от веганската диета. Оказва се, че причината за проблемите, възникващи от недостига на този витамин не са в отхвърлянето на животинските продукти, а в състоянието на човека. Ако хората имат необходимото спокойствие и не попадат в стресови ситуации, Б 12 ще бъде в нормалните граници без да има нужда да се консумират месо, мляко, яйца, кашкавал или други продукти от животински произход. Не случайно първото, което обещава Господ Исус Христос на тези, които Го търсят е:

Матей 11:28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Следва отговорът на въпроса:

(или можеш да го формулираш “нападана много повече” или “значително повече от постановявавнето си насам” или нещо такова)

KTF News съобщава:

Преди повече от двеста години, Съединените щати признали религиозната свобода в своята Конституция, като неотменно право. Тя е право, дарено от Бога, а не от човешки правителства. Американците били бдителни в защитаването на правото, досега.

Днес, враждебността към религиозната свобода в общественото пространство нараства значително и контрастът между времето на основоположниците и собствените ни времена става доста рязък. Религията била приемана тогава, а често е цензурирана сега. Била оценявана по онова време, а често е пренебрегвана тези дни, като това кара общата политическа и социална атмосфера да поражда опасение за религиозния вярващ. Някои изгубили работата си или били финансово глобени поради убежденията си. Някои претърпели законова конфронтация, отритване и други противни последици.

Нерядко срещано е адвентистите от седмия ден, свидетелите на Йехова и мормоните да бъдат групирани, особено от онези, които не са особено религиозни сами по себе си, или от онези, които не са част от съответните деноминации. Всичките три, считани за култове от мнозина в евангелската общност, са обособени в разнородните си верски системи, които са доста различаващи се една от друга, въпреки съответната им жар за евангелизиране. Скорошен пример за това групиране е във връзка с деветдесетдневната забрана за пътуване, наложена върху лица, придвижващи се от мюсюлмански страни към Съединените щати. Представителят на Минесота, Кийт Елисън, във Face the Nation, направи сравнение, като заяви: “Това е забрана на религиозна основа. Ако могат да забранят мюсюлманите, защо не могат да забранят мормоните, защо не могат да забранят адвентистите от седмия ден, защо не могат да се придвижат към етнически групи?”[1] Дори по-скорошен пример за това групиране се разиграва даже сега – в Русия.

Rand Rauser пише:

Четвърти век не започва добре за християните. През 303 г. поредица от укази от император Диоклециан започва преследване на християните сред цялата империя – преследване, завършващо едва три години по-късно, когато Константин става император (312 г. в Западната империя; 324 г. в Източната). От онзи момент нататък Константин започва да възприема християнската църква като своя облагодетелствана религия; и останалото е история.

Но какъв вид история? Най-малкото, онази история е смесица. От една страна, Константин прекратява преследването на християни и това несъмнено е нещо добро. От друга страна, в рамките само на няколко десетилетия християнската църква започва дейно да преследва “езичниците” в печална илюстрация на Псалом 137. (Прочетете псалома. Удивително е колко бързо се придвижваме от преследвания към преследвача.) За да влоши нещата, църквата, която някога е слаба и унижена, сега започва да суче от гражданската сфера. Не е нужно да се споменава, че е трудно да поддържате пророческа позиция срещу самата онази институция, която ви плаща битовите сметки.

Съвременното общество е такова, в което ако хората са несъгласни с деноминация, политика, убеждение или действие, те се мобилизират, провеждат демонстрации, организират шествия, протестират и дори водят бунтове, така че събирателните им гласове да могат да издействат желаната промяна. В много случаи тези методи са се оказвали ефикасни – това е феномен, познат като популизъм. Преди около седмица и половина Венецуела проведе нещо, което беше назовано “майката на всички шествия”. “Опозицията на Венецуела се подготвя за “майката на всички шествия” в сряда, като обвинява президента Николас Мадуро в прибягване до диктаторски мерки за потушаване на общественото възмущение относно една задълбочаваща се икономическа криза. Като кулминация на двуседмични насилствени демонстрации, убили петима души, шестващите из страната ще изискат от правителството да представи времеви план за отложени избори, да възпре потушаването на протестите от службите за сигурност и да уважава автономията на воденото от опозицията законодателно тяло.” [1] Нещата не са по-различни по отношение на проблема с изменението в климата. На стотния ден от службата на Доналд Тръмп стотици хиляди протестиращи излязоха по улиците на Вашингтон за “Народното климатично шествие”, като призоваха за климатично действие от страна на президента Доналд Тръмп, което, разбира се, имаше благословията на папа Франциск, тъй като те занасяха неговото послание.

 Неделните закони почитат Рим

“Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички, повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица” (“Събития на последните дни”, стр. 131, пар. 1)

“Налагането на неделята на част от протестантските църкви е налагане на поклонение към папството…” (СПД, стр. 131, пар. 2).

“Със самия акт на налагане на религиозна отговорност от светска власт, църквите ще формират сами образ на звяра; от това следва, че налагането на спазване на неделята в Съединените щати ще бъде налагане на поклонение пред звяра и неговия образ - “Великата борба” (1911), стр. 445, 448, 449” (СПД, стр. 131, пар. 3).