(Снимка: vatican.va) Vatican.va съобщава:
Обръщение на негово светейшество папа Франциск към делегация от енорията Ахиара, Нигерия
Сърдечно поздравявам делегацията и ви благодаря, че дойдохте от Нигерия в дух на поклонническо пътуване.
Обръщение на негово светейшество папа Франциск към делегация от енорията Ахиара, Нигерия
Сърдечно поздравявам делегацията и ви благодаря, че дойдохте от Нигерия в дух на поклонническо пътуване.
За мен, тази среща е утеха, понеже съм дълбоко натъжен от събитията на Църквата в Ахиара.
Всъщност, Църквата (и ме извинете за формулировката) е като вдовица, поради това, че е възпрепятствала епископа да дойде в енорията. Много пъти съм размишлявал върху притчата за настойниците-убийци, за които говори Евангелието (Матей 21:33-44), които искат да присвоят наследството. В настоящата ситуация, ахиарската енория е без младоженеца, изгубила е плодовитостта си и не може да дава плод. Който и да е бил онзи, който се противопостави на поемането на енорията във владение от епископ Окпалеке, иска да унищожи Църквата. Това е забранено; вероятно той не го осъзнава, но Църквата страда, както и Божият народ вътре в нея. Папата не може да бъде безразличен.
Познавам много добре събитията, проточващи се с години, и съм благодарен за отношението на огромно търпение на епископа, наистина за светото търпение, проявено от него. Слушах и разсъждавах много, дори за възможността да се отстрани енорията, но тогава помислих, че Църквата е майка и не може да изостави многото си чада. Изпитвам огромна скръб за онези свещеници, които са манипулирани дори от чужбина и от места извън енорията.
Мисля, че в този случай не се отнасяме до племенни [съревнования], а до опит за присвояване на Господното лозе. Църквата е майка; и всеки, който я оскърби, извършва смъртен грях, много сериозно е. Въпреки това, реших да не отстранявам енорията. Вместо това, желая да дам някои указания, които трябва да бъдат предадени на всички: преди всичко, трябва да се каже, че папата е дълбоко натъжен. Следователно, моля всеки свещеник или духовник, приет в енорията на Ахиара, независимо дали живее там или работи другаде, дори зад граница, да напише писмо, адресирано до мен, в което да помоли за прошка; всички трябва да пишат индивидуално и лично. Всички ние трябва да споделим тази обща мъка. В писмото...
1. трябва ясно да се прояви пълно покорство към папата, и
2. всеки, който пише, трябва да бъде готов да приеме епископа, когото папата изпраща и е определил.
3. Писмото трябва да бъде изпратено в рамките на тридесет дни, от днес до 9 юли 2017 г. Всеки, който не направи това, ще бъде дефакто отстранен от духовенството и ще изгуби настоящата си длъжност.
Това изглежда много трудно, но защо трябва папата да прави това? Защото Божият народ е скандализиран. Исус ни напомня, че всеки, който причинява скандал, трябва да понесе последиците. Може би някой е бил манипулиран без да бъде напълно наясно с раната, нанасяна върху църковното общение.
Към вас, братя и сестри, бих желал да изразя искрената си благодарност за вашето присъствие, а също и към кардинал Онайекан за търпението му и към епископ Окпалеке, на чиито търпение и смирение се възхищавам. Благодаря на всички вас.
Коментар на Последните дни:
“Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4).
Когато Христос беше обвинен в богохулство, въпросът, зададен от фарисеите беше: “Кой може да прощава грехове освен един Бог?” (Марко 2:7). Папата отива дори и по далеч. Кой има власт да определя какво е грях освен Богът, Създател на вселената и нравствения закон? Като изисква покорство към себе си, непогрешимия понтифекс, Франциск се обявява не за наместник на Христос, а направо за самия Христос. Тук идва и следващият въпрос: Когато на 31 октомври Лютеранската църква подпише съвместна декларация със Светия престол за прекратяване на Реформацията (линк) и римският папа в последствие стане глава на съвкупността от християнски деноминации, Църквата-майка няма ли да се отнася по същия начин към съхранилите в себе си протеста, както се отнася към тези свещеници, осмелили се да проявят несъгласие с нейните решения?
“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи заради Моето Име” (Матей 24:9),
“A който устои докрай, той ще бъде спасен” (Матей 10:22).
Мария Георгиева
Всъщност, Църквата (и ме извинете за формулировката) е като вдовица, поради това, че е възпрепятствала епископа да дойде в енорията. Много пъти съм размишлявал върху притчата за настойниците-убийци, за които говори Евангелието (Матей 21:33-44), които искат да присвоят наследството. В настоящата ситуация, ахиарската енория е без младоженеца, изгубила е плодовитостта си и не може да дава плод. Който и да е бил онзи, който се противопостави на поемането на енорията във владение от епископ Окпалеке, иска да унищожи Църквата. Това е забранено; вероятно той не го осъзнава, но Църквата страда, както и Божият народ вътре в нея. Папата не може да бъде безразличен.
Познавам много добре събитията, проточващи се с години, и съм благодарен за отношението на огромно търпение на епископа, наистина за светото търпение, проявено от него. Слушах и разсъждавах много, дори за възможността да се отстрани енорията, но тогава помислих, че Църквата е майка и не може да изостави многото си чада. Изпитвам огромна скръб за онези свещеници, които са манипулирани дори от чужбина и от места извън енорията.
Мисля, че в този случай не се отнасяме до племенни [съревнования], а до опит за присвояване на Господното лозе. Църквата е майка; и всеки, който я оскърби, извършва смъртен грях, много сериозно е. Въпреки това, реших да не отстранявам енорията. Вместо това, желая да дам някои указания, които трябва да бъдат предадени на всички: преди всичко, трябва да се каже, че папата е дълбоко натъжен. Следователно, моля всеки свещеник или духовник, приет в енорията на Ахиара, независимо дали живее там или работи другаде, дори зад граница, да напише писмо, адресирано до мен, в което да помоли за прошка; всички трябва да пишат индивидуално и лично. Всички ние трябва да споделим тази обща мъка. В писмото...
1. трябва ясно да се прояви пълно покорство към папата, и
2. всеки, който пише, трябва да бъде готов да приеме епископа, когото папата изпраща и е определил.
3. Писмото трябва да бъде изпратено в рамките на тридесет дни, от днес до 9 юли 2017 г. Всеки, който не направи това, ще бъде дефакто отстранен от духовенството и ще изгуби настоящата си длъжност.
Това изглежда много трудно, но защо трябва папата да прави това? Защото Божият народ е скандализиран. Исус ни напомня, че всеки, който причинява скандал, трябва да понесе последиците. Може би някой е бил манипулиран без да бъде напълно наясно с раната, нанасяна върху църковното общение.
Към вас, братя и сестри, бих желал да изразя искрената си благодарност за вашето присъствие, а също и към кардинал Онайекан за търпението му и към епископ Окпалеке, на чиито търпение и смирение се възхищавам. Благодаря на всички вас.
Коментар на Последните дни:
“Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4).
Когато Христос беше обвинен в богохулство, въпросът, зададен от фарисеите беше: “Кой може да прощава грехове освен един Бог?” (Марко 2:7). Папата отива дори и по далеч. Кой има власт да определя какво е грях освен Богът, Създател на вселената и нравствения закон? Като изисква покорство към себе си, непогрешимия понтифекс, Франциск се обявява не за наместник на Христос, а направо за самия Христос. Тук идва и следващият въпрос: Когато на 31 октомври Лютеранската църква подпише съвместна декларация със Светия престол за прекратяване на Реформацията (линк) и римският папа в последствие стане глава на съвкупността от християнски деноминации, Църквата-майка няма ли да се отнася по същия начин към съхранилите в себе си протеста, както се отнася към тези свещеници, осмелили се да проявят несъгласие с нейните решения?
“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи заради Моето Име” (Матей 24:9),
“A който устои докрай, той ще бъде спасен” (Матей 10:22).
Мария Георгиева
RSS Feed
