vaticannews.va пише:
Това заяви Конгрегацията за доктрината на вярата в отговор на два въпроса за Кръщението, извършено с формулата „Ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух“.
Това заяви Конгрегацията за доктрината на вярата в отговор на два въпроса за Кръщението, извършено с формулата „Ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух“.
VATICAN NEWS
Тайнството на Кръщението, извършено с произволно променена формула, не е валидно и тези, които са го получили по този начин, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма“, т.е. да се повтори обредът според литургичните норми, установени от Църквата. Това потвърждава Конгрегацията за доктрината на вярата, като отговаря на два въпроса относно валидността на Кръщението, извършено с формулата „В името на татко и мама, на кръстника и кръстницата, на баба и дядо, на членове на семейството, на приятелите и на общността, ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух”. Отговорът на Конгрегацията бе одобрен от папа Франциск.
В обяснителната доктринална бележка, Конгрегацията отбелязва, че „умишлената промяна на формулата на тайнството” е въведена, „за да се подчертае общностната ценност на Кръщението, да се изрази участието на семейството и присъстващите и да се избегне идеята за концентрацията на свещената власт в свещеника, в ущърб на родителите и общността, което формулата, присъстваща в Римския ритуал, е задължително да се използва”. В действителност – припомня бележката, цитираща съборната Конституция Sacrosantum Concilium – „когато някой кръщава, кръщава самият Христос“, той е „главният герой на събитието, което се отбелязва“. Със сигурност, в обряда „родителите, кръстниците и цялата общност са призовани да играят активна роля, една истинска литургична служба“, но това, според съборните норми, означава, че „всеки, свещенослужител или верен, изпълнявайки службата си, трябва да извършва само и всичко това, което според характера на обряда и литургичните норми е в неговата компетентност” (Sacrosanctum Concilium, № 28).
„Появява се отново тук – продължава бележката – със съмнителни причини от пастирски характер, древното изкушение да се замени формулата, предадена от Традицията, с други текстове, смятани за по-подходящи“, но „позоваването на пастирски мотиви замаскира, дори неволно, една субективистична промяна и една манипулативна воля“. Вторият Ватикански събор, след Третския събор, обявява „абсолютната липса на въздействие над седемте Тайнства от страна на действието на Църквата“, като установява, че никой „дори де е свещеник, да не се осмелява по своя инициатива да добавя, премахва или променя каквото и да е било в литургичната сфера“. Всъщност, „изменението на обредната форма на Тайнство по собствена инициатива не представлява обикновена литургична злоупотреба, като нарушение на една човешка норма, а е една рана, нанесена както на църковното общение, така и на разпознаването на действието на Христос, което в най-тежките случаи прави самото тайнство невалидно, тъй като естеството на свещеническото действие изисква вярно да се предава полученото”.
При отслужването на Тайнствата – обяснява бележката – общността не действа „колегиално“, а „служебно“ и служителят „не говори като длъжностно лице, което извършва поверена му роля, а действа служебно като знак-присъствие на Христос, който действа в Неговото Тяло, давайки Своята благодат”. В тази светлина трябва да се разбере „Трентската норма относно нуждата на свещенослужителя да има намерение поне да прави това, което прави Църквата: намерение, което не може да остане „само на вътрешно ниво “, с риск от субективизъм, но то също се изразява във „външен акт“, извършен „не от собствено име, а в личността на Христос“.
„Промяната на формула на Тайнствата – завършва бележката – означава също неразбиране на самата природа на църковното служение, което винаги е служба на Бог и неговия народ, а не упражняване на власт, достигаща до манипулирането на това, което е поверено на Църква с акт, който принадлежи на Традицията. Следователно във всеки служител на Кръщението не само трябва да се вкорени съзнанието, че трябва да се действа в църковно общение, но също и убеждението, което св. Августин приписва на Предтечата, който „е разбрал, че в Христос ще има такова свойство, че въпреки множеството служители, светци или грешници, които биха кръщавали, светостта на Кръщението трябва да се приписва само на Онзи, върху когото гълъбът е слязъл и за когото е казано: „Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Йн 1, 33)”. Тогава, коментира Августин: „Дори и да кръщава Петър, Христос е този, който кръщава; дори и да кръщава Павел, Христос е този, който кръщава; дори и Юда да кръщава, Христос е този, който кръщава”.
Още през 2008 г. Конгрегацията за доктрината на вярата отговори на два въпроса за валидността на Кръщенията, извършени с произволно модифицирани формули: „Кръщавам те в името на Създателя и на Изкупителя, и на Осветителя“ и „Кръщавам те в името на Създателя и на Освободителя, и на Утешителя”. Отговорът тогава беше като днес: това Кръщение не е валидно и тези, които са били кръстени с тези формули, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма”.
(превод отец Йоан Хаджиев)
Тайнството на Кръщението, извършено с произволно променена формула, не е валидно и тези, които са го получили по този начин, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма“, т.е. да се повтори обредът според литургичните норми, установени от Църквата. Това потвърждава Конгрегацията за доктрината на вярата, като отговаря на два въпроса относно валидността на Кръщението, извършено с формулата „В името на татко и мама, на кръстника и кръстницата, на баба и дядо, на членове на семейството, на приятелите и на общността, ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух”. Отговорът на Конгрегацията бе одобрен от папа Франциск.
В обяснителната доктринална бележка, Конгрегацията отбелязва, че „умишлената промяна на формулата на тайнството” е въведена, „за да се подчертае общностната ценност на Кръщението, да се изрази участието на семейството и присъстващите и да се избегне идеята за концентрацията на свещената власт в свещеника, в ущърб на родителите и общността, което формулата, присъстваща в Римския ритуал, е задължително да се използва”. В действителност – припомня бележката, цитираща съборната Конституция Sacrosantum Concilium – „когато някой кръщава, кръщава самият Христос“, той е „главният герой на събитието, което се отбелязва“. Със сигурност, в обряда „родителите, кръстниците и цялата общност са призовани да играят активна роля, една истинска литургична служба“, но това, според съборните норми, означава, че „всеки, свещенослужител или верен, изпълнявайки службата си, трябва да извършва само и всичко това, което според характера на обряда и литургичните норми е в неговата компетентност” (Sacrosanctum Concilium, № 28).
„Появява се отново тук – продължава бележката – със съмнителни причини от пастирски характер, древното изкушение да се замени формулата, предадена от Традицията, с други текстове, смятани за по-подходящи“, но „позоваването на пастирски мотиви замаскира, дори неволно, една субективистична промяна и една манипулативна воля“. Вторият Ватикански събор, след Третския събор, обявява „абсолютната липса на въздействие над седемте Тайнства от страна на действието на Църквата“, като установява, че никой „дори де е свещеник, да не се осмелява по своя инициатива да добавя, премахва или променя каквото и да е било в литургичната сфера“. Всъщност, „изменението на обредната форма на Тайнство по собствена инициатива не представлява обикновена литургична злоупотреба, като нарушение на една човешка норма, а е една рана, нанесена както на църковното общение, така и на разпознаването на действието на Христос, което в най-тежките случаи прави самото тайнство невалидно, тъй като естеството на свещеническото действие изисква вярно да се предава полученото”.
При отслужването на Тайнствата – обяснява бележката – общността не действа „колегиално“, а „служебно“ и служителят „не говори като длъжностно лице, което извършва поверена му роля, а действа служебно като знак-присъствие на Христос, който действа в Неговото Тяло, давайки Своята благодат”. В тази светлина трябва да се разбере „Трентската норма относно нуждата на свещенослужителя да има намерение поне да прави това, което прави Църквата: намерение, което не може да остане „само на вътрешно ниво “, с риск от субективизъм, но то също се изразява във „външен акт“, извършен „не от собствено име, а в личността на Христос“.
„Промяната на формула на Тайнствата – завършва бележката – означава също неразбиране на самата природа на църковното служение, което винаги е служба на Бог и неговия народ, а не упражняване на власт, достигаща до манипулирането на това, което е поверено на Църква с акт, който принадлежи на Традицията. Следователно във всеки служител на Кръщението не само трябва да се вкорени съзнанието, че трябва да се действа в църковно общение, но също и убеждението, което св. Августин приписва на Предтечата, който „е разбрал, че в Христос ще има такова свойство, че въпреки множеството служители, светци или грешници, които биха кръщавали, светостта на Кръщението трябва да се приписва само на Онзи, върху когото гълъбът е слязъл и за когото е казано: „Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Йн 1, 33)”. Тогава, коментира Августин: „Дори и да кръщава Петър, Христос е този, който кръщава; дори и да кръщава Павел, Христос е този, който кръщава; дори и Юда да кръщава, Христос е този, който кръщава”.
Още през 2008 г. Конгрегацията за доктрината на вярата отговори на два въпроса за валидността на Кръщенията, извършени с произволно модифицирани формули: „Кръщавам те в името на Създателя и на Изкупителя, и на Осветителя“ и „Кръщавам те в името на Създателя и на Освободителя, и на Утешителя”. Отговорът тогава беше като днес: това Кръщение не е валидно и тези, които са били кръстени с тези формули, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма”.
(превод отец Йоан Хаджиев)
Коментар на Последните дни
На пръв поглед това, което заявява Конгрегацията за доктрината на вярата се отнася най-вече до добавките към тринитарната формула, с които се прибавят и още личности, които се явяват един вид застъпници. Но внимателното вглеждане показва, че тук не става дума само за прибавяне, а и за каквато и да е промяна - "Тайнството на Кръщението, извършено с произволно променена формула, не е валидно..."
Какво изисква това, според Конгрегацията? "...тези, които са го получили по този начин, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма“,.."
Т.е., всеки, който е кръстен по друг начин - с прибавяне на каквито и да е думи или с отнемане на нещо от тринитарната формула - не е приел Кръщение.
Ще кажете, че това си е вътрешна работа на Католическата църква, но не е така. Първо, тя през последните години с все повече деноминации започна да заздравява връзките си и да установява еднакво разбиране за кръщението. Нещо, което никак не е маловажно, защото по този начин всеки, приел формулата на кръщение на Католическата църква на теория е... католик! Второ, това изявление е от Конгрегацията за доктрината на вярата, чието предишно име е Светата инквизиция. Тя заявява, че когато някой кръщава, все едно кръщава самият Христос и никой няма право да променя тази формула. Какво следва от всичко това? Че кръстените с формулата "В името на Отца и на Сина, и на Светия Дух“ не само са католици, но и принадлежат към тази световна църква, а кръстените по друга формула не само не са приели Кръщение, но и са един вид еретици и са кръстени от еретици, защото "никой „дори де е свещеник, да не се осмелява по своя инициатива да добавя, премахва или променя каквото и да е било в литургичната сфера“." А как постъпваше Светата инквизиция с еретиците през Средновековието? Едва ли е необходимо да споменавам различните видове мъчения и кладите, на които "се изплащаха" греховете!
Всичко казано в тази новина говори за едно: Католическата църква и Орденът на йезуитите вече са готови да преминат към последните събития, въоръжени с достатъчно документи и наредби, на базата на които да претендират, че всеки нарушител на съответните постановления като еретик трябва да бъде подложен на мерки, ликвидиращи ересите и разделенията в християнския свят.
Накрая бих попитал адвентистите от седмия ден:
След като Католическата църква заявява, че признава единствено тринитарната формула за кръщение и тя е същата, която се използва в Адвентната църква, намирате ли за естествено да се чувствате адвентисти? Не разбирате ли, че е невъзможно двете деноминации да кръщават по един и същ начин и да служат на различен Бог? Нима ще продължите да вярвате, че пионерите-адвентисти и Божията вестителка Елън Уайт се кръщавали като тринитаристи? Защото, ако продължите да вярвате, че има триединство и че библейското кръщение е в тринитарната формула, е по-добре официално да се наречете католици, вместо да се заблуждавате, че служите на Единствения истинен Бог и Агнето!
Измамите на Сатана са навсякъде. Но Бог прави така, че в последните дни преди края на земната история всички лъжи на дявола да бъдат разкрити и истината да стане достояние на света. Нашият Баща разкри измамата с триединния бог, разкри заблудата със земята-пумпал, а сега самите йезуити разкриха, че формулата на кръщение е католическа!
Какво повече искате да се изяви, за да се събудите, братя и сестри, и да изискате лидерите на ЦАСД да се върнат към ученията на пионерите и да излязат от Вавилонското блато, в което са вкарали адвентистите с приемането на триединството през 1980 г.?
Благодатното време е към края си! Дано то не бъде пропиляно и последната покана за събуждане не бъде отхвърлена!
Николай Георгиев!
RSS Feed
