
Двама души са издирвани във връзка с терористичния акт в Санкт Петербург – този, който е заложил задействалото се самоделно устройство във влака на метрото и вторият, който е оставил второто такова устройство на метростанция „Площадь восстания“. Това заяви източник от правоохранителните органи, цитиран от Интерфакс.
По непотвърдени засега данни взривното устройство, което уби 14 души, по последна информация, и рани близо 50, е било оставено във вагона в чанта. Сайтът „Фонтанка“ дори публикува снимка на заподозрения атентатор. Според медията той е влязъл в метростанция „Петроградская“ 20 минути преди взрива.
Очевидец пък съобщил, че млад мъж е оставил чанта в поразения вагон, отворил междинната врата и преминал в съседния. Сред водещите версии са екстремизъм или националистическа връзка, съобщава руски медии.
Междувременно от Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщиха подробности за намереното и обезвредено второ взривно устройство. То е било пълно с поразяващи елементи, а мощността му е съставлявала един килограм тротилов еквивалент. Устройството е било маскирано като пожарогасител.
Взривът в Санкт Петербург стана в един от вагоните на влак между станциите Сенний площад и Технологичен институт. Оцелели в поразения вагон разказват за силен шум при потегляне, експлозията е избила люк на пода, замирисало на изгоряло и превозното средство се изпълнило с дим.
Според очевидци, първите мигове след взрива хората около епицентъра си помагали един на друг и се готвели за най-лошото, спасителните екипи пристигнали след 5-7 минути и започнали евакуация.
Коментар на Последните дни
Ужасното събитие вероятно накара жителите и гостите на Санкт Петербург да си спомнят архивните кадри от обсадата на града по време на Втората световна война. Ако по онова време страданията и жертвите са считани като нещо естествено от сблъсъка между Германия и Съветския съюз, сега, в условията на мир, терористичният акт шокира живеещите в този град. Злодейското дело няма никакво оправдание. Но ще повлияе много върху поведението на народ и управляващи. Контролът ще стане още по-сериозен, антитерористичните мерки ще бъдат засилени, а жителите на Русия ще бъдат една крачка по-близо до съгласието да се откажат от човешките си права, само и само да им се осигури безопасно съществуване.
Все по-често има информация за терористични атентати. Засегнатите страни нарастват. Това прави впечатление. Но още по-впечатляващо е, че обикновено тези атентати се извършват в големи градове: Париж, Лондон, Мадрид, Ню Йорк, Мюнхен, Москва, Санкт Петербург. Сякаш всичко е програмирано. Най-напред живеещите в малките градове и селата биват убеждавани, че парите стоят на първо място в живота и ако си стоят там, където са се родили, ще пропилеят цялото си съществуване. А когато се озоват сред милионно множество се оказват не само сред голяма неморалност, но и заплашени да останат без ръка, крак, очи или... глава при евентуален терористичен акт.
Започва да става ясно, че една от причините да не се живее в голям град е физическото оцеляване:
“Беше ми дадена светлина, че градовете ще бъдат изпълнени с объркване, насилие, престъпления и че всичко това ще се увеличава с наближаването на края” (“Свидетелства”, т.7).
Николай Георгиев