Сн. vaticannews.va vaticannews.va пише:
С конференция в Българска академия на науките: „Папа Франциск в България“ на 3 април 2019 г. в София започна обратното броене до посещението на Светият отец.
С конференция в Българска академия на науките: „Папа Франциск в България“ на 3 април 2019 г. в София започна обратното броене до посещението на Светият отец.
Десислава Танчева-София
Месец преди неговата визита представители на духовенството, учени и дипломати споделиха очакванията и надеждите свързани с нея. Организатори са Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН и Атлантическият клуб в България.
Председателят на Епископската конференция в България Н.В.Пр. Христо Пройков откри конференцията с думите:
„Радвам се, че в един такъв момент в навечерието на посещението на папа Франциск в България сме заедно, на този висок научен форум посветен на неговата личност и дело. Той идва у нас за да приветства всички българи и да им даде своя благослов, за да отправи своите послания за мир и благоденствие. Надяваме се неговото идване в България да се превърне наистина в един празник на вярата, надеждата и любовта“.
Монс. Пройков напомни, че в тези дни България ще бъде в центъра на вниманието на медиите от цял свят. „Вярвам, че то ще остави същите трайни следи и в нашият духовен живот и история, както и незабравимото посещение на папа Йоан Павел II през 2002 г. Очакваме с особена радост като българи католици идването на светият отец между нас. Всеки ден се подготвяме за тази среща духовно поднасяйки молитва към Бога“. Епископът припомни, че молитвата за мир по света завършва с думите: Боже на мира дай ни мир в душите, за да покажем с нашият живот, че мирът е възможен на земята. Мисля, че папа Франциск ще затвърди това впечатление в целият свят тук от България, че мирът е възможен на земята.
Като историческо събитие определи визитата на светият отец в нашата страна между 5-7 май, Васил Антонов от Комисията по вероизповеданията към Народното събрание.
Шест години откакто Хорхе Марио Берголио бе избран за римски папа и прие името Франциск, той е определян като световен лидер за реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на църквата. В България папа Франциск идва с посланието Мир на земята. От това се нуждае днес човечеството: от мир и от християнско единство. В бездуховното време в което живеем е нужно задълбочаване на богословският диалог, обръщане към хриястинските ценности и послания“, подчерта той.
Проф. Васил Николов, зам. председателя на БАН подчерта ролята на академията в съвместните инициативи за популяризиране на наследството на светите папи Ронкали и Йоан Павел втори в България. Той припомни, че всички български издания на папските енцикликите са представени именно тук.
„Мото на пътуването на папа Франциск в България, е заглавието на енцикликата на папа Йоан XXIII – Mир на земята . През 2013 г. светът отбеляза 50 години и от публикуването й за пръв път на български език на този фундаментален за историята на XX век документ. Това показва желанието му посещението в България да бъде под знака на мира. Този мир, който е скъп на сърцето на Джузепе Ронкали, прекарал години от мисията си в България.
С носталгия за предишната визита на светият папа Войтила си спомни председателя на Атлантическият клуб в България, Саломон Паси.
От ноември 1994 год. ние благословени от папа Йоан Павел II подхванахме мощна кампания за неговото идване в България. Тогава имаше огромна съпротива срещу това идване и политическа, и религиозна. 8 години продължи тази кампания. Той дойде и каза, знаменателната фраза, че България няма участие в атентата срещу него. През тази 2002 година България получи две заветни покани: за НАТО и ЕС. Тогава си казахме, че този папа ще бъде светец, защото след като благослови намеренията на България станаха две чудеса само за една година. На тръгване от България, той отправил молба към папата, да бъде произведен в сан и първият български кардинал. Това пожелание към папа Франциск отправи той.
Доц. д-р Кирил Карталов подчерта приемствеността в мисия Светия Престол.
„Папа Франциск неразривно свързан с каузата на мира неразривно продължава интуицията и вдъхновението на Ронкали. Логото за неговата визита представлява две ръце, които държат глобус. В него присъства българският трикольор и се фокусира върху балканите. За поканата да бъдем строители на мира се говори и в надписа на латински Мир на земята. Мотото напомня за енцикликата на папа Ронкали, синтез на неговата дейност през понтификата му. Обобщен в следното разсъждение: Трябва да се борим срещу греха , а не срещу грешащия. В този дух е и делото на папа Франциск за изграждане на мостове между всички хора, така че да не виждаме в другия неприятел или конкурент, а брат, който да приеме и прегърне“.
Гласът на младите учени беше засвидетелстван с изказването на д-р Роксана Русчева, която подробно изследва биографията на папа Франциск. Според нея неговият понтификат се основава на следните ценности:
„Шестата година от понтификата му свидетелства за призива му за завръщане към същината на вярата, ангажира се с диалога за мир, утвърждава екуменическата линия като доминираща и предупреждава за последствията от частична Трета световна война , т.е. международното статукво. Централно измерение остава трансформиращата сила на милосърдието, от себе си към ближния и от центъра към периферията, вътрешния динамизъм, като постоянно духовно обновление, вярата не като идеология, а като тайнство на срещата с Бог и молитвата като единение с другия, с равния“.
Проф. дфн Владимир Градев подчерта полъха на новото в мисията на папа Франциск.
„Той въздейства най-напред със своя живот и поведение. Сам изправя коленичещите пред него хора и ги прегръща, с думи, жестове, усмивки, излизания от протокола, каквито можем да очакваме и в България. Той влиза в жив диалог с всички, говори непринудено, за ежедневните ни радости и тревоги. Франциск показва, че християнството е начин на живот, т. е. посвещаване на Бог, чрез служене на хората и че няма по-голяма сила от това. Който избира бедните, за да им служи, не бърка, защото прави добрият избор на Исус. Папа Франциск твърдо стои срещу насрещният вятър в настоящето, без никога да изгубва духовното измерение“.
Участниците събрани от личността на папа Франциск очакват той да донесе заедно с посланието за мир, свидетелство на истински пастир сред божият народ. Във времето на духовни, религиозни и политически разделения от нас се очаква да бъдем близо и заедно, както заставаме пред лицето на Бога.
Месец преди неговата визита представители на духовенството, учени и дипломати споделиха очакванията и надеждите свързани с нея. Организатори са Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН и Атлантическият клуб в България.
Председателят на Епископската конференция в България Н.В.Пр. Христо Пройков откри конференцията с думите:
„Радвам се, че в един такъв момент в навечерието на посещението на папа Франциск в България сме заедно, на този висок научен форум посветен на неговата личност и дело. Той идва у нас за да приветства всички българи и да им даде своя благослов, за да отправи своите послания за мир и благоденствие. Надяваме се неговото идване в България да се превърне наистина в един празник на вярата, надеждата и любовта“.
Монс. Пройков напомни, че в тези дни България ще бъде в центъра на вниманието на медиите от цял свят. „Вярвам, че то ще остави същите трайни следи и в нашият духовен живот и история, както и незабравимото посещение на папа Йоан Павел II през 2002 г. Очакваме с особена радост като българи католици идването на светият отец между нас. Всеки ден се подготвяме за тази среща духовно поднасяйки молитва към Бога“. Епископът припомни, че молитвата за мир по света завършва с думите: Боже на мира дай ни мир в душите, за да покажем с нашият живот, че мирът е възможен на земята. Мисля, че папа Франциск ще затвърди това впечатление в целият свят тук от България, че мирът е възможен на земята.
Като историческо събитие определи визитата на светият отец в нашата страна между 5-7 май, Васил Антонов от Комисията по вероизповеданията към Народното събрание.
Шест години откакто Хорхе Марио Берголио бе избран за римски папа и прие името Франциск, той е определян като световен лидер за реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на църквата. В България папа Франциск идва с посланието Мир на земята. От това се нуждае днес човечеството: от мир и от християнско единство. В бездуховното време в което живеем е нужно задълбочаване на богословският диалог, обръщане към хриястинските ценности и послания“, подчерта той.
Проф. Васил Николов, зам. председателя на БАН подчерта ролята на академията в съвместните инициативи за популяризиране на наследството на светите папи Ронкали и Йоан Павел втори в България. Той припомни, че всички български издания на папските енцикликите са представени именно тук.
„Мото на пътуването на папа Франциск в България, е заглавието на енцикликата на папа Йоан XXIII – Mир на земята . През 2013 г. светът отбеляза 50 години и от публикуването й за пръв път на български език на този фундаментален за историята на XX век документ. Това показва желанието му посещението в България да бъде под знака на мира. Този мир, който е скъп на сърцето на Джузепе Ронкали, прекарал години от мисията си в България.
С носталгия за предишната визита на светият папа Войтила си спомни председателя на Атлантическият клуб в България, Саломон Паси.
От ноември 1994 год. ние благословени от папа Йоан Павел II подхванахме мощна кампания за неговото идване в България. Тогава имаше огромна съпротива срещу това идване и политическа, и религиозна. 8 години продължи тази кампания. Той дойде и каза, знаменателната фраза, че България няма участие в атентата срещу него. През тази 2002 година България получи две заветни покани: за НАТО и ЕС. Тогава си казахме, че този папа ще бъде светец, защото след като благослови намеренията на България станаха две чудеса само за една година. На тръгване от България, той отправил молба към папата, да бъде произведен в сан и първият български кардинал. Това пожелание към папа Франциск отправи той.
Доц. д-р Кирил Карталов подчерта приемствеността в мисия Светия Престол.
„Папа Франциск неразривно свързан с каузата на мира неразривно продължава интуицията и вдъхновението на Ронкали. Логото за неговата визита представлява две ръце, които държат глобус. В него присъства българският трикольор и се фокусира върху балканите. За поканата да бъдем строители на мира се говори и в надписа на латински Мир на земята. Мотото напомня за енцикликата на папа Ронкали, синтез на неговата дейност през понтификата му. Обобщен в следното разсъждение: Трябва да се борим срещу греха , а не срещу грешащия. В този дух е и делото на папа Франциск за изграждане на мостове между всички хора, така че да не виждаме в другия неприятел или конкурент, а брат, който да приеме и прегърне“.
Гласът на младите учени беше засвидетелстван с изказването на д-р Роксана Русчева, която подробно изследва биографията на папа Франциск. Според нея неговият понтификат се основава на следните ценности:
„Шестата година от понтификата му свидетелства за призива му за завръщане към същината на вярата, ангажира се с диалога за мир, утвърждава екуменическата линия като доминираща и предупреждава за последствията от частична Трета световна война , т.е. международното статукво. Централно измерение остава трансформиращата сила на милосърдието, от себе си към ближния и от центъра към периферията, вътрешния динамизъм, като постоянно духовно обновление, вярата не като идеология, а като тайнство на срещата с Бог и молитвата като единение с другия, с равния“.
Проф. дфн Владимир Градев подчерта полъха на новото в мисията на папа Франциск.
„Той въздейства най-напред със своя живот и поведение. Сам изправя коленичещите пред него хора и ги прегръща, с думи, жестове, усмивки, излизания от протокола, каквито можем да очакваме и в България. Той влиза в жив диалог с всички, говори непринудено, за ежедневните ни радости и тревоги. Франциск показва, че християнството е начин на живот, т. е. посвещаване на Бог, чрез служене на хората и че няма по-голяма сила от това. Който избира бедните, за да им служи, не бърка, защото прави добрият избор на Исус. Папа Франциск твърдо стои срещу насрещният вятър в настоящето, без никога да изгубва духовното измерение“.
Участниците събрани от личността на папа Франциск очакват той да донесе заедно с посланието за мир, свидетелство на истински пастир сред божият народ. Във времето на духовни, религиозни и политически разделения от нас се очаква да бъдем близо и заедно, както заставаме пред лицето на Бога.
Коментар на Последните дни
Това, което след един месец ще се случи, беше частично изразено на конференцията в Българска академия на науките: „Папа Франциск в България“ . Не само епископът на Католическата църква, но и всички присъстващи посочиха, че Франциск идва "В името на мира", "За мира", "Под знака на мира". Нещо, което веднага ни препраща към думите на апостол Павел:
1 Солунци 5:3. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.
Но още нещо направи впечатление - изказването на Проф. дфн Владимир Градев. Той заяви:
„Той въздейства най-напред със своя живот и поведение. Сам изправя коленичещите пред него хора и ги прегръща, с думи, жестове, усмивки, излизания от протокола, каквито можем да очакваме и в България. Той влиза в жив диалог с всички, говори непринудено, за ежедневните ни радости и тревоги."
Сякаш визирайки това изказване и визията, представена от Франциск пред света, Божията вестителка писа във "Великата борба":
"Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ (виж Приложението). Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите. Ставаха слуги, за да действат като шпиони на господарите си. Изграждаха колежи за синовете на принцове и благородници и училища за обикновения народ и принуждаваха децата на протестантски родители да спазват папските нареждания. Целият външен блясък и показността на римското богослужение трябваше да бъдат така нагласени, че да смути умът, – да се омае и плени въображението. По този начин синовете предаваха свободата, за която бащите се бяха борили и проливали кръвта си. Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството." ("Великата борба", 12 Пробуждане във Франция")
Николай Георгиев
Това, което след един месец ще се случи, беше частично изразено на конференцията в Българска академия на науките: „Папа Франциск в България“ . Не само епископът на Католическата църква, но и всички присъстващи посочиха, че Франциск идва "В името на мира", "За мира", "Под знака на мира". Нещо, което веднага ни препраща към думите на апостол Павел:
1 Солунци 5:3. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.
Но още нещо направи впечатление - изказването на Проф. дфн Владимир Градев. Той заяви:
„Той въздейства най-напред със своя живот и поведение. Сам изправя коленичещите пред него хора и ги прегръща, с думи, жестове, усмивки, излизания от протокола, каквито можем да очакваме и в България. Той влиза в жив диалог с всички, говори непринудено, за ежедневните ни радости и тревоги."
Сякаш визирайки това изказване и визията, представена от Франциск пред света, Божията вестителка писа във "Великата борба":
"Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ (виж Приложението). Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите. Ставаха слуги, за да действат като шпиони на господарите си. Изграждаха колежи за синовете на принцове и благородници и училища за обикновения народ и принуждаваха децата на протестантски родители да спазват папските нареждания. Целият външен блясък и показността на римското богослужение трябваше да бъдат така нагласени, че да смути умът, – да се омае и плени въображението. По този начин синовете предаваха свободата, за която бащите се бяха борили и проливали кръвта си. Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството." ("Великата борба", 12 Пробуждане във Франция")
Николай Георгиев
RSS Feed
