Какво се случва в Адвентната църква? Защо е тази криза? Има ли причина за нея и ако да, каква е? Първа част.

Когато преди известно време в България беше отхвърлено искането да се приеме Истанбулската конвенция сякаш камък падна от раменете на народа. Оказа се, че цялата радост е била мимолетна, защото последна нареждане от ЕК тази конвенция да бъде приета от всички страни. Явно послушковците у нас само това чакаха, за да подготвят по друг начин вкарването в действие на тази коварна стратегия за унищожаване на българските семейства. Криейки се зад грижата за правата на жените и децата едно намерение за тотално опустошаване на малките "човечета" си показва рогата. Правилно четете, защото това е една сатанинска идея, която води дотам децата да бъдат превърнати в господари на родителите си и дори най-малката забележка да бъде използвана за отнемането на малките и предаването им (вероятно и продаването им) на други семейства. Държавата никога не е била добър стопанин. Основната клетка в обществото е семейството и когато правителството или някоя организация почне да се бърка в отглеждането на децата крайният резултат е тотален срив в тяхното възпитание. Всеки разумно мислещ човек знае, че дори най-лошият биологичен родител е  по-добър от най-добрия приемен родител, защото непознатият няма никакви чувства към това, което е купил, нито пък го свързват някакви кръвни връзки. Да не говорим колко субективно би било "раздаването" на отнетите деца! По какъв критерий ще бъде сторено то? Според парите, според възможностите, според връзките, според имотите или според характера и чувствата на малките? Защото пари и средства всеки би могъл да има, но бащински и майчински чувства могат да имат само тези, които са родили децата!

Питали ли сте се каква е причината това да се случва през последните години? На управляващите и на авторите на "Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г." може и да не им е хрумвало, но е добре да го знаят и по-долу ще им го покажа.

Вероятно ще останате изненадани от това, че давам връзка към материал, който е доста встрани от Библията и не дава много ясна представа за това, което вълнува истинските вярващи, но все пак в интервюто има информация, показваща как бързо напредва възможността за тотален контрол. Това, че много хора си поставят чипове би трябвало да заинтригува дори невярващите в пророчествата, колко повече адвентистите, очакващи последните събития и Второто пришествие. Не твърдя, че в интервюто всичко е перфектно и отговаря на Божието слово. Напротив. Това, че се говори за наблюдение върху земята от страна на извънземните и за евентуален контрол върху земните жители от роботи е далече от истината. И все пак е ясно, че точно чрез чипове и чрез машини инструментите на Сатана ще направят това, което си мислят, че ще доведе то вечното им господство, но накрая ще бъдат разочаровани от гибелните резултати за ... себе си.

„Господи, послушай! Господи прости! Господи, дай внимание и подействай! Да не закъснееш заради Себе Си, Боже Мой, защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти“ (Дан. 10:19).

Вероятно няма адвентист, който да не е появил интерес по отношение притчата за „Десетте девици“. Тя е много интересна и същевременно много поучителна и важна. Много пъти съм я чел, слушал и мислил върху нея. Освен това редица пастори са правили опит да я обяснят. Давали са много примери, опитвали са се да видят и най-малките детайли в нея и резултатът винаги е бил един и същ: Можем да четем Библията постоянно, но ако нямаме Светия Дух в светилниците си, сме изгубени. Аз самият съм стигал до разбирането, че това е напълно достатъчно и ако човек е получил Духа, няма от какво да се страхува. По принцип това е така. Но същевременно и не е така. Защо? Защото ако човек не знае какво Библията разбира под „Светия Дух“, резултатът положително ще бъде катастрофален, когато Младоженецът дойде. За тринитаристите това е особено важно, понеже смятат, че зад този Дух се крие Третият Бог и когато Христос дойде, ако не намери Своя Заместник, вярващият ще изгуби вечния живот. Но дали е така?