Радио Ватикана. пише:
В живота на всеки човек определени дати заемат важно място. Навършването на 50 години или честването на 25 години семеен живот са повод за празник, но също и за равносметка. Това важи и за Църквата. 50-те години, които ни делят от началото на Втория Ватикански събор, са подходящ момент да се замислим отново над това събитие и да се запитаме как и колко го живеем. Все повече са християните под шейсет годишна възраст, които не са преживели или познават твърде малко Събора. Свикнали сме да гледаме на това събитие като на „повратна точка”, като на момент който затваря един период и отваря нов. Този поврат се определя като едно библейско, патристично и икуменическо възраждане, което ни научи да гледаме на Дева Мария в светлината на историята на спасението.
В живота на всеки човек определени дати заемат важно място. Навършването на 50 години или честването на 25 години семеен живот са повод за празник, но също и за равносметка. Това важи и за Църквата. 50-те години, които ни делят от началото на Втория Ватикански събор, са подходящ момент да се замислим отново над това събитие и да се запитаме как и колко го живеем. Все повече са християните под шейсет годишна възраст, които не са преживели или познават твърде малко Събора. Свикнали сме да гледаме на това събитие като на „повратна точка”, като на момент който затваря един период и отваря нов. Този поврат се определя като едно библейско, патристично и икуменическо възраждане, което ни научи да гледаме на Дева Мария в светлината на историята на спасението.
нейните различни форми и начини на изразяване, Съборът поставя Майката Божия в центъра на спасителния промисъл на Отца, който иска да направи хората своите чеда. С това съборните отци не възнамеряват да премахнат народната набожност, а по-скоро да я поставят в нейната истинска основа, така че тя да изрази и гарантира „нашия живот в Христос”.
Тук се намира дълбоката връзка между „божествената тайна на спасението”, разкрита ни от Христос и предложена от Църквата и историята на спасението от избрания Божи народ, Израил, до Църквата на Исус и цялото човечество. Връзката между тази тайна и историята – белязана от светостта и греха – няма нищо общо с идеологиите, с философските твърдения, а с онова спасително дело, което действа в нас и около нас.
В центъра на тази история стои въплъщението на Словото и майчинството на Мария. Съборните отци поставят в центъра на своето учение едно майчинство, което Писанията представят като дело на божествения Дух: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лука 1,35). Тук се намира сърцевината на достойнството на Мария. Както посочва Съборната Конституция „Lumen gentium”: „и като прегърна от все сърце, без никакъв грях да я възпира, Божията воля за спасение, тя изцяло посвети себе си, като Господня рабиня, на личността и делото на своя Син, за да служи в Него и с Него чрез благодатта на Всемогъщия Бог” (56). Приемането на Божия промисъл и сътрудничеството за неговото реализиране трябва да бъде разбрано правилно: от една страна Божието дело не зависи от нито едно от творенията му, а от любовта на Бог; от друга, съгласието на Мария е пълно и свободно. Винаги сме се питали: дали Мария разбира добре това, което Бог иска от нея? На този въпрос Съборът ни учи: „обогатена с даровете отговарящи на нейната толкова възвишена роля”, взе активно участие във въплъщението без то да зависи от нея. Чрез Мария разбираме как, по един напълно уникален начин, благодатта Божия е живот, поражда живот.
Майчинството е личната структура, която любовта на божествените лица приема в Мария. Ето защо при Благовещението Ангелът я нарича „пълна с благодат”, защото Синът, който ще се роди от нея е „пълен с благодат и истина” (Йоан 1,14). Ангелът й казва също, че е намерила „благодат у Бога” (Лука 1, 40), защото Бог е „човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен” (Изх. 34, 6). Дъщеря и майка на Вечния, Мария заема важно място в онова събитие, в което триединната история се обединява с човешката история: нейното майчинство може да бъде разбрано само в този широк контекст. Там където откровението и триединният живот започват да действат чрез Исус, а не чрез закона и култа на Израил, там стои Мария: като личност, която, чрез вярата се поверява на Исус, олицетворявайки и предизвестявайки пътя на Църквата. Оттук ясно се вижда, че връзката между Мария и Исус, която започва от майчинството, не се базира само на чисто биологичните аспекти, а включва също духовни аспекти, които дълбоко свързват майката към Сина, единствения Спасител на човешкия род. В тази линия Съборът ни учи, че „майчиното служение на Мария към хората ни най-малко не затъмнява и не намалява единственото посредничество на Христос, а показва неговата действеност…не възпрепятства, а улеснява непосредственото единение на вярващите с Христос” (LG 60). На 21 ноември 1964 г. при закриването на третия съборен период, Павел VІ ще обяви Мария „майка на Църквата”, показвайки с този термин „първостепенната основа на връзката на Мария с Църквата, бидейки Майка на Онзи – който от първия момент на въплъщението си в нейната девствена утроба – съедини към себе си, като глава, своето мистично тяло, което е Църквата”.
Ето защо, историята на тази млада жена, избрана за едно майчинство, което ще се превърне в повратна точка на човешката история, не е една лична и индивидуална история, а притежава едно универсално значение, защото засяга всички нас: Мария заема главна роля в решителните моменти на спасението, а тази общностна логика е решителна за християнската вяра. Мария, въпреки че е дълбоко свързана с въплъщението, не е център на Въплъщението, така както не е център в живота на Църквата, независимо че заема една много важна роля в него. Мария озарява стойността на изкуплението, а изкуплението от своя страна изяснява смисъла на нейното майчинство.
Тук се намира дълбоката връзка между „божествената тайна на спасението”, разкрита ни от Христос и предложена от Църквата и историята на спасението от избрания Божи народ, Израил, до Църквата на Исус и цялото човечество. Връзката между тази тайна и историята – белязана от светостта и греха – няма нищо общо с идеологиите, с философските твърдения, а с онова спасително дело, което действа в нас и около нас.
В центъра на тази история стои въплъщението на Словото и майчинството на Мария. Съборните отци поставят в центъра на своето учение едно майчинство, което Писанията представят като дело на божествения Дух: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лука 1,35). Тук се намира сърцевината на достойнството на Мария. Както посочва Съборната Конституция „Lumen gentium”: „и като прегърна от все сърце, без никакъв грях да я възпира, Божията воля за спасение, тя изцяло посвети себе си, като Господня рабиня, на личността и делото на своя Син, за да служи в Него и с Него чрез благодатта на Всемогъщия Бог” (56). Приемането на Божия промисъл и сътрудничеството за неговото реализиране трябва да бъде разбрано правилно: от една страна Божието дело не зависи от нито едно от творенията му, а от любовта на Бог; от друга, съгласието на Мария е пълно и свободно. Винаги сме се питали: дали Мария разбира добре това, което Бог иска от нея? На този въпрос Съборът ни учи: „обогатена с даровете отговарящи на нейната толкова възвишена роля”, взе активно участие във въплъщението без то да зависи от нея. Чрез Мария разбираме как, по един напълно уникален начин, благодатта Божия е живот, поражда живот.
Майчинството е личната структура, която любовта на божествените лица приема в Мария. Ето защо при Благовещението Ангелът я нарича „пълна с благодат”, защото Синът, който ще се роди от нея е „пълен с благодат и истина” (Йоан 1,14). Ангелът й казва също, че е намерила „благодат у Бога” (Лука 1, 40), защото Бог е „човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен” (Изх. 34, 6). Дъщеря и майка на Вечния, Мария заема важно място в онова събитие, в което триединната история се обединява с човешката история: нейното майчинство може да бъде разбрано само в този широк контекст. Там където откровението и триединният живот започват да действат чрез Исус, а не чрез закона и култа на Израил, там стои Мария: като личност, която, чрез вярата се поверява на Исус, олицетворявайки и предизвестявайки пътя на Църквата. Оттук ясно се вижда, че връзката между Мария и Исус, която започва от майчинството, не се базира само на чисто биологичните аспекти, а включва също духовни аспекти, които дълбоко свързват майката към Сина, единствения Спасител на човешкия род. В тази линия Съборът ни учи, че „майчиното служение на Мария към хората ни най-малко не затъмнява и не намалява единственото посредничество на Христос, а показва неговата действеност…не възпрепятства, а улеснява непосредственото единение на вярващите с Христос” (LG 60). На 21 ноември 1964 г. при закриването на третия съборен период, Павел VІ ще обяви Мария „майка на Църквата”, показвайки с този термин „първостепенната основа на връзката на Мария с Църквата, бидейки Майка на Онзи – който от първия момент на въплъщението си в нейната девствена утроба – съедини към себе си, като глава, своето мистично тяло, което е Църквата”.
Ето защо, историята на тази млада жена, избрана за едно майчинство, което ще се превърне в повратна точка на човешката история, не е една лична и индивидуална история, а притежава едно универсално значение, защото засяга всички нас: Мария заема главна роля в решителните моменти на спасението, а тази общностна логика е решителна за християнската вяра. Мария, въпреки че е дълбоко свързана с въплъщението, не е център на Въплъщението, така както не е център в живота на Църквата, независимо че заема една много важна роля в него. Мария озарява стойността на изкуплението, а изкуплението от своя страна изяснява смисъла на нейното майчинство.
Коментар на Последните дни.
Много богохулни събори е имало в историята на християнството и още по-богохулни решения са били взимани. Но подобни твърдения като посочените в материала заемат върховно място в плана на Сатана за погубването на човечеството. Няма как иначе да се определят последствията от извършеното на този събор, който “поставя Майката Божия в центъра на спасителния промисъл на Отца”. “В центъра на тази история стои въплъщението на Словото и майчинството на Мария.” Съборът решава, че Мария заема главна роля в решителните моменти на спасението, а тази общностна логика е решителна за християнската вяра... Мария озарява стойността на изкуплението, а изкуплението от своя страна изяснява смисъла на нейното майчинство.
Съборът учи, че „майчиното служение на Мария към хората ни най-малко не затъмнява и не намалява единственото посредничество на Христос, а показва неговата действеност…не възпрепятства, а улеснява непосредственото единение на вярващите с Христос”. Бог знае кое е по-отвратително в Неговите очи: дали твърдението, че Мария е в центъра на спасителния план или следващите “твърдения”:
Дъщеря и майка на Вечния,... без никакъв грях да я възпира,... „майка на Църквата”...
Божието слово е категорично:
Римляни 3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога...
Няма безгрешен човек! Всички, дори и Мария(!!!), се нуждаем от Спасител, за да имаме вечен живот. Мария е само Божий инструмент, чрез който Исус Се е въплътил, за да изпълни мисията Си. Тя не е богиня(защото, ако е майка на Бога, то тя е точно богиня), която няма грях (както твърди този “християнски” събор). Нито пък може тя да бъде “майка на църквата”, защото Исус не съгради църквата на Мария, а Църквата Си. Мария няма никакво участие нито в създаването на църквата, нито в прощението на греховете, нито пък в някаква измислена връзка, която й се приписва на посредник между Посредника и Бога. Всеки човек има достъп до Създателя, като Христос ходатайства за грешника. Връзката между човека и Бога не е като в някаква бюрократична система, в която Мария заема ролята на секретарка. Тя също е човек като всеки друг грешник и фактът, че Бог я е използвал по по-особен начин не я прави по-свята от другите грешници. Спасението й няма да се дължи на това, че чрез нея Се е въплътил Божият Син, а защото чрез Неговата кръв и вярата й в Него тя ще бъде сред записаните в книгата на живота. Но от цялата богохулна дейност на Втория Ватикански събор най-голямата измама е свързана точно с името на Мария. Не само защото е издигната в ролята на богиня и на майка на църквата, но защото точно по този начин се цели постигането на обединение между отделните деноминации: Този поврат се определя като едно библейско, патристично и икуменическо възраждане, което ни научи да гледаме на Дева Мария в светлината на историята на спасението.
Така, без да имат представа какво точно правят и кой ги ръководи, огромна част от християните са се втурнали да се прегръщат едни други, без да разбират, че единството трябва да бъде на основата на Божието слово, а не на основата на Мария или който и да е човек. Така става явно, че икуменизмът съвсем не е дело от Бога, а план, който използва Сатана, за да подготви последната битка в борбата срещу Божието върховенство!
Много богохулни събори е имало в историята на християнството и още по-богохулни решения са били взимани. Но подобни твърдения като посочените в материала заемат върховно място в плана на Сатана за погубването на човечеството. Няма как иначе да се определят последствията от извършеното на този събор, който “поставя Майката Божия в центъра на спасителния промисъл на Отца”. “В центъра на тази история стои въплъщението на Словото и майчинството на Мария.” Съборът решава, че Мария заема главна роля в решителните моменти на спасението, а тази общностна логика е решителна за християнската вяра... Мария озарява стойността на изкуплението, а изкуплението от своя страна изяснява смисъла на нейното майчинство.
Съборът учи, че „майчиното служение на Мария към хората ни най-малко не затъмнява и не намалява единственото посредничество на Христос, а показва неговата действеност…не възпрепятства, а улеснява непосредственото единение на вярващите с Христос”. Бог знае кое е по-отвратително в Неговите очи: дали твърдението, че Мария е в центъра на спасителния план или следващите “твърдения”:
Дъщеря и майка на Вечния,... без никакъв грях да я възпира,... „майка на Църквата”...
Божието слово е категорично:
Римляни 3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога...
Няма безгрешен човек! Всички, дори и Мария(!!!), се нуждаем от Спасител, за да имаме вечен живот. Мария е само Божий инструмент, чрез който Исус Се е въплътил, за да изпълни мисията Си. Тя не е богиня(защото, ако е майка на Бога, то тя е точно богиня), която няма грях (както твърди този “християнски” събор). Нито пък може тя да бъде “майка на църквата”, защото Исус не съгради църквата на Мария, а Църквата Си. Мария няма никакво участие нито в създаването на църквата, нито в прощението на греховете, нито пък в някаква измислена връзка, която й се приписва на посредник между Посредника и Бога. Всеки човек има достъп до Създателя, като Христос ходатайства за грешника. Връзката между човека и Бога не е като в някаква бюрократична система, в която Мария заема ролята на секретарка. Тя също е човек като всеки друг грешник и фактът, че Бог я е използвал по по-особен начин не я прави по-свята от другите грешници. Спасението й няма да се дължи на това, че чрез нея Се е въплътил Божият Син, а защото чрез Неговата кръв и вярата й в Него тя ще бъде сред записаните в книгата на живота. Но от цялата богохулна дейност на Втория Ватикански събор най-голямата измама е свързана точно с името на Мария. Не само защото е издигната в ролята на богиня и на майка на църквата, но защото точно по този начин се цели постигането на обединение между отделните деноминации: Този поврат се определя като едно библейско, патристично и икуменическо възраждане, което ни научи да гледаме на Дева Мария в светлината на историята на спасението.
Така, без да имат представа какво точно правят и кой ги ръководи, огромна част от християните са се втурнали да се прегръщат едни други, без да разбират, че единството трябва да бъде на основата на Божието слово, а не на основата на Мария или който и да е човек. Така става явно, че икуменизмът съвсем не е дело от Бога, а план, който използва Сатана, за да подготви последната битка в борбата срещу Божието върховенство!
RSS Feed
