Странно нещо е животът: вярваш, че си разбрал истината, определил си се накъде да вървиш и най-неочаквано разбираш, че пътят, който си избрал, съвсем не е правилният. Или пък обратното – вървял си по верния път, но нещо ти отклони вниманието и „кривнеш“ в погрешна посока. Когато имаш възможност да се върнеш в истината или си я намерил след години на лутане и безполезна вяра – добре. Но когато се случи обратното – излизане от „новото“ състояние е почти безнадеждно, защото Сатана не изпуска лесно плячката си. За съжаление малко хора са от групата на открилите истината след години на заблуда. Мога само да благодаря на Бога, че три пъти ме изведе на правия път, вместо да ме изостави да си строша главата, както бихме направили ние, грешните хора, когато някой не поиска да чуе съвета ни. Обикновено нашето мислене е: „Аз съм си господар, аз мога да мисля, аз знам всичко, аз имам достатъчно разум за да се справя с нещата и т.н.“ Но рядко убеждението ни в собствените възможности се покрива с реалното ни състояние. Точно това го преживях три пъти и от случващото се наоколо все повече се убеждавам, че положението касае не само мен като някакво изключение, но почти всеки човек.

Бог ни е призовал да излезем от Вавилон – религиозния и политически ред, който дяволът усрано вява в света днес. Но Бог никога не каза, че ще бъде лесно. Всъщност, Исус ни казва, че преследването е просто факт от християнския живот:

                                           След Новогодишен отговор   на Посланието
                                                   от пенсионираните пастори,
                                           изпратено до всички братя и сестри от ЦАСД


Уважаеми братя,

Писмото, с което се обърнахте към членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден за да изразите своите притеснения е наистина впечатляващо и заслужава сериозно внимание и не по-малко ясен и точен отговор. Положеният от Вас труд изумява с дълбокото си съдържание и изследване на проблемите и процесите сред Адвентната църква, още повече, че за да стигне до членовете на ЦАСД сте прибегнали до услугите на Съюзния съвет при ЦАСД – България. Да не бъде проучено внимателно и да бъде захвърлено в коша без да му се отговори е не само неуважение, но ще бъде равно на предателство към истината, поради премълчаване на детайли, даващи яснота относно написаното от Вас. Затова последователно ще отговоря на всички точки, посочени във Вашето писмо и с Божията помощ се надявам отговорът ми да бъде пълен и конкретен, и в истински братски дух.

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

...или разделението между църква и държава, се използва като аргумент за налагане на белега на звяра

В този век на постмодерен секуларизъм, изглежда почти невъзможно налагането на национален неделен закон да стане някога действителност. И все пак библейските пророчества са доста ясни, че тъй като нравствеността продължава да се понижава, тъй като икономиката продължава да спада рязко и природните бедствия постоянно се увеличават, общественото искане от гражданите към избраните от тях длъжностни лица, в опит да се умиротвори Бога, ще бъде да се завърнат към “набожни принципи”, чрез узаконяването на нравствени принципи, а именно – пазенето на неделята – въздържание от работа, пазаруване, комерсиални развлечения, заедно със задължително посещение на църква.

В адвентните среди е обичайно от време на време да се спомене нещо за очаквания Неделен закон. Поне така беше до преди десетина години. Сега все по-рядко става дума за него и ако все пак някой го направи, то е за да разсее скуката или пък за да получи отговор от събеседника си: "Да, но не е ли по-важно аз дали съм готов"? Реакцията обикновено не говори за истинска загриженост за личното духовно състояние на опонента, а само изразява отегчението от започването на тема върху пророчествата и е резултат от постоянно набиваното от амвоните твърдение, че Господ може да дойде най-малко след 30-40 години и затова е по-добре да мислим за настоящето, а не за сравнително далечните дни. Да, но събитията показват съвсем друго. Внимателните наблюдатели забелязват засилващият се тероризъм, нарастващите заплахи за глобална ядрена война, умножаващите се по брой и сила бедствия, сближаването на религиите и готовността на протестантите да се прегърнат с Католическата църква. Те се питат: "Възможно ли е пред очите ни да се случват описаните в Матей 24 гл. сигнали за близостта на края, а ние да живеем спокойно, като че сме в Средновековието? Нима случващото се да е толкова маловажно, че не му се обръща внимание дори от пасторите и от ГК? Възможно ли е те да са прави и потресаващите събития около нас да са просто резултат от случайно стичане на обстоятелствата?"

Проф. Уолтър Файт отговаря на въпрос за липсата, причините и набавянето на витамин Б 12 в проповед, изнесена в Румъния. Казаното от него е много важно, тъй като не само неадвентисти, но и членове на Адвентната църква изпитват притеснение от веганската диета. Оказва се, че причината за проблемите, възникващи от недостига на този витамин не са в отхвърлянето на животинските продукти, а в състоянието на човека. Ако хората имат необходимото спокойствие и не попадат в стресови ситуации, Б 12 ще бъде в нормалните граници без да има нужда да се консумират месо, мляко, яйца, кашкавал или други продукти от животински произход. Не случайно първото, което обещава Господ Исус Христос на тези, които Го търсят е:

Матей 11:28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Следва отговорът на въпроса: