
Мирът е „дар, предизвикателство, ангажимент“. За да стане той реалност са необходими усилията на религиите, разоръжаването, прекратяване на сраженията, защитата на Творението и посрещане на бежанския въпрос. Това изтъкна папа Франциск на традиционната среща с дипломатическия корпус, която провежда в началото на всяка година. Понастоящем Светия престол има сключени дипломатически отношения с 182 страни, като последната е Мавритания.
Мирът не е липсата на война
За християните, обясни папа Франциск, мирът е Божи дар, „позитивно благо“, а не липсата на война. Това означава, че не е достатъчно да се поддържа равновесието между враждуващите сили, а изисква „ангажимент и все по-голяма справедливост“. Папата изтъкна своето убеждение, че „всяка религия е призвана да насърчава мира“, въпреки че някои „насилствени действия са оправдани с религията“. Позовавайки се на разделенията между християните, папата припомни своята среща с патриарх Кирил в Куба и посещението си в Лунд, наричайки ги „жестове, които спешно налагат нуждата да се излекуват раните от миналото и се продължи заедно към общи цели“.
Папа Франциск разобличи фундаменталисткия тероризъм, който сее смърт по целия свят, взимайки на прицел катедрали – като в Кайро – или обикновени минувачи – като в Ница и Берлин, и който „използва деца за да убиват, като в Нигерия“. „Това са безумни убийства, които оскверняват Божието име, за да сеят смърт и да наложат нечия воля за господство и власт – посочи папата. Призовавам всички религиозни лидери ясно да заявяват, че не може да се убиват хора в името на Бог“. За папата, фундаменталисткия тероризъм е плод на „тежка духовна бедност, към която често се прибавя социалната бедност. Затова тероризмът може да бъде победен единствено чрез общия принос на религиозните и политическите лидери“.
Прием и интеграция за мигрантите
„Нужни са и общи усилия за посрещане на мигрантите и бежанците, за да получат достоен прием“, продължи папа Бергольо. „Това включва да се съчетае правото на всеки човек да имигрира със социалната интеграция на мигрантите, без да чувстват заплашени тяхната сигурност, културна идентичност и своето социално-политическо равновесие. От своя страна, самите емигранти имат дълга да спазват законите, културата и традициите в страните, оказали им гостоприемство“. За папата, „предпазливото отношение на обществените власти не означава политика на затвореност към мигрантите“. Освен това, „актуалната миграционна криза не може да бъде сведена до обикновени цифри“, защото всеки един от мигрантите име свое име, история, семейство. „Истинският мир не може да се осъществи ако се нарушава идентичността на човека и той бъде свеждан до статистическа цифра или предмет на икономически интерес“.
„Миграционният проблем е въпрос, който не позволява безразличието на едни страни, докато други оказват безкрайни хуманитарни помощи. Всички трябва да участват в общото международно благо“. Папата изказа специална благодарност на Италия, Германия, Гърция и Швеция и припомни оказаното гостоприемство за мигранти от Ливан, Йордания и Турция.
Сирия, Корея и ядреното въоръжаване
Франциск поднови апела си към международната общност за прекратяване на конфликта в Сирия, „който предизвиква истинска хуманитарна катастрофа“. „Международното хуманитарно право трябва да бъде приоритет за всяка от заинтересованите страни, гарантирайки защитата на цивилните граждани и хуманитарната грижа за населението“, изтъкна папата. „Общото пожелание е наскоро подписаното мирно споразумение да бъде знак за надежда за целия сирийски народ от която толкова много се нуждае“.
Папата още веднъж насърчи международната общност да преодолее „недостойната търговия с оръжие и засилващото се производство и разпространение на все по-сложни оръжия“, изразявайки своето безпокойство от ядрените опити на корейския полуостров, които „дестабилизират целия регион“. Цитирайки своя предшественик св. Йоан XXIII, папа Франциск призова за „пълна забрана на ядрените оръжия“. Франциск отбеляза, че малокалибрените оръжия, не само утежняват конфликтите, но също така „предизвикват чувството на страх и несигурност“.
Израел и Палестина, мир и две държави
„Светият престол отправя отново своя апел за подновяване на израелско-палестинския диалог и постигането на трайно решение, което да гарантира мирното съжителство на две държави с международно признати граници“, подчерта папата. „Конфликтът не трябва да се превръща в навик от който не може да се отвикне. Израелци и палестинци се нуждаят от мир. Близкият Изток спешно се нуждае от мир!“.
Същевременно папа Франциск изрази задоволство от усилията за помирение между Куба и САЩ, както и в Колумбия, насърчавайки подобни „смели жестове за помирение“ за Венецуела и за целия Близък Изток.
Идеята Европа и опитите за разделение
Папата се спря и на историческия момент, който преминава Европа, като посочи, че тя е призвана да преоткрие своята идентичност: „За да изгради своето бъдеще, Европа трябва да преоткрие своите корени – каза папата. На опитите за разделение, спешно трябва да се отговори с осъвременяване на идеята за Европа, чрез нова хуманност базирана върху умението за интергация и диалог, направили велик Стария континент“. Процесът на европейската интеграция „бе и продължава да бъде уникална възможност за стабилност, мир и солидарност между народите. Светият престол е обезпокоен за Европа и нейното бъдеще“.
Накрая папа Франциск подчерта важността от грижата за Творението, като цитира договора в Париж за климата с пожеланието за „все по-широко сътрудничество за посрещането на климатичните промени“.
Коментар на Последните дни
За да има ред в света, всеки трябва да върши това, за което създаден: политиците трябва да се занимават с устройството и сигурността на държавите, религиозните организации – с духовността на населението. Когато политиците се заемат да контролират вярата на хората, а духовните лица се намесят в реда на света положението става страшно! Така беше през Средновековието. Тогава Католическата църква си присвои права, които никой не й е дал и започна „да сваля царе и да качва царе“, а гражданските власти се заеха да „пращат на оня свят“ всеки, който не искаше „да се култивира“ и да приеме фалшивите вярвания на Рим. За съвременния свят случилото се по онова време изглежда нереално, а повторението му в наши дни – повече от невъзможно. Не така обаче мисли Бог. Той не само казва, че това ще се повтори, но гоненията през Средновековието ще бъдат като песен в сравнение със заключителните събития. Греши ли Той? Внимателното прочитане на горния материал разкрива страшни намерения. Франциск казва, че за да бъде постигнат мир „са необходими усилията на религиите“! Не на политиците, не на военните, не на гражданските организации, не на народите, а на религиозните сили! Нима това е делото, възложено им от Създателя на всемира? Не. Но когато политиците и военните не успяват да прекратят насилията, намесата на църквите идва „естествено“. Друг въпрос е, че тези, които предлагат религиите да се заемат с постигането на мир са същите, които са предизвикали конфликтите преди това. Така или иначе обаче случващото се дава възможност на Ватикана да се представи за миротворец, поставил на първо място добруването на хората – нищо, че миналото на Католическата църква доказва жестокия характер на майката на блудниците.
Ако Франциск беше спрял дотук, положението нямаше да изглежда толкова страшно, защото щеше да изтъкне само добротата на католицизма. Но той призова „всички религиозни лидери ясно да заявяват, че не може да се убиват хора в името на Бог“. Разбира се, убийството е отвратително действие, но понтифексът говори повече за духовното убийство,к акто вече се изрази веднъж за „духовните терористи“. Така че духовният тероризъм„може да бъде победен единствено чрез общия принос на религиозните и политическите лидери“. Това е призив всички религии и политици да си подадат ръце и да смажат „убийците“ - тези, които не приемат да са едно с Вавилон! Пророчествата казват, че в света ще бъде въведено общо неделно поклонение и всеки несъгласен ще бъде обявен за терорист и това време наближава: „...папата припомни своята среща с патриарх Кирил в Куба и посещението си в Лунд, наричайки ги „жестове, които спешно налагат нуждата да се излекуват раните от миналото и се продължи заедно към общи цели“.
Откровение 13:3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;
7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.
Николай Георгиев