Сн. vaticannews.va vaticannews.va пише:
Папа Франциск се срещна и разговаря с видни банкери, икономисти и финансови министри и видни учени, които на 5 февруари се събраха във Ватикана на среща, организирана от Папската академия за Социални науки на тема „Нови форми на братска солидарност, приобщаване, интеграция и иновация“. „Нужна е – каза папата – една нова международна финансова архитектура, която да подкрепи развитието на бедните страни“.
Папа Франциск се срещна и разговаря с видни банкери, икономисти и финансови министри и видни учени, които на 5 февруари се събраха във Ватикана на среща, организирана от Папската академия за Социални науки на тема „Нови форми на братска солидарност, приобщаване, интеграция и иновация“. „Нужна е – каза папата – една нова международна финансова архитектура, която да подкрепи развитието на бедните страни“.
Светла Чалъкова - Ватикана
„Една нова етика, означава да осъзнаем необходимостта да работим всички заедно за затварянето на данъчните убежища, укриването на данъци и прането на пари, които крадат от обществото. Необходимо е да се каже също на народите, колко е важно да се защитава справедливостта и общото благо над интересите на най-мощните мултинационални компании, които задушават и пречат на местното производство“. Това каза папа Франциск в изказването си по време на срещата, която се проведе на 5 февруари следобед във Ватикана на тема „Нови форми на братска солидарност, на приобщаване, интеграция и иновация“, организирана от Папската академия за Социални науки. На срещата взеха участие видни световни икономисти, като новия директор на Валутния фонд Кристалина Георгиева, нобеловият носител Йозеф Щиглиц, финансови министри, като аржентинският Мартин Гузман и важни изследователи по социални науки от големите световни католически университети по света. Срещата бе открита от председателя на Папската Академия за социални науки, Стефано Замани, който припомни социалната доктрина на Църквата, изразена в енцикликата на папа Франциск Laudato Sì.
„Позволете ми да повторя: не сме осъдени на всеобщо неравенство“, каза настойчиво папата в своето слово, повтаряйки ясно своята позиция за социалните и икономически неравенства“.
„Трябва да изберем на какво да дадем приоритет: дали предпочитаме да направим по-хуманни социално-икономическите механизми за цялото общество или обратно, дали да насърчим една система, която оправдава практики, които увеличават единствено нивото на несправедливостта и социалното насилие. Определих – прибави папата – индивидуализирането на глобализацията, като „бездействие“. Свети Йоан Павел ІІ ги наричаше структури на греха. Тази структури намират благоприятна атмосфера за своето разпространение всеки път, когато Общото благо е сведено или ограничено до определени сектори или, в случай, че ни обедини, когато икономиката и финансите се превръщат в самоцелни. Солидарност и икономика за единството, а не за разделението, със здраво и ясно съзнание за съвместна отговорност“.
Оттук и насоките посочени от папата: „Трябва да работим заедно, за да сложим край на несправедливостите. Когато многостранните кредитни компании предоставят своите съвети на различни нации, важно е да се вземат предвид възвишените понятия за фискалната справедливост, публичните бюджети, отговорни за техния дълг и най-вече ефективното и стимулиращо насърчаване на най-бедните в социалния контекст. Трябва да се припомни тяхната отговорност при предоставянето на помощ за развитие на бедните нации и облекчаването на дълга за силно задлъжнелите нации. Наложително е да бъдат спрени климатичните промени, причинени от човека, както обещаха всички нации, за да не се разрушат основите на нашия Общ Дом“.
Накрая папата завърши: „Настоящето време изисква преход от една островна и антагонистична логика, като единствен упълномощен механизъм за разрешаването на конфликтите, към една друга логика, която е в състояние да насърчи взаимовръзката, насърчаваща, културата на срещата, където се обновяват солидните основи на една нова международна финансова архитектура“.
„Една нова етика, означава да осъзнаем необходимостта да работим всички заедно за затварянето на данъчните убежища, укриването на данъци и прането на пари, които крадат от обществото. Необходимо е да се каже също на народите, колко е важно да се защитава справедливостта и общото благо над интересите на най-мощните мултинационални компании, които задушават и пречат на местното производство“. Това каза папа Франциск в изказването си по време на срещата, която се проведе на 5 февруари следобед във Ватикана на тема „Нови форми на братска солидарност, на приобщаване, интеграция и иновация“, организирана от Папската академия за Социални науки. На срещата взеха участие видни световни икономисти, като новия директор на Валутния фонд Кристалина Георгиева, нобеловият носител Йозеф Щиглиц, финансови министри, като аржентинският Мартин Гузман и важни изследователи по социални науки от големите световни католически университети по света. Срещата бе открита от председателя на Папската Академия за социални науки, Стефано Замани, който припомни социалната доктрина на Църквата, изразена в енцикликата на папа Франциск Laudato Sì.
„Позволете ми да повторя: не сме осъдени на всеобщо неравенство“, каза настойчиво папата в своето слово, повтаряйки ясно своята позиция за социалните и икономически неравенства“.
„Трябва да изберем на какво да дадем приоритет: дали предпочитаме да направим по-хуманни социално-икономическите механизми за цялото общество или обратно, дали да насърчим една система, която оправдава практики, които увеличават единствено нивото на несправедливостта и социалното насилие. Определих – прибави папата – индивидуализирането на глобализацията, като „бездействие“. Свети Йоан Павел ІІ ги наричаше структури на греха. Тази структури намират благоприятна атмосфера за своето разпространение всеки път, когато Общото благо е сведено или ограничено до определени сектори или, в случай, че ни обедини, когато икономиката и финансите се превръщат в самоцелни. Солидарност и икономика за единството, а не за разделението, със здраво и ясно съзнание за съвместна отговорност“.
Оттук и насоките посочени от папата: „Трябва да работим заедно, за да сложим край на несправедливостите. Когато многостранните кредитни компании предоставят своите съвети на различни нации, важно е да се вземат предвид възвишените понятия за фискалната справедливост, публичните бюджети, отговорни за техния дълг и най-вече ефективното и стимулиращо насърчаване на най-бедните в социалния контекст. Трябва да се припомни тяхната отговорност при предоставянето на помощ за развитие на бедните нации и облекчаването на дълга за силно задлъжнелите нации. Наложително е да бъдат спрени климатичните промени, причинени от човека, както обещаха всички нации, за да не се разрушат основите на нашия Общ Дом“.
Накрая папата завърши: „Настоящето време изисква преход от една островна и антагонистична логика, като единствен упълномощен механизъм за разрешаването на конфликтите, към една друга логика, която е в състояние да насърчи взаимовръзката, насърчаваща, културата на срещата, където се обновяват солидните основи на една нова международна финансова архитектура“.
Коментар на Последните дни
"Главата на най-голямата християнска деноминация събра видни банкери, икономисти и финансови министри и видни учени за да им проповядва евангелието!"
Това ли пише? Не.
Срещата беше на тема „Нови форми на братска солидарност, приобщаване, интеграция и иновация“.
Дали по друг начин Франциск искаше да достигне до тези хора и да им представи истината за Бога и да ги привлече към вярата в Него чрез беседи относно спасението? Ни най-малко. „Нужна е една нова международна финансова архитектура, която да подкрепи развитието на бедните страни“.
С това ли се занимаваше Божият Син докато беше на земята?
Йоан 17:4. Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6. Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.
Но Неговият "наместник" явно има друга виждане и смята, че това, което трябва да обедини хората не е вярата в Бога, а начинът на разпределяне на финансите. Той постави на първо място затварянето на данъчните убежища, укриването на данъци и прането на пари, които крадат от обществото, като заяви, че "всички трябва работим заедно", включвайки и себе си в това число. Явно в Библията на Франциск липсва стихът "Царството Ми не е от този свят" и поради тази причина от духовен лидер се превръща в данъчен инспектор и полицейски служител.
Но Франциск не приключи само с финансовата страна на въпроса. Той открито показа "Кой кой е в този свят", като заяви:
Определих индивидуализирането на глобализацията, като „бездействие“.
Той дори не се опита да се изрази по-смирено и да изкаже мнението си като духовен човек - "Мисля", "Струва ми се", "Изглежда". Не, той направо каза, че е "определил" индивидуализирането на глобализацията като "бездействие". След което свърза всичко с любимата си тема - "Климатичните промени", като каза, че е наложително те да бъдат спрени... "за да не се разрушат основите на нашия Общ Дом".
Така, както и на други срещи, Франциск ясно показа, че каквото и да върши, целта му е да бъде приета от всеки и от всички неговата енциклика Laudato Si, криеща в основата си "спасяване" на света чрез въвеждане на задължително спазване на неделята и приемането на мерзостта на евхаристията!
Мислите ли, че срещата с банкерите и финансистите и изискването към тях да работят заедно с него ще спре само дотук? Не. Те ще трябва да дадат всичко от себе си и да спомогнат чрез "правилното" финансиране да принудят отделните личности и народите да изпълнят волята на понтифекса по въвеждането на Неделния закон. Можем да предполагаме, че ако не в тази среща, то по някакъв друг начин ще бъде дадено на банкерите и финансистите да разберат, че контролът и затварянето на данъчните убежища, укриването на данъци и прането на пари, срещу които уж призовава понтифексът на борба, може да стане само чрез въвеждането на световно безкасово плащане - "крайна необходимост", за да бъде наложен Новият световен ред. Само по такъв начин нежелаещите да приемат Неделния закон ще бъдат поставени пред избора между вярност до смърт на Бога и поклонение пред падналия херувим.
Николай Георгиев
RSS Feed
