Сн. jarhead.net Това уточнение е относно една информация, която беше публикувана във фокус-нюз.нет и след това потърсена и намерена в няколко сайта, като dailymail.co.uk, rt.com/usa/, а по-късно шумно опровергавана от други места, твърдящи, че основната информация, идваща от politico.com., не е достоверна. Същият материал беше публикуван и в poslednitedni.info. В редакцията се обадиха братя и сестри, които считат, че информацията не е вярна и Бен Карсън казва истината. Положението обаче остава доста заплетено. Представям два материала без подчертаване и наблягане. Всеки може да си направи изводите кой говори истината. Лично за мен е странна и объркваща постоянната амнезия, която демонстрира кандидат-президентът и ако тези сайтове се придържат към точността, трудно бих могъл да квалифицирам поведението му.
Кампанията на Бен Карсън признава, че кандидатът не е потърсил прием в „Уест Пойнт”
"Гардиън"
Карсън се противопостави на доклади, придобити от „Политико”, че никога не е търсил прием в престижна военна академия, които изглежда противоречат на претенции в мемоара му.
Съмненията относно истинността на историите, които президентският първенец от Републиканската партия Бен Карсън е разказал за живота си, се умножиха в петък, когато кампанията му призна, че никога не е търсил прием в престижната военна академия „Уест Пойнт”.
Кампанията на Карсън е била посрещната с доклади от „Уест Пойнт”, показващи, че той никога не е търсил прием, нито е бил допускан в академията, предаде „Политико”.
„Д-р Карсън не е търсил прием,” призна в отговор ръководителят на кампанията му.
Служител по приема в „Уест Пойнт” е казал пред „Политико”, че академията няма записи за молба на Карсън. „Ако той е избрал да изпълни [процеса по кандидатстване], бихме имали доклади, посочващи такъв,” беше цитиран служителят да казва.
Това изглежда противоречи на доклад, който Карсън е публикувал в мемоара си от 1990 г. – бестселъра „Надарени ръце” – и на други места за това, че му е предложена стипендия за академия след изключително представяне в програма на тренировъчния корпус за запасни офицери (ТКЗО) в гимназията му в Детройт.
„В края на дванадесети клас марширувах като глава на парада на Деня в памет на загиналите във войните [1969 г.], пише Карсън в „Надарени ръце”. „Чувствах се толкова горд, гърдите ми бяха обсипани с ленти и ширити от всякакъв вид. За да бъде още по-прекрасно, имахме важни посетители този ден. Присъстваха двама войници, които бяха спечелили конгресния почетен медал във Виетнам.
Още по-вълнуващо за мен, генерал Уилям Уестморленд (много изтъкнат във виетнамската война) присъстваше с впечатляващ антураж. След това сержант Хънт [съветникът на Карсън към ТКЗО] ме представи на генерал Уестморленд и вечерях с него и с носителите на конгресния медал. По късно ми беше предложена пълна стипендия за „Уест Пойнт”.”
Във „Фейсбук” през август Карсън повтори твърдението: „Следващият въпрос е от Бил. Той желаеше да знае дали е вярно, че ми е предложено място в „Уест Пойнт” след гимназията.”
„Бил, това е вярно, бях ученикът с най-високи постижения, член на ТКЗО в Детройт, и бях силно развълнуван да получа предложение от „Уест Пойнт”. Но знаех, че медицината е онова, с което искам да се занимавам. Затова кандидатствах само в едно училище. (Това бяха всичките пари, които имах.) Кандидатствах в Йейл и благодаря на Бог, че ме приеха. Често се чудя какво би могло да се случи, ако бяха казали „не”.”
В допълнение към тази линия относно кандидатстването и стипендията му, обстоятелствата на съобщената среща на Карсън с Уестморленд също бяха хвърлени под съмнение от „Политико”.
Ръководителят на кампанията на Карсън, Бари Бенет, написа в изявление, с което „Гардиън” се сдоби:
„Д-р Карсън беше най-добрият ученик към ТКЗО в гр. Детройт. В тази роля той беше поканен да се срещне с генерал Уестморленд. Той вярва, че това е било банкет. Не може да си спомни конкретно краткия им разговор, но той се е съсредоточавал върху представянето на д-р Карсън като градски изпълнителен офицер към ТКЗО.
Беше представен пред другари от „Уест Пойнт” от настойниците си от ТКЗО. Каза им, че биха могли да му помогнат да бъде назначен, въз основа на оценките и представянето си в ТКЗО. Обмислил е това, но в крайна сметка не е потърсил прием. Има „свързани със службата” номинации за звездни гимназиални срещи към ТКЗО. Отново той е бил главният ученик към ТКЗО в Детройт. Бих защитавал твърдо, че едно назначение в действителност е удивителна пълна стипендия. След като съм преминавал през няколко конгресни длъжности, съм добре запознат с номинационния процес.
Отново, въпреки че старшият командир е бил в досег с „Уест Пойнт” и е казал на д-р Карсън, че би могъл да влезе, д-р Карсън не е потърсил прием.”
Карсън каза на прес конференция в петък вечер: Това беше предложение за мен... Интерпретирах го като предложение... Не помня имената на хората; това беше преди почти петдесет години.”
„Обзалагам се, че не помните имената на всички хора, с които сте говорили преди петдесет години. Те ми казаха, че това е достъпно за мен поради постиженията ми.”
Процесът на кандидатстване за „Уест Пойнт” е щателен и не се е променил много от гимназиалните дни на Карсън насам.
Той също е такъв, в който членовете на ТКЗО програма биха били информирани подробно, след като младшите ТКЗО членове са, и са били, подходящи за участие в уникален номинационен процес относно „Уест Пойнт”, включващ командващия им офицер.
Кандидатите, които не са от военни семейства или от ТКЗО, трябва да се състезават за номинации в академията от щатските си сенатори, представителя си от конгресния окръг, вицепрезидента или секретаря на американската армия. (Студенти от други американски територии могат да потърсят номинации чрез федералните си представители.)
Повечето длъжности започват да приемат документи преди края на третата година на един ученик в гимназията и престават да приемат такива преди Деня на благодарността. Учениците трябва след това да завършат един доста типичен процес на кандидатстване за колеж, да бъдат интервюирани от представители на училището и да извършат медицински и фитнес оценки.
Всички предложения за прием се правят много преди Деня в памет на загиналите във войните – последният понеделник от месец май в дадена година, след като деня за прием, който отбелязва началото на повече от шест седмици основно обучение за кадети, исторически е в края на юни, за да позволи на новопостъпилите да започнат академичната година със съучениците си през август.
Крайно невероятно е някой офицер от американската армия, сам по себе си, да отправи „предложение” или да предложи „пълна стипендия” на завършващ гимназия около времето на Деня в памет на загиналите във войните, с по-малко от месец преди деня за прием, или да се позове на традицията на „Уест Пойнт” да предоставя безплатно висше образование на заслужили кадети в замяна на ангажимент за служба като на „стипендия”.
Ако фактически, както предполага „Политико”, Карсън се е срещнал с Уестморленд през февруари 1969 г., вместо около времето на Деня в памет на загиналите във войните, неравният процес на прием от 1960-те години би му позволил да кандидатства тогава, и малкият брой кандидатури насред виетнамската война биха могли да направят възможно приемането му късно, ако е подал молба. Но е крайно невероятно генералът устно да му е гарантирал прием по онова време.
Противоречието относно историята за „Уест Пойнт” избухна едва след като Карсън зае водещо място в анкетите в републиканската надпревара за номинация, като надмина Доналд Тръмп, който в „Туитър” „подскочи” относно приема:
„Това не е добро. http://www.politico.com/story/2015/11/ben-carson-west-point-215598 УАУ, една от многото лъжи на Бен Карсън! Голяма статия.”
Личната история на Карсън – драматична приказка за израстване в бедност със случаи на насилие в Детройт и издигане до върха на професионалния успех като пионерен неврохирург, награден с президентския медал за свобода, е една от централните теми на кампанията му, която е привлякла широка подкрепа с посланието си на самоувереност, вяра в Бог и необходимост от национално единство.
Но фалшивият прием в „Уест Пойнт” е само един от многото детайли от историите на Карсън относно ранните му години, подлежащи на щателно разследване през последните седмици.
Кандидатът отговори с нехарактерна отбранителност и раздразнение в поява пред CNN в петъчната сутрин, в която беше запитан за подробности от друг случай, описан от него в „Надарени ръце” и на други места, който е бил подведен под съмнение.
В този инцидент Карсън каза, че се е опитал да наръга приятел или познат, като ученик в основно училище, но ножът му е ударил колана на човека и се е счупил. В „Надарени ръце” е подготвена сцената за откриването на Бог от страна на Карсън, в което той страда от емоционален срив, осъзнавайки това, което е извършил, оттегляйки се в банята и излизайки от нея новороден.
Запитан за несъответствията в разнородни версии на доклада за опита за наръгване, който е дал, Карсън каза за първи път в четвъртък, че неговата почти жертва е била „близък роднина”, а не приятел или познат, и че близкият роднина не желае да говори пред медиите.
След това Карсън обвини пресата в „жалки... лъжи”.
„Видях статията ви,” каза той по CNN, отнасяща се до материал, интервюиращ бившите съученици на кандидата. „Не видях никакви приятели от началното училище там. Това е купчина лъжи. Точно това е. Купчина лъжи, опитващи се да кажат, че лъжа за историята си. Мисля, че е жалко.”
„Обама не беше проверяван по подобен начин,” продължи Карсън. Това „дори не се приближава до онова, което се опитвате да направите в моя случай”.
„Това е просто боклук. Има твърде много неща, с които е важно да се справим.”
Поправка, 6-ти ноември 2015 г.: Първоначалното заглавие и първият абзац от тази статия заявяваха погрешно обхвата на признатото от кампанията на Бен Карсън. Това е поправено.
"Гардиън"
Карсън се противопостави на доклади, придобити от „Политико”, че никога не е търсил прием в престижна военна академия, които изглежда противоречат на претенции в мемоара му.
Съмненията относно истинността на историите, които президентският първенец от Републиканската партия Бен Карсън е разказал за живота си, се умножиха в петък, когато кампанията му призна, че никога не е търсил прием в престижната военна академия „Уест Пойнт”.
Кампанията на Карсън е била посрещната с доклади от „Уест Пойнт”, показващи, че той никога не е търсил прием, нито е бил допускан в академията, предаде „Политико”.
„Д-р Карсън не е търсил прием,” призна в отговор ръководителят на кампанията му.
Служител по приема в „Уест Пойнт” е казал пред „Политико”, че академията няма записи за молба на Карсън. „Ако той е избрал да изпълни [процеса по кандидатстване], бихме имали доклади, посочващи такъв,” беше цитиран служителят да казва.
Това изглежда противоречи на доклад, който Карсън е публикувал в мемоара си от 1990 г. – бестселъра „Надарени ръце” – и на други места за това, че му е предложена стипендия за академия след изключително представяне в програма на тренировъчния корпус за запасни офицери (ТКЗО) в гимназията му в Детройт.
„В края на дванадесети клас марширувах като глава на парада на Деня в памет на загиналите във войните [1969 г.], пише Карсън в „Надарени ръце”. „Чувствах се толкова горд, гърдите ми бяха обсипани с ленти и ширити от всякакъв вид. За да бъде още по-прекрасно, имахме важни посетители този ден. Присъстваха двама войници, които бяха спечелили конгресния почетен медал във Виетнам.
Още по-вълнуващо за мен, генерал Уилям Уестморленд (много изтъкнат във виетнамската война) присъстваше с впечатляващ антураж. След това сержант Хънт [съветникът на Карсън към ТКЗО] ме представи на генерал Уестморленд и вечерях с него и с носителите на конгресния медал. По късно ми беше предложена пълна стипендия за „Уест Пойнт”.”
Във „Фейсбук” през август Карсън повтори твърдението: „Следващият въпрос е от Бил. Той желаеше да знае дали е вярно, че ми е предложено място в „Уест Пойнт” след гимназията.”
„Бил, това е вярно, бях ученикът с най-високи постижения, член на ТКЗО в Детройт, и бях силно развълнуван да получа предложение от „Уест Пойнт”. Но знаех, че медицината е онова, с което искам да се занимавам. Затова кандидатствах само в едно училище. (Това бяха всичките пари, които имах.) Кандидатствах в Йейл и благодаря на Бог, че ме приеха. Често се чудя какво би могло да се случи, ако бяха казали „не”.”
В допълнение към тази линия относно кандидатстването и стипендията му, обстоятелствата на съобщената среща на Карсън с Уестморленд също бяха хвърлени под съмнение от „Политико”.
Ръководителят на кампанията на Карсън, Бари Бенет, написа в изявление, с което „Гардиън” се сдоби:
„Д-р Карсън беше най-добрият ученик към ТКЗО в гр. Детройт. В тази роля той беше поканен да се срещне с генерал Уестморленд. Той вярва, че това е било банкет. Не може да си спомни конкретно краткия им разговор, но той се е съсредоточавал върху представянето на д-р Карсън като градски изпълнителен офицер към ТКЗО.
Беше представен пред другари от „Уест Пойнт” от настойниците си от ТКЗО. Каза им, че биха могли да му помогнат да бъде назначен, въз основа на оценките и представянето си в ТКЗО. Обмислил е това, но в крайна сметка не е потърсил прием. Има „свързани със службата” номинации за звездни гимназиални срещи към ТКЗО. Отново той е бил главният ученик към ТКЗО в Детройт. Бих защитавал твърдо, че едно назначение в действителност е удивителна пълна стипендия. След като съм преминавал през няколко конгресни длъжности, съм добре запознат с номинационния процес.
Отново, въпреки че старшият командир е бил в досег с „Уест Пойнт” и е казал на д-р Карсън, че би могъл да влезе, д-р Карсън не е потърсил прием.”
Карсън каза на прес конференция в петък вечер: Това беше предложение за мен... Интерпретирах го като предложение... Не помня имената на хората; това беше преди почти петдесет години.”
„Обзалагам се, че не помните имената на всички хора, с които сте говорили преди петдесет години. Те ми казаха, че това е достъпно за мен поради постиженията ми.”
Процесът на кандидатстване за „Уест Пойнт” е щателен и не се е променил много от гимназиалните дни на Карсън насам.
Той също е такъв, в който членовете на ТКЗО програма биха били информирани подробно, след като младшите ТКЗО членове са, и са били, подходящи за участие в уникален номинационен процес относно „Уест Пойнт”, включващ командващия им офицер.
Кандидатите, които не са от военни семейства или от ТКЗО, трябва да се състезават за номинации в академията от щатските си сенатори, представителя си от конгресния окръг, вицепрезидента или секретаря на американската армия. (Студенти от други американски територии могат да потърсят номинации чрез федералните си представители.)
Повечето длъжности започват да приемат документи преди края на третата година на един ученик в гимназията и престават да приемат такива преди Деня на благодарността. Учениците трябва след това да завършат един доста типичен процес на кандидатстване за колеж, да бъдат интервюирани от представители на училището и да извършат медицински и фитнес оценки.
Всички предложения за прием се правят много преди Деня в памет на загиналите във войните – последният понеделник от месец май в дадена година, след като деня за прием, който отбелязва началото на повече от шест седмици основно обучение за кадети, исторически е в края на юни, за да позволи на новопостъпилите да започнат академичната година със съучениците си през август.
Крайно невероятно е някой офицер от американската армия, сам по себе си, да отправи „предложение” или да предложи „пълна стипендия” на завършващ гимназия около времето на Деня в памет на загиналите във войните, с по-малко от месец преди деня за прием, или да се позове на традицията на „Уест Пойнт” да предоставя безплатно висше образование на заслужили кадети в замяна на ангажимент за служба като на „стипендия”.
Ако фактически, както предполага „Политико”, Карсън се е срещнал с Уестморленд през февруари 1969 г., вместо около времето на Деня в памет на загиналите във войните, неравният процес на прием от 1960-те години би му позволил да кандидатства тогава, и малкият брой кандидатури насред виетнамската война биха могли да направят възможно приемането му късно, ако е подал молба. Но е крайно невероятно генералът устно да му е гарантирал прием по онова време.
Противоречието относно историята за „Уест Пойнт” избухна едва след като Карсън зае водещо място в анкетите в републиканската надпревара за номинация, като надмина Доналд Тръмп, който в „Туитър” „подскочи” относно приема:
„Това не е добро. http://www.politico.com/story/2015/11/ben-carson-west-point-215598 УАУ, една от многото лъжи на Бен Карсън! Голяма статия.”
Личната история на Карсън – драматична приказка за израстване в бедност със случаи на насилие в Детройт и издигане до върха на професионалния успех като пионерен неврохирург, награден с президентския медал за свобода, е една от централните теми на кампанията му, която е привлякла широка подкрепа с посланието си на самоувереност, вяра в Бог и необходимост от национално единство.
Но фалшивият прием в „Уест Пойнт” е само един от многото детайли от историите на Карсън относно ранните му години, подлежащи на щателно разследване през последните седмици.
Кандидатът отговори с нехарактерна отбранителност и раздразнение в поява пред CNN в петъчната сутрин, в която беше запитан за подробности от друг случай, описан от него в „Надарени ръце” и на други места, който е бил подведен под съмнение.
В този инцидент Карсън каза, че се е опитал да наръга приятел или познат, като ученик в основно училище, но ножът му е ударил колана на човека и се е счупил. В „Надарени ръце” е подготвена сцената за откриването на Бог от страна на Карсън, в което той страда от емоционален срив, осъзнавайки това, което е извършил, оттегляйки се в банята и излизайки от нея новороден.
Запитан за несъответствията в разнородни версии на доклада за опита за наръгване, който е дал, Карсън каза за първи път в четвъртък, че неговата почти жертва е била „близък роднина”, а не приятел или познат, и че близкият роднина не желае да говори пред медиите.
След това Карсън обвини пресата в „жалки... лъжи”.
„Видях статията ви,” каза той по CNN, отнасяща се до материал, интервюиращ бившите съученици на кандидата. „Не видях никакви приятели от началното училище там. Това е купчина лъжи. Точно това е. Купчина лъжи, опитващи се да кажат, че лъжа за историята си. Мисля, че е жалко.”
„Обама не беше проверяван по подобен начин,” продължи Карсън. Това „дори не се приближава до онова, което се опитвате да направите в моя случай”.
„Това е просто боклук. Има твърде много неща, с които е важно да се справим.”
Поправка, 6-ти ноември 2015 г.: Първоначалното заглавие и първият абзац от тази статия заявяваха погрешно обхвата на признатото от кампанията на Бен Карсън. Това е поправено.
Бен Карсън отблъсква предизвикателствата пред житейската история, чрез която се придвижи към политическа популярност
Ню Йорк Таймс
В издигането си до върха на претъпканото поле за републиканската номинация за президент, Бен Карсън е направил себе си скъп за консерваторите с вдъхновяващия си разказ за изплуване от дом на един родител, за да стане международно признат педиатричен неврохирург.
Но сега г-н Карсън трябва да се отбранява срещу нарастващо щателно разглеждане на истинността на разнообразни моменти в нашумялата си житейска история, която той е споделял през десетилетията в многобройни публични изявления и в книги, включително обширно четения му мемоар „Надарени ръце”.
Скорошни новинарски съобщения са повдигнали въпроси относно епизоди, които той си е припомнил, включително насочване на пистолет, за което той казва, че е бил свидетел в началото на 1980-те години и собствените му насилствени изблици в младостта му. И в петък г-н Карсън призна, че никога не е бил приеман в престижната Военна академия на Съединените щати в Уест Пойнт, въпреки многобройни изявления в книгите му и пред обществеността, които намекваха, че е.
Вечерта в петък, във войнствена новинарска конференция във Флорида, в която показа редки проблясъци на гняв, г-н Карсън не отстъпи и предизвика новинарската медия относно етичността и балансираността ѝ. С присмивателен тон той каза, че репортерите не са разследвали толкова ревностно президент Обама като кандидат през 2008 г..
„Не лъжете,” каза г-н Карсън, „отрязвайки” репортер, задаващ въпрос относно „Уест Пойнт”.
Той предвидя, че щателният преглед би бил преимущество за кампанията му, като каза, че избирателите „разбират, че това е лов на вещици”.
„Предвиждането ми е, че всичко, което вие, момчета, се опитвате да натрупате, в действителност ще ми помогне,” каза той.
Г-н Карсън също обеща да не позволява на претенции за него да остават непроверени. „Това, което няма да откриете в мен, е някой, който просто ще се облегне и ще ви остави да бъдете напълно нечестни, без да позволявате на американския народ да разбере какво се случва,” каза той.
И все пак два часа след новинарската конференция друг доклад, в Wall Street Journal, отправи предизвикателство към събитията, които г-н Карсън си беше припомнил.
Едно от тях, припомнено в „Надарени ръце”, е включвало курс по психология, на който той е казал, че е присъствал в Йейлския университет, наречен „Възприятия 301”. Г-н Карсън описа как професорът извършва експеримент по честност върху курса и написа, че той е бил единственият, който е преминал през него, подтиквайки The Yale Daily News да го снимат.
Но никаква снимка, идентифицираща г-н Карсън като студент, не се явява в архивите на вестника. Журналът докладва, а също и библиотекар от „Йейлс” каза пред вестника, че не е имало курс по психология с това име или номер по време на годините на г-н Карсън в „Йейл”.
Дори и когато националните анкети са поставили г-н Карсън във водеща позиция, опонентите му са се колебаели да го нападат, като им е било известно, че част от привлекателността му е неговият надхвърлящ спора, лекарски стил на говорене, който пренася усещане за необременена истина. Но предизвикателствата към житейската му история са разтърсили този имидж и са подтикнали г-н Карсън да отхвърли нарастващо чувство, че е преувеличил биографията си.
Някои от съперниците му за номинацията са се възползвали от докладите. Губернаторът Крис Кристи от Ню Джърси каза пред MSNBC, че г-н Карсън „ще трябва да отговаря” на въпроси относно миналото си, докато Доналд Дж. Тръмп предположи в публикация в Twitter, че биографията на г-н Карсън би могла да бъде „пълна фалшификация”.
Житейската история на г-н Карсън е неустоима. Според собствения си разказ, той е израсъл беден в Детройт, отгледан от самотна майка, която е имала третокласно образование. Затруднявал се е в училище и е имал обезпокоителен нрав. Но, когато е съзрял до оценяване на ученето и е станал посветен християнин, той е започнал да се съсредоточава върху целта си да стане лекар.
Според неговия доклад в „Надарени ръце”, му е била предложена „пълна стипендия за „Уест Пойнт”” след среща с генерал Уилям С. Уестморленд, щабният началник на армията, поради постиженията му в тренировъчния корпус за запасни офицери в Детройт.
„Не отказах направо стипендията, но ги запознах с това, че военната кариера не беше онова, в което виждах себе си да се насочвам,” написа той.
На друго място в „Надарени ръце”, г-н Карсън написа, че е кандидатствал само в „Йейл”, защото не е могъл да си позволи таксите за кандидатстване за повече колежи. Но през годините той се е отнасял към поканата си за „Уест Пойнт” по начин, който би я накарал да изглежда като официално предложение.
В по-късна книга, „Имаш мозък”, той описа как е решил кой колеж да посещава: „Все още имах предложението за стипендия от „Уест Пойнт” като резултат от постиженията си към тренировъчния корпус за запасни офицери,” написа той.
Още по-скоро, в публикация във Facebook през август, той отговори на въпрос дали му е предлагано място в „Уест Пойнт”, като написа, че е бил „силно развълнуван да получа предложение от „Уест Пойнт”.”.
Но в петък Politico съобщи, че според „Уест Пойнт” г-н Карсън никога не е бил приеман.
Г-н Карсън, в телефонно интервю в петък, описа предложението си като по-малко формално.
„Не си спомням всички конкретни детайли,” каза той. „Беше, знаете, неформалното „с доклад като вашия, ние лесно бихме могли да ви набавим стипендия за „Уест Пойнт”.”
Технически „Уест Пойнт” не предлага стипендии; тя е безплатна.
Статията от Politico беше публикувана точно след като съобщение от CNN оспори точността на докладите на Карсън за насилствени изблици в младостта му, които са централни в често разказваната история на лично изкупление чрез вяра и тежък труд – история, която го е превърнала във фаворит на евангелските християнски избиратели.
Един ярък епизод е включвал опит от негова страна да наръга съученик, който е избегнал нараняването поради това, че острието е ударило токата на колана му и се е счупило. „Почти го бях убил,” написа г-н Карсън. „Почти бях убил приятеля си.” (Отнасяше се до приятеля си като Боб, но сега казва, че това е било фалшиво име и че възнамеряваната жертва е била близък член от семейството, чието лично пространство той се опитва да защити.)
CNN интервюира деветима приятели, съученици и съседи от детството на г-н Карсън, никой от които не си е спомнял гневните моменти, които той си е припомнил. Като цяло са го описвали като тих, педантичен студент.
В интервюто от петък г-н Карсън каза, че онези, които гледат в миналото, трябва да бъдат способни да се сдобият с документация за нарушенията му от първите класове на гимназията. „Представям си, че училището притежава този вид доклади,” каза той.
Той също каза, че е описал младежките си нападения по-скоро като епизоди, отколкото като насилствени моменти „през цялото време”.
Стилът на разказване на г-н Карсън, както в разговорите, така и в писанията му, разчита на драматични припомняния на отдавнашни подробности, за които е трудно, ако не и невъзможно, да бъдат решително потвърдени или разобличени.
Когато се е преместил в Бостън, той е написал в „Имаш мозък”, че е живеел в жилище, където „огромни плъхове бродеха на стада през бурените отзад”.
В реч относно квартала си, той си спомни поразителни сцени на насилие. „Виждах хора, лежащи на улицата с дупки от куршуми, рани от наръгване,” каза той.
Миналият месец, говорейки за пистолети след като стрелба в орегонски колеж уби десет човека, включително стрелеца, г-н Карсън каза пред радио станция, че въоръжен крадец е затъкнал пистолет в ребрата му в ресторант Popeyes в Балтимор и че той е казал на мъжа „Вярвам, че желаеш момчето зад щанда”.
Репортерите помолиха полицейския департамент на Балтимор да потвърди доклада, който датираше от 1980-те.
В съобщение в Twitter департаментът написа: „Въз основа на информацията, която Бен Карсън спомена, нямаше достатъчно информация, за да се идентифицира полицейски доклад, отнасящ се до инцидента.”
Департаментът също публикува доклад от двадесет и четири страници, обясняващ усилията му да проследи доклад за подобен въоръжен грабеж.
Въпреки това, г-н Карсън каза в петък, че не би се появил в полицейски доклад относно епизода, защото е напуснал магазина веднага щом е могъл.
„Бях там, за да купя малко пържени картофи за мен и съпругата ми,” каза той. „И, знаете, бях много щастлив просто да напусна.”
На събитие в петък в западен Палм Бийч, Флорида, малко преди новинарската конференция, той отхвърляше скорошните доклади.
Той каза: „Сега някоя лява организация ще каже, че не мога да чета, или „Той не е посещавал медицинско училище!””.
Ню Йорк Таймс
В издигането си до върха на претъпканото поле за републиканската номинация за президент, Бен Карсън е направил себе си скъп за консерваторите с вдъхновяващия си разказ за изплуване от дом на един родител, за да стане международно признат педиатричен неврохирург.
Но сега г-н Карсън трябва да се отбранява срещу нарастващо щателно разглеждане на истинността на разнообразни моменти в нашумялата си житейска история, която той е споделял през десетилетията в многобройни публични изявления и в книги, включително обширно четения му мемоар „Надарени ръце”.
Скорошни новинарски съобщения са повдигнали въпроси относно епизоди, които той си е припомнил, включително насочване на пистолет, за което той казва, че е бил свидетел в началото на 1980-те години и собствените му насилствени изблици в младостта му. И в петък г-н Карсън призна, че никога не е бил приеман в престижната Военна академия на Съединените щати в Уест Пойнт, въпреки многобройни изявления в книгите му и пред обществеността, които намекваха, че е.
Вечерта в петък, във войнствена новинарска конференция във Флорида, в която показа редки проблясъци на гняв, г-н Карсън не отстъпи и предизвика новинарската медия относно етичността и балансираността ѝ. С присмивателен тон той каза, че репортерите не са разследвали толкова ревностно президент Обама като кандидат през 2008 г..
„Не лъжете,” каза г-н Карсън, „отрязвайки” репортер, задаващ въпрос относно „Уест Пойнт”.
Той предвидя, че щателният преглед би бил преимущество за кампанията му, като каза, че избирателите „разбират, че това е лов на вещици”.
„Предвиждането ми е, че всичко, което вие, момчета, се опитвате да натрупате, в действителност ще ми помогне,” каза той.
Г-н Карсън също обеща да не позволява на претенции за него да остават непроверени. „Това, което няма да откриете в мен, е някой, който просто ще се облегне и ще ви остави да бъдете напълно нечестни, без да позволявате на американския народ да разбере какво се случва,” каза той.
И все пак два часа след новинарската конференция друг доклад, в Wall Street Journal, отправи предизвикателство към събитията, които г-н Карсън си беше припомнил.
Едно от тях, припомнено в „Надарени ръце”, е включвало курс по психология, на който той е казал, че е присъствал в Йейлския университет, наречен „Възприятия 301”. Г-н Карсън описа как професорът извършва експеримент по честност върху курса и написа, че той е бил единственият, който е преминал през него, подтиквайки The Yale Daily News да го снимат.
Но никаква снимка, идентифицираща г-н Карсън като студент, не се явява в архивите на вестника. Журналът докладва, а също и библиотекар от „Йейлс” каза пред вестника, че не е имало курс по психология с това име или номер по време на годините на г-н Карсън в „Йейл”.
Дори и когато националните анкети са поставили г-н Карсън във водеща позиция, опонентите му са се колебаели да го нападат, като им е било известно, че част от привлекателността му е неговият надхвърлящ спора, лекарски стил на говорене, който пренася усещане за необременена истина. Но предизвикателствата към житейската му история са разтърсили този имидж и са подтикнали г-н Карсън да отхвърли нарастващо чувство, че е преувеличил биографията си.
Някои от съперниците му за номинацията са се възползвали от докладите. Губернаторът Крис Кристи от Ню Джърси каза пред MSNBC, че г-н Карсън „ще трябва да отговаря” на въпроси относно миналото си, докато Доналд Дж. Тръмп предположи в публикация в Twitter, че биографията на г-н Карсън би могла да бъде „пълна фалшификация”.
Житейската история на г-н Карсън е неустоима. Според собствения си разказ, той е израсъл беден в Детройт, отгледан от самотна майка, която е имала третокласно образование. Затруднявал се е в училище и е имал обезпокоителен нрав. Но, когато е съзрял до оценяване на ученето и е станал посветен християнин, той е започнал да се съсредоточава върху целта си да стане лекар.
Според неговия доклад в „Надарени ръце”, му е била предложена „пълна стипендия за „Уест Пойнт”” след среща с генерал Уилям С. Уестморленд, щабният началник на армията, поради постиженията му в тренировъчния корпус за запасни офицери в Детройт.
„Не отказах направо стипендията, но ги запознах с това, че военната кариера не беше онова, в което виждах себе си да се насочвам,” написа той.
На друго място в „Надарени ръце”, г-н Карсън написа, че е кандидатствал само в „Йейл”, защото не е могъл да си позволи таксите за кандидатстване за повече колежи. Но през годините той се е отнасял към поканата си за „Уест Пойнт” по начин, който би я накарал да изглежда като официално предложение.
В по-късна книга, „Имаш мозък”, той описа как е решил кой колеж да посещава: „Все още имах предложението за стипендия от „Уест Пойнт” като резултат от постиженията си към тренировъчния корпус за запасни офицери,” написа той.
Още по-скоро, в публикация във Facebook през август, той отговори на въпрос дали му е предлагано място в „Уест Пойнт”, като написа, че е бил „силно развълнуван да получа предложение от „Уест Пойнт”.”.
Но в петък Politico съобщи, че според „Уест Пойнт” г-н Карсън никога не е бил приеман.
Г-н Карсън, в телефонно интервю в петък, описа предложението си като по-малко формално.
„Не си спомням всички конкретни детайли,” каза той. „Беше, знаете, неформалното „с доклад като вашия, ние лесно бихме могли да ви набавим стипендия за „Уест Пойнт”.”
Технически „Уест Пойнт” не предлага стипендии; тя е безплатна.
Статията от Politico беше публикувана точно след като съобщение от CNN оспори точността на докладите на Карсън за насилствени изблици в младостта му, които са централни в често разказваната история на лично изкупление чрез вяра и тежък труд – история, която го е превърнала във фаворит на евангелските християнски избиратели.
Един ярък епизод е включвал опит от негова страна да наръга съученик, който е избегнал нараняването поради това, че острието е ударило токата на колана му и се е счупило. „Почти го бях убил,” написа г-н Карсън. „Почти бях убил приятеля си.” (Отнасяше се до приятеля си като Боб, но сега казва, че това е било фалшиво име и че възнамеряваната жертва е била близък член от семейството, чието лично пространство той се опитва да защити.)
CNN интервюира деветима приятели, съученици и съседи от детството на г-н Карсън, никой от които не си е спомнял гневните моменти, които той си е припомнил. Като цяло са го описвали като тих, педантичен студент.
В интервюто от петък г-н Карсън каза, че онези, които гледат в миналото, трябва да бъдат способни да се сдобият с документация за нарушенията му от първите класове на гимназията. „Представям си, че училището притежава този вид доклади,” каза той.
Той също каза, че е описал младежките си нападения по-скоро като епизоди, отколкото като насилствени моменти „през цялото време”.
Стилът на разказване на г-н Карсън, както в разговорите, така и в писанията му, разчита на драматични припомняния на отдавнашни подробности, за които е трудно, ако не и невъзможно, да бъдат решително потвърдени или разобличени.
Когато се е преместил в Бостън, той е написал в „Имаш мозък”, че е живеел в жилище, където „огромни плъхове бродеха на стада през бурените отзад”.
В реч относно квартала си, той си спомни поразителни сцени на насилие. „Виждах хора, лежащи на улицата с дупки от куршуми, рани от наръгване,” каза той.
Миналият месец, говорейки за пистолети след като стрелба в орегонски колеж уби десет човека, включително стрелеца, г-н Карсън каза пред радио станция, че въоръжен крадец е затъкнал пистолет в ребрата му в ресторант Popeyes в Балтимор и че той е казал на мъжа „Вярвам, че желаеш момчето зад щанда”.
Репортерите помолиха полицейския департамент на Балтимор да потвърди доклада, който датираше от 1980-те.
В съобщение в Twitter департаментът написа: „Въз основа на информацията, която Бен Карсън спомена, нямаше достатъчно информация, за да се идентифицира полицейски доклад, отнасящ се до инцидента.”
Департаментът също публикува доклад от двадесет и четири страници, обясняващ усилията му да проследи доклад за подобен въоръжен грабеж.
Въпреки това, г-н Карсън каза в петък, че не би се появил в полицейски доклад относно епизода, защото е напуснал магазина веднага щом е могъл.
„Бях там, за да купя малко пържени картофи за мен и съпругата ми,” каза той. „И, знаете, бях много щастлив просто да напусна.”
На събитие в петък в западен Палм Бийч, Флорида, малко преди новинарската конференция, той отхвърляше скорошните доклади.
Той каза: „Сега някоя лява организация ще каже, че не мога да чета, или „Той не е посещавал медицинско училище!””.
Коментар на Последните дни
В информацията, качена в новината за казаното от Бен Карсън съм коментирал достатъчно. Тук мога само да кажа, че ако "Политико" си е измислил, то е необяснимо как думите на кандидата в горните два материала постоянно си противоречат по много въпроси, а не само по отношение "проблемната" стипендия. Или двата сайта също не казват истината, или...
Всеки може сам да реши кое е вярно. Аз ще се извиня, ако съм подвел читателите. Но ако горните разминавания са верни, проблемът ще е много по-сериозен, отколкото изглежда.
Николай Георгиев
В информацията, качена в новината за казаното от Бен Карсън съм коментирал достатъчно. Тук мога само да кажа, че ако "Политико" си е измислил, то е необяснимо как думите на кандидата в горните два материала постоянно си противоречат по много въпроси, а не само по отношение "проблемната" стипендия. Или двата сайта също не казват истината, или...
Всеки може сам да реши кое е вярно. Аз ще се извиня, ако съм подвел читателите. Но ако горните разминавания са верни, проблемът ще е много по-сериозен, отколкото изглежда.
Николай Георгиев
RSS Feed
