„Господи, послушай! Господи прости! Господи, дай внимание и подействай! Да не закъснееш заради Себе Си, Боже Мой, защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти“ (Дан. 10:19).

Вероятно няма адвентист, който да не е появил интерес по отношение притчата за „Десетте девици“. Тя е много интересна и същевременно много поучителна и важна. Много пъти съм я чел, слушал и мислил върху нея. Освен това редица пастори са правили опит да я обяснят. Давали са много примери, опитвали са се да видят и най-малките детайли в нея и резултатът винаги е бил един и същ: Можем да четем Библията постоянно, но ако нямаме Светия Дух в светилниците си, сме изгубени. Аз самият съм стигал до разбирането, че това е напълно достатъчно и ако човек е получил Духа, няма от какво да се страхува. По принцип това е така. Но същевременно и не е така. Защо? Защото ако човек не знае какво Библията разбира под „Светия Дух“, резултатът положително ще бъде катастрофален, когато Младоженецът дойде. За тринитаристите това е особено важно, понеже смятат, че зад този Дух се крие Третият Бог и когато Христос дойде, ако не намери Своя Заместник, вярващият ще изгуби вечния живот. Но дали е така?

 Advent Messenger съобщава:

Миналата неделя, на 11 ноември 2018 г., се състоя служба на посвещение на нов олтар, поставен в католическата базилика „Санта Мария Асунта“, разположена в град Галарате, Италия.

На специална литургия за посвещение на този олтар беше председател римокатолическият монсеньор Марио Делпини, архиепископ на Милано. По време на проповедта си той обясни значението на уникалния олтар:

„На този олтар са представени всички – християни и езичници, светии и грешници. Това е Господната трапеза, която приветства всички.“ [1]

the-ten-commandments.org пише:

По-долу е представен списък с над 500 пазещи съботата църкви от всички различни деноминации. Мнозина казват, че пазенето на съботата е законничество, но законничеството е нещо, което вършите, за да си спечелите входа в небето. Стотиците различни църкви, пазещи съботата, които познават благословенията на пазенето на Божията събота, не пазят деня с цел да си спечелят вход в царството, а го пазят понеже обичат Бога с цялото си сърце, душа и сила. Спасението е безвъзмезден дар и затова няма нищо, което да можем да направим, за да си спечелим входа в царството, тъй като биваме оправдани чрез вяра, а не чрез делата на закона. Но означава ли това, че не трябва да се покоряваме на закона? За щастие Павел изяснява отговора на този въпрос и ни уведомява, че чрез вяра ние не разваляме закона (Римляни 3:31). За дори по-голяма яснота, Римляни 2:13 не оставя съмнение за това кой бива оправдан пред Бога...

Напоследък бурята, която се завихри в Адвентната църква и която противопостави братя и сестри на базата на вярата в триединството и против него става все по-сериозна и се стигна до положението да се правят конференции, за да бъде защитена сегашната теология, проповядваща един Бог в три лица. Това би било прекрасно, ако беше според Библията, но когато е срещу Божието слово, е повече от ужасно. Никак не е маловажно да застанеш на погрешната страна и да вярваш, че си в истината. Но още по-страшно е, че тази страна е на "властимащите" и те смятат, че като ръководят църквата, имат право да налагат санкции на всеки, който не е съгласен с техните виждания. Още по-лошото е, че те дори не се допитват до Библията и Духа на пророчеството, но смятат, че са непогрешими и налагат на цялата църква вяра в един бог, който е описан от пророк Даниил като "един чужд бог, когото отците му не са познавали" и зад когото стои падналият херувим.

Ще кажете: Защо пак ни занимаваш с това? Защото тук става дума не само за истината, но и за Неделния закон, за който всички адвентисти постоянно надават ухо и очакват с надежда или страх, в зависимост от силата на вярата им.