
Бермуда стана първата юрисдикция, легализирала и след това отменила еднополовите бракове, в ход, който беше наречен безпрецедентно отстъпване от гражданските права от страна на британската територия.
Уолтън Браун, министърът на вътрешните работи на Бермудските острови, каза, че законопроектът, подписан от Джон Банкин, би уравновесил противопоставянето на еднополовите бракове на консервативната в социален план островна територия, докато се съобразява с постановленията на европейски съдилища, които гарантират признаване и защитаване на еднополови двойки на територията.
Сенатът и Камарата на представителите приеха законопроекта с голяма разлика в гласовете през декември, като мнозинството от избирателите се противопоставиха на еднополовите бракове в референдум.
...
Около шест еднополови брака, сключени в Бермуда между решението на Върховния съд през май 2017 г. и отмяната, ще продължат да бъдат признавани под новия закон.
Но сега еднополовите двойки ще имат възможност само на регистрирано домашно партньорство. Браун каза, че тези двойки ще имат „еквивалентни“ права на сключилите брак хетеросексуални двойки, включително правото да вземат медицински решения за своя партньор.
...
Коментар на Последните дни
Макар и това да изглежда като противоречащо на библейските пророчества, според които нравственото падение на света ще достигне това на живеещите в Ноевите и Лотовите дни, то може да се разбере от гледна точка на църквата. Католическата църква повече от всякога събира подкрепата на нерелигиозните чрез борбата за възвръщане на нравствеността в обществото. Двойствената позиция, при която папа Франциск каза по отношение на хомосексуалистите, „кой съм аз, та да съдя“, а църквата учи на библейската позиция на брака, дава възможност на църквата да остане невинна за ширещото се нечестие и все пак да не му попречи да се разраства. И нещо повече, тя е на път да се превърне в нравствения спасител на света, в съвременния Исус. Така може да се очаква страна след страна да отменят законите, легализиращи еднополовите бракове, като да обявят папството за върховен нравствен водач.
А коя е крайната цел на тези промени? Привидното възвръщане на християнските добродетели да отхвърли като ненужно пазенето на истинския Божий закон.
„Когато съботната реформа се разпространи, отхвърлянето на Божия закон с цел да се избягнат изискванията на четвъртата заповед ще стане почти всеобщо. Учението на религиозните водачи е открило път към неверието и атеизма, към спиритизма и презрението към Божия свят закон. На тях лежи страшната отговорност за нечестието сред християнския свят. И въпреки това, тъкмо те поддържат твърдението, че бързо разпространяващата се поквара се дължи до голяма степен на незачитането на така наречената “християнска събота” (както наричат неделята) и че нейното спазване щяло да подобри значително морала на обществото“ („Великата борба“, гл. 36 – Предстоящата борба).
Мария Георгиева